Автор: Кирил Николов
Много обичам кръчмите. Навремето, когато бях дете, а сетне и юноша /ех, че красива и забравена неамериканска дума/, ходихме семейно на ресторант. Менюто навсякъде беше обичайно за сектора „Обществено хранене”: краставици, домати, мешана салата, шопска салата, кюфте, кебапче /сервитьорите в съучастие с готвачите правеха от две кебапчета три!/, кърначе, шишче, пържола и мешана скара – перла в короната. Искаш - не искаш, това е положението. А, забравих – винаги те лъжеха в сметката, но майка ми, даскалицата, газеше келнерите наред. Изобщо, забавление с предизвестен сценарий. Нямаше изненади, пък и ракията беше гроздова и евтина.
Сега е друго, кръчми бол, а менютата доказват, че съвременните ни готвачи имат и междугалактически гастро експириънс. Евала!, както казваме на български. Е, малко е скъпичко, но храненето вече не е „обществено”, нали така?!
Та, понеже ги обичам тези кръчми, ходя периодично на тях. Ама, понеже съм и малко сиромах, ги посещавам на четири години един път. Затова гледам да отида на някоя по-така, лачена да е.
Имаше една стара въвонясана кръчма с десетилетен опит в „общественото хранене”, но от около 25 години се модернизира, уж неузнаваемо. След тази, така да се каже реконструкция, обнадежден, че каймата за гумените кебапчета е свършила, я посещавах редовно /през четири години, де/. И все пак, спрях да ходя и там – съвсем развалиха манджите. Отначало бяха свежи и подлютени и някак не личеше, че кавърмата например я правят от недоядените пържоли. После, обаче, започнаха да раздават ваучери. Купуваш един такъв и ядеш на корем, колкото можеш. Ядеш, ядеш, ама манджа бол, калории хич – след един час пак си гладен и пак взимаш ваучер...
Последния път се загледах в менюто. Дай да видя, викам си, дали пък не са турили нещо по-така, гастрономическо. Ох, майчице мила, само лайна! - с праз, без праз, някои отлежали, някои съвсем пресни, корави, меки, червени, сини, жълти, зелени, пембени... Страшно говнишарско разнообразие. Само прасе да си – рай! Ама аз не съм. Ще ходя гладен, докато не сменя кръчмата. Ама кръчмарите и те лайнари – предишният им бизнес бил с гомновози. Кво да им е менюто - те от тва си разбират!
Та така де, отплеснах се.
Спрях да ходя на кръчми, но не ми става по – добре, щото тази тор вече е навсякъде...
Дали пък да не си взема една „Златарка” и аз, а?! Ще събирам фекалии и ще ги карам в Съветския съюз /може и в някой друг съюз/. В секретна правителствена лаборатория, ще ги обработват със специални химикали – обезцветители, дезодоранти, омекотители и втвърдители, ще извличат ДНК на родителите им и ще ги клонират. Така ще се нацвъкат Новите политици – порода БДС Кьосе. Аз ще съм техен Бащица и ще забраня всякаква гастрономическа цензура. След това ще сменя строя в държавата си на Абсолютна Министър-Председателска Монархия и по време на моето управление народът ще мине на безотпадъчна система – ядеш-сереш и обратното... За тази дейност ще отговаря Вицекралят в ресора си – Министерство по усвояване фекалните фондове на обществото в контекста на Единната европейска екосистема. Нещо като „Министерството на Истината” от оная шантава книга.
Оруел да го духа!
Бахти глупостите, дето ги надрънках.
Просто исках да ви кажа – за Бога, братя, не гласувайте! „Златарката” ще свърши останалото.