От бар „Котка и Мишка“ призовават стопаните в любимия квартал да оставят витрините си осветени

Кметът на „Централен“: Украса в Капана ще има! Монтажът започва утре

Във връзка с премахването на част от коледната украса в Квартала на творческите индустрии се появи една светла инициатива за празниците.
Собствениците на един от първите барове в района-  „Котка и мишка“ се обръщат към колегите си от всички затворени заради ограничителните мерки против разпространение на коронавируса бизнеси с апел:

„Нека въпреки трудните времена  да оставим витрините си осветени. Нека не превръщаме Капана в едно призрачно място, без живот, защото ние сме тук и ще направим всичко възможно хората, които се разхождат безопасно по улицата, да имат светлина и настроение!“  

От Котка и мишка ще оставят витрините си осветени в следващите десетина дни.

Едновременно с това, разбрали за ситуацията и инициативата, от общинската администрация също апелираха към затворените бизнеси в Капана и към гражданите от квартала, който има на сърце, да подпомогне идеята и да украси, така че коледният дух да не изчезне.

Още с разпространението на информацията, че гирляндите в любимия на пловдивчани и туристи квартал се свалят, заместник-кметът по култура на Община Пловдив Пламен Панов, директорът на Общинска фондация „Пловдив 2019“ Кирил Велчев и кметът на район „Централен“ Георги Стаменов приеха изключително при сърце идеята и успяха да организират коледна украса за Квартала на творческите индустрии и Малката Главна.

„Украса в Капана ще има! Тя вече е подсигурена от Община Пловдив. Монтажът започва утре. Една част от нея е дарена от хора, които продължават да се обаждат,“ коментира Георги Стаменов.

След ден официално зимата ще настъпи, а с нея ще дойдат и първите почивни дни около празниците. Те са и повод мнозина от запалените скиори да побързат да извадят екипировката и да напълнят снежните ни курорти. Макар и в последните години естествената покривка рядко да е задоволителна през декември, хубавото е, че популярните места се подсигуряват със съоръжения за изкуствен сняг и вече постепенно откриват пистите си за ски приключения.

Местност Копривките

Това е най-близката и популярна ски дестинация до Пловдив, особено за семействата с деца. Пистите там са много подходящи именно за обучението на малчуганите и за спускане на по-неопитни скиори. Преживяването си струва – далеч от шума и глъчката на големите ски-курорти у нас, сред дивната природата на планината, заобиколени от снежни преспи, птича песен и спокойствие. Освен това мястото ще ви допадне и откъм финансова страна. Разположен в сърцето на най-обширната българска планина – Родопи, само на 25 км от град Пловдив, пътят до комплекса е приятен и удобен. Ако сте решили да не ползвате автомобил, за ваше улеснение минават редовни автобусни линии. Ключовото местоположение на „Копривки” го прави идеален, ако искате да комбинирате ски преживяванията с културно-исторически туризъм. Цените са изключително приемливи – 10 лв за плац със съоръжения без влек на ден и 20 лв – с влек. Работното време на плаца за начинаещи и ресторантът е всеки ден от 09 до 16  часа, а нощното каране се провежда всеки вторник и четвъртък от 18:30 до 22 часа. В Интернет са на разположение и уеб камери, на които може да следите дали има условия за ски.

Ски зона Здравец

Тя се намира в непосредствена близост до Еко хотел ЗДРАВЕЦ и е оборудвана с всичко необходимо за пълноценна ски-ваканция или един ден по склоновете. Ски пистата е разположена на 1350 м. надморска височина, с дължина 550 м и ширина 50 м. Трасето ѝ е с различна степен на трудност и ще удовлетвори както начинаещите, така и по-опитните скиори. Ски зоната се обслужва от два влека с обща дължина 550 м. Оборудвана е с машини за изкуствен сняг, гарантиращи достатъчно снежно покритие и през по-топлите дни на зимните месеци. Ски зона ЗДРАВЕЦ предлага още гардероб с необходима екипировка и ски училище за начинаещите.

Бяла черква

Ски зоната се намира на около 40 километра от Пловдив. Пистата там е с различна степен на трудност в отделните части е подходяща за средно напреднали и по-напреднали скиори. Обслужва се от един влек, а в района има чайна, където да отморите след активния ден на снега. Обособен е и удобен паркинг. Цените отново са изключително приемливи в сравнение с големите ски курорти.

Батак и Цигов чарк

Цигов чарк е български планински курорт. Намира се на югозападния бряг на язовир "Батак", който е шестият по големина язовир в България. Курортът е изграден на 900 – 1100 м. надморска височина и се характеризира с благоприятен климат целогодишно. Има добри условия за каране на ски и сноуборд. Ски пистата Цигов чарк е с дължина от 1500 метра, а денивелацията е около 100м. Пригодена е за начинаещи и средно напреднали скиори. Пистата е разделена на две части – горната е с по-високо ниво на трудност и по-стръмна и е подходяща за професионалисти. Долната част е с по-малък наклон и по-широка и там могат да карат начинаещите скиори. Горната част на пистата има два въжени влека с ръкохватки, а долната е с паничков ски влек. В близост се намира и спа курортът Велинград. Като цяло, този район не е най-развит в посока ски туризъм, въпреки че има намерения за изграждане на още съоръжения за зимни спортове.

Чепеларе

Чепеларе е градът с най-голяма надморска височина в България – 1100 метра. В последните години се утвърждава като един от водещите ски-курорти в България. Разположен е в Родопите, на 9км от Пампорово и на 20км от Смолян. В края на града, в посока Пампорово се намира ски-пистата Мечи чал. Тя е дълга почти 6км и е най-дългата писта за ски алпийски дисциплини в България. Пистата е разделена на две: Мечи чал 1 (3200м) и Мечи чал 2 (5200м). Те се обслужват от четириседалков лифт с капацитет 800 души на час . На платото на крайната станция на лифта – до върха "Мечи чал" (1873м) са монтирани и ски влекове, които са подходящи за начинаещи скиори и сноубордисти. Около града е изградена писта за ски-бягане и биатлон. Еднодневната карта за Мечи чал е на цена 39 лв за възрастен и 24 лв. за дете, а комбинацията Пампорово-Мечи чал съответно по 55 и 33 лв.

Ски център Стойките

Стойките са един от първите ски центрове в Родопите. Разполага с две ски – писти. В центъра на селото се намира малката ски – писта, която е леснодостъпна, широка, полегата и удобна за обучение на начинаещи. Пистата разполага с малък ски – влек, предназначен за ползване от малките любители на зимните спортове. Другата писта е основно за практикуващите зимни спортове, скиори и сноубордисти. Тя е по-голяма, с дължина 1500 м., достъпна за скиори и на средно ниво. Свързва се с Пампорово чрез 6 седалков лифт. Пътуването отнема около 8 минути, а скоростта, с която се движи лифта е 6 метра в секунда.

Пампорово

Стигаме и до най-популярната ски дестинация за пловдивчани. Пампорово е с най-много слънчеви дни в годината (около 270) от всички български курорти, със средна дебелина на снежната покривка 140-150см., и е истинска мечта за всеки скиор. Общата дължина на пистите в курорта е 18км и се обслужват от лифтове и влекове с капацитет 7000 души на час. Разнообразието от дължини и трудности на ски-пистите позволява забавлението на начинаещите и професионалистите. За начинаещи скиори са построени няколко (зелени) писти и няколко плацове оборудвани с мини влекчета. За напреднали има няколко много стръмни (черни) писти. За сноубордистите почитатели на freeride, курорта предлага халфпайп с дължина около 150 метра и височина на стените 3 метра, намиращ се в близосто до писта Снежанка 1 (Малката стена). В курорта налице са и съоръжения за поддръжка на изкуствен сняг, така че дори и температурите да са по-високи, има вариант за най-големите ентусиасти. За сезона хит остава лифт картата 2в1, която предоставя неограничено каране по пистите на ски зона Пампорово, неограничено каране по пистите на ски зона Чепеларе, безплатен транспорт между двете ски зони.

Източник: lostinplovdiv.com

Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2020 г. получи Надежда Радулова за стихосбирката й „Малкият свят, големият свят”, издадена от „Жанет 45“. Победителката получи плакет, изработен от художника Христо Гочев, придружен с парична премия в размер на пет хиляди лева.

Церемонията по връчването на престижната поетична награда се състоя на 17 декември от 19.00 ч. онлайн, заради противоепидемичните мерки, наложени у нас.

Съпътстваща награда журито присъди на книгата на Златозар Петров „Машини“ (изд. „Жанет 45“).

В конкурса тази година участваха 47 книги от 23 издателства.

Жури в състав: Йордан Велчев, поет и писател, Иван Ланджев, поет и Здравко Дечев – литературен критик и преподавател, номинира следните поетични книги (подредени по азбучен ред на авторите):

Александър Байтошев – „Свещената гора“, изд. „Жанет 45“

Владимир Левчев – „Писмо в небето“, изд. „Жанет 45“

Димана Йорданова – „Писма до Ния, която не родих“, изд. „Жанет 45“

Златозар Петров – „Машини“, изд. „Жанет 45“

Людмила Миндова – „Дървото на спомена“, изд. „Ерго“

Надежда Радулова – „Малкият свят, големият свят“, изд. „Жанет 45“

Наталия Иванова – „Човек с бинокъл“, изд. „Арс“

Радослав Чичев – „Светкавици“, Издателство за поезия ДА

Рене Карабаш – „Братовчедката на Зорбас“, изд. „Жанет 45“

Роберт Леви – „Anemoia“, изд. Лексикон

В онлайн церемонията се включиха почти всички номинирани автори, които прочетоха свои стихотворения. Журито аргументира избора си, като представи номинираните книги с по няколко изречения.

Беше прочетено и кратко слово за поета Иван Николов от Стефан Цанев.

Събитието бе излъчено на фейсбук страница на Издателство „Жанет 45“.

Думи за номинираните книги:

Александър Байтошев – „Свещената гора“, изд. Жанет 45

От безпощадната хватка на болката думите в този лирически свят са не просто белези. Те са раните, с които надрастваме отсъствията, разделите, изгубванията си. И знаем, че само посветените в болката ще открият път, въпреки мрака.

Владимир Левчев – „Писмо в небето“, изд. Жанет 45

Заради фината чувствителност и искрящия интелект в тази поезия. Симбиозата между двете е рядко явление. „Писмо в небето“ е любовно писмо, адресирано до Езика.

Димана Йорданова – „Писма до Ния, която не родих“, изд. Жанет 45

Заради притегателната уязвимост на тези текстове и откритието, че в поезията инстинктът за самосъхранение пречи.

Златозар Петров – „Машини“, изд. Жанет 45

Концептуална книга;  респектиращ текст с майсторската игра с езика, с усета за ритъм и време, с изкачванията и слизанията в превъплащенията  между разум и емоция, „хора и предмети“;  висока поезия с изграден собствен стил, която се родее с най-добрите постижения на съвременната българска поезия от последните години.

Людмила Миндова – „Дървото на спомена“, изд. Ерго

Фина и утаена поезия, в която личният избор на изгнаничество събира в упор  своите изпълнени с безпощадна острота, но и с чиста нежност в болката откровения, съюзявайки ги в отстояния си диалог със съкровената памет на поетичните братства.

Надежда Радулова – „Малкият свят, големият свят“, изд. Жанет 45

Написана със свободен и спокоен език умна книга. Поезия на „дългата памет“. Впечатляващ текст, в чиито послания мащабите и перспективите непрекъснато се менят, взаимопрониквайки се – между възприеманата за реалност илюзорност на усилието да съединиш в цялост нещата от света през времена и пространства и неизбежно идещото подир това смирение от неминуемостта на разпада, и обратно.

Наталия Иванова – „Човек с бинокъл“, изд. Арс

Заради смелостта на това начало. Дебют, който не се страхува от тъмното, защото осветява пътя си с искреност.

Радослав Чичев – „Светкавици“, Издателство за поезия ДА

Заради болезнено точната и детайлна картография на изконната човешка територия, която наричаме „Загуба“.

Рене Карабаш – „Братовчедката на Зорбас“, изд. Жанет 45

Това не е книга, в която биографичното някак обичайно намира своите лирически отражения, а е спасение за разломената ни памет, за (не)похабената ни взаимност, за изгубената ни автентичност.

Роберт Леви – „Anemoia“, изд. Лексикон

Заради задъхания танц на свободата в тези стихове. Роберт Леви е може би последният истински пазител на номадското начало в съвременната ни поезия.

Националната награда за поезия „Иван Николов“ е частна инициатива, необвързана с държавни институции и спонсорирана единствено от издателство „Жанет 45“. Целта е да бъде подкрепена съвременната българска поезия.

Носители на престижното отличие през годините са Христо Фотев, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ковачева, Николай Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, Ани Илков, Георги Господинов, София Несторова, Силвия Чолева, Георги Борисов, Красимира Зафирова, Кристин Димитрова, Антон Баев, Александър Секулов, Петър Чухов, Илко Димитров, Румен Леонидов, Марин Бодаков, Пламен Дойнов, Оля Стоянова, Йордан Ефтимов, Катерина Стойкова-Клемър, Васил Балев, Аксиния Михайлова, Красимир Вардиев и Валентин Дишев.

Прочетеното стихотворение на Иван Николов

Среднощно дишане

автор: Иван Николов/

Нищо друго не искам, за нищо не питам –
слушам твоето дишане благодарен и тих…
И от него идва неравния ритъм
на този изречен в просъница стих.

Спиш трогателно нежна под товар от съдбовни
безразсъдства, събития и новини
върху топлата пепел на две световни
и на още двеста по-малки войни.

Но сега всички взривове и катастрофи
ще бъдат отложени за по-дълъг срок.
Генералите слагат домашни пантофи
и техния поглед не е толкова строг.

И под гъстата мрежа от дълги и къси
радиосигнали аз мълча изумен:
имам чувството, че възпираш с дъха си
всички ракети, прицелени в мен.

И от полюс до полюс, над вода и суша
вече никой не помни какво е война:
три милиарда човечество слуша
среднощното дишане на една жена.

/Източник: https://eumolpia.wordpress.com/2015/09/21/1-5/

Започва събирането на коледарските дружини

Имен ден празнуват: Игнат, Игнатка и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна и други 

Днес православната църква отбелязва Игнажден. По традиция празникът се чества на 20 декември, но когато се пада в неделя, той се измества с ден напред по решение на БПЦ.

Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи - огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите (дървено корито, в което се е месел хлябът) тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

По идея на преподавателката по български език и литература Стефка Златарева от ПГТ „Проф. Асен Златаров“ десетокласниците организираха онлайн коледен маратон и литературно четене, като в продължение на седмица четоха стихове от известни български автори, посветени на Коледа.

Желанието на учениците е да зарадват децата от детските градини с артистичен прочит на едни от най-хубавите коледни стихове на Гео Милев, Иван Вазов, Младен Исаев и други.

Впечатлен от оригиналния замисъл и изпълнение, кметът на район „Източен“ Иван Стоянов поздрави преподавателката и учениците. Той мигновенно препратил поздравите към всички учебни заведения в района.

"Надявам се, тази прекрасна инициатива да е символ на нашата надежда, че следващата година ще е по-добра и ще ни донесе отново радостта и вярата в доброто," сподели той.

 

Инициативата е под надслов „Коледно ни е“ и е вдъхновена от идея на къща музей „Гео Милев“, гр. Стара Загора и е създадена от деца за деца.

Всичик изпълненията на гимназистите от Пловдив можете да видите тук. 

По решение на Общинския кризисен щаб се отменят всички културно-масови мероприятия на територията на Община Пловдив до 1 януари 2021 г. (включително),  както и традиционната празнична коледната и новогодишната програма на площад „Стефан Стамболов“. Това стана ясно след проведеното днес онлайн заседание.

Решението беше взето на база актуалната епидемиологична обстановка и становището на Националния оперативен щаб за удължаване на частичния локдаун в страната.

Както вече беше съобщено, организаторите на коледни базари могат да предлагат продукцията си на общинските пазари „Четвъртък пазар“ и „Гребна база“, които са пригодени за тази дейност и отговарят на противоепидемичните предписания.

„Ще се съобразя с решението на щаба. Нашата работа е да пазим здравето и живота на хората. До последно се надявахме, че мерките ще бъдат смекчени на национално ниво и ще можем да подарим на пловдивчани повече коледно настроение, но за жалост, няма изгледи това да се случи“, коментира  кметът Здравко Димитров след края на срещата.