Спектакъл, който влиза в публиката

За приликата между жената и нейната чанта

Илияна Тоткова 

(М)ИМОЗА е заглавието на средната версия – големина (М), от серията спектакли на Тражал Харел в седем размера от XS до XL под общото заглавие Двайсет изгледа или „Париж гори“ в Джъдсън чърч. Представленията преплитат постмодерна смесица от поп култура, високи референти, техническа виртуозност – движенческа и вокална, лежерно „ежедневно“ поведение, харизма, артистизъм, своенравие, театралност, дискотечност, мода, всекидневност.

(М)ИМОЗА е резултат от колаборацията между четиримата хореографи: Сесилия Банголеа, Франсоа Шино, Марлене Фреитас и Тражал Харел.

 ‘’Аз съм истинската  Мимоза’’ – с тези встъпителни думи започна самият спектакъл, но не ги чухме веднъж,  освен  това  видяхме и различните лица и трансформации случващи се сред  публиката. Естествено, няма истинска  Мимоза , непостоянството на личността и нейните визии, промените на артистите пред очите на публиката, сменяйки грима и дрехите си в публиката, влизайки във воуг сцената на Харлем през 60-те години. Скандални, блестящи, атрактивни, предизвикателни, затрогващи - танцьорите направиха това, което липсваше на колегите им от предишните спектакли - докоснаха се до публиката по всеки един възможен начин. Не просто се докоснаха, те направиха публиката част от самият спектакъл. Нямаше човек, който да не пее заедно с артистите или пък да не се е поклащал под ритъма на музиката, гледайки невероятните им танцови умения. Получихме и сериозни житейски  съвети за това как да различим оригинала от фалша и за приликата между жената и нейната чанта. Самоувереността и убедителността  на артистите искрящи от усмивките и радостта на лицата им, са причина представлението да има особено емоционално въздействие върху публиката. Те не просто ни забавляваха искрено, но дори направиха небивалия реверанс да изпратят публиката си. Как да останеш безпристрастен след такова отношение?

 В такива моменти  и най-нередовният  посетител на културни мероприятия се чувства оценен от артиста, когото е удостоил с внимание и уважение.

През 2015 г. официални данни на Националния статистически институт, данните събирани и обработвани на местно ниво от община Пловдив и получените до средата на месец септември 2015 г. резултати от изследването на ПУ за изпълнение на Културната стратегия на град Пловдив сочат изключителен прогрес на града в областта на културата. 

Анализът на данните показва, че два пъти повече зрители посещават културните събития в града само за година. Секторът на визуалните и сценичните изкуства заема водещо място в страната и има амбициите и възможностите да се развива още по-динамично. Високото качество на предлаганите спектакли и атрактивността на културните събития и фестивали освен пловдивска публика, привличат посетители от страната и чужбина, което оказва съществен принос за увеличаване на приходите от туризъм и икономическия растеж на града. Непреките приходи от култура са много по-големи от отчетените спрямо броя на публиката. 

В същото време културният календар на града през последната година се е обогатил с 12 нови фестивала и редица нови и разнообразни по жанр събития, организирани за първи път през годината. Подобрената гъвкавост и жизнеспособност на реализираните проектите е резултат от политиката на община Пловдив в последните години да развива целенасочено културната си стратегия и приоритетите, заложени в нея. Всяка година размерът на средствата за култура в общинския бюджет нарастват спрямо предходната година, като за 2015 година преминават границата от 6% от общия бюджет. Годишният ръст на средствата, отделяни за култура е: през 2012 г. – 19% спрямо 2011 година, 2013 г. – 22% спрямо 2012, и 2014 г. – 14% спрямо 2013. Като относителен дял, разходите за култура в бюджета на общината нарастват от първоначалните 4% до 6.8% през 2014 г. 

В календара на културните събития на община Пловдив за 2015 година се съфинансират над 100 събития. Значителните реформи в културния календар, привличането на два пъти повече събития, развиването на нови публики и драстичните подобрения в Стария град Капана и управлението на културното наследство са сред важните постижения на общинските политики в културния сектор. Всички тези положителни промени са в основата на спечелването на титлата Европейска столица на културата през 2019 година. Ясните цели на десет годишната културна стратегия на града давата сигурност, че Пловдив върви към успешна подготовка за най-голямата културна програна на Европейския съюз.

Водещата роля на Държавните културни институти в Пловдив от областта на сценичните изкуства в тези процеси се доказва и от сухата статистика. Трите театъра имат водещи позиции в страната в посещението на спектаклите, които организират, както и на приходите от културните продукти, които създават. Само за първото полугодие на 2015 г. трите културни института (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, Куклен театър Пловдив и Държавна опера Пловдив) са привлекли 110 266 посетители и са получили собствени приходи от 1 120 384 лв.

Античният театър, Лятна сцена „Орфей“, откритите пространства в центъра на града, Капана Стария град, Градската градина събират над 120 000 души публика със спектаклите на Opera Open, Международния Фолклорен фестивал, Международен рок фестивал „PolineROOOCK fest 2014”, One Design Week, One Architecture Week, One Dance Week, „Стрийт мастър ‘2014” - фестивал за улична култура, Международен фестивал „Пловдив джаз фест“, „Sound of the ages“, Дни на музиката в Балабановата къща, Капана фест,и др. 

Новите подходи към културата я разглеждат като фактор за развитие на творческия потенциал на гражданите, като средство за трансформация на средата (икономическа, социална, териториална, интелектуална и т.н.) и за постигане на качеството на живот. Ролята на културните политики се насочват към спояване на социалната тъкан и промени на градската среда. В това отношение Община Пловдив има проактивна политика, която се изразява както с нарастването на бюджета за култура, така и със създаването на среда и подкрепата на инициативи за прилагане на нови технологии и иновативни практики. През тази година стана ясно и че една трета от увеличаващите се туристи под тепетата пътуват с цел култура, което е с пъти над средните нива за Страната.

Книжарница "Хеликон Пловдив - Център" и издателство "Контекст" имат удоволствието да Ви поканят на 30 октомври, 18:30 часа на среща разговор с д-р Теофана Гайдарова на тема (Не)Официално за българския правопис. Срещата се провежда по повод Деня на народните будители - 1 ноември. 

Книгата НОВОТО В НОВИЯ ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК подробно и изчерпателно разглежда книжовната норма в българския език. На основата на изданието на Института за български език към БАН „Официален правописен речник на българския език“ (издателство „Просвета“, 2012 г.) са анализирани прием­ствеността и промените в кодификацията. Акцентът е поставен върху ясното, достъпно и разбираемо не само за специалиста, но и за широката публика представяне на правилата, изключенията, новостите и нерешените проблеми в българския правопис и пунктуация.

Авторът на книгата гл. ас. д-р Теофана Гайдарова преподава съвременен български език в Плов­дивския университет. Д-р Теофана Гайдарова е позната на специалистите като дългогодишен и вещ изследовател на книжовната норма.

Начало: 18:30 ч. 

Книжарница "Хеликон" Пловдив

ул. "Княз Александър I" 29

Аня Петрова

Нека да започнем този текст с факт - българският поет е мъртъв, по възможност убит трагично, какъвто всъщност е бил и целият му живот. Живите поети са само мит, но не те са ни в мирогледа сега, а именно тези убитите, хубавите, красивите. Обожествените и все така, десетилетия наред, висящи по стените на училищата. Все така, преподавани по старата ни система, че да няма и драскотинка по тях. Все така перфектни и изящни. 

Защо?

Христо Карастоянов застана в Петното на тазседмичния литературен салон, за да ни зашлеви един шамар с "А защо не?". За предишната му книга, "Името", Божана Апостолова сама споделя, че това е най-големият боклук, който той е писал , макар и мнозина да не мислят като нея. Все пак, тя е издател, призмата на виждане е пречупена през идеята, че това не е била просто неговата книга, макар и тя да е прекрасна! За това  се ражда 30-годишно замислено дете на име " Една и съща нощ". Това е не рожбата на Карастоянов, а мъжкото отроче, което ще продължи рода му. Това е книгата, която на пук хванах, за да прочета последното изречение първо и ме почти ме разплака. Защо ли? А защо не?

Сбито в едно изречение - книгата разказва по художествен начин затворническите години и края на поета Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов. Художествена измислица, основана на факти. Важно е да звучи достоверно, както каза сам Карастоянов.  Нямам намерение да ви я разказвам, а по-скоро да ви дам съвета, да я купите/заемете/откраднете и прочетете! Всички сме до болка запознати с историята на Гео Милев. Като, все още, част от младото поколение, казвам ви, че този автор е до все същата болка досаден на учениците, просто защото не знаят. Карастоянов сподели с публиката, че ровейки се из форумите е попаднал на мнението, че "тази книга променя мнението ми за Гео Милев". Сами преценете какво значи това. Дори в края на абзаца, все така част от същото поколение с омерзение признавам, че не сме наясно кой е той Георги Шейтанов. Не и тези от нас, които сме завършили най-обикновена гимназия в най-обикновен град. Така че, "Една и съща нощ" се превръща в едно гъделичкане, с което миналото дразни наборите ми. Но пък как го прави само! 

Вече изящен с перото, писателят се е научил, че след издаване, книгата поема по своя си път. Така се случва и с "Една и съща нощ", която яростно достига определения от типа на "шедьовър на нашето време". Аз нямам нищо общо с успеха на книгата, оправдаваше се Христо пред публиката, но всички тайно си знаехме, че вината му е жестока. Вината му е с корици и сега стои пред нас, чакаща някой да разгърне страниците ?.

Думите му са остри и кратки. Изреченията са подрбрани и изпълнени с чувства. Самата Леда Милева е изразила съгласието си, че той е започнал тази книга. Страниците се разгръщат сами, а стига да имате капка въображение, то ще се пренесете в други времена.  Краят на книгата ли? Краят си е [ Край!]

Снимки: Мая Любенова