Големият български писател Йордан Йовков умира на 15 октомври 1937 година. Йовков е смятан за майстор на късия разказ и класик в родната литература. 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други.
Припомняме си Йордан Йовков с няколко любими откъса от неговите произведения:
„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.”
„Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко ѝ прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!"
„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна."
„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.”
„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?"
„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!"
„Думата е страшно нещо, в нея са затворени Изразните средства на всички Изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства.”
„Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.”
„Като всеки стар човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е сега, а какво беше едно време.”
„Но усмивката на тая жена и погледът на очите ѝ заседнаха дълбоко в душата му.“
„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.“