Германският писател Ерих Кестнер се ражда на 23 февруари през 1899 година в Дрезден. Един от най-четените автори на ХХ век, които пишат на немски език, Кестнер е известен със своите хумористични и сатирични произведения със социална насоченост, заради които е преследван от Гестапо, а книгите му са сред изгорените от нацистите в центъра на Берлин пред собствените му очи. Особено популярни са книгите му за деца. През 1960 г. получава медала „Ханс Кристиян Андерсен” за автобиографията си „Когато бях малко момче”. Българските читатели познават Кестнер с класиките му „Емил и детективите“, „Хвърчащата класна стая“, „Двойната Лотхен“, „Антон и Точица“ и други.
В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда „Ерих Кестнер“. Умира на днешната дата, 29 юли, през 1974 година в Мюнхен.
Представяме ви избрани цитати от Ерих Кестнер:
Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
От време на време не вярвайте на учебниците си!
Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия.
Защо трябва да правим нещата винаги така, както са правени преди?
Да срещнеш назначен учител, който е роден за учител, е толкова рядко, колкото да срещнеш герои или светци.
Който не е работил в чужди земи и не е срещал чуждестранни майстори, не може да се нарече майстор. Трябват да те признаят не само у дома.
Не можеш да докажеш куража си единствено с юмрук – трябва и ум.
Единствените, които задържат властта, са тези, които жадуват за нея.
И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!
Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце: Не забравяйте никога детството си!