„Sex без захар“ е може би една от най-добрите диети, на които можете да се подложите. Отивайки на представлението, ви гъделичка усещането, че излизайки от театъра нещата ще бъдат доста по-различни и леки. Тежестта от налаганите стандарти за ценности и красота вече са се изпарили.
Елена Атанасова започна своя монолог с крясъци, сякаш не е достатъчно, че самият жанр на моноспектакъла е емоционален със своята искренност и диалог с публиката. Секс. Тема табу, за която дори майките не говорят с децата си и те остават необразовани. Оттук следват и много недоразумения и комични ситуации под чаршафите. Те, разбира се, стават за приказка, докато си на кафе с приятелки, но усещането не би трябвало да бъде такова. Гаджето ти те е зарязало? Защо да не качиш двадесет килограма тогава? Лежейки си в леглото, единствено телефонът ти ти казва колко си хубава и прекрасна. Отчаянието води до много крайни решения, от рода на да продадеш тялото си на някого, но пък както е казал народа – всяко зло за добро. Не стига, че мъжете те желаят, макар и с някое друго кило от горе, но те даже и дават парите си, за да бъдат с теб. Всеки може да намери своята любов, своето щастие и всичко, което заслужава. Трябва да се ценим такива каквито сме – несъвършенни и чупливи. Това е постановката, която ще даде отговорите на онези малки въпроси, които се въртят в женската глава. Измежду прането, чистенето, работата и децата винаги остава време да попитаме стотина пъти „Дебела ли съм?”, да се зачудим дали това движение от снощните креватни упражнения е било добра идея и да се оплачем, че завинаги ще останем сами. „Дори и кръв да капе от сърцето ти, кажи, че си се изцапала с червило“, както се казваше в една приказка, така и тази постановки учи на високо вдигната глава и самочувствие, което разкрасява.

Комбинацията от детски смях, слънце и мирис на айляк, които се носеха от градинката до Джумаята не можеха да те оставят безучастен. За трета поредна година се проведе Лятната открита читалня, където малки и големи се радваха на разпръснатите пъстри детски книжки. Дечицата се бяха излегнали по земята все едно са си у тях и оцветяваха с пастели принцесите, които се криеха из страниците. Големите пък с интерес отваряха по-старите издания на приказките и с носталгия си споделяха как техните майки са им чели от абсолютно същите книжки. В ателиетата на издателствата пък малчуганите се учеха как могат да издадат своя собствена книжка. Децата са изключително интелигентни. На един от щандовете се проведе следната ситуация. Доброволкa се опитва да обясни на дечицата какво е да пишеш, а едно от тях смело й отвърна „Защо да пиша, когато мога да се преструвам? То не е трудно, ама мен наистина МНОГО ме мързи“. Нищо не може да победи мъдростта на децата, особено тези, които отрано се сприятеляват с книгата. Близо петнадесет човека са се включили в доброволческия труд към читалнята и покорно изпълняват заповедите на малките в какъв цвят трябва да бъде оцветена роклята на някое барби. Деца помагат на деца пред усмихнатите погледи на родителите.  

Читалнята ще бъде активна цели три дена. На 8, 9 и 10 юли всеки може да отиде в градинката на Джумаята и да почете с носталгия приказките от детството си, да помогне на някое детенце с рисуването или просто да стои на пейката, радвайки се на малчуганите с изключителен интерес към книгите.

Един от най-новите бизнеси  намира убежище в един от най-старите паметници на културата в страната. Става дума за първият мултиспорт клуб в България – Тотал спорт. Собственикът му Валентин Драгнев избира за негово местоположение не коя да е сграда, а един от бившите складове в така нареченото Тютюнево градче. За избора му спомага красивата архитектура и огромната площ, позволяваща изграждането на скуош корт. Независимо, че това е най-модерният спортен център у нас, старинната визия на сградата, в която се подвизава е запазена. Нещо повече – красивите деветдесетгодишни тухли са напълно разкрити. Днес има множество материали, имитиращи такива тухлени конструкции, защо да  използвам тези копия, при положение, че оригиналът е много по-красив. Вижте тези тухли, като порцеланови са, казва Валентин. Запазил съм и оригиналната бетонова конструкция на тавана. Няма смисъл да крием, че това е била една индустриална сграда.

Така Валентин Драгнев показва как модерното и старинното могат да се съчетаят, без да се нарушава културното наследство. Центърът представя добрият пример за конверсия.  Именно това е и причината Тотал спорт да бъде едно от ключовите места, които ще посети международното жури, оценяващо кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата 2019г.

Спортният център е и единственият от всички някогашни тютюневи складове, който е изцяло зает и реконструиран. Цялата площ от 3000 кв. м е използваема.  

Какво се случва с останалите постройки? Една е частично заета от мебелен магазин, а останалите се рушат. Причините за това са много. Една от тях е проблемът с неясната собственост. Друга – спънки на предприемачи от страна на Министерството на културата. През 2008г. италианска компания закупува три от сградите и изготвя мащабен проект за реконструирането им, отговарящ на всички условия за запазването на културните паметници. Извършват се укрепления, за да се подготвят вътрешни събаряния.  Изработени са дори и гипсови елементи за реставриране на старинната орнаментика. Започват серия от проблеми, свързани с неточности в законите.  Месец преди официалното стартиране на проекта обаче се оказва, че  писмото, даващо зелена светлина на предприемача е невалидно. Така през 2010г. сградите се обявяват за продан и споделят съдбата на останалите тютюневи складове, които пустеят.

Скоро и на единствената работеща фабрика за тютюн  и предстои да бъде преместена в квартал Гагарин.

Валентин Драгнев споделя, че макар Тютюневото градче да изглежда глухо и пусто в момента, скоро може би ще се възроди. По неофициална информация има изготвени проекти за бъдещи инвестиции тук. Една от тях е за луксозен хотел. Дано само да не пречат на луди хора като мен да развиват идеите си точно на това място, допълва още той. Тъжното е, че непрестанно ни ограничават по някакъв начин. Например, без тук да има какъвто и да било активен трафик, въведоха синя зона и еднопосочно движение, което естествено създава проблеми при паркирането, било то на клиентите на спортния център или на близкия мебелен магазин.

Вальо изцяло подкрепя всички бъдещи конверсии и се надява, че скоро кварталът ще се развие.

Секс, наркотици и рокендрол – това в света се приема като клише, като начин на живот или като фраза, която крещиш в алкохолно опиянение из баровете след полунощ. Отделно, това бива и заглавието на една постановка, която се гордее с факта, че е сред най-играните на българска сцена. Снощното представление беше официалното пенсиониране на спектакъла, а играта наистина беше като за последно. Моноспектаклите носят една специфична сила. Диалогът с публиката превръща играта от измислица в нещо, за което да се замислиш. Какви са тези образи пред теб? Какво означават думите им? Бива ли животът да бъде толкова жесток и несправедлив? Всеки има своите страхове, а щом ги видиш изиграни пред десетки хора в лятното кино няма как да не се разчувстваш.
Асен Блатечки – реално няма какво повече да се каже по върпоса. Всички го обичат и има за какво. В постановката «Секс, наркотици и рокендрол» той се превъплащава в няколко образа – от клошаря, през секс телефонистката и рок идола, че чак до баровеца. Всеки със своите страхове и претенции. Всеки със своите зависимости и мирогледи. Ако бяхме създадени по подобие на Бог, то тогава сутрин нямаше да се събуждаме с препълнена кана кафе и сутрешните блокове по телевизията. Не, щяхме гордо да сложим ръце на хълбуците си с думите – цунами или земетресение да създам днес? А може и влакова катастрофа в Индия, че и без това са много. Рушим, а не градим. Отиваме на постановка без да знаем какво ще гледаме и на сърцераздирателната реч се заливаме от смях, просто защото погледът на актьора ни разсмива. Не разбираме думите му и после си тръгваме щастливи от пиесата, казвайки, че е била страхотна комедия. Той ще живее докато не умре – изречението с най-противоречива реакция от страна на публиката. Едната половина се разплакаха от смях, а другата, заради тежестта и болката в самите думи.
«Секс, наркотици и рокендрол» - тук също няма какво да бъде допълнено.  Фактът, че се играе толкова години на сцена говори предостатъчно сам по себе си. Класическите рок парчета, които я съпровождат през цялото време и публиката, която винаги знае тесктовете от първия до последния тон. Свободата да разбираш постановката, както се чувстваш и идеята, че рокендролът е навсякъде и наистина ще живее докато не умре.