Мислех, че никога повече няма да дойда в родния си град, каза поетът при представянето на „Гласът на тишината”
Иво Дернев
„Мислех, че никога повече няма да дойда в родния си град”, призна Иван Теофилов, преди да представи на новата си книга „Гласът на тишината”, посветена в голямата си част на любимия му Пловдив. Поетът, преводач, драматург и режисьор излезе на камерната сцена в театъра, за да разкаже за спасяването на Капана, да си спомни за Слона и Катя Паскалева, да разходи публиката по калдъръма в Стария град в компанията на художника Атанас Згалевски и да я срещне с Графините от Каменната къща на Сахат тепе.
„Тази книга я написах като продължение на предишната ми книга „Митология на погледа”. Бях започнал да пиша неща, които мислех, че не трябва да се забравят. Всъщност, книгата е един конгломерат от преживелици, мои преживелици. Мислех, че вече съм свършил с тях, обаче от 2016г. насам започнах да написвам нови неща. И така се появи „Гласът на тишината”. Нарекох я така, защото обикновено аз пиша в абсолютна тишина и това, което чувам, е единствено вътрешният си глас, който ми диктува”, разказа Иван Теофилов.
„В тази книга има много текстове за хора, с които съм общувал и които много ценя- поетите Иван Пейчев, Александър Геров, Николай Кънчев, Иван Методиев, Христо Фотев. Освен това има истории от мои пътувания. Има и някои неща, свързани с Петър Увалиев, с който се запознах в Англия и станахме много близки. Има и текст за една среща с Еди Вартан, братът на Силви Вартан, в Париж”, разкри пред публиката в камерната зала Теофилов. Като допълни, че между кориците има истории за пловдивските тепета, за пловдивските художници, за пловдивските нрави и бохемата. След което прочете спомен от гостуванията в дома на Графините от Каменната къща на Сахат тепе- сестрите Мила и Невена Балтови. „ Умълчаната Мила и сладкодумната Невена- художничката с впечатляващ интелект и своенравен нрав. Графините, някогашните звездни емблеми на града”, визуализира той с думи сестрите Балтови.
Особено внимание отдели и на приятелството си с художника Атанас Згалевски. Припомни как заедно са се борили срещу „оварвареното решение за събарянето на квартал Капана”, на който е посветил и стихотворение. А в края на представянето на „Гласът на тишината” бе прожектиран и документалния филм „Капана”, на режисьора Здравко Драгнев, по сценарий на Христо Илиев- Чарли.