Христо Мутафчиев блестя в ролята на Стефан Стамболов

Скучно е да се управлява такъв заспал народ, каза в съня си Стефан Стамболов на сцената на Дома на културата тази вечер. Държавникът сънува кошмар, в който осъзнава, че е изневерил на идеалите си. От апостол за свобода е станал тиранин, при това с лостовете на демокрацията. От идеалист се е превърнал във властник и алчник.  Проповедник за словото е въвел цензурата. Все трансформации, които са болезнено актуални и днес, 120 години от времето, в което се развива действието на пиесата на Стефан Цанев „Духът на поета”.

Много бързо осребрихме мечтите си, допълва го в съня му Захарий Стоянов, с когото решават какво да правят с ненадейно възкръсналия Христо Ботев, който 16 години след куршума чука на вратата на министър-председателя, бивш негов съратник в революцията и пръв другар. Не ни трябват идеалисти днес. Идеалистът е най-опасният човек, зачерква Стамболов поета-революционер и нарежда убийството му. Сюжетът се оказва един кошмар, от който премиерът излиза, но страшната истина отново чука на вратата, този път действително.  

В ролята на Стамболов блестя Христо Мутафчиев. Именно „Духът на поета” бе дългоочакваното му завръщане на театралната сцена. В кожата на Захарий Стоянов брилянтно се вмъкна Валентин Танев, а Павлин Петрунов игра оръжието в ръката на властника- верният гавазин и палач. Изключително семплата сценография и костюми на  Даниела Олег Ляхова не бяха никак случайни- в този спектакъл важен бе диалогът и актьорската игра. А те бяха космос. Бяха важни не ефектите, а думите и внушенията, които ни разравят отвътре, за да осъзнаем, че всеки в един момент се отклонява от пътя. Че дори и най-добрите намерения завършват с тежък кошмар. Режисурата на Маргарита Младенова е повече от впечатляваща, а текстът на Стефан Цанев е наистина изключи

За тези, които са го пропуснали- само могат да съжаляват и да се молят за втори шанс спектакълът да гостува в Пловдив.

Кукленият прие последното поколение актьори

Като дечица са ми. Ние искахме да изведем от тях не само артисти, а и личности, каза проф. Анастасия Савинова

Кукленият театър се превърна в дом на най-новото поколение актьори. Пресни, пресни, че даже още парят. Току що завършилите студенти от Пловдивския университет, специалност Актьорство за Драматичен театър, изнесоха невероятна постановка. Всъщност това беше игра на три в едно – Добрият доктор, Криворазбраната цивилизация и Глобусът. 

В началото се виждаха леките трепети от вълнението по ръцете им. Щом постановката започна, обаче, те влязоха в ролите си по-възможно най-силния и убедителен начин. Залата се озвучаваше от смеха на публиката и всеки се превиваше на седалката си. Щом очите на актьорите се насълзяваха от тъга, тези на зрителите също в знак на съпричастност пускаха по една сълза. Техните емоции се предаваха по редовете. Техният гняв беше общ. Тяхната болка достигаше до хората пред сцената, на за да им напомни, че това е игра, а не реална случка. Красотата на младите актьори идва от това, че те дават всичко от себе си и после го умножават по десет. Личи си, че за тях сцената не е работно място, а удоволствие, което да споделиш с останалите. Щом залата се изправи на крака да ги аплодира се видяха и искрено насълзените им очи- радост и удоволствие, които няма как да бъдат скрити.

Те са ми като дечица, казва проф. Анастасия Савинова. Описва колко им е било трудно в началото, поради простия факт, че поколението днес е изтървано от грамотност и навици, умението да работиш върху себе си и да се развиваш. За това тя, ас. Виктор Бойчев и хореографката Мариана Данева наваксват липсата на семейство, училище и всичко, което възпитава добродетел в младите хора. Ние искахме да изведем от тях не само актьори, а и личности, допълва Савинова. Сега младежите поемат по своя път. Едни са с предложения от театри вече, а други заминават да учат за магистърска степен. Това е началото на една нова българска театрална сцена.  

Улица Златарска се превърна в картина от едноименната приказка „Алиса в Огледалния свят“. След 20 дни на строителната площадка, какви ли не премеждия , срокове,  които едва бяха догонвани, Проект 0 е вече на лице. Секунди преди откриването му бе закачено и последното огледално парче на една от страните, а авторът Кирил Кузманов шумно си отдъхна.

Началото на строежа тръгна по вода, буквално. Проливни дъждове забавяха работата. Вече сложеното скеле и много отметната работа бяха разбутани от земетресението, което ни удари на 24 май. Леко абсурдната ситуация с изкарване на разрешително за строителство за едва десет дни.И прочие, и прочие. Но ето ни днес, тук- огледайте се, откриха инсталацията Кузманов и кураторът Владия Михайлова и домакините от Отворени изкуства.

Може ли едно изкуство да бъде показано извън галерийното пространство?  Как една дългогодишна идея претърпява ред пречки и осмисляния, докато накрая не се превръща във факт. Това е една оживяла творба, която става част от живота из Капана за цели десет дена. През 2010 улица Златарска и конкретно отсечката, на която в момента е инсталирана огледалната стена, са били мъртви и изоставени. Досега човек виждаше града и Капана около себе си, но бе трудно да се възприеме като част от градската среда. Поне докато не се появи човек на изкуството, какъвто е Кирил Кузманов и не предостави на пловдивчаните шанса да осъзнаят, че градът не би могъл да съществува правилно без хората в него.
Проект 0 беше довършен пред погледа на десетки. Всеки един от присъстващите седеше и се вглеждаше възможно най-дълбоко в огледалата. Призмата на пространството беше счупена и изградена наново. Безкрайността, в която изведнъж се озоваваш подейства малко стряскащо, но успокоението беше да видиш всичките хора в Капана един до друг, при това умножени по две с отраженията си. Колко по-красива става една обикновена улица щом в нея закипи живот и любопитни очи щъкат из всеки ъгъл и попиват най-малките детайли. Дали виждайки себе си в този град, ще се почувстваш красив или ще забележиш онези пукнатини, които трябва да бъдат запълнени. Този проект е нещо много повече от една изложба,едно творение и едно ексцентрично хрумване на творец. Концепцията за огледало в Капана може да доведе до хиляди идеи на гражданите за възраждане и рестарт на целия квартал и на усещането за градска среда като цяло.

Chambao за трети път вдигнаха на крака зала 1 на НДК

Петото им посещение в България е част от световното турне на групата и включва два концерта – в София и във Велико Търново.
 
Анелия Дракова
 
Нейният глас не може да бъде объркан. Силен, дълбок, сякаш идва от сърцето и завладяващ. За трети път в това се увери публиката в зала 1 на НДК. Мария дел Мар Родригес Карнеро, по-известна като Ла Мари, се появи на сцената точно в 20:18 часа и не слезе от нея цели 2 часа и 20 минути. Завладяващата емоция от андалусийски ритми се дължеше на момчетата на Мария: магьосникът на перкусиите - Juan Heredia, виртуозът с китара – Tony Cantero, артистичният саксофонист Roberto Cantrero и интуитивният пианист Tony Romero.
С такива артисти, няма как музиката на Chambao да не те отвлече със себе си. Определено е здраво стъпилa върху бавното темпо, а самите членове на бандата я определят като "щастливо" смесване на чувствителността и страстта на фламенкото. Като се прибавят три-четвърти ритъм, румба, танго и електронен звук, неповторимият микс от фламенко, фюжън и инструментална музика се превръща в продукт с андалусийско, но и световно звучене.
 

Босоногата вълшебница излезе на сцената, облечена в шарен панталон и черна фланелка и запя "Respira". В края на песента се наложи да й сменят батерията на микрофона, но това не прекъсна концерта и Ла Мари след секунди продължи с "Mejor me quedo aqui" от албума "Endorfinas en la Mente" / 2004, а след нея изпя по-нова песен - "Duende del sur" от 2007.
 
Мария непрекъснато търсеше контакт с публиката, изпращаше звучни целувки по микрофона и побърза да сподели, че предпочита да говори на испански, защото английският малко я затруднява. Две думи повтаряше на български цяла вечер - "София" и "благодаря".
 
Всичко беше както обикновено на техен концерт – усещането, че си на плажа в Малага и танцуваш бос, по-свободен от всякога. Разликата беше в дистанцията между музиканти и публика и тя се дължеше единствено на иначе симпатичните чичковци, които работят като охрана в двореца на културата. Ла Мари не се чувстваше комфортно от това, че те стърчат пред сцената и не допускат почитателите й до нея. Отнесе се по своя непринуден начин – всеки охранител получи прегръдка и целувка от нея, но не можа да разбере от испански, че не е нужно да са там сега.
 
След още две-три песни, тя помоли някой от публиката да превежда от испански и каза на охранителите, че разбира, че това им е работата и такива са им задълженията, но е щастлива, когато хората идват да й хванат ръката. После сподели, че иска всички да се забавляват, да пеят и танцуват, да се чувстват свободни. На първите редове в оркестрината имаше испанци, приятели на групата. Мария ги поздрави най-специално и каза на всички в залата, че малка част от Испания е тук.

 
Концертът продължи с "Ulere", "Lo verás", "Instinto Humano", "Despierta", "Como La Luz", "Una De Tantas", "Voces", "Los muchachos de mi barrio", "Roe + Málaga bonita", "El vaieven", "Volando voy".
 
Последва една от най-джазираните песни, които сме чували от Chambao и с която Ла Мари изненадва приятно феновете - "Llevalo Contigo", в която фламенкото се смесва с джаз, а това определено е истински триумф на креативността и музикалните търсения на Ла Мари.
 
"Olvidarme Di Tu" чухме после, а след нея дойде ред на подаръците, още при първите акорди на "Rosa Maria". Неслучайно наричат певицата червената Мария. Беше настъпил моментът, в който една девойка премина успешно охраната и подари на Ла Мари букет от бели гладиоли. Друго момиче от публиката й даде подарък, който тя приближи до сърцето си и веднага отнесе при папката си с песни. Видимо се развълнува от вниманието. Няколко почитателки й пъхнаха бележки в ръката.
 
Концертът продължи с "Detalles". Веднага след нея се чуха примамливи ориенталски ритми, преминаващи в завладяваща и позитивна мелодия. "Lo Mejor Pa Tu" е песен, която Ла Мари пише в деликатен период от живота си. Неслучайно тя избира точно "Най-доброто за теб" за пилотен сингъл от албума и я определя като противоотрова за лошото настроение. Нещо като приятелско побутване да се изправиш, допълва Ла Мари.
Като запяха "Pokito a poko" цялата зала пееше и скачаше, а температурата в залата бе стигнала своята точка на кипене.
"La Verdad Mentira" е в стилистиката на "Lo Mejor Pa Ti" с бърз ритъм и щрайх, който замества традиционната китара. Miedo Por Dentro започва с пиано и пляскане с ръце, а гласът на Ла Мари не ни остави и за момент да забравим южняшките корени на Чамбао.
"Los Sueños" е песен, която включва доста електронни звуци и програмиране, комбинираща звука на електрическата и акустична китара.
"Ahí Estas Tu" отдавна има статут на музикален химн на Андалусия. След нея музикантите си тръгнаха от сцената, но бързо се върнаха за бис, няколко при това: "Comeme", "Mi Primo Juan", "Papeles mojados", "Te las creio tú".
 
Дойде краят на поредната ни среща с лятото в лицето на Chambao. Направиха си няколко селфита, снимаха и публиката, повтаряха, че обичат България, поклониха се и… завесата падна. След подобно преживяване, остава усещането, че артистите са оставили  гласовете и сърцата си на всички в залата, а тази неповторима взаимност доказва само едно, а именно, че музиката прави чудеса.