Емили Бронте се ражда на 30 юли 1818 г. в Торнтън. Заедно с двете си сестри, Шарлот и Ан, е сред най-известните английски писателки. Позната е най-вече с единствения си роман „Брулени хълмове“, но пише също поезия. Творбите си подписва с псевдонима Елис Бел.

Романът ѝ е признат за класика в англоезичната литература и е адаптиран няколко пъти за големия екран.

След като брат ѝ умира от туберкулоза през септември 1848 г., и Емили е поразена от опасната болест. От записките на Шарлот разбираме подробности за нейното състояние. Тя пише, че от ден на ден Емили става все по-слаба. Становището на лекаря за болестта ѝ е неясно. Пробва лечение с различни медикаменти, но без особен резултат. Шарлот добавя, че единственото, което може да направи, е да се моли на Господ за спасение и подкрепа.

По обед на 19 декември 1848 г. състоянието на Емили се влошава. Тя умира в същия ден в къщата си в Хауърт, неуспявайки да види огромния успех, на който се радва романът ѝ „Брулени хълмове“. Днес нейният дом е превърнат в музей.

Представяме ви някои от най-красивите любовни цитати на Емили Бронте:

„От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.”

„Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!“

„Тя светеше прекалено ярко за този свят.“

„Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.“

„Целият свят ми се струва като някаква страхотна сбирка от възпоминания, които ми напомнят, че е съществувала и че съм я загубил.“

„Дойдох до тук единствено да зърна лицето ти. Борих се с горчивия живот откакто за последно чух гласа ти. И трябва да ми простиш за мълчанието, защото се мъчих единствено заради теб.“

„Не мога да погледна към каменния под, без да видя лицето ѝ, вдълбано в плочите. Във всеки облак, във всяко дърво, нощем в самия въздух, а денем във всичко, което погледна, винаги чувствам нейния лик.“

„Добрината ти ме накара да те обичам повече, отколкото ако бях заслужил любовта ти; и макар че не бих могъл и не мога да скрия истинския си характер от теб, аз съжалявам и се разкайвам, че съм такъв, и ще съжалявам и ще се разкайвам, докато умра!“

„Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея.“

„Любовта никога не умира.“