Spirt&Spirit е повече от литературен салон, който посещаваш всеки вторник. Той е повече от всички автори, които идват и говорят със своите почитатели и разнищват екзистенциални теми на горещия стол. Той е събитието, което предоставя сцената си на хора, които го посещават всяка седмица, но стоят в ъгъла и единствено задават въпроси. Какво е да напуснеш комфортната зона на мрака и да застанеш под прожекторите? От читател да станеш писател? От публика да се превърнеш в специален гост? Попитайте Димитър Герганов. 

„Конспирацията Хазара” – това е плетеница от жанрове, но Герганов я описва като исторически роман с белези на трилър. Главният въпрос из страниците е: Изчезват ли народите просто така? Стилът му е да пише и да търси изворите си паралелно. Така попада на една много интересна информация – защо преди векове Хазария е била велика империя и изведнъж просто изчезва. Ей така, без никой никога повече да е чувал за нея, без да се знае какво се е случило с хората, обитаващи тази земя. Но хората не могат да се изпарят безследно от Земята, което е доказано от факта, че в днешен Афганистан живеят няколко милиона хазара, които вероятно имат нещо общо с изчезналия народ. Друга, доста недолюбвана версия е, че днешните евреи ашкенази са потомци на хазарите, но тя е до известна степен неудобна за някои хора, така че не се говори много за това. Разлиствайки страниците ще си зададете стотици въпроси, за които дори не сте подозирали, а отговорите – сами ще ги откриете. Главният герой тръгва на историческо проучване, което обаче го изправя срещу тайните служби. Какви са плановете на Бог, а може би и Луцифер има такива. Едно е сигурно – конспирацията около хазарите не е единствената в романа, а книгата може да се прочете на един дъх.

С всяка следващата творба писателят трябва да става по-добър и да си вдига летвата, казва Герганов. Той самият започва да пише преди по-малко от три години, като изоставя предишната си работа на икономист. След дългогодишен стаж в сферата, обаче, си казва „Стига!” и се насочва към истинската си страст – перото.  Творческият му процес прилича много на една средностатистическа  работа – пише всеки ден от понеделник до петък по поне осем часа, а събота и неделя си дава почивка. За по-малко от година и половина издава първите два тома от „В сянката на боговете” , а обещанието, което даде е, че в най-близко бъдеще ще бъде започната и третата част от епоса.

"Постдигитално съществуване" е темата на седмото издание на ONE DESIGN WEEK (19 – 28 юни) в Пловдив и ще бъде разгледана в специално създадената за фестивала едноименна изложба с куратор Рене Беекман. Експозицията "Постдигитално съществуване" представя селекция от работи на български и чуждестранни артисти, в които дигиталните технологии са главно действащо лице и дават живот на произведенията. Във включените проекти се преплитат области като съвременно изкуство, дизайн, мода и фотография, с което се илюстрира интердисциплинарния подход на творене през 21 век. Темата за постдигиталната епоха е застъпена със специални събития и в останалата част от програмата на фестивала.
По традиция ONE DESIGN WEEK и през 2015 г. представя най-новите тенденции в областта на дизайна и визуалната култура в България и по света с изложби, лекции, работилници, прожекции, партита, акции в градска среда и богата детска програма.
Оставаме верни на идеята да показваме работата на български автори. В същото време се стремим да бъдем по-активни в сътрудничеството си с младите професионалисти, които тепърва стартират своята кариера. Продължаваме да бъдем платформа за среща и осъществяване на сътрудничество между български и чуждестранни дизайнери, артисти и организатори на културни събития, казват организаторите от платформата ЕДНО.
Амбицията на ONE DESIGN WEEK 2015 е да включи във фестивала представители на различните социални общности. Това се случва в синхрон със стремежа на ЕДНО да бъде инициатор на проекти със силен социален заряд. 

Интриги, жестока Инквизиция и невъзможна любов в“Дон Карлос” с Камен Чанев

Кралският двор на Испания се мести в Пловдивска опера с новото заглавие в афиша – „Дон Карлос” от Верди. Постановката е поредната от сезона „Големите драматурзи в операта – Верди, Шекспир, Шилер и Юго”. На 7 февруари от 19 часа пловдивчани ще се насладят на изпълнението на световния тенор Камен Чанев и на ученичката на Гена Димитрова - сопраното Елена Баръмова. В спектакъла участват още Елена Чавдарова и Ивайло Джуров, а диригент е Диан Чобанов.

Верди дълго време замисля създаване на опера по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Историческата драма е изпълнена с дворцови интриги и действията на жестока Инквизиция на фона на една невъзможна любов. Съдържанието на операта разкрива конфликтите в живота на Дон Карлос - принц на Астурия, след като неговата годеница Елизабет Валоа е омъжена за баща му Филип ІІ - крал на Испания, като част от мирния договор за прекратяване на италианската война от 1551-1559 между Хабсбургите и Валоа.

Постановката на „Дон Карлос” е посрещана с овации в цяла Европа. Спектакълът е игран на Фест шпиле в театъра на Караян в Залцбург, в зала Аудиториум в Испания и в редица други престижни оперни театри. Декорът има актуална и модерна визия, а режисьорската концепция на доц. Нина Найденова се фокусира на личния затвор на всеки от нас, където зад решетките стоят властта, политиката, религията, любовта и омразата. Постановката „Дон Карлос” бе представена на летния фестивал Opera Open с адаптирана сценография за Античния театър, а сега зрителите ще могат да се насладят на оригиналния  художествен замисъл.

Билети за операта „Дон Карлос” със специалното участие на Камен Чанев се продават на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg.

Проф. Ханс-Дитрих Шмит и Светлана Куюмджиева са новите творчески двигатели на фондацията

Управителният съвет на „Пловдив 2019” гласува вчера нова структура на фондацията и избра за артистични директори проф. Ханс-Дитрих Шмит и Светлана Куюмджиева .
Основна цел на новия мениджърския екип ще бъде постигане на европейско измерение чрез  разработване на  партньорства с европейски културни оператори и институции,  осигуряване на съфинансиране по европейски програми, въвличане на гражданите в културни инициативи и пълноценното представяне на града като част от културното многообразие на Европа.
„Търсенето на хора с необходимите компетенции и създаване на симбиоза между тях,  културните оператори в страната и чуждите партньори е предизвикателство, пред което е поставен всеки един от градовете, избран да представя страната си в надпреварата за Европейска столица на културата. Спряхме се на експерти с опит, които познават националната и европейската действителност в областта на културата“ – коментира избора г-н Стефан Стоянов, заместник-кмета на Пловдив и председател на Управителния съвет на фондация “Пловдив 2019“. – „Изборът на повече от един артистичен директор е често срещана практика в градовете, кандидати за Европейска столица на културата. Основната цел е да се ползва международния опит  и контакти на чуждия експерт и този на местния специалист в сектора, за да постигнем по-силна програма, отговаряща на европейските и национални интереси“, допълни Стоянов.
Ханс-Дитрих Шмит е преподавател по режисура и драматургия в академията на изкуствата „Фолкванг“ в Есен, Германия, където отговаря и за международните отношения на университета. Той работи тясно с екипа на фондацията по време на кандидатстването на Пловдив и познава в детайл визията, програмата и проектите, обединени от мотото „Заедно“. Със своята впечатляваща професионална биография, опит и контакти на международно ниво и запознатост със спецификата на програмата на Пловдив 2019, Ханс-Дитрих Шмит е логичният избор за артистичен директор, който трябва да помогне  подготовката на града за 2019-а.  Той е  един от големите специалисти в света на Европейска столица на културата. Неговото име е сред директорите на Рур 2010 (тогава градът Есен включва в инициативата цялата рурска област и е една от най-успешните европейски столици). Оттогава Шмит работи в организацията „Акултос“, която консултира Пловдив и други европейски градове в процеса на кандидатстване или подготовка за Европейска столица на културата. В консултантската си дейност Шмит си сътрудничи с проф. Оливър Шайт, който е експертът, работил с Община Пловдив за изготвянето на културната стратегия на града до 2024 г.
Светлана Куюмджиева е изкуствовед с над 10-годишен опит като куратор и критик в областта на визуалните изкуства, със специализации и резиденции в САЩ, Южна Корея, Австрия и Германия. Един от разпознаваемите куратори от новото поколение в България, автор на независими проекти и седмичен наблюдател на вестник „Култура“.  Светлана Куюмджиева работи и като галерист в София, където участва в концептуализирането и реализацията на над 100 изложби, акции, дискусии и в първото издание на фестивала за изкуство в публично пространство „Западен парк“. В последната година работи като главен експерт в дирекция „Култура, образование и развитие“ в община Пловдив и участва активно във финалния етап по подготовката и написването на Културната стратегия на община Пловдив 2014 – 2024.
През тази година фондация Пловдив 2019 ще започне важни проекти от програмата, с която спечели Европейска столица на културата и ще стартира проектирането на ключова културна инфраструктура. Целта на първия български град, носител на тази титла е да бъде една от силните столици в най-голямата програма за култура на Европейския съюз.

Преди няколко месеца едно послание под формата на билборд усмихна всички пловдивчани. „From London with Love”  беше проект на холандкатаДжозефина Баан, която искаше,  от една страна да изпрати своето позитивно съобщение, но от друга да даде гласност на един социален коментар, предвид отношението на повечето англичани към българите. Стотици майни се зарадваха на това послание, но сега хиляди българи разпространяват втората част от проекта й из Фейсбук.

„От Пловдив с любов” – надпис, който краси Shoreditch Art Wall в Лондон! Когато беше под тепетата, Джозефина сподели пред КАПАНА.БГ за евентуално завършване на проекта по този начин, като не очакваше кой знае какъв отзвук от него, най-малкото, защото в Англия са малко хората, които ще разберат кирилицата. Но все пак го направи и дори самата тя не може да повярва какъв бум е създала сред българските общества. Десетки хора са нападнали пощата й, и то не само българи в Лондон,  да я питат до кога ще остане надписът, за да могат да отидат да се снимат с него. Явно носталгията по родината надвишава здравословните граници щом до теб се докосне нещо, което ти напомни за дома. Макар изписана от ръката на холандка, кирилицата винаги ще носи едно и също чувство на трепет у нас.

Как реагират лондончани на този надпис, защо е решила да го изпише собственоръчно и къде може да видим следващото писмо от Джозефина, може да прочетете скоро само в КАПАНА.БГ