Днес тя се бунтува срещу корупцията, срещу неправдата, срещу криворазбраната цивилизация

Не може така всички да избягат навън, защото така е най-лесно, подчертава музикантката

 Милена Славова беше черешката на тортата на днешното раздаване на наградите от наскоро провелата се Цветна Олимпиада. Рок кралицата на българската музика за пореден път разпя публиката с вечните си хитове "Истина" и "Ха-ха". За свободата на артиста в нейните очи, за бунта и носталгията към родината тя разказа пред Аня Петрова за КАПАНА.БГ

Като артист как би коментирала случилото се в Париж?

Имам чувството , че се върнах два века назад с това, което се случи, защото не мога да си представя, че хора в сегашно време могат да имат горят от такава омраза и въобще да вярват в такива глупости, да бъдат толкова агресивни  и да са жертва на някакви заблуждения, че да се стига до такива крайности. Потресена съм, това е отвратително и наистина съм възмутена как може в днешно време да се случват такива работи. 

Като музикант чувстваш ли се свободна?

Чувствам се ограничена. Според мен винаги съм свободна, никой не може да ми заприщи духа, това си е моя лична свобода. Но се чувствам ограничена поради това, че има много безсмислени неща, с които за съжаление ние се въртим малко в затворен кръг от години и не можем да открием изхода. Не можем да излезем от този кръг, за да се развиваме, било то по финансови причини или поради някакви глупави  други приоритети – в един момент хората трябва да избират дали да си купят хляб или дадат пари за билет за концерт. Така че това нещо абсолютно потиска музиката, развитието й и въобще културата. Това е проблемът в България, иначе тук имаме свобода отдавна, поне като го сравнявам с това, което беше преди 90-та година. 

Кое е най-хубавото, което се е случило от тогава според теб? 

Много хубави неща са се случили от тогава. В моя личен живот детенцето ми е едно от най-хубавите неща, но и много други хубави неща са се случвали. Не мога да се оплача, че живея лошо, но това, което ме натъжава е, че държавата е объркана и много хора не са щастливи тук, поради точно тази какафония и това, че управниците горе пречат на организацията и реда в държавата. Тъй като те дават лоши примери с това, че са корумпирани, например.

Кои са променливите и непроменливите в изкуството?

Това, което идва и си отива са разни бизнес проекти. Примерно, от музикална гледна точка е много на мода медиите да бълват звезди. Те ги създават и тези звезди нямат никакъв път после, а просто падат от високо. Това за съжаление е от ден до пладне, защото те са напомпани и самите медии експлоатират таланта на хората. Лъжат ги, правят си предаванията, след това тези хора от сцената падат много отвисоко. Това за съжаление е факт. Това, което хората имат нужда да слушат е това, което им остава в главата. Да не давам примери, но има български хитове, с които сме израснали. Аз лично също знам такива и според мен нещо, което по подобен начин ти е въздействало в живота и си го спомняш до ден днешен – това ти остава. Такъв тип песни, които ти въздействат, които са част от твоята душевност. Дали са бързи или бавни – няма значение, важно е, че са ти намерили вибрациите по някакъв начин. Те те образуват като личност и ти продължаваш напред, носейки си ги в живота. 

От какво ти омръзна и срещу какво се бунтуваш? 

Винаги се бунтувам срещу корупция, срещу неправда, срещу криворазбраната цивилизация. Срещу купуването на гласове много се бунтувам и не мога да разбера , като всички знаем, че това е измама защо продължава да се толерира . Крадецът вика „Дръжте крадеца” – така се получава.

Какво би посъветвала младите? 

Ние сме една държава, която трябва да се оправи. Не може така всички да избягат навън, защото така е най-лесно – да избягаш и да забравиш. Нека този кът, който е със страхотна природа все още, остане или се върне. Аз страдам от една хронична носталгия и където и да отида по света, винаги се връщам. Мисля си, че трябва да заразя всички с тази носталгия. Когато си идеалист, колкото и да ни е крива държавата, се връщаш тук. Искаш да живееш тука. Имаш нужда да я оправяш. Мисля, че като има много такива хора тук ще се оправят нещата. 

Най-скъпоплатеният композитор, Томас Бергерсен,  работил в продукции като "Аватар", "Карибски питари", "Хари Потър", "Шифърът на Леонардо", пусна нови песни в Youtube канала си в началото на тази година. Неговите тазгодишни продукти събират по 100 000 гледания само за няколко дена. Песента му "Създаването на света" съдържа вокали от великата Валя Балканска. В още няколко от най-новите му песни се разпознава българския фолклор. Това е песента, добавена в канала на Бергерсен, събрала най-много гледания и харесвания от най-новите му попълнения. Отново първото място за най-слушана и най-харесвана песен - взаимствана от България.

Песента- "Безстрашен" , е добавена в началото на годината. Мотивите са от българската народна песен " Партизан за бой се стяга" . 

мята пушката на рамо:
- Сбогом, майко, татко,
сбогом, мила сестро;
аз отивам в боя да загина да умра!
(Една сутрин писмо стига:
"Твоя син е веч загинал
в боя люти със врага")
Вместо майката да заплаче,
гордо вдигна тя глава,
че изгледала такъв син е -
за родината да мре!

Композитор на световноизвестни филми, използва нашата прекрасна народна музика. Това е още един повод да се гордеем със страната си и със гордост да казваме " Аз съм българче" ! 

WeInny's production 
http://www.weinnysproduction.com/

Пловдивска опера ще отбележи юбилея на световноизвестното мецосопрано Александрина Милчева с концерт този петък

През годините примата е пяла 168 спектакъла във Виенската опера, където за изпълнението й на „Кармен” с Пласидо Доминго е извикана 36 пъти на сцената за поклони. На сцената Александрина Милчева си е партнирала още с Лучано Павароти, Хосе Карерас, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Мирела Френи и много други. Пее в редица световноизвестни оперни театри като Ла Скала,  парижката Гран опера, Арена ди Верона, Ковънт Кардън, Метрополитън опера, Болшой театър, оперите в Барселона, Мадрид, Сан Франциско, Далас, Синсинати, Токио, Театро Колон - Буенос Айрес, Рио де Жанейро, оперите, Цюрих, Женева, Лозана, Мюнхен, Хамбург, Бон и много други.
В Пловдив Александрина Милчева ще изпълни песни от Брамс, Чайковски и Уолф. На сцената ще се качат и нейни ученици от Международната оперна академия “Сакра” – Евгения Ралчева и Алек Аведисян, които са стартирали своята успешна кариера с подкрепата на оперната легенда. Зрителите ще видят и уникални кадри от личния архив на певицата с участията й в световните оперни театри.
Концертът „ОПЕРА БУТИК: Звездната Александрина Милчева” ще се проведе на голяма сцена в Градски дом на културата. Билети се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.

Колко струва животът? Какво остава след нас? Какъв е смисълът на съществуването ни? Колко са големи мечти ни? Достатъчно силни ли сме да ги гоним безпрекословно? Каква цена сме готови да платим за да оставим нещо след себе си?
Всички ние живеем в едно общество, в което успехът е единствената ни измерима мотивация. Успехът е положен в една обикновена рамка – хубава работа, съизмерима с добро заплащане, семейство, деца, собствено жилище, почивка един път в годината и си успял!
От ранна детска възраст ни учат да бъдем послушни работохолици, удобни за употреба. Мечтаем да имаме доходоносна работа, скъпи коли, големи апартаменти, приемливи партньори. Да пестим пари за почивка през лятото, да се разходим до Париж! Ако не успеем, търсим щастливата съдба на емигранта. Мечтите ни се побират в банкова, кредитна или дебитна карта. Живеем по график, оковани във веригите на собственото си мислене.
Тази непрестанна гонитба с материалното, ни отнема правото на избор. От раждането си, ние сме програмирани да живеем живота на някой друг, с неговите стремежи и мечти.
Това прави ли ни щастливи и успешни? Какво е успех? А какво е щастие? Да емигрираш от личността си, за да намериш материалното си обезпечение? Ами, ако ние сме просто помещения, със складирани празни буркани? Пълним мисловните си килери с буркани с надписи: "Смелост", "Чест", "Любов" и какво ли още не. Когато ни потрябват и ги отворим, забелязваме, че вътре няма нищо. Има само етикет без никакво съдържание. Успели сме да се превърнем в роботи на система, която самите ние сме изградили. Един цял живот можеш да събереш в една обикновена флаш памет. Осем гигабайта са предостатъчни, за да опишат цял един живот. Това ли остава след всеки един от нас - няколко гигабайта и една банкова сметка?

Създателят на пърформанса е провокиран от желанието на индивида за успех и какво е готов да жертва за него. Колко е готов човек да загуби в името да е част от една матрица.
Това е история за грешките на знаещия съвременен човек и отказа му той сам да създаде свой собствен рай.
Една неочаквана гледна точка за смисъла на съществуването, след навлизането на новите технологии в ежедневието ни.

Един моноспектакъл на Илия Виделинов.

Премиерата е на 29-ти януари, четвъртък, в Петното на Роршах.
Начало: 20:00
Вход: 5 лева
☎ Резервации: +359889814255