Животът е цикъл от смърт и раждане и в тази безкрайност живее душата ми, казва гимназистката

Нина Желязкова е последна година в гимназията. Красива, умна, изключително позитивна, с ярък бунтарски пламък в очите ѝ. Едва ли много от връстниците ѝ могат да се похвалят с нещо подобно, пък и едва ли мечтаят за него, но снощи тя излезе на сцената в Петното и представи дебютната си стихосбирка „Жар-птица“. Точно като пролет пременена, Нина успя да събуди у всеки един човек в публиката чувство. Да видиш толкова млад и талантлив човек, който държи живота здраво с невинните си ръце, е вдъхновяващо.

Тя не само пише поезия, а е самата поезия. Повечето хора имат душа в тялото си, но тя е душа, която си има своето тяло. Стиховете ѝ се четат с лекота и песенност. Метафорите ѝ идват от сърцето, което им придава такава истинност и красота.  Тя е един масивен сблъсък между сюрреализъм и експресионизъм, който от доста време не бяхме срещали на младата литературна сцена. Човек се ражда и умира стотици пъти през живота си, казва тя. Пише именно за тези красиви изживени моменти. Пише още за така желаната промяна в обществото, за ежедневието и празниците. Дори се е опитала да събере в едно стихотворение всички хубави спомени, които има от иначе краткия си за сега живот. За люляка пред блока, за учителката, която в ръцете си държи бял лебед и го потапя в черните води. Това, което успя да просълзи почти всички, обаче, беше, когато баща ѝ изкара първото ѝ написано стихотворение. То е сътворено когато е била на едва 4 годинки, написано на малък лист със зелено и е било посветено именно на него.

„Жар птица“ е можела да просъществува още преди две години, но тогавашното издателство не са харесали едно от стихотворенията. Казали са ѝ ,че то ще бъде премахнато, тъй като „звучи като от 18 век“- имали възражения към старинните думи, които то съдържа. Нина е отказала подобен тип редакция и твърдо решена да си издаде стихосбирката, както я вижда в мечтите си, чака до този момент. 88 стихотворения в 88 страници, което не е случайно. Осмицата изобразява безкрайността. Животът е цикъл от смърт и раждане и в тази безкрайност живее душата ми, сподели Нина.