Капана.БГ
Николай Неделчев води хронология на българското изкуство
Градската художествена галерия надскочи себе си с изложението на частна колекция, включваща 77 автопортрета
Стефка Георгиева
Няколко поколения български художници се събраха под покрив на Градската художествена галерия, събрани от топлата ръка на един истински ценител и съхранител на художественото изкуство – Николай Неделчев.
Неделчев, заедно с дясната си ръка – кураторът и изкуствовед – Надя Тимова, ни показаха една повече от забележителна частна колекция. На пръв поглед това са 77 автопортрета на различни български артисти, но всъщност това е нещо много по-ценно. Ценителят е събрал в тази колекция живата хронология на нашите автори, които изразяват своите отражения върху платната. Различни стилове, виждания и периоди можете да разгледате в пределите на залите на галерията. Акварел, масло и графики са майсторски подредени от Тимова, а каталогът на колекцията е брилянтния завършек. В него освен информация за картините и техните автори, ще откриете 10 текста, които олицетворяват автопортретите на различните автори. Те са селектирани от Елин Рахнев.
За тази изложба може да се говори много и премного, но сякаш всички думи ще бледнеят пред красотата и майсторството, което ще зърнете още от пристъпването ви в изложбените зали. След фурора, който направи в София, вниманието на пловдивската публика също бе приковано от събитието и галерията се препълни до такава степен, че в даден момент трябваше да се изчаква на опашка, за да достигнете до някоя от творбите. Както на първия етаж, така и на втория, стените бяха окичени с различни произведения на изкуството от различни периоди, като подредбата започва от по-старите художници и се завръща към настоящето, за да проследи как се развиват младите таланти у нас.
Много от картините бяха на пловдивски артисти, а причината за това обясни самият Николай Неделчев. Той също е пловдивчанин и освен, че е ценител на изкуството, е влюбен в града под тепетата. На откриването на частната му колекция, Неделчев благодари както на Градска художествена галерия, за гостоприемството, така и на Стефан Стоянов, който: „само за части от секундата откликна на молбата ми“. Там беше още и зам.-кметът Георги Маринов, а неколцина пловдивски художници, сред които и Атанас Хранов, бяха в публиката, наблюдавайки огромния интерес към събитието.
Градската художествена галерия отново вдига летвата на събитията от подобен род. Ако не сте присъствали на откриването, то можете да го направите до 10 февруари, а ние силно ви го препоръчваме.
Бележка от автора: На излизанe не пропускайте да зърнете каталога. Забележителен е!
https://kapana.bg/kapana-likes/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14049#sigProId36647abf6c
Българският манталитет - неповторим и ненадминат
Сигурна съм, че тази статия ще събере много негативни мнения и яростни коментари, затова напълно отговорно заставам зад нея с името си. Казвам се Паулина Гегова и ще говоря за прословутия български манталитет. Онзи, от когото всички се оплакваме.
Знаете ли защо се оплакваме? Защото българите винаги сме недоволни от нещо. И точно това е разковничето на всичките ни проблеми. Препъни камъкът, който пречи на многовековната ни култура и история, на безграничният талант и жар да изкласят и да се въздигнат високо, където им е мястото.
Българите сме тук от незапомнени времена, под едно или друго име. Траки, татари, прабългари, славяни, диваци, варвави, как ли не са ни определяли. Изследванията за корените ни все още продължават и едва ли някога историците ще се съгласят за определен период, но няма и значение. Важното е, че сме един от най-старите народи, със смесената си кръв, с кръстопътя си не само териториално, но и екзистенциално. Събрали сме толкова цветни нишки в себе си, толкова различия, а какво се получава? Сами се съсипваме! Закопаваме собственото си богатство с лопата толкова тежка, че само един удар е смъртоносен.
Българският манталитет...Той наподобява този на останалите балкански държави, но при нас като че ли е още по-изострен.
Българите сме завистливо племе. Обичаме да гледаме другите и да злобеем, без да обръщаме внимание на собствените си недостатъци. Има твърдение, че истински силният човек е този, който познава слабостите си, но за нас това явно не важи. Вместо да се опитваме да ги преодолеем, продължаваме да сипваме масло в огъня, пък после се оплаквай, че политиката и държавата ни е такава. Факт, но политиците също са хора, и то българи, което води до първия въпрос. Освен, че сме завистливи, обаче сме и дупедавци. Обожаваме да плюем останалите нации, а доброволно им се поднасяме на тепсия, изпълнявайки желанията им, стига да са ни изгодни. Разбира се, тази изгода рядко е за самия народ, но пък народът търпи и негодува само под носа си, защото още от турско робство сме научени, че наведена глава сабя не я сече. Така беше с Русия, така беше и с Европейския съюз, после дойде Американското влияние. Стигнахме до тук, че да заклеймяваме героите си от учебниците, осъждайки ги като терористи и предатели, собственоръчно надявайки им примката на бесилото. После се чудим защо ни управляват Ахмед Доган и отрочетата му. Как да не, като ние сами го позволихме!
Впрочем, в отношението на българите към запада се забелязва един парадоксален феномен. Ту искаме да подражаваме на икономически по-развитите страни, ту когато се отразяват някакви постижения и ние не сме споменати, сме крайно възмутени. Все още сме на принципа да лежим на стари лаври, които не са се повтаряли от доста години. Такива сме ние - брилянтни на моменти и много пъстри откъм таланти, но егоцентрици.
Някога силните, смели борци, се превърнаха в жалки подобия на отминалата си слава. Правим тук-там някой протест. Какъв ти протест? Дори не се доближаваме до истинския смисъл на думата. Парадност и симулиране, до там стигат нашите национални бунтове. Когато се случи някаква световна криза, било то атентат или нещо друго, изиграваме ролята на съпричастност, после крещим, че за собствените ни кризи на никой не му пука, после става нещо у дома и пак същото. Един безспирен кръговрат на илюзията и замаскираните принципи.
Българите не си знаем правата. В това отношение, братята роми са много по-напред от нас, може би защото са по-хитри. Ние сме онеправдани, но не знаем как сами да се защитаваме. Съчетано с болните амбиции, които ни обземат, си е направо пагубно.
И пак стигаме до началото - ние сме винаги недоволни. Недоволни сме от миналото, недоволни сме от промените, от съседа, от инфраструктурата, от управляващите, от здравната каса, от полицията, от себе си. Може би има защо да сме недоволни. Държавата ни съвсем не е пример за подражание, но когато има нещо, от което си недоволен - пребори го, промени го, направи го по-добро. Но ние сме търпеливи и работливи и до колосални, разтърсващи мерки не се стига.
Толкова много може да се говори и анализира, че свят да ти се завие.
Приключвам с това, че обичам родината си. Тя е толкова красива и благодатна, че не може да се опише с думи. Обичам и народа си, въпреки многобройните му кусури. Твърде много го обичам, че да стоя аморфна към кощунството, което ни причиняват, точно затова и пиша тези редове. Защото можем много, знаем много, умеем много, но като че го забравяме. Осакатяваме се душевно, погубваме идеологията си, огненият живец, от когото са треперели и са се възхищавали толкова други нации. Забравили сме балканското си бунтарство. А така ми се иска то да се възроди от пепелта...
Филип Аврамов & приятели в "Бог Рок" - музикален спектакъл @ Bee Bop Cafe
Ако ви се гледа спектакъл с много смях, ако ви се лудее на яка рок & блус музика, то определено резервирайте вечерта си на 20-ти януари, сряда, за "Бог Рок".
Вдъхновен от инициативата на Бушмилс Брадърс, Даниел Рашев създава свежарски текст с много хумор и ето, че за нула време в проекта вече са въвлечени:
Петър Калчев - режисьор
Красимир Спиридонов - пиано
Венцислав Велев – китара и...
човекът, който може да разсмее всеки – Филип Аврамов.
Както видяхме от шоуто "Като две капки вода", Филип умее да пее и да танцува невероятно. В "Бог Рок" обаче, освен това, той ще свири на китара и на хармоника.
Ако и това не ви е достатъчно, то се подгответе за много смях, докато Филип ви разказва за корените на... "Дяволската музика".
Всъщност именно тя - музиката, е и главното действащо лице. Онази "забранената" от 60-те и 70-те, заради която можеше да си изпатиш.
И както става със "забранения плод", песните от онова време, стават все по-търсени и слушани.
Такова е настроението в "Бог рок" - бунтарско и изпълващо ни с кеф, защото ще слушаме и пеем Muddy Waters, Nirvana, Joe Cocker,Whitsnake, James Brown и още много рок и блус идоли.
Ако желаете да разберете какви са музикалните изненади, които бандата е подготвила, ако желаете да прекосите граници и да махнете бариери и ако желаете просто да се изкефите, то резервирайте местата си за "Бог Рок" на 20-ти януари, сряда, от 20:30.
=====
20/01, сряда
Начало: 20:30
Вход: 10 лева
☎: +359 [889] 814 255, +359 [32] 594 779
ФОТО ВТОРНИЦИ 2016 VOL.2@ БИБЛИОТЕКАТА
Във второто издание на както разбрахте възобновените ФОТО ВТОРНИЦИ ви представяме Илиан Божанов
Кой е той? Сами ще разберете от него!
- Казвам се Илиан Божанов, роден съм в София.Преди 11 години пристигнах в Пловдив с намерението да направя школа по салса в града.Школата се разви добре , благодарение на общите усилия на всички които стоим зад нея и най-вече заради това, че обичаме това което правим. Аз обаче в един момент започнах да търся още нещо с което да се занимавам, пробвах най-различни духовни практики, курсове за масажи и накрая стигнах до фотографията. През всички тези неща които съм минал съм се отдавал на 100% на тях, но постепенно моето внимание се отдръпваше по-ред причини, но да кажем, че съм взел това което е било нужно за този етап от живота ми.От духовните практики се научих да следвам сърцето си, макар, че като се върна назад във времето се оказва, че винаги съм го следвал, иначе нямаше и да съм в Пловдив сега.Но в тези практики като, че ли се засили осъзнатостта ми за неща които се случват около мен, знаците които имаме по-пътя.По-време на нашите разходки и семинари по-планини и други места аз винаги ходех с апаратче и снимах много.Правех по-много снимки, исках да запечатвам моментите за да мога после по всяко едно време да се връщам към тях.Тогава хора от група ми казваха , правиш много хубави снимки защо не ги публикуваш някъде, може да спечелиш някоя награда :) Тогава им се чудих, какво толкова виждат в тези снимки, че чак вече и награди виждаха.
Не го приех много на сериозно, обикновено имам правилна самооценка за неща които мога или неща за които знам, че ще мога да постигна.Въпреки, че подминах думите, на по-късен етап аз отново ги чух от моята приятелка тогава и когато се виждахме винаги носех апарат, защото обичаше да се снима.
След това пътищата ни се разделиха, но аз през това време продължавах да си снимам разни моменти. Много се впечатлявах от залезите когато минавах по-моста на Герджика .Вдигах телефона или апарата да снимам, но виждах, че нещо липсва в снимката и не е същото което виждаха очите ми. Спомням си , че си казвах " ако имах професионален апарат сега " Но отново нищо не се случи, живота си продължи по-същия начин, докато отново не ме срещна с една жена с която нещата се развиха доста бързо :) Историята се повтори почти по-същия начин като предната. Много обикаляхме с нея в природата аз отново си бях с фотоапарата, и отново чух същите думи "ти защо не започнеш по-сериозно да снимаш, имаш око " и тогава наистина усетих нейните думи много силни. От този ден те бяха постоянно в главата ми. Трябваше ми съвсем още малко за да тръгна в тази посока.Това се случи когато отидохме с нея отново в планината , тя беше взела апарата на баща си, който изглеждаше професионален. Започнах да снимам и тогава се появи едно силно чувство в мен.Малко по-късно се сдобих с хубав апарат, месец след това си взех и първия обектив. Никога не бях се радвал така на техниката колкото тогава и сега продължавам. От тогава до сега мина една година и доста дълго време аз не се разделях с апарата си. Беше постоянно с мен, и не можех да си представя как ще го оставя сам и аз без него. Някой си имат домашни любимци с които усещат много силна връзка аз така чувствам нещата с моя апарат. Започнах да чета много в интернет, двама месеца след покупката на апарата, посетих един пленер във Варна на Албена Маркова и Таня Маркова.Грубо имах някаква идея какво се прави с апарата, препоръчваха ми да мина през полуавтоматичните режими на апарата и тогава да мина на ръчните. Но пропуснах тези уроци и исках аз да мога да контролирам нещата не апарата ми.След това се записах на курс за начинаещи при Владимир Пеков, отидох подготвен там и това много ми помогна да разбера много от нещата за които говореше. Даде ми и един начин на мислене, който за в бъдеще , но и сега ми дават много идеи за предстоящи проекти. Какво обичам да снимам най-много , това са пейзажите, но не мога да кажа, че другото е много по-малко, може би няколко единици да ги дели. Обичам да съм сред природата тя ми дава много и сега благодарение на фотографията съм много често в планината. Преди нямах достатъчен стимул да ходя толкова често, но сега не ми пречи да тръгна след някое салса парти и да посрещна изрева на някой връх. Изтощително е много , но знаеш, че всяко едно усилие си заслужава.Когато виждаш как живота се пробужда за новия ден, това изпълва не само очите ти, цялото ти тяло душа са в екстаз. Всеки един проблем остава долу в града и когато се върнеш ти си зареден и имаш силата си. Когато денят заспи в прегръдката на нощта и звездите изгреят, това са другите любими моменти сред природата които обичам да снимам. Нощните снимки, звезди, млечен път, море, реки и езера, всичко това ме докосва по-различен начин , но обичам по- еднакъв. Благодарение на уроците на двама много добри признати пейзажисти Красимир Матаров и Иван Миладинов аз успявам да хвана тези моменти, възможно по-най добрия начин. Също така от тях научих много за обработката на пейзажа която също е една неделима част от фотографията. Колкото и да има противоречия за фотошопа, той е много добър инструмент без който не може, стига да се ползва правилно. Да продължим и с другите жанрове на фотографията които също ми доставят удоволствие да снимам, това е интериорна фотография. От 5-6 месеца започнах да снимам мебели за Зара дизайн.В началото нямах представа как точно става това, композиция и т.н. но с всеки един ангажимент аз усещах нещата и започнаха да се получават добри резултати. Преди месец взех уроци от най-добрият интериорен фотограф Александър Новоеселски който снима за списание Наш дом и много други проекти, обогати ми разбирането за интериора както в техническия му аспект така и в емоционален.Разбрах колко е важно да се вдъхне живот в едно такова място изпълнено с неодушевени предмети. Имам интерес и в портретната фотография в студио и извън студио и тази година съм решил в тази посока да обогатя знанията си. Така бях възнамерил миналата година и така ме посрещна новата година с обучение при Илко Александров. Във фотографските среди е доста известен с работата си, живее и работи в Япония и беше чиста случайност, че той е тук и прави семинар. Изпуснах го в Пловдив, но съдбата ми даде още един шанс и отидох във Варна.Помня думите на Стив Джобс от "онази" реч, те винаги отекват в мен, защото са истински.Също като него и аз като се обърна назад, виждам различните пътеки които са ме отвели до тук, знаците които съм имал, хората които съм срещал и всичко това е допринесло до този момент в който се чувствам напълно в синхрон със себе си действията си.
https://www.facebook.com/Ilian-Bozhan...
Час: 19:00
За малките планинари
Любовта към природата е чувство, което извира дълбоко от сърцето. Великото творение природа ни дарява не само със здравословен ефект, но и активира нашите креативни мисли, създава и усъвършенства у хората неподозирани умения и способности. Благотворният ефект от досега с планини, гори, реки, низини, морета и всяко едно кътче от прекрасната ни Земя се изразява чрез: постигане на физическа сила и издръжливост; развитие на бърза, адекватна и навременна мисъл съобразно природните и климатични условия; опознаване на собствените ни възможности, което е предпоставка за духовното ни осъзнаване и развитие.
Но преди да осъществим този досег с природата, е необходимо да се запознаем с полезна информация, която ще ни помогне да разберем колко важно е човекът да живее в хармония със заобикалящия го свят. Освен това ще се учим да ценим даровете на природата, да опазваме околната среда, както и да помагаме на другите.
Ще се запознаем с:
•Основни правила при поход в планината
•Екипировка и подреждане на раницата
•Безопасност в планината
Заниманието е предназначено за малчугани на възраст от 4 до 14 години с препоръчително присъствие на родител или пълнолетен придружител.
Заповядайте Малки и Големи планинари да се впуснем в едно приключение чрез интерактивни игри.
Дата: 19 януари 2016 г.
Час: 18,00 ч.
Място: Клуб Нещото
Водещ: Милена Воденичарова
Такса: доброволно дарение по желание*
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Проект „ЗА МАЛКИТЕ ПЛАНИНАРИ“ представлява едно своеобразно приключение, чрез което ще се потопим в необятната природа на България, ще се гмурнем в дълбоките дебри на българската история и заедно ще се учим един друг.
Опознаването на природата, както и нашето поведение и отношение, когато сме сред планини, гори и равнини, оказва фундаментално значение за развитието на децата. Заедно ще заздравим изначалната връзка на човек с природата, защото ПРИРОДАТА Е ДОМ НА ВСИЧКИ.
Темите обхващат основни правила при поход в планината, запознаване с маркировката, ориентиране, информация за планините в България, опазване на природата, екология, лагеруване в планината, безопасност, климатични и природни условия, както и запознаване с растителния и животинския свят в природата.
Заниманията ще се представят на децата основно чрез интерактивен метод, който включва много игри. Този метод е доказано ефективен при възприемането на дадена информация, изгражда трайна памет, развива моториката и креативното мислене у децата и не на последно място – ще ни въвлече в едно изключително забавно и ползотворно приключение.
Участието на родителите в походите и екскурзиите е задължително, а в интерактивните игри – силно препоръчително. Съпреживяването на едно общо приключение ще заздрави връзката родител-дете и ще бъде в помощ при възпитателния процес. От друга страна детето ще се чувства едновременно сигурно и свободно в присъствието на родителя.
Всички занимания са прецизно подбрани съобразно възрастовата граница на децата. Ще се вземат предвид и индивидуалните физически възможности на всяко дете.
~ Подробна информация за всяко едно събитие ще бъде публикувана 1 седмица преди всяко мероприятие.
~ Всякакви доброволчески инициативи, които съвпадат с нашите цели и занимания, са добре дошли.
~ Таксите се определят своевременно за всяко едно събитие
~ Планинската застраховка се препоръчва на всички активни и бъдещи туристи.
~ Организатор и водач : Милена Воденичарова – инструктор по пешеходен туризъм, доброволец и запален планинар.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
*Нещото е некомерсиално пространство за свободно споделяне на идеи, умения, вещи и се финансира единствено от хората за хората, затова всяко дарение в касичката е важно за покриване на разходите по обезпечаване на мястото и достойният живот на тези, които са в нужда.
За да продължи това място да съществува, зависи от всички нас!
Програма на клуб Петното на Роршах
Информирано несъгласие
18 януари, понеделник
down level – Кръг за публични спорове "Информирано несъгласие": Тема – Лявата публицистика на "dВЕРСИЯ" представена от главния редактор Ивайло Динев, 19:00, вход свободен
Заповядайте да разнищим въпросите - дали лявото е свързано с червеното, дали социалното е свързано с икономическото, дали работническата класа е класа въобще и дали лявото има място в съвремието или трябва да бъде предефинирано.
Кои са dВЕРСИЯ - dВЕРСИЯ е платформа за независима лява публицистика - безплатно тримесечно електронно списание за социални, политически и културни анализи, фотография и непопулярни гледни точки.
dВЕРСИЯ има за цел „да отклони“ инертните изказвания и реакции от познатите до болка медийни дискурси. Създава се от колектив от активисти, студенти, изследователи, журналисти, дизайнери и др. Това е независима общност, която не разчита на помощ от правителства, фондации и меценати. Всичко, което се случва, е плод на доброволния труд и желанието на авторите да се намесят в проблематиката на различни социални, политически и културни реалности. И да разкажат за маргиналните, изключените, невидимите хора, идентичности и визии за живота заедно.
https://www.facebook.com/events/173792309646414/
Spirt & Spirit
19 януари, вторник
down level - Литературен салон "Spirt & Spirit" представя Кристин Димитрова със сборника Ефирни песни и тайни служби” и книгата с поезия Градината на очакванията и отсрещната врата , 19:00, вход свободен
Какво ли си мислят за нас чужденците? С какво ли сме се прославили пред света? Дали ни знаят като страната на розите, народ с героична история, родината на Орфей, нация техническа или земен рай? Сега-засега не.
В „Ефирни песни и тайни служби” е изследван образът на България, българина и българското на страниците на британската, американската и англоканадската преса през последното десетилетие на социализма и първото десетилетие от демокрацията (1980–2000). Разглеждат се съвпаденията или разминаванията между нашата представа за присъствието ни зад граница и резултатите от това присъствие навън. Установяват се стереотипите в погледа към нас, както и „белите петна” на неотразяването. Издирват се темите, във връзка с които България е най-често коментирана – с какви предварителни очаквания са натоварени те и как тези очаквания еволюират във времето.
От Вазов знаем, че „и ний сме дали нещо на светът”, но дали наистина знаем какво сме дали?
Българска среда в сряда с Никола Николов
20 януари, сряда
Вечер отдадена на българската музика! 20:00 Вход свободен.
https://www.facebook.com/events/443783315822161/
Малък театър под земята
21 януари, четвъртък
Първото четене на сцената на „Малък театър под земята” ще се състои на 21 януари от 19 часа. Входът е 5 лева с чаша коняк.
Актьорът Добрин Досев от Драматичен театър – Пловдив се изправя срещу три култови персонажа - серийния убиец Чикатило, Старецът от „Старецът и морето” на Хемингуей и гениалния пианист В.П., който може да е и Васил Пармаков, но не сме сигурни.
https://www.facebook.com/events/1000877769951484/
Повече информация за събитията:
Публични четения от актьори на образци на световната литература – стихове,поеми, романи, драми,есета – е осветена традиция в развитите общества, които градят и бранят по всички възможни начини пиетета към високата словесност. Форматът дава практически безкрайна възможност да бъдат представени съвременни търсения в областта на драмата, които не успяват да стигнат до реализация на сцена. По този начин се поддържа нивото на образованост и информираност за търсенията и експериментите в световния театър.
Публичните театрални четения дават също и възможност на млади театрални актьори да проверяват своите възможности в жив, непосредствен контакт с публика. „Малък театър под земята” ще работисъвместно с класовете по актьорско майсторство на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.
„Малък театър под земята” представя своите спектакли на сцената на клуб „Петното на Роршах”, на ръба на Капана, срещу съдебната палата, ул. Йоаким Груев 36.
Пост-културна сцена:
22 януари, петък
down level – Post-Culture Stage представя Илко Биров, Jamie Mc Donald & Jimmy Dee, 21:00, вход 6 лева
https://www.facebook.com/events/959374950817907/
Blues saloon:
22 януари, петък
up level - BLUES SALOON live & UEFA Champions League с Румен Куртев-Джимара и Христо Минчев, 21:00
https://www.facebook.com/events/1689680781244208/
Музикална селекция:
22 януари, петък
up level – Skill's Friday night
https://www.facebook.com/events/1523700351255682/
23 януари, събота
up level – Музикална селекция - Crushkoff
ВЕРДИ - РЕКВИЕМ
В памет на примата София Иванова
Диригент: Борислав Иванов
Солисти: Таня Иванова, Елена Чавдарова, Ивайло Михайлов, Ивайло Джуров
Оркестър и хор на Държавна опера – Пловдив
Борислав Иванов отново в Пловдив за „Реквием” от Верди в памет на примата София Иванова
„Реквием“ от Джузепе Верди подготвя Опера Пловдив в памет на известната оперна певица София Иванова. Събитието предстои на 20 януари в Дом на културата „Борис Христов” от 19 часа. Зад диригентския пулт ще застане съпругът на София Иванова – маестро Борислав Иванов, директор в различни периоди на оперните театри във Варна, София, Пловдив и Русе, създател на Вердиевите вечери в Пловдив, дългогодишен генералмузикдиректор и диригент на Берлинския симфоничен оркестър, почетен главен диригент на Истанбулската опера и доайен на българските диригенти с над 3 000 спектакъла на всички континети, с изключение на Австралия.
Маестро Иванов е дирижирал над 25 пъти „Реквием” от Верди с участието на София Иванова, която винаги изпълнява сопрановата партия, Елена Чавдарова-Иса най-често поема мецосопрановата партия, постоянни солисти са тенорът Калуди Калудов и басът Ивайло Джуров. Сега Борислав Иванов е поканил почти същия солистичен състав – Елена Чавдарова-Иса, тенорът Ивайло Михайлов, чийто учител е Калуди Калудов, и Ивайло Джуров, а сопрановата партия ще изпълни Таня Иванова, солист на Държавна опера – Пловдив .
„Софи обичаше да казва, че е щастлив човек, защото е изпълнила мечтата си да стане певица“,разказва маестрото. А мечтата тръгва от Виолета в „Травиата“, по-късно великият тенор Марио дел Монако предрича, че с „Травиата“ София Иванова ще триумфира по световните сцени, точно така и се случва. Жъне успех като Виолета в над 150 спектакъла на „Травиата“ и вписва в богатия си репертоар всички знакови партии за сопран в оперната литература, като Татяна от „Евгений Онегин“, Неда от „Палячи“, Мими от „Бохеми“, Чо-Чо-сан от „Мадам Бътерфлай“, Тоска от едноименната опера, Дездемона от „Отело“ и др.
Като солистка на Пловдивската опера след 1988 г. София Иванова обновява репертоара си с драматични партии като Тоска от едноименната опера на Пучини, Елизабет от “Дон Карлос” и Елвира от “Ернани” на Верди, Мадам Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Дона Анна от “Дон Жуан” на Моцарт и др.
Билети за „Реквием” – Верди в памет на София Иванова може да закупите на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg
19:00 часа в Дом на културата "Борис Христов"