Във фоайе „Изкуствотека“ на НБ „Иван Вазов“ в Пловдив днес бяха представени изложба и двуезичен албум със заглавие „Изкуство и обществено пространство: Проекти за монументално-декоративна живопис на пловдивски художници от колекцията на Пловдивската народна библиотека“.

През 2020 г. НБ „Иван Вазов“ – Пловдив спечели проект с тази тема и заглавие по програма „Наследство“ на  фондация Пловдив 2019 - Пловдив – Европейска столица на културата, чиято реализация доведе до този ценен за града ни и за българското изкуство двуезичен албум, пътуващата изложба, както и уебсайт с градски маршрути на реализациите.

Колекцията на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив включва 84 проект за монументална украса. Основни автори са Йоан Левиев, Анастасия Кметова, Димитър Киров и Енчо Пиронков, а като съавтори се появяват Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев – Слона. Обектите на творчество са пръснати из цяла България. Географията на предназначението на работите е знакова и говори убедително за влиянието на пловдивската група монументалисти в българския художествен живот.

За изложбата и албума пред многобройната публика от ценители, студенти от АМТИИ и граждани разказа директорът на библиотеката Димитър Минев.

Сред гостите на събитието бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ доц. д.-р Елена Кантарева – Дечева, проф.д-р Галина Лардева – Минкова – изкуствовед и заместник-ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“,  директорът на "Регионален държавен архив" – Пловдив – Димитър Севов, представители на Фондация „Пловдив 2019“, както и издателския екип, реализирал проекта за албума. Това са: ръководител проект -  Димитър Минев, издателски екип - Антоанета Лесенска, Бояна Чешмеджиева, д-р Петко Георгиев. Дигитално заснемане и превод - Иван Крачанов, редактор- Джон Матюсън, фотограф - Тодор Ненов, дизайн и предпечат - Еница Коева. Издател е Народната библиотека „Иван Вазов“.

„Специално поздравявам екипа за реализацията на този изключително смислен проект. Смисълът и на програма Наследство е да управлява процесите, започнали с ЕСК,- Пловдив 2019,  но и в посока опазването на културното наследство на Пловдив. Това е тема важна и за общината. Започвайки  с реставрацията на мозайките на Йоан Левиев в подлеза на Баня Старинна, след това на сграфитото на Жоро Слона на частната сграда на паркинга на ул. Съборна, сега по възстановяването на сграфитото на Ди Киро на ул. Съборна, установихме, че монументалното изкуство, което е навсякъде в нашия град, в голямата си част не е описано, документирано, не се познава и не се съхранява. Затова е важно да  работим в синхрон и съм щастлив, че заедно с ОИ „Старинен Пловдив“, Градската художествена галерия , фондация „балканско наследство“, АМТИИ и други  обединяваме опит и усилия, в резултат на които ще изработим собствена стратегия и ще имаме собствен фонд, чрез който ще можем да възстановяваме монументалната живопис. Впечатлен съм от труда ви. Това е кауза и се надявам, че ще продължим да я реализираме заедно“, каза в приветствието си заместник-кметът Пламен Панов.

„Нямам думи! Поздравления на целия екип!. Важно е да отбележим, че не само трябва да опазваме тези произведения на монументалната живопис, но и да ги популяризираме. Те са ключова част от творчеството на тези големи български художници и хората трябва да ги познават, ценят и пазят“, каза доц.д-р Елена Кантарева.

Свои впечатления от изложбата и албума споделиха също проф. д-р Галина Лардева, д-р Петко Георгиев – участник в екипа, Ренета Георгиева от фондация Пловдив 2019.

Колекцията е създадена на 5 март 1979 г. Хронологичните граници на създаване на проектите обемат периода 1961–1983 г. Включени са авторите Йоан Левиев (28 проекта), Анастасия Кметова (19 проекта), Димитър Киров (19 проекта) и Енчо Пиронков (14 проекта). Съавтори на някои от творбите са Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев. Три от проектите остават неидентифицирани. От всички включени в колекцията 84 проекта, нереализираните са 14.

Географията на предназначението на работите е знакова и говори убедително за влиянието на пловдивската група монументалисти в българския художествен живот. Обектите в Пловдив са 40, в Пловдивска област 8 (в градовете Хисар, Първомай, Карлово, Баня, Стамболийски, Садово), в страната са 36 (в София, Бургас, Шумен, Силистра, Козлодуй, Благоевград, Ботевград, Ямбол, Сливен, Чирпан, Девин, Дом-паметник връх „Братан“ – Средна гора, Дом-паметник – връх Бузлуджа, международна изложба „20 години по пътя на социализма“ в Москва, СССР). Без локация на реализиране са седем проекта.

Художниците монументалисти Йоан Левиев, Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Георги Божилов-Слона представляват ядрото от автори, които в края на 50-те и началото на 60-те г. полагат основите на утвърждаването на монументалната живопис като обичайна практика в българския художествен живот.

Завърнали се в родния град след завършване на Художествената академия в София, те обособяват Пловдив като стенописен център у нас. През този период те се посвещават на експеримента в монументалната живопис. Без наличие на утвърдени формули за възлагане, подпомогнати от Атанас Кръстев, кмет на „Старинен Пловдив“, те сътворяват едни от най-интересните и свободни творби. Открояващи за групата са общите търсения на обновление на пластическия език на стенописта и постановяването на доминиращото ú взаимодействие с архитектурата.

На територията на Пловдивската народна библиотека се намира един от знаковите образци на монументално-декоративното изкуство в града. Водена от идеята да запази и за бъдещите поколения тази изключителна монументална творба, библиотеката инициира реставрационна намеса преди времето да нанесе сериозен отпечатък и вреда върху нея. Предхождано от реставрацията на пет от проектите в колекцията (в периода 2016–2018 г.), емблематичното стенописно пано по мотиви от Вазови произведения („Чичовци“ – худ. Георги Божилов-Слона, „Под игото“ и „Службогонци“ – худ. Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ – худ. Христо Стефанов, 1973–1974 г.) беше реставрирано в цялост през 2020 г.





Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…