Янко и Явор разказват как в навечерието на 2011 ги е събрала една обща идея - създаването на алтернатива на всички клубове в Пловдив. Така се ражда Бар Грамофон.

"Идеята ни беше да създадем underground място, където да се срещат хора със сродни интереси - да не е просто поредното заведение с незабележим статус и комерсиални цели. Малко след като заработи бара, на горните етажи направихме и хостел. Така мястото стана още по-социално и интернационално."

И Янко, и Явор обичат да селектират музика. Споделят, че удовлетворението им идва от това, че правят нещо за сцената на Пловдив: "Грамофон предлага различен начин на забавление с разнообразни събития и ведро обслужване."


Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook:https://www.facebook.com/humansofplovdiv .

Humans of the Night e общ проект на Humans of Plovdiv и Нощ на музеите.

Щеше да се върти в гроба като пумпал, ако тази къща не бе станала музей, каза племенникът му Иван Шишков

Рени Николова: Начо има голям принос Пловдив да е Европейска столица на културата

Начо Културата! Това име, прозвище и титла се носеше цяла нощ над Стария град снощи, където тържествено се чества рождението знаковия Атанас Кръстев, който щеше да навърши 92 години навръх Вяра, Надежда и Любов. Церемонията се състоя именно в културния оазис на Начо и цяла България- къщата му, функционираща и днес като галерия Червеното пони. Поводът бе двоен- точно преди десет години тя бе съживена за нов живот с основаването на Къща Музей Атанас Кръстев- Начо Културата. Гостите посрещаха именно виновниците това да се случи преди десет леjа- художникът и племенник на Начо Иван Шишков и Рени Николова. Те приеха отново в Къщата десетки приятели на Начо- все хора на изкуството и духа. Там бяха художници, писатели и издатели, музиканти и журналисти, музи, ценители, меценати и заклети пловдивчани.

Начо е късметлия човек, да се роди на такъв хубав ден- Вяра, Надежда и Любов. И след това цял живот да се занимава с любимата си работа, обърна се към гостите Иван Шишков- Шишо. Той благодари на всички, които са били двигатели Червеното пони да остане Червеното пони.  Започна от Симеон Джуров, с когото преди десет години на верандата на къщата на Атанас Кръстев, на чаша червено вино обсъждали какво да се случи с къщата на Начо, който току що си бил отишъл от този свят. Джуров тогава ми каза: Ако направиш нещо друго освен музей, Начо ще се върти в гроба като пумпал. Точно след шест месеца имахме отремонтирана къща и открихме музея, на същата дата преди десет години.

Шишо благодари и на общината, която „с нищо не ни е помагала в този проект, но и не пречеше”. И се обърна към Рени, която се впуснал в Червеното пони от първия ден преди десет години и се превърна в основен фактор за живота на музея. Вече десет лета тя носи тази тежка работа като чест й прави, че работи всеки почивен ден, допълни Иван Шишков.

В едно от последните интервюта на Начо той казваше, че много би се надявал след смъртта му къщата да бъде отворена за посещения, да може всички хора да видят колекцията и да усетят къща с дух. Такава и остана. Защото тази къща е възрожденска сграда, музей е, но тя преди всичко е институция. Тази къща винаги е била средище и център на целия интелектуален и артистичен елит на България. Защото Начо Културата имаше невероятната способност да събира и обединява съвсем различни хора, започна Рени- двигателят на Червеното пони. 

Като дойдох да работя преди десет години в тази галерия абсолютно нищо не разбирах. В този период обаче пораснах страшно много, опитах се да съхраня нивото на галерията от времето на Начо, не винаги успявах, но се учих. Направих много хубави неща, някои и не толкова хубави. В този период от тук са минали хора от целия свят, от абсолютно всички континенти. Те с удоволствие и учудване приемаха историята на Начо към това, което той е направил за града, към атмосферата на Къщата. Тук искам да кажа, че Начо има голям принос Пловдив да бъде избран за Европейска столица на културата, каза Рени под аплодисментите на гостите. 

Рени и Шишо връчиха награда на Галерия Червеното пони-  пластика с лика на Начо на Георги Трифонов на Свилен Блажев заради онова, което той е направил с трите си изложби за новия живот на галерията. Бях в тази къща за първи път през 1983г. Станахме приятели с Начо в този храм, той ме прие и остана в мен завинаги. Тогава бях на 30, сега съм на 60. Но в този период от 30 години всичко, което правя, е по пловдивски благодарение именно на Начо и този храм, погледна към портретите на Начо, наредени в двора на къщата му Блажев.