Много от филмите на Тед Кочев са вдъхновени от историите на българското му семейство. Имал е чичо, който е бил пратен в ГУЛАГ. Друг е бил македонски комита, убит от турчин

Паулина Гегова

София Филм Фест продължава с пълна сила. Фестивалът наистина е чудесен, изпълнен от качествено кино, което събира малки и възрастни, желаещи да се докоснат до чудото на съвременния свят. 

Вчера беше един от най-престижните дни, защото на гости ни бе големият режисьор с пловдивски корени, Тед Кочев. Познат е най-добре с филма "Рамбо, първа кръв", но не само този шедьовър може да изкара от ръкава си, творецът. След разходката из Пловдив, г-н Кочев пристигна в Lucky дом на киното, заедно с братовчед си, за да представи филма "Да се събудиш в страх" и да раздаде автографи. Той е вече доста възрастен, придвижва се с бастун и трябва малко да му се помага, но усмивката не слиза от лицето му, а хуморът му е все така млад и непокътнат. Не пропусна да покаже новата си лична карта, която са му издали толкова бързо и да благодари на кмета на Пловдив, както и на други видни български граждани, помогнали му да се почувства у дома. 

Режисьорът разказа няколко истории, свързани с кино лентата, които разсмяха и трогнаха присъстващите.

"Да се събудиш в страх" е направен през 1971г. Сниман е в малко миньорско селце в Австралия, онази дивата и груба, коренно различаваща се от забързания и развит Сидни. Там гъмжало от мухи. Малки, дразнещи животинки, които постоянно наблюдаваме и във филма. На Кочев му се налагало да носи шапка с пришита мрежа за козирката, за да предпазва очите си. Но въпреки че ги защитавал, нещата не стояли така и с устата му. Със смях сподели, че на ден изяждал поне 12 мухи, което накара публиката да изригне в кикот.

Друга интересна история е, че още тогава, през далечната 71-ва, "Да се събудиш в страх" гостувал на кино фестивала в Кан. Кочев седял на първия ред на балкона, ложе запазено само за режисьори, сценаристи и продуценти. По време на прожекцията, един непознат за него мъж, стоящ зад гърба му, постоянно хвалел филма. Възклицанията и гласното му мнение, галели слуха на създателя. Колкото и да наблюдавал непознатия, около 25 годишен младеж, така и не можел да разбере кой е. А той продължавал ли, продължавал. Когато прожекцията приключила и Тед напуснал салона, отишъл при ПР-ите и ги попитал кой е този човек. Те не можели да се сетят, затова изчакали всички да излязат. Виждайки мъжът, Кочев го посочил, а събеседниците му се усмихнали иронично. "А, той ли? Млад американски режисьор, има само един филм зад гърба си. Той е никой!" Но нашият кореняк държал да научи името му. Отговорът бил поднесен лаконично, без да му се придава каквато и да е тежест - Мартин Скорсезе... 50 години по-късно, "Да се събудиш в страх" е вкаран в "Кан класика", където се селектират най-добрите кино творби на всички времена. Смешното е, че Скорсезе е член на журито. 

Много от филмите на Тед Кочев са вдъхновени от историите на българското му семейство. Имал е чичо, който е бил пратен в ГУЛАГ. Друг е бил македонски комита, убит от турчин. Трети се е спасил от смъртта по изключително смел и хитър начин. След престрелка, турците са проверявали дали има оцелели, като режели дясното ухо на всеки един труп. Семейството на чичо му било избито, а той бил само на 8 години. Лежейки в прахоляка от тела и кръв, се престорил на мъртъв. Когато дошъл неговият ред и ножът преминал през плътта му, той не издал нито стон. Така се измъкнал от лапите на убийците, а по-късно заминал за Канада. 

Моят живот е изпълнен с насилие, призна режисьорът. Затова и Рамбо не убива нито един човек през целия филм. Той мрази насилието, мрази го и Тед Кочев и въпреки тъмното минало, той не е озлобен, нито накърнен. Произведенията му са сурови и реалистични, показват борбата не само между хората, но и между вътрешните ни светове. А тази битка, може би, е дори по-опасна от първата.

Postmodern Jukebox: ретро бъдеще! 

Те са мост между най-големите актуални хитове 

и неустоимата винтидж романтика

•280 концертни дати в рамките на една година, повечето – разпродадени! 

•Половин милиард гледания в YouTube  и милиони последователи! 

•30 музиканти и танцьори и целият им антураж!

•И ретро геният Скот Брадли начело на всичко това! 

Американската формация Postmodern Jukebox идва за първи път у нас на върха на световната си слава за цели два концерта тази пролет – на 31 май в зала 3 на НДК и на 1 юни в пловдивския Античен театър.

Групата вече стартира европейското си турне с напълно разпродадени първи дати и с множество бисове на всяко участие. Пътят им към България ще премине през още близо 40 дати в най-големите зали в Западна и Централна Европа. А шоуто им тук ще ни зарадва с актуални парчета от върховете на класациите, преобразени до неузнаваемост и изпълнени виртуозно в ексцентричната винтидж стилистика, която направи групата световно явление. 

От най-големите хитове от последните години, като “All about the bass“, “Shake It Off” на Taylor Swift и “Steal My Girl” на One Direction, през рок и поп емблеми на новия век – каквото и да избере Скот Брадли, магията е налице и той доказва, че всяко ново е добре забравено старо. 

Роденият в Лонг Айланд Брадли е израснал и възпитан с вкус към суинг и джаз стандартите. Получава класическо музикално образование, но бързо разбира, че не може да изрази таланта си в неговите рамки. Така се ражда идеята да съчетае традициите и съвремието по един нов и неочакван начин. 

Заснема първите видеоклипове на кавъри на актуални хитове... в своето мазе! Оригиналният му подход бързо привлича не само цветна палитра от музиканти и съмишленици, но и вниманието на медиите и публиката. Скоро нарастващото количество последователи онлайн се изравнява с публиката на концертите им, а бандата избира и името си - Postmodern Jukebox. 

Идеята е проста – най-големите хитове от 21 век, преработени в традициите на джаза на 20-те, ирландския фолк, рагтайм и суинг  и дори ретро кабаре.

Всяка песен идва със собствена стилистика, музиканти и певци (вече над 30 гласовити таланта са участвали в клиповете, албумите и концертите им). Момчетата са с тиранти, карета и костюми. А неустоимите дами допълват божествените си гласове и стопроцентов сексапил със зашеметяващи винтидж тоалети, прически и грим. 

Всичко това ще можем да изживеем лично в края на май - Postmodern Jukebox идват в България по покана на Bg Sound Stagе!

Билетите са в продажба с мрежата на Ивентим, в Билетния център на НДК и на касата на общината в центъра на Пловдив. 

Концертите на Postmodern Jukebox се осъществяват с подкрепата на Actualno.com, Sofialive.bg, iWoman.bg, Dir.bg, Webcafe.bg, Chronicle.bg, Kafene.bg, Stand.bg, Timeart.bg, GoGuide.bg, ViewSofia.bg, bgdancer.info и aztantsuvam.com.

Video: 

All about that bass: 

https://www.youtube.com/watch?v=iyTTX6Wlf1Y 

Creep: 

https://www.youtube.com/watch?v=m3lF2qEA2cw 

Royals ( Lorde Cover) 

https://www.youtube.com/watch?v=VBmCJEehYtU 

We can’t stop: 

https://www.youtube.com/watch?v=pXYWDtXbBB0 

Burn: 

https://www.youtube.com/watch?v=LZY9_Xr5XPA 

All of me: 

https://www.youtube.com/watch?v=UXS52TSweKc 

Maps: 

https://www.youtube.com/watch?v=8gO_lxThc1M 

Give it away: 

https://www.youtube.com/watch?v=ufvZzhK_3X8 

Rude: 

https://www.youtube.com/watch?v=o9yMXzARTZE 

Кокичетата са първият признак, че Пролетта чука на вратата. Според някои предания, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валяло сняг. Ева била не само отчаяна, че по нейна вина напуснали цветущите Божии градини, където царува вечна пролет, но страдала от жестокия мраз

Паулина Гегова

Вече писахме за идването на пролетта и атмосферата, която носи. Несъмнено един от най-прекрасните сезони. Той, обаче, има и своите истории и поверия. В крайна сметка, какво е едно явление без основа и фантастична митология. Ето едни от най-впечатлителните легенди за първа пролет.

Някога, много отдавна Слънцето се спуснало на Земята в образа на прекрасна девойка. Искало Слънцето да види как е долу, да се поразходи, да потанцува, да се повесели … но било хванато от един зъл Змей и затворено в най-тъмните подземия на неговия дворец. Тогава птиците спрели да летят, децата забравили какво е веселие и смях, престанали да играят, а родителите им били отчаяни незнаейки откъде да намерят храна. Светът станал едно печално място изпълнено с тъга и униние. Тогава един смел момък решил да спаси Слънцето. Много дълго, дни и нощи, месеци той търсил къде е двореца на злия Змей, най накрая го открил и предизвикал Змея на двубой. Борили се дълго, нощи и дни. Смелият момък победил злия Змей. Освободил прекрасното Слънце. То се качило обратно горе на небето и осветило целия свят. Природата се съживила, хората се зарадвали, но смелият момък не могъл да види Пролетта. Неговата алена, топла кръв се стичала върху белия сняг до последната капка. Загинал смелият момък. Там където снегът се стопил се показали бели цветя – кокичета, предвестници на пролетта и новия живот.''

Друга, малко по-тъжна и философска разказва как по някое си време, някъде по света, когато върлувала почти само зима а пролетта и лятото не били още намислени имало едно село. И то като времето си, било черно, злобно и неприветливо. Никой не излизал от къщата си, не само заради студа. Всеки се страхувал от съседа си. Да не го окраде, измами или просто копира това което е направил. Всеки в това село се смятал за уникален. Затова, всички си опасвали къщите с по триста синджира. А прозорците така били опушени, че вътре не можело да влезе и малката мижава светлина на болното слънце. Само от време на време се показвало нечие око с част от лицето за да види все пак дали някой от селото не приближава отвън. Не се знаело вече кой, кой е, защото всички били еднакви. Жълти и болни. Недокоснати от слънчевата топлина и добротата. Веднъж в селото пристигнало младо, но бездомно момиче. Всички надничали тихомълком като крадци откраднали съкровище. Но никой не отворил. То чукало на всички врати една, по една. Било с дрехи на дупки. А навън студът бил по страшен от всякога. Когато се съмнало никой не могъл да стане от кревата си. Всички лежали изтръпнали и берели душа. То и небето не приличало на утро. Слънцето не било оранжево, а сиво. И така три дена се свивали в болка. И когато си помислили, че въздуха им свършва, решили все пак да разбият катинарите. Но вече нямали сила. Който успял да излезе, започнал да пада от студ. Защо даже кръвта му отказвала да го топли. Накрая няколко човека лазейки в замръзнала и изтръпнала земя, намерили трупа на момичето. Какво било учудването им, като усетили, че тялото и е топло. Свили се до нея и заплакали. В този момент тялото изчезнало и към небето се извило чудно същество в цветове. Слънцето изненадано показало лека топлина и сивият цвят станал огнен. Докато неколцината оцелели се усетят вече нямало студ и вятър. Въздухът ухаел на едно приятно очакване. А там където лежало момичето цъфнали цветя. Чисто бели и невинни, красиви. Нарекли това чудо Пролет. И решили да бъдат малко по-добри, за да я запазят!

Кокичетата са първият признак, че Пролетта чука на вратата. Според някои предания, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валяло сняг. Ева била не само отчаяна, че по нейна вина напуснали цветущите Божии градини, където царува вечна пролет, но страдала от жестокия мраз. За да й вдъхнат кураж, няколко снежинки се превърнали в деликатни бели цветя. Кокичето станало цвете на надеждата. То напомня, че след изпитанията идват по-добри дни, а след суровата зима — ласката на пролетните дни.

Още една древна легенда разказва за трогателната история на младия овчар Крокус (Crocus - това е латинското име на цветето минзухар). Докато пасял овцете си в гората, един ден добродушният момък срещнал чудно красивата нимфа Смилакс. Още щом я зърнал, сърцето на младия Крокус трепнало и той лудо се влюбил в нея. Красавицата също не останала равнодушна към младежа, тя отвърнала на чувствата му с взаимност и двамата станали неразделни. Невижданата до тогава любов, която пламнала между простосмъртния момък и божествената девойка, изумила със своята сила боговете. Впечатлени от искрените чувства на двамата влюбени, те решили да ги съберат завинаги и превърнали момичето в неувяхващ вечнозелен тис, а Крокус – в прекрасно растение, което цъфти и пролет, и есен, за да може да бъде по-често със своята любима...

Последните сто години живеем не в природа, а в цимент - Александър Секулов 

Паулина Гегова

Голямата драма, разиграла се в държавата през последната седмица, бе законопроектът, който забранява къмпингуването на диви места и плажни ивици. Ако до морската ивица има плаж, ограничението е 100 метра. Сигурно всеки си носи линийка, за да измерва разстоянието и да си спести така абсурдната глоба. 

Организираха се протести в много градове в България, които в крайна сметка, доведоха до разрешение или поне частично, на проблема - законът се отмени, но само на половина. Планинските райони се спасиха от този абсурдизъм, но не така стоят нещата с плажовете. Там къмпингът все още е забранен, а глобата може да стигне до 2000 лв, ако къмпингуващият притежава фирма. В момента, трите най-посещаеми плажове за палатки са Иракли, Корал и Кара дере. 

Снощи в Пост-културната сцена, на платформата Информативно несъгласие, се събраха любители на природата, за да обсъдят и дебатират казуса. Това бе първият път, в който несъгласие нямаше. Всички бяха единни в мнението си: против закона!

Въпросното отлагане се прави в преходните и заключителни разпоредби на закона. Оттам нататък, той се фокусира върху концесиите. В чл. 8 от закона за туризма, се говори, че трябва да има промени в концесията, а не да се мести от един министър на друг, като подаване на топката, която никой не иска да вкара в коша. 

Оказва се, че дефиниция на къмпингуването няма. Ако някой ви каже: Не може да разпънете палатка тук, то той няма как да ви наложи глоба. В този си вид, законът не върши работа, защото никъде не е обяснено къмпингуването като явление. Излиза, че нещо, което не е дефинирано, не може да се сметне за престъпление.

Дивото къмпингуване е къмпингуване без заплащане. Има определени зони, но в тях не си плащаш, за да пребиваваш. Те не са инфраструктурни места. Става въпрос за държавни, а не частни земи, което повдига и най-големия въпрос: Кой печели от всичко това? Дали това решение е взето, за да се обслужва частния сектор? Звучи най-правдоподобно и логично. Колкото повече хотели и туристически структури се строят, толкова повече пари се въртят в системата. Или пък е манипулиране, замазване на очите, отместване на вниманието от по-важни екологически проблеми.

Разисква се и теорията, че подобни неконституционни закони се вкарват, за да може после министър-председателят да излезе като "герой", който спасява народа си от упадък. 

Съществува ограничение и за бивакуването. В националните паркове то е забранено, както и паленето на огън, освен ако управителят на въпросния парк не е уредил специални зони за тази цел. 

Къмпингът ще докара конкуренция в туристическата сфера. Туризмът трябва да се развива и то разумно. В Западна Европа има доста места, където никой не смущава посетителите, отсече писателят Димитър Герганов.

Дебатиращите бяха на мнение, че законът е нездравомислещ, предложен от нездравомислещи хора. Аргумент зад този закон не стои. Чл. 35 от Конституцията ти дава право на свободно предвижване, а това ограничаване нарушава личните свободи. Подобен контрол има и в градските паркове. Забранено е консумирането на алкохол, свиренето на китари и други музикални инструменти. 

Интересно е, че няма публично обсъждане на тези концесии. Те просто се просрочват с една година. Как управляващите смятат да наложат контрол върху дивите места, не е ясно, особено за тези, до които не може да се достигне лесно. В същото време, е законно застрояването на плажните ивици, което е пълен парадокс с опазването на околната среда. 

Българското законодателство следва моментния икономически интерес. Това са политически ходове и двете страни се рекетират и си партнират по много брутален и селски начин, сподели писателят Александър Секулов.

Единственият реален проблем с дивите къмпингари е, че някои оставят боклук след себе си, но за това има решение, без някакво тежко законодателство. Предложени бяха идеите, в по-достъпните и реномирани райони, да се сложат контейнери за боклук, а по плажовете да минават проверяващи за реда. Засегна се и темата за риболова и дали би било добре да се издават талони за пропуск. На никой няма да му се досвидят два или пет лева, стига да не осакатяват личния им избор. Повечето къмпингуващи са и природо защитници. Те съхраняват и пазят натуралното място, не само защото смятат, че така е редно, но и защото най-вероятно пак ще се върнат. 

Срамота е, че управляващите искат да държат българина на каиш, а Слънчев бряг, например, всеки сезон се превръща в бунище. 

Като за финал, може да кажем, че изглежда така, сякаш въпросът е приключил. Може би, а може би не! Може би, това е само затишие преди буря и нищо чудно след време, бурята да заплющи. Спасихме планините, а дали ще спасим и плажовете от застрояване? 

Анонсираха покана за артистични рефлексии в сферата на дигиталните медии

Онлайн платформата на проекта „Тютюневият град”, по която екипът на фондация „Пловдив 2019“ работи от края на миналата година бе представена вчера. Презентацията беше организирана съвместно със списание Нула 32 и се състоя в Център за сценични изкуства Stage 51 – активна точка за култура в района на тютюневите складове.

Целта и е да допринесе за развитието на „Тютюневия град“ като територия за акции и намеси в публично пространство, поводи и теми за обществен дебат. Една от основните й функции е да бъде място за споделяне на визии, проекти и възможности за бъдещето на „Тютюневия град“. Това е и една от посоките, чрез които фондация „Пловдив 2019“ ще работи по надграждането на  проекта „Тютюневият град“, който е заложен в платформата „Трансформиране“, част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

В платформата са събрани историята, разказите и спомените за т. нар. Тютюнев град, както и добри практики от света, релевантни на темата.

Във връзка със старта на платформата ОФ „Пловдив 2019“ се обърна с покана към визуални артисти, работещи в сферата на дигиталните медии, да споделят своите артистични предложения и идеи по темата „Тютюневия град“. Предложенията ще се приемат до 31 юли 2016 г.

Целта на тази покана е да стимулира креативни подходи към темата и към актуалния обществен дебат. Поканата е насочена към идеи и не е обвързана с конкретно финансиране, а търси да представи на широка аудитория художествени рефлексии, провокирани от съдбата на тютюневите складове. Получените предлoжения ще бъдат споделени на платформата на проекта. Най-добрите от тях ще бъдат представени в изложба на територията на Тютюневия складове.

Предложенията се приемат на: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Допълнителна информация за поканата е публикувана на дигиталната платформата „Тютюневият град“.

Артистите са обединени от интереса си към графичното изкуство. Техните произведения показват възможностите на различни класически и нетрадиционни печатни техники - от дълбокия печат през литографията, сериграфията и офсета. Новите технологии на съвременната епоха предлагат неограничено поле за експеримент. В изложбата ще бъдат показани литография, офорт, aлография, офсет, и др. Целта е да се покаже резултата от свободното комбиниране на различни печатни техники, което подхранва и обогатява артистичния израз.

Графичният отпечатък има много широка публика и колекционери в цял свят. Сдружение „Графично ателие“ работи за създаването на отворено общество от любители и познавачи, както и за развитието на майсторско ателие за печат, където артистите, търсещи предизвикателствата на графичното изкуство, ще намерят професионално съдействие от високо квалифициран майстор печатар – умдрюкер.

Участници: Mаргарита Джарова, Асен Кръстенов, Румен Жеков, Васил Стоев, Вълчан Петров, Йордан Калчев, Надя Генова, Димитър Воденичаров, Кольо Мишев, Кольо Карамфилов, Илия Желев, Борис Богданов, Иван Генов, Румен Нечев, Петър Кочевски, Йоханес Артинян, Севдалина Кочевска, Емил Миразчиев.

Информация за проект "Графично ателие - Пловдив"

Същността на този проект, който се провежда вече 20 години, е да насърчи съвременни творчески търсения в областа на графичния отпечатък, да разшири кръга на използваните техники за отпечатване от представители на всички жанрове във визуалните изкуства.

Проектът е уникален за страната и цели реализиране на високо стойностни графични произведения, популяризиране творчеството на съвременните артисти в областта на графичния отпечатък, като толерира иновативния подход и експеримента. Проектът е създаден през 1996 г. по идея на Емил Миразчиев. В него са работили и експериментирали множество творци от страната и Европа. Творбите реализирани в ателието са с висока художествена стойност и представят авторите им по престижни международни графични форуми – биеналета и триеналета, като някои от творбите са получавали международни награди. В проекта са взели участие над 150 автора от България и чужбина с над 400 творби.

На 19 март 2016 г. в Американския университет в Благоевград  се проведе церемония по награждаване на победителите в Шестото национално състезание по творческо писане на английски език. На нея бяха наградени шестокласничката Йоана Дулова от СОУ „Св. Патриарх Евтимий“ заела 1-во място,  осмокласничката Вяра Трифонова от ЕГ „Иван Вазов“ заела 1-во място и седмокласникът Христо Бельов от ОУ „Димитър Талев“ класирал се на 2-ро място.

На церемонията присъстваха 21 призьори в седемте възрастови категории, както и техните учители. Наградите за победителите бяха осигурени от   издателствата Клетт, Макмилън и “Експрес пъблишинг”.  Американският университет организира среща–разговор с проф. Дани Чок и връчи специалните награди – учстие в летния международен лагер и в подготвителен TOEFL курс.  

Участниците бяха поздравени с изпълнение на студентите от „Бродуей пърформънс клъб“ на Американския университет  и от ученици от СОУИЧЕ „Св. Климент Охридски, Благоевград. 

Състезанието се организира и провежда от Фондация “Корпус за образование и развитие – КОРПЛЮС” с подкрепата на TELUS International Europe, АВО и Интеграл, и под патронажа на Министерство на образованието и науката.  През тази година в състезанието се включиха над 4000 ученици от 6 до 12 клас от 182 училища в цялата страна. Те писаха есе в рамките на 1 час на теми като: „ Моята пижама има магически джобове ”, „Моливът е по-могъщ от сабята”, „Той чака двадесет години, за да го върне”, „Съжалявам, че не мога да предложа по-малко опасно решение”.

Oрганизаторите на състезанието обръщат специално внимание на темата за агресията.  Всички участници имаха възможност да подкрепят инициативата като  попълнят декларация, с която заявяват, че са против агресията във всичките и форми.   

КОРПлюС  – Неправителствена организация, създадена като приемник на Корпус на мира с основна цел да запази, продължи и развие някои от най-успешните проекти на доброволците от Корпус на мира България.  Организацията ще използва дългогодишния опит, знания и материали, създадени през 20 години на работа на доброволците в България и ще насочи усилията си към  разнообразяване и подобряване на обучението по английски език,  обогатяване на професионалните и социални умения на личности, организации и общности и насърчаване  развитието на лидерски умения сред младежтa.