Когато целият ти живот е залогът в един разговор, ти вече си част от световното литературно наследство, каза режисьорът и писател на премиерата на „Синът на авиатора”
Едва ли ще напиша друг роман, изненада творецът гостите на представянето
Иво Дернев
Като книга- завещание определи романа си „Синът на авиатора” режисьорът и писател Крум Филипов, на премиерата на творбата си снощи в Петното на Роршах. „Не може да има надежда без унижение. Тази книга е за видимостите в тази надежда”, каза авторът в изключително емоционалното представяне, състояло се в рамките на литературния салон Spirt&Spirit.
Александър Секулов поздрави по-известния с филмовите си и театрални проекти Крум Филипов за онова, което написал. „Синът на авиатора” е здраво, силно стъпване в полето на разказваческото изкуство. Което не е изненада за никого. Може би единственият изненадан е самият Крум. Това е една дълбоко вълнуваща книга. Напоследък в българската литература няма вълнуващи книги, има добре написани”, каза Секулов. Като допълни, че основният тон в „Синът на авиатора” е болезнената загуба. „Тя те хваща за гърлото, като Крум удържа доброто тяло на разказа”, допълни домакинът на литературния салон, като не скри, че в страниците всъщност има много светлина. И се обърна към Филипов с думите: „Това, за което си роден, е да пишеш. Защо го отлагаш?”.
„Пиша бавно, защото е много важно да съм си аз. Див човек съм и в литературата, и в документалното кино. Искам да вървя като кучето в дирята си и да запазя следата си. Едва ли ще напиша друг роман”, поде Крум Филипов. Заяви, че романът му е като дълго писана изповед.
„Опитът е в болезнените преживявания. Това е книга на прегръдките между хората. Имаме нужда от милост един към друг. Имаме нужда да изповядваме болките си. Защото в този скоростен живот сме като парни влакове и се газим един друг”, обясни емоционално Крум Филипов. Не скри, че е потънал от година и половина. Време, в което не е намирал смисъл да прави каквото и да било. А романът му е за това да знае синът му Калоян какъв баща има.
В Петното за премиерата дойдоха много приятели на Крум от Пловдив и родния му Смолян. Той нееднократно се връща към родопския град, към близките си там и към семейството си, като дори отбеляза, че баща му е написал 14 страници отрицателна рецензия за „Синът на авиатора”. На събитието бе и писателят Христо Стоянов, който е дал литературното А и Б на Филипов в кръжока си в Смолян преди близо 30 години.
„Не знам дали книгата е добра, но е велико събитие в моя живот. Тя има съавтори- хората, с които съм общувал. Затова е някак фолклорна”, отбеляза Крум Филипов. За да се спре на общуването между хората, което, според него, е истинското изкуство. „Болката, смъртта прави хората поети. Когато целият ти живот е залогът в един разговор, ти вече си част от световното литературно наследство. Удивените очи в общуването между хората е самата литература”, сподели авторът.
Към романа му вече проявяват интерес и театрали, и кинорежисьори. Писателят обаче не мисли за адаптацията на книгата си на този етап. В тази посока чака решението на съдбата. Самият той се е отнесъл доста лековерно към написаното. Прочел е линейно романа си, от кора до кора за първи път, едва когато излязъл от печатницата. При това го направил заради първите много добри отзиви, които сравняват писането му с Радичковото. Но не крие, че прочетеното му е харесало и че в литературата се чувства най-себе си. „В киното бих се справил. Но в театъра не мога да бъда жесток към хората, с които работя, а трябва. Много съм мекушав. Много ги мисля хората. Топя се с тях”, отговори на въпрос всъщност кой е Крум Филипов- театралният или кино режисьор, или писателят.
„Тайните, въпросите от книгата останаха. Но ми е светло под шапката”, каза на финал авторът на „Синът на авиатора”.