Шотландският писател Ървин Уелш, известен преди всичко като автор на „Трейнспотинг“, е роден на 27 септември 1958 г. в Единбург. В творбите си Уелш изследва света на изгубените пътища, пише за всичко, което е „от другата страна“ на ценностите и нормите, извън приетото и толерираното.

В „Трейнспотинг“ излага на показ живота на група младежи от крайните квартали на Единбург в средата на 80-те. Романът бързо се превръща в световен феномен и Уелш предизвиква едновременно шок и отвращение и бурни аплодисменти. Романът е натуралистичен разказ за хероин, престъпления, побои, смърт, но и за приятелство, избор и спасение. През 1996 книгата е екранизирана под режисурата на Дани Бойл и филмът споделя успеха на романа.

Уелш продължава с описването на света от другата страна на нормите и социално приетото и в романите си „Кошмарът Марабу” (1995), „Гавра” (1998), „Лепило” (2001), „Порно” (2002), „Креватните тайни на майсторите готвачи” (2006), „Престъпление” (2008). Автор е също на пиеси и филмови сценарии, режисирал е няколко късометражни филма.

Произведенията на Ървин Уелш са написани на роден единбургски диалект, като умишлено пренебрегва нормите на традиционния литературен език. Героите му пък не се забравят лесно – потънали в калта и прахоляка на собственото си дъно, но не спиращи да драпат за глътка въздух и спасение.

Много от персонажите на Уелш присъстват в повече от един от неговите романи и това пристрастява читателите да търсят още и още от това, което Уелш може да предложи като развитие на характерите и сюжетите.

В книгите на Уелш ясно личи и автобиографичния елемент – авторът е преминал през света на наркотиците, изживял е проблемите му и е прескочил от другата страна, където разказва своите спомени като реалистичната история на една битка с хероина не само като наркотик, но и като метафора на самия живот.

Представяме ви скандалния писател в няколко цитата:

„Някои хора е по-лесно да ги обичаш, когато не са наоколо.“

„Приятелите са шибана загуба на време. Винаги са готови да те смъкнат до тяхното ниво на социална, сексуална и интелектуална посредственост.“

„Някои хора получават ужасни карти от живота. Мисля все пак, че колкото и кофти да са обстоятелствата, трябва да вярваш, че можеш да ги направиш по-добри. Ако не вярваш в това, си прецакан.”

„Бил си каквото си бил и сега си, каквото си. Заеби тия глупости с разкаянията.“

„За да бъдеш добър писател, трябва да си добър читател, трябва да се интересуваш от литература, трябва да се интересуваш от някои от най-великите класически книги, трябва да изпитваш непрестанно удоволствие от книгите, и да се наслаждаваш на работата по тях. Наистина трябва. Но същевременно трябва да си подготвен да излезеш навън и да правиш различни неща, да се огледаш и да общуваш с хора. Трябва да ангажираш сетивата си.”

„Аз не избягах, аз продължавам.“

„Любовта не съществува, тя е като религия, държавата иска да вярваш в подобни лайна, за да могат да те контролират, и да ти преебават главата.“

„Провалът просто е по-интересен. Успехът идва само в една форма. Той не ви учи на нищо. Провалът се случва по най-различни начини, и ви учи на най-различни неща. Човек се учи, когато греши.”

„Не можеш да излъжеш душата си.“

„По дефиниция, трябва да живееш, докато не умреш. По-добре направи този живот колкото е възможно по-пълно и приятно преживяване, в случай че смъртта е лайняна, което подозирам, че ще е .“

„Обществото е изобретило някаква фалшива изтънчена логика да всмуква и променя хората, които са вън от общоприетото лоно. Ако пък приемем, че знам всички за и против, знам, че ще умра млад, че съм с акъла си и т.н., и т.н., но пак искам да употребявам смак? Те просто няма да ти разрешат. Няма да ти позволят, защото го приемат като знак за собствения им провал. Фактът, че отхвърляш каквото ти се предлага. Избери нас. Избери живота. Избери ипотеките, избери пералня, избери си кола, избери да седиш на дивана и да гледаш затъпяващите, безнадеждни шоута – игри по телевизията, тъпчи в устата си калпавата храна, която ти предлагат. Избери да се разлагаш бавно, да се превърнеш в гадна досада за егоистичните, скапани хлапета, които си отгледал сам. Избери живота. Но защо да направя нещо такова?”

„В това е цялата работа да си жив, тия скапани чувства. Трябва да ги имаш. Когато спреш, бъди нащрек.“

„Бях анти-всичко и всеки. Не исках хора около себе си. Тази непоносимост не беше някаква голяма осакатяваща тревога; просто зряло признаване на собствената ми психологическа ранимост и липсата ми на съвместимост като компания. Мислите ми се състезаваха за място в моя претъпкан мозък, докато се борех да им дам някакъв ред, който може да послужи за да мотивира моя безразличен живот.“