Развитието на Капана не е утопия или PR трик, а реалност. Убеден съм, че ще се реализира общата ни мечта за квартала, казва директорът на Едно

Вярвам в кандидатурата на града за Европейска столица на културата. В тази битка е важен човешкият потенциал - парите се намират, инфраструктура се строи

Преди броени дни завърши първият One Design Week в Пловдив. Стотици се впуснаха в многото локации на фестивала, десетки чужди гости откриха или преоткриха града и със сигурност ще се завърнат тук един ден. Капана заживя нов живот и има потенциал да продължава да се разлиства. За Седмицата на дизайна, за града и публиката, за кандидатурата ни за Европейска столица на културата, разговаряме с директора на Едно Асен Асенов. 

Завърши One Design Week. Как фестивалът промени града и успя ли в мисията си?
Промяната е процес и със сигурност този процес започна. Мисията на фестивала е да вдъхновява, да въвлича нови публики, да оставя позитивни следи в градската среда, да бъде място за обмяна на идеи между хора от цял свят и разпознаваема международна платформа, която подкрепя българската дизайн сцена. Тази година във фестивала участваха над 200 дизайнера от 23 държави и събитието се осъществи с подкрепата на над 80 доброволци от няколко български града и разбира се благодарение на професионалния екип на ЕДНО. Мисията ни тази година смятам за изпълнена: благодарение на партньорството ни с Макском и конкурса, който направихме, градът има нови велостойки. Оживихме Капана. Най-активната ни публика от другите градове дойде за фестивала, детската програма се радваше на голяма посещаемост. Международните ни гости са очаровани от града....Но най-важното от всичко е, че поставихме Пловдив на международната дизайн сцена!

Имате ли приблизителна статистика на броя посетителите?
Все още обобщаваме цифрите от всички локации и събития от основната и от паралелната програма, детския модул и музикалната програма, но сме доволни от посещаемостта. Ако това може да бъде някакъв критерий - приятелите на фестивала във фейсбук вече са над 19 000 души. Направете кратко проучване във фейсбук и сами ще се убедите, че това е значим успех за българската културна сцена.

Пловдивчани приеха ли фестивала или гостите бяха предимно от други градове и държави дори?
Моето впечатление е, че реакциите в града са позитивни и съм убеден, че всяка година феновете тук ще се увеличават. Няма нищо странно в това, че имаше много хора от други градове - фестивалът има вече изградена публика. Даже смятам, че това е много позитивно. На международния ни форум имаше посетители от Румъния и Италия - това много ни зарадва.

Прие ли градът Едно най-накрая?
Вярвам, че всеки трябва да заслужи с делата си това да бъде приет и ние работим без да се пестим, за да заслужим тази чест.

Ситуира ли форумът Пловдив наистина на световната карта на дизайна, каква бе представата на специалните гости от чужбина за града и каква бе след края на събитието?
Пловдив вече е на световната карта на дизайна. В това не можете да имате съмнение. Всички международни гости са изключително приятно изненадани от града. Повечето от тях и не само тези отвъд океана, не бяха чували за Пловдив и са във възторг от града, защото бяха дошли без очаквания. В Пловдив повечето от тях виждат един нешлифован диамант и всички говорят за огромния му потенциал.

Ще го бъде ли Капана?
С цялото си сърце вярвам в проекта Капана и съм убеден, че ще се реализира общата ни мечта за него, ако положим необходимите усилия. Вече много хора вярват в този проект,  защото видяха, че той не е утопия или  PR -трик, а реалност.Има стратегия и тя се реализира, дава резултати. Никой от международните гости на фестивала не повярва, че само преди месец на това малко място имаше над 100 празни и нежелани от никой магазинчета и почти нищо от това, което видяха сега. Когато започнаха едно по едно да се отварят новоремонтираните помещения и да идват хора, за да отпразнуват всяко едно от тях,  видях с очите си как се материализират мислите ни за това място. Капана е и трябва да остане общо усилие. Убеден съм, че само заедно можем да доведем този проект до успех. В моята глава успех в този случай ще означава Капана да стане международно разпознаваем квартал на творческите индустрии. Много хора от София и от други градове на страната  също го видяха за първи път по време на фестивала и са влюбени в него. Разбирам ги добре, защото именно по същата причина ние решихме, че нашият офис в Пловдив може да бъде само и единствено там.

Кога и с кого ще танцуваме на One Dance Week и какви са вашите очаквания за втория фест на Едно за годината?
Съвсем скоро ще обявим цялата програма... Сега ще кажа само, че в нея има танцови компании от три континента и че сме подготвили нещо специално за 6-ти септември, защото тогава Пловдив ще има поне един празник. Реализацията на фестивала ще бъде предизвикателство за нас поради ограниченията в инфраструктурата и стартовата дата 28 август, но съм оптимист и вярвам, че пловдивската публика е достатъчно любопитна и ще иска да разбере какво се случва със съвременните пърформативни изкуства. Тук е мястото да благодаря на фестивала Черната кутия, защото те от години допринасят за развитието на тази сцена и вярвам, че не стъпваме на празна поляна, както беше навремето в София. Що се отнася до инфраструктурата, ONE ARCHITECTURE WEEK  обещават приятни изненади за следващите издания на DANCE WEEK, така че стискаме палци!

Очевидно вярвате, че Пловдив може да спечели битката за културна столица щом сте тук, но защо? Къде ще впечатлим журито?
Разбира се, че вярвам и още как! Принципът, който се опитвам да спазвам обаче е да нямам очаквания, за да нямам и разочарования. Трябва да правим най-доброто, на което сме способни без да се интересуваме от резултата. Ако успеем да  го правим със сърце, нищо друго няма значение, защото това ще означава, че сме спечелили по-голямо и по-важно нещо от битката за Европейска столица на културата. Робърт Палмър го каза ясно: три са факторите, от които зависи дали ще имаме титлата - проекта, който ще напишем, посещението на журито в града и презентацията на проекта на 5-ти септември. Не участвам пряко в нито една от тези фази, но вярвам на екипа на Пловдив 2019 и помагам, както и с каквото мога. Можем да впечатлим журито само с добри идеи и капацитет, с който да ги реализираме. Тук имам предвид най-вече човешкия потенциал - парите се намират, инфраструктура се строи.

Оазисът на винила отвори врати неофициално, специално и тематично заради концерта на великите кубинци

Паолина Трионска

Домът на Плочата в Капана отвори врати само за ден, преди да бъде официално открит. И успя да ни покаже очарованието и потенциала си. В унисон с Buena Vista Social Club, пристигнали вчера за своето прощално турне, озаглавено "Adios Tour", колекционер Selector Stiliyan Love&HappinessMusic направи една следобедна загрявка с кубинска автентична музика, селектирана изцяло от грамофонни плочи. Импровизираното мело парти раздвижи Капана още в 17:30. Включи се и DJ Skill,  който надъха още повече тръпнещите в очакване на концерта почитатели на Буена Виста.

По стените на още неофициално открития оазис на винила Soul Searchin оживяха ликовете на вечно пазените в сърцата ни музиканти.  Хубаво е, когато младите хора поемат и реализират такива инциативи, гордеем се с тях, сподели един от по- възрастните заклети фенове на звукът от винил.
 
Очакваме ДОМЪТ НА ПЛОЧАТА  да бъде отворен за феновете си на 15-ти юли. Така в Капана ще лъсне още едно злато. 

Паолина Трионска

Уличният поп арт често е нелицеприятен, отблъскващ, но се случва и да ни позабавлява, при това искрено. Табели, надписи, пътни маркировки, грешни и объркващи. Те са част от градската среда, заради които с удоволствие и смях се спираме, за да си ударим едно фото. И да намигнем срещу обектива. С едно такова приятно недоразумение се сблъскахме и ние. Улица Консервна си нямаме, но сме горди с улица Ракия, която вече част от Пловдив. Това не е мираж, а реалност след лека корекция на неизвестен автор с откровен гениален изблик. Дали творецът е прекалил в кръчмата член на квартала или е заквасил на някое домашно соаре с вечната домашна парцуца- не знаем. А и не ни засяга. Работата му обаче така влияе на аудиторията, че да му се допие на човек.

Адиос Буена Виста и гранде БЛАГОДАРЯ

Една незабравима нощ под звездите, в която Античният едва ли е бил по-щур

Сексиииии… Тази дума звучеше закачливо от сцената на Античния, когато близо 90-годишната прима на Буена Виста Соушъл Клъб Омара Портуондо вдигаше енергично и горещо роклята си над коляното, докато танцува. Сексиииии… Тази дума отива най-много на онова, което се случи на древната сцена и около нея снощи. Тя, сцената, не помни по- сексапилен, по-колоритен и по-щур концерт. При това изнесен от митичните музиканти на преклонна възраст, от оригиналния състав на кубинската формация Омара, Елиадес  Очоа, Журайро Мирабал, Барбарито Торес,  Исус Рамос. Ветераните бяха подкрепени от девет музиканти, присъединили се към култовата банда в различни периоди- Папио Виедо, Роландо Луна, Педро Пабло, Андрес Кояо, Филберто Санчес, Алберто Ланоче, Луис Алемани и Карлос Калунга. Разлика във възрастта на сцената сякаш нямаше- всички бяха като един жив и твърде млад организъм, в чийто вени тече кръвта на Буена Виста Соушъл Клъб.

Беше ясно, че това ще е не само музикалното събитие на годината под тепетата, а ще влезе в историята. Така се и случи. Античният театър се напълни буквално до облаците. Нямаше свободен инч. Стотиците правостоящи в началото бързо станаха 3500, тъй като и насядалите първоначално по амфитеатъра скочиха на нозете си, за да подкрепят любимите кубински музиканти с набиване на длани и пети в древния камък.

Бурята дойде още с първото парче. Легендите от Острова на свободата излязоха на сцената с минимално закъснение. И ни пратиха точно там- в Хавана, с пура между пръстите и Куба Либре на небцето. Виртуозите мигом заблестяха като диаманти на сцената и с музиката, и със сценичните си образи и поведение. Още с първите акорди амфитеатърът се превърна в гигантска вълна от човешки тела, които танцуваха из всички точки от каменното пространство.

Тайфунът дойде след няколко парчета, когато се появи великата Омара. В ефирен зеленикав тоалет тя надникна първо отзад кулисите, а после с помощта на млад мъж се запъти към средата на сцената. Леко се подпря на статива за ноти, а мнозина се чудиха дали има сили на тази възраст. И в този миг пусна такъв глас, че къщата над Античния театър се надвеси, за да види какво чудо я разклаща. На близо 90 години примата на Буена Виста пя като в годините, в които става голяма звезда. Танцува като млада кубинка от улиците на Хавана. Флиртува с публиката като същинска латино дива. Няколко пъти церемониално докосна земята, за да демонстрира формата си, а „Сексииии” прозвуча двукратно от един от колегите й в моментите, в които тя закачливо повдигаше ръбовете на полата към коляното си.  

Омара изпя 6 парчета, заедно с другите великани. Каза Благодаря на кубино-български и толкова искрено благодари на танцуващата до изнемога публика, че се поклони до земята. Докато митичната кубинска формация вадеше най-големите си парчета, на екрана зад тях вървяха кадри с емблемите от Буена Виста, които вече не са сред нас. Хората им се поклониха с танц и ги аплодираха.

И след близо два часа на шеметно шоу, невероятна музика, много усмивки и любов, дойде и тъжният момент на раздялата. Тъй като музикантите и феновете им се бяха събрали да си кажат Адиос. Това Сбогом обаче прозвуча някак тихо, плахо. Тъй като никой не вярва, че тази магия може да приключи току така. Тя ще живее вечно, а и очевидно има много последователи като по-младите кубинци на сцената. Ще живее, защото мечтата за красивото, за сладкия и безметежен живот, за красивите мъже и жени, за свободата не гасне. И все пак: Адиос Буена Виста и гранде БЛАГОДАРЯ.