Капана.БГ

Капана.БГ

Арт-сцена „4хП“ (Пространство за паратеатрални приключения в Пловдив) е новото арт пространство, позиционирано в самото сърце на Стария град – на ул. „Съборна“ 2 (над Туристически информационен център 2). Новият културен център отваря врати още в началото на декември с богата програма, която включва постановките „Ах, Бродуей, Бродуей“, „Невъзможната Ти, Невъзможната Аз“, „Албена или убийството на красивото у човека“, „Ромео и Жулиета, сонет безсмъртната любов“ и „Снежанка“.Директорът на театъра, Николай Георгиев, застана пред Ирен Петрова, за да разкаже за КАПАНА.БГ за работата в новото пространство, за изследванията и защо понякога се предаваме като артисти.

Много дръзко определяте работата, която ще се извършва в новото пространство, като "приключение". Какво точно разбирате под това определение? Какви ще бъдат тези приключения и кой ще се впуска в тях?
- Приключението е нещо, което винаги завършва добре, защото предварително ние не му слагаме никакви параметри, никакви задачи. Това е просто свободен ход на радостното ни усещане, на желанието ни да вървим, да бъдем това, което сме и да не си задаваме излишни въпроси, които спират енергията.

Казвате, че не го рамкирате. А имате ли някаква предварителна идея, концепция както да се случва при всяко едно събиране?
- Разбира се, че имам. Там просто ще се случва. А всяко случване е неопределимо. Всяко случване е необяснимо. То е изненада, която те грабва на крилата си и те понася. Ако това е възможно в живота, а е възможно, всичко сме го изпитвали, то още повече това е възможно на сцената. Нещо повече. Това е същността на живеенето.

Смятате ли, че пространството е от основополагащо значение за работата или е необходима точно определена атмосфера, която да предразполага към отваряне на вътрешните пространства на човека или това може да се случва навсякъде?
- Пространството е едно - изначално, вътрешно. Това, в което живее нашият вътрешен човек. Това, което е автентично, адекватно и определя същността ни. Дали с това пространство ние ще навлезем във външни пространства, на определен дизайнер или някакви архитектурни решения, това пространство остава непроменено. То е гъвкаво, то се поддава, мачка. И в това поддаване, в това негово преминаване през друго, външно пространство, то набира още повече енергии. То се оформя още по-устойчиво и още по-приключенско.

Йежи Гротовски нарича театъра "лаборатория за изследване на човеците". Вие какво точно искате да изследвате? Имате ли някаква цел, до която да доведете отделният човек?
- Гротовски се е концентрирал върху изследването на актьорите, но той, както знаем, премахна понятието актьор и го замени с понятието човекът-актьор. Така че, ще следваме неговата линия и неговата посока. Ще изследваме човекът-актьор. Това взаимодействие между техническото, между формата, навика, комфортното, по-познато, с онова, което не познаваме. С онова, което е предизвикателство. Което може да бъде и такова, и такова. Но в почти всички случаи то е точно такова, че да може да се случи изненадващо онова, което се случва за първи път. То не е повторение на нещо. Който мисли, че случването в изкуството е да повтори нещо, което знае, да повтори някакво свое случване от живота, за съжаление не се случва. Само, когато тръгнем по непознатия път и само нашето желание да видим светлинката в тунела, това ни определя като готови да приемем всичко, да се поддадем на всичко, да преминем през всичко и да претворим всичко в онова, което е най-съществено за нас.

Смятате ли, че е възможно да сме винаги тук и сега? Не само на сцената, а и в живота. Винаги да случваме като за първи път.
- Сама очертахте разликата между случването за първи път и случването като за първи път. Това са две различни неща. Случването като за първи път, в известен смисъл е само подобие на случване. Който не може да случва за първи път, се задоволява със случване като за първи път. Това е все едно да сте много жаден, да няма вода и да изпиете някакво хапче, което утолява жаждата. Да, може да я утоли, но няма да го направи по този начин, че да изпитате удоволствие от това, че задоволявате жаждата си с истинска вода.

За колко време може да бъде усвоена магията на случването?
- Няма определени срокове, защото всеки един от нас, всяко тяло - и външно и вътрешно е коренно различно и именно неговите свойства, параметри, особености, определят за колко време конкретното тяло може да се научи на това и да го постига.

Защо актьорът понякога се предава? Къде точно се крие разковничето на провала?
- Това първо не го прави само актьорът. Човек също се предава и също не може да си отговори къде става падането и неставането. Защо се предава? Защото актьорът живее и твори в гранична ситуация. Както знаем от нашите философи, които третират сцената като гранична ситуация, това е онзи миг, в който ние не можем да решим определена ситуация. Тоест, опита, който имаме, нашия стар опит, не действа. Той не ни дава решение. И затова в този миг, ние трябва да прескочим границата и да започнем да трупаме, с оглед на новата ситуация нов опит. Именно новият опит е нов ключ, който може да отвори дори и старата ситуация.

Това би могло да има и психотерапевтичен ефект. Намирам доста прилики с психодрамата. Дали театърът в този си вид, би могъл да ни свърши и тази работа?
- Психодрамата не е първия формат, който има психо-лечебни свойства. Всяко нещо, което освобождава, което отключва блокираните неща - емоции, чувства, ако желаете дори и телесни неудобства. Всяко нещо, което отключва има терапевтични моменти и помага в това отношение. В живота това е много по-трудно, докато изкуството само по себе си, защото е над нещата, над реалността, там терапевтичното може много по-лесно да се случва и да действа. Много по-малко в изкуството са задръжките, блокажите. Ние се блокираме от реалните неща. Тези, които изкуството предлага, които са пътуване към синьото на небето, към безматериалното, към онова, което е въздух и атмосфера, която предразполага. Там терапевтичното е част от това. Там живее, там му е почвата, където може да вирее.

Това е и метод за разкриване и развитие на личността със задължителен катарзисен ефект.
- Това е узряване на вътрешната идентификация. Човечеството все повече страда от липса на идентификация. Ние всички си станахме подобни, заприличахме един на друг. Изчезнаха онези най-личностните и най-единствените неща. Именно това е причината, подари която 2000г. се е състояла една световна конференция на умните глави, която поставя въпроса: защо след като познанието за природата, космоса, човека и неговото вътрешно поле отиде толкова далеч? Защо ние все още работим със старите форми на изкуство и култура? И създава движението за квантова естетика. Именно това, с което започна разговора - приключението е част от квантовата естетика и култура. Така че в Пловдив, в "4хП" ще се случват квантови неща. Няма да има сюжетчета, разкази, а ще се случват неща, които няма как да ги определим, няма как да ги обясним. Защото всяко определение и обяснение ги обезсмисля.

За пръв път в Пловдив ще бъде представен съвместният албум на световноизвестния български пианист Марио Станчев и не по-малко известния български барабанист Христо Йоцов на сцената на Bee Bop Café .На контрабас с тях ще свири Димитър Карамфилов.
Денят е Сряда (19.11)
Начало 21:00 часа. Вход: 10 лв.

Национален фолклорен ансамбъл „Българе” и Димитър Селенски представят „Последната нощ на Апостола”

Създаден по идея на продуцента, режисьора и хореографа на Национален фолклорен ансамбъл „Българе” Христо Димитров и актьора Димитър Селенски, спектакълът „Последната нощ на Апостола” ще направи своята премиера пред пловдивската публика на 26 ноември 2014 г. (сряда) от 19 часа. На сцената на Дома на културата „Борис Христов” в Пловдив „Българе” и Димитър Селенски ще покажат една различна гледна точка за поводите за размисъл, свързани с Васил Левски и делото му.
„Причината да се роди този спектакъл е усещането, че през последните години изразът на уважение пред паметта на Апостола става все по-формален акт, изпразнен от предишното искрено съпреживяване и преклонение пред подвига и саможертвата му” – споделя Христо Димитров.
Сценичната адаптация на текстовете е дело на актьора Димитър Селенски, режисурата – на Христо Димитров и Димитър Селенски, хореографията – на Христо Димитров. Постановката е с продължителност час и половина. 
Усилията на творческия екип, създал спектакъла „Последната нощ на Апостола”, са насочени към чувството за национална принадлежност у съвременния българин. Приобщаването към събитието е провокация към зрителя, която му дава възможност да участва в процеса на създаване на традиции за национална памет.
Идеята е чрез средствата на сценичните изкуства да бъде представен спорен момент от националната ни история, който винаги ще приковава вниманието на истинските родолюбци. Момент, свързан с най-великия българин – Васил Левски и произтичащите от темата послания, придобили съществено значение за  българския патриотизъм, дух и християнска вяра. Като бит и атмосфера спектакълът е обвързан по специфичен начин с историята ни. Новата експериментална форма на постановката има качествата да бъде обособена в собствена категория, твърди актьорът Димитър Селенски.  
Премиерата на спектакъла „Последната нощ на Апостола” се състоя на паметната дата 19 февруари т.г. пред столичната публика. На 3 март той бе игран в Севлиево, после на сцените в Плевен, Стара Загора, Созопол и Русе, както и на първия събор „Войводска среща” в Жеравна. Пловдив ще е осмият град, където ще бъде представен. Изключително завладяващ в емоционално отношение, благодарение на актьорските превъплъщения на Димитър Селенски, спектакълът се откроява със своята насъщна потребност и със сигурност ще бъде подобаващо оценен от българите, за които е важно съхранението на националната ни памет. Той е поредното тематично послание на НФА „Българе”, чиито спектакли „Това е България”, „България през вековете” и „Албена” вече десетилетие присъстват като ярки знаци в обърканото ни време, повече от всякога нуждаещо се от силни духовни компаси.
Представлението в Пловдив е специално посветено на 60-годишнината на Димитър Селенски, когото зрителите ще видят в шест различни образа на съвременници на Васил Левски. Колоритният актьор с 37-годишно присъствие на професионалната сцена е известен в Пловдив и със собствената си Арт Студия „Лабас”, създадена през 2008 година. Знакови са образите на поп Кръстьо Никифоров във „Великденско вино” и на Димитър в „Небето на Димитър”, които той пресъздава в постановките на  „Лабас” /Светилника/.   

Спектакълът „Последната нощ на Апостола” се провежда под патронажа на Кмета на Община Пловдив. Билетите на цена 10, 12 и 15 лева вече са в продажба на касата на Билетния център пред Община Пловдив.


Национален Фен-Клуб на Майкъл Джаксън „Heal The World-Bulgaria” отново предизвиква феновете на краля на попа, като подготвя зашеметяващо „THRILLER” парти. Фен-клубът, който е основан в града на тепетата,  изцяло обнови дейността си, а сега учредителите му организират страхотно парти. Поканени са всички, които обичат истинската музика и забавлението. Заповядайте да усетим заедно магията на Майкъл Джаксън, приканиха от клуба на Майкъл.
Датата е 21.11.2014г.(петък) в пловдивския “G Club”- началото 23.00. За настроението ще се погрижи най-добрият ретро DJ Марти Джи (Marti G), който обещава да ни върне в атмосферата на 80-те и 90-те години. Освен всичко това, клубът ще бъде украсен „страховито“, защото най-продаваният албум на Майкъл Джаксън – “Thriller” има годишнина от издаването си. Редом с това, феновете на Джаксън ще празнуват и още един юбилей- този на незабравимия албум „Dangerous”. Организаторите са се погрижили и за танците, като имитатор ще предизвика истински фурор.
 Мисията ни не е лесна, но с добър екип , организация и подкрепа, ще можем да продължим успешно благотворителната си дейност, сподели председателката на сдружението Гергана Вълева. До сега „Heal The World- Bulgaria”са подпомогнали с дейността си домове за деца, болници, направили са дарения в частна полза. Пловдивският клуб, който е единствен официален за България има зад гърба си история, концерти, каузи, с които си струва да се запознаете.

Гедайте комедията за цялото семейство „Червена Шапка“ в Дом на културата „Борис Христов“- за 5лв. вместо за 10лв. Театър Хенд гостува в неделния следобед от 16,00ч и от 19,00ч. на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ със своята уникална постановка за цялото семейство - „Червена Шапка“, с която покори сърцата на зрителите из цяла България. Щура комедия на абсурда, която ще ви зареди с добро настроение. Забравете всичко което знаете за класическата приказка. Елате и научете „истината“! ВНИМАНИЕ! Остро и опасно заразно представление за многократна употреба, води до пристрастяване!
Режисьор: Иво Игнатов – Кени
Сценаристи: Иво Игнатов – Кени и Добрин Добрев – Додо Костюми: Томиана Томова – Начева
Муз. Обработка: Петър Стоянов - Пепе
Участват: Иво Игнатов – Кени, Добрин Добрев – Додо, Мария Димитрова, Мариана Ангелова, Ивайло Иванов и Димитър Сулев
Реализирана с финансовата подкрепа на Фондация Америка за България
Продължителност: 55мин

Събота, 15 Ноември 2014 02:00

Да сготвиш с непознат

TotalSport се превърна в кухня за официалната вечеря на EMPATHEAST

Гостите на партито сами приготвиха своята вечеря

Какъв по-хубав начин да завършиш работната седмица от това да се събереш с приятели на вечеря? Явно да се събереш с непознати на вечеря. От EMPATHEAST отправиха едно страхотно предизвикателство на всички събрали се снощи в TotalSport. Още на входа посрещаха с думите „Вие сте сърце“ или „Вие сте зелено“ – всякакви форми и цветове, а гостите гледаха недоумяващо. Идеята беше не всеки да седне до дружката, с която е дошъл, а да се озове на маса с напълно непознати и да общува. До тук сравнително лесно, знаейки, че артаджийте са си комуникативни и усмихнати, но истинският шок дойде с вечерята. По-точно с нейното приготвяне, тъй като всяка маса трябваше да си се погрижи сама за себе си. Продуктите бяха на лице, нужните печки и тигани и очевадно глада на всички. За да могат да работят по-лесно им бяха дадени 20 минути да си направят салата и да залъжат глада, а чак след това да си приготвят основното ястие. Това беше една страхотна демонстрация за това, какво е да си предприемач. Заобиколен си от непознати, с които трябва да общуваш. Трябва да работите в екип ако искате да се получи нещо хубаво. Да пренебрегнеш някой свой каприз в името на нечий друг. Сърдити нямаше – на една маса стояха журналисти, чуждестранни лектори,директори на фондации и просто арт фенове, но всички ЗАЕДНО успяха да си направят не само една хубава вечеря, но и една незабравима нощ.

Проектът ''B/W' (Black and white) e част от инициативата Empatheast. Той се реализира по идея на млади умове, които ще променят една съществена, но позанемарена алея от центъра на града с интерактивна арт инсталация, която ще ви накара да се замислите и развълнувате едновременно.

Животът на Земята съществува, защото нашата планета е на подходящо разстояние от енергоизточника – Слънцето, откъдето до нас достига необходимото количество енергия за възникване на въглеводородната форма на живот. Еволюирали сме от едноклетъчни, през бактерии, та чак до динозаври и бозайници. И така след 4 милиарда години еволюционен купон, преди едни нищо и никакви 200 хиляди години се е появил хомо сапиенсът – разумният човек.

С креативния си потенциал човекът започнал да гради своя собствена еволюция – на мисълта, на съзнанието, на възприятието. И понеже бил разумен, решил да назове и опише нещата около себе си.
Доброто и лошото се появили като концепции. Едното – символ на светлината, води до развитие и прогрес, има полза за хората и останалите живи същества и произтича от любовта и състраданието. Другото – на тъмнината, е всичко, което причинява унищожение, увреждане или присвояване,което подпомага хаоса и регреса.

Интерактивната инсталация B/W ще изразява точно тази дуалност и как тя резонира в съвременното общество. Тя е част от Art Innovation Challenge на "Фабрика за идеи".

В центъра ще бъде оранжевото слънце с лъчите (енергията), от която се заражда живота.
От едната страна ще е бялата хоризонтална конструкция, от отсрещната – черната пирамидална фуния, а до тях - Лабиринтът.

Light side: Емпатия, Любов, Съчувствие, Равенство, Солидарност, Съпричастност, Природа, изразени чрез самата структура, чрез думи, прожекции, фотоизложби, детски рисунки.

Dark side: Алчност, Завист, безспирно Консуматорство, разрушаване на Природата, изразени чрез структурата и визията на конструкцията.

Предвид дуалистичния характер на проекта B/W, с вълнение очакваме момента,в който ще е възможно да слеем всичко обратно в една точка. Границата на „от къде започваме“ се размива с тази на „къде отиваме“.
Началото и краят се срещат,преминавайки по коридорите на лабиринта. Струва ни се лесно – пътят е само един.
Някъде там всеки от нас открива минотавъра в себе си или заобикалящия го свят. Други откриват в дъното Тезей, в чиито ръце виждат нишката на Любовта. Нишка, благодарение на която намираме изхода от своя собствен лабиринт.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…