Капана.БГ
Театрална неделя с "Блажно наддумване" в Конюшните на царя
Един пърформанс на театрална работилница СФУМАТО, с участието на Николай Кенаров и Илия Атанасов
Обект на внимание е въображението, с което народът обяснява произхода на интимността между мъжа и жената.
Спектакълът "Блажно наддумване" на Александър Събев се качва на летни сцени Конюшните на царя тази неделя, от 21:00 часа.
Театралният проект, базиран на текстове от сборника "Фолклорен еротикон", съставен от Флорентина Бадаланова, се появява първо в летния Малък сезон на "Сфумато". Следва покана от Маргарита Младенова и Иван Добчев и така заглавието остава в репертоара на театъра и след края на феста.
Представлението е дебют на професионална сцена за младите актьори Николай Кенаров и Илия Атанасов, завършили НАТФИЗ при проф. Пламен Марков. Костюмите са дело на Ирина Василева.
Избраните текстове в пърформанса - от Северозападна България, са много богати, наситени с мощна витална фантазия за причудливо обяснение на света по думите на режисьора Александър Събев.
Проектът е замислен за открито пространство, като действието е локализирано около едно дърво. Екипът разчита на естественият екстериор, даващ усещане за живината на текстовете и ситуациите произтичащи от тях.
"Искахме да се усеща природата - споделя режисьорът. - Тревата, вятърът, звездите и небето са важни, за да звучат добре тези текстове с богата фантазна енергия. За нас беше важно те да не са в типичното театрално пространство, това ги съживява и подчертава тяхната автентичност. Еротичните истории имат много автори, всеки разказвач е наслагвал по нещо от себе си. Сега ние правим същото, подсилвайки максимално наивистичното звучене, забавлявайки се. Консултантът ни д-р Григор Григоров поработи доста с актьорите по изговора, той познава регионите и диалектите. Пак с него уточнявахме и смислите, всички трябваше да се научим, че "курец" и "пижолина" не са мръсни думи. Говоренето в този спектакъл е свързано с въображаеми ситуации, затова и жената я няма на сцената - тя е нещо силно желано и мечтано, не реално присъствие. Мъжът, когато фантазира за жената, става различен и точно тази промяна е ценна. Героите ни са омаяни от промяната, влюбването ги прави почти поети."
Действието се развива на поляна, две млади момчета са се качила на едно дърво и гледат момиче което се къпе. Позицията на единия, предоставя "по–богата гледка", а другият се опитва да я заеме. В стремежа си за това той предизвиква съперникът си и двамата започват дълго, страстно и сладостно блажно наддумване, в което еротичното битува, като тайнство взривяващо въображението и ражда чудновати, хиперболни и същевременно жизнено-обаятелни образи.
Всеки, който отдели час и 15 минути за среща с "Блажно наддумване", ще се доближи до хумора на балканския езичник, правещ християнските догми по-вкусни за смилане.
Билети на цена от 8 лева ще се продават на място, непосредствено преди началото на представлението.
https://kapana.bg/stzena/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15897#sigProId4b67b5c8ce
Диджей Skill представя само авторска музика в „Молескин“
Предаването „Молескин“ ще представи още един от новите креативни обитатели на Капана, които спечелиха конкурса на „Пловдив 2019“ за безвъзмездно отдаване на десет помещения. Този път ред е на Стефан Колев, по-известен с псевдонима си Skill. Ако не сте били на негово парти или не сте виждали името му по плакати из града: той е диджей или най-общо казано, занимава се с музика в много разнообразни направления. Съвсем скоро той отвори и първия в Пловдив Дом на плочата Soul Searchin’, където всички почитатели на винила могат да намерят своя малък оазис със стотици плочи.
Днес от 17:00 в „Молескин“ по Радио Пловдив Стефан Колев ще разкаже повече за себе си и за работата си. Както всички гости досега, той също ще представи любимата си музика с тази разлика, че всички композиции са изцяло авторски – негови и на негови приятели музиканти. Много от песните ще звучат за първи път в ефир, така че не го пропускайте!
Поп и хип-хоп звезди се събират на една сцена за Coca-Cola Happy Energy Tour
Турнето спира в Пловдив на 11 септември
Жана Бергендорф, „Видимо доволни”-те Мария Илиева и Криско, Атанас Колев, Михаела Филева, Venzy, Ангел, Моисей, Pavell, Venci Venc’, Кристо, Рафи, Део, Лео и Играта ще поднесат един наистина специален музикален подарък на феновете си. За първи път в историята на Coca-Cola Happy Energy Tour, любимите български звезди ще изпълнят добре познатите си хитове с изцяло нови аранжименти и то под акомпанимента на инструменти на живо – тези на музикантите от група Funky Miracle. DJ Bor4e ще се погрижи за перфектния звук, а феновете ще чуят ексклузивно чисто новите и неиздавани до момента парчета на звездите.
Старта на култовото турне ще бъде даден на 22 август във Варна, под Пантеона в Морската градина. Пловдивските фенове ще се срещнат с любимите си звезди на 11 септември на площад Централен.
Грандиозният финал на Coca-Cola Happy Energy Tour ще бъде на 14 септември в София на площад Батенберг, където към звездния състав на турнето ще се присъедини и световната музикална сензация Джеймс Артър. Таланливата британска звезда пристига за първи път в България. Изпълнителят на „Impossible“ предизвика истински фурор сред феновете с видео обръщение от личната си Facebook страница: „Елате да се забавлявате с мен и с още много други звезди на 5-годишнината на Coca-Cola Happy Energy Tour на 14 септември в София!“
Началото на всички концерти ще бъде точно в 19.00ч.
Специално за петата си годишнина, Coca-Cola Happy Energy Tour дава страхотната възможност на 40 късметлии буквално да се докоснат до своите идоли. Най-големите фенове, спечелили Diamond Circle Pass, ще могат да се качат на сцената заедно с Джеймс Артър и най-големите български изпълнители.
Gravity Co. забиват на Конюшните довечера
Gravity Co. гостуват в Пловдив тази вечер. Бандата, пионер в съвременната електронно-китарна музика у нас, ще се срещне с феновете си в Конюшните на царя. Музикантите ще излязат на сцената точно в 21 часа и ще изкарат всичките си емблематични парчета в сърцето на Стария град. Тазвечерният концерт е и пореден пирон в лятната програма на Конюшните на царя, която тази година събра някои от най-големите имена от българската сцена.
Gravity Co. се заражда като страничен проект по композиране на музика за компютърната игра "Trans" през 2001 и оттогава е намерила своят уникален бленд от разпознаваем пулсиращ бийт, синт-рифове, фъзбокс китари, топли вокални мелодии, и социални текстове за вътрешните ни борби.
Със своите издадени четири студийни албума и концертно DVD, Gravity Co. са наричани "най-успешната модерна българска група за последните години". През своята 11 годишна история, музикантите са отличени със 17 престижни награди за своето творчество /”Група на десетилетието”,”Поп/денс албум на десетилетието”.../, реално и многократно присъстватват в престижни международни медии, класации и албумни компилации.
На съдбоносната дата 12/12/12 в точно 12:12, Gravity Co. издадоха Lost Satellite, студиен албум, който групата пусна за безплатно сваляне от www.gravityco.com. Албумът е реализиран в Студио Х, София, и мастериран от Майк Марш в Лондон-работил с The Prodigy, Chemical Brothers, Depeche Mode, Royksopp и много други световни групи.
Gravity Co. са утвърдени и със завладяващи сценични изпълнения не само в България. Освен главните сцени на родните Elevation и Spirit of Burgas, групата изнася концерти на редица престижни музикални форуми, сред които Sziget Festival в Будапеща, Eurosonic - Noorderslag - Холандия, EXIT festival - Сърбия, B'estfest - Румъния, музикален фестивал съпътстващ европейското първенство по футбол в Женева. Групата е споделяла сцени с много международно признати артисти, сред които и The Prodigy, Fun Loving Criminals, Kosheen, Ladytron, Stereo MCs, Sisters of Mercy, Apollo 440.
Лятна гала на Операта с Орлин Павлов и Еделина Кънева
Любими песни и симфонични пиеси с лятна тематика включва премиерният проект „Не си отивай, лято!” на Държавна опера Пловдив. След успеха на новогодишната гала вечер с Орлин Павлов и Еделина Кънева, изпълнителите са поканени за една по-лежерна вечер под звездите в лятно кино „Орфей”на 28 август от 20:30 часа. Програмата включва джаз класики като „Summertime” от Гершуин и „Летен вятър” на Франк Синатра в аранжимент за симфоничен оркестър. Оркестрациите са дело на Левон Манукян и Гого Милтиядов, които преработиха и руските песни за концерта на Руслан Мъйнов.
Изненада за публиката ще бъдат сюитата от летни български хитове, както и от испанския филм „Синьо лято”. Подарък ще са още песните „In The Summertime” на Мънго Джери и „Лятото” от Стефан Димов. За почитателите на класическата музика са подбрани обичани пиеси като Лунната соната, Юни от Чайковски и Лято от Годишните времена на Вивалди. Орлин Павлов и Еделина Кънева ще изпълнят и откъси от мюзикъла „Брилянтин”.
Репетициите са в разгара си, въпреки натоварената програма на Орлин Павлов. След участието в летния хит „Живи легенди”, чаровният изпълнител прие ангажимент за нов филм. Когато не е на снимачната площадка, певецът работи с пловдивските симфоници и диригента Левон Манукян, а уикендите отскача за срещи с фенове по Черноморието. След премиерата на „Не си отивай, лято!” Орлин Павлов ще си открадне няколко дни за почивка в Гърция, след което ще тръгне на турне из страната с Пловдивската опера.
В това време Еделина Кънева - любимата племенница на Георги Калоянчев, взе присърце инициативата за набиране на средства за изграждане на скулптура на актьора в родния му Бургас. Оперната прима изнесе концерт, на който призова за набиране на средства за паметник на актьора по проект на Георги Чапкънов. Еделина Кънева ще прикани и зрителите в Пловдив да се включат в благородната акция .
Билети за лятната гала „Не си отивай, лято!” се продават на касата на Кoнцертна зала, в Билетен център пред Общината и в мрежата на eventim.bg
https://kapana.bg/stzena/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15897#sigProId25c7a2a3c1
Мисли за нищо общото и устойчивата еднаквост
Кирил Николов
Едно прочетено есе, „Мисли за общото и за различията”, ме провокира. Не че от това следва гениален мисловен поток. Просто реших да се понапъна и аз, така да се каже по темата. Или всъщност около нея. Малко кофти пич съм, но не съм злонамерен.
Много готино произведение това есе – Земя, Космос, Човек, Изкуство и малко звезди плюс щипка морал. Даже някаква „ноосфера” на някой си Вернадски. Споменати са и други емблематични фигури от човешкия род, които аз не познавам лично. Задълбочено есе – ерудирано и красиво словосъчетано. Леко патетично, за по – силен вкус. Малко неразбираемо. За мен. А това е нормално.
Хубаво. Ама аз нищо не разбирам от космическото, бе! Вероятно – почти нищо и от земното. Обаче някак ме объркват абстрактните разсъждения по отдавна баналната тема „откъде съм, кой съм и накъде отивам”. Не ми се нравят, не защото някой не разсъждава достатъчно красиво и умно по тези въпроси, а защото ми се чини, че са зорлен формулирани. Просто Човекът не трае, без да ровичка навсякъде за щяло и не щяло. Тайни не трябва да има. Той, Човекът, ще ги разгадае всичките. „Тогаава, тогаава ще дойде такъв живот...!” Ще настане вечно щастие из земята, атмосферата, стратосферата, ноосферата и в Африка дори.
Влъхвите зяпали в небесата и, виж ти, познали най – фундаменталния факт за повечето от днешните хора. Маите, и те човъркали в небето, пък и ужасяващ календар направили – аха, да си отидем съвсем наскоро. Без време.
Египтяните, докато трепели евреите, постигнали вечна нетленност за своите блаженопочивши фараони, пък и ги натикали в пирамиди, най – голямата от които, твърди се, даже била в центъра на Земята.
Брех, мама му стара! От тая работа Фон Деникен бая мангизи направи.
Античните ни дядовци чертали, смятали, теоремствали. Покрай другото сътворили дори „Първа аналитика” – формалната логика, по която да се ориентираме в хаоса от факти. Съвсем малолетната ми щерка я знае цялата и затова реди легото и пъзелчетата за нула време и без грешка.
Римляните открили неизчерпаемата енергия: „дивиде ед импера” - аре във вериги за благото на Цезар, Мезар или някой друг августейши кръвожадник. Тя работи още, нали?!
Галилей се изцъклил нагоре и с изумление забелязал, че Земята се върти. Голям праз. Ако ще да не се върти. А него за малко да го врътнат на барбекюто.
Микеланджело, тайно и полека разчепквал труповете във флорентинската морга белким разбере що за субстанция се крие в тях. Май от това не станахме нито по – здрави, нито по – хубави.
Леонардо пък, докато Мона Лиза му се усмихвала под мустак, измислил как да полетим във въздуха, ама сам той не литнал.
Папата на всеки Великден парадно мрънкоти „урби ед орби”, сякаш просълзените миряни ще станат по – добри.
Безработният по дефиниция Далай Лама тъне в самосъжаление и лукс далеч извън Тибет и кара човечеството да вярва, че китайците под страх от вечно прераждане ще му върнат Лхаса. В това време оранжевите му свещенослужители медитират за всеобщо благо и просят парички, за да имат сили да го постигнат.
Лао Дзъ, Конфуций, Хун Мън, Мън Хун, Съдията Ди Жензие и разни други чайна дъртаци, чийто имена не мога да възпроизведа, чак от Далечния изток ни поучиха за какво ли не. Оттогава досега им се възхищаваме блажено обляни с топлата светлина на нощната лампа. Но те измислиха и барута, де.
Крум Страшни бил много страшен. Прецакал лозарската квота на Родината във винения свят, заради което юнакът Мавруд се закучил, та до днес берем от плодовете му – с леки малформации, разбира се, но типично наши си.
Цар Симеон пък бил Черноризец Храбър. Набожен човек демек. Затова именно най – набожно понамачкал сурата на ромеите и разни други самозванци и сътворил Българията в недостижими и от Карл V граници.
Дядо Адолф дари Хомо сапиенса с невероятни иновации, а любознателният му любимец Доктор Менгеле направи от кожата на този клет еректус ръкавици.
Хирошима и Нагазаки изкупиха излятата пот за откриването на атомната енергия, но наскоро японците си го върнаха, като я поразляха из Японско море.
Умберто Еко обяснява разни отнесени работи, а Берлускони клати на сукака катаджийките.
Дядо Максим си отиде. Не ясно дали се е възнесъл в нематериалния Рай или пък в някой съвсем материален астероиден мавзолей с петолъчна форма. Идеално – Българската патриаршия вече е готова да се подмлади чрез машината на времето, изработена по поръчка в заводите Мерцедес.
Какво да кажа още, то няма край.
А, сетих се:
В Церн всеки момент ще открием Сътворението и тогава, тогава вече ще въздъхнем облекчено. А като населим и Луната в другиден, Лунната стъпка на детския любител Майкъл Джексън няма да е тайна за никой. Той би се ядосал, ама сега вече няма как.
Въпроси, въпроси, въпроси...
Така свършва и въпросното есе.
Абе, хора, всичките ви въпроси имат отговори! Комерсиалният алтруист и тънък специалист по гещалт-психология Пауло Куелю ви ги е дал в неговите съвсем достъпни книжлета. Срещу 10 лв. научаваш по един отговор. Е, вярно, ще ти трябват около 10 000 лв., за да научиш всичките, но парите не са важни, нали? Колко по – важни са моралът и звездите.
Мен тайните, хеле пък тайнствата не ме интересуват. Ама хич. Виж, че Тайнството на Венчавката има ефект от ден до пладне.
Ммдамм.
Нещата не са добри. Изкуството запада. Хубавото е, че запада откакто е възникнало, та засега финалният му акорд е далече. Но Изкуството не е призвано да дава отговори. Само задава въпроси, инак ще е Наука. Пък тези питанки са си едни и същи от памтивек – устойчива еднаквост. Как запада тогава Изкуството?
Свидетелство за моето невежество е незначителният брой страници, прочетени от книжките на знамения ми колега Куелю. Обаче не се тревожа от този печален факт. Просто се оглеждам с отворени очи, ослушвам се с разперени уши, душа с грамадния си нос и без да броя ударите на сърцето си, се радвам на съществуването му... А това, мисля си, няма нищо общо с „ноосферата”...
Скромно препоръчвам да пробвате този подход, не настоявам.
Но, моля ви, вижте, пипнете, подушете камъните, пясъка, водата, тревата, цветята, морето, звездите, децата, жените, мъжете..., котетата, кучетата, бръмбарчетата...
Вярата в Доброто не изисква неговата дисекция. Сама по себе си последната е кощунство.
Айде, духнете едно глухарче! И ако парашутчето от раздуханото цяло кацне на носа ви, без никакво значение е фактът, че Нютон е развенчал тази магия.
Нека си има тайни и колкото са повече, толкова по – красив е светът. Да не вдигам кокалите на Старейшината ни Вазов, но вижте какъв сонет му е хрумнал на стареца:
„Сърцето, морето, небето -
три думи, три гатанки тайни.
Небето, морето, сърцето -
три бездни, три свята безкрайни!”
Искам да си живея с тези гатанки и да се радвам на безкрайността.
Майната му на Церн.
Италиански майстори играят Японската градина в One Dance Week
Танцова компания ТРО с две представления на 31 август в Дома на културата
Италианската танцова компания TPO ще гостува в Пловдив в рамките на фестивала One Dance Week. Една от водещите формации в сферата на интерактивния танц и пърформанс ще представи спектакъла си Японска градина на 31 август с две представления- от 14 и от 16 часа. Танцьорите ще излязат на сцената на Дом на културата Борис Христов, а билетите за шоуто им се продават на цена от 10 лева.
Японска градина е танцово-визуална приказка, вдъхновена от красотата, простотата и изяществото на японската градина. Тя създава миниатюрен свят, в който се разказва историята на смелото малко момче Широ. Той напуска планинското си селце и поема на пътешествие до брега на океана. Пътят е осеян с препятствия, чието преодоляване разкрива нови и нови хоризонти пред героя. Когато се прибира вкъщи, той прави тази японска градина, като въплъщава в нея своите преживявания.
В спектакъла градината се визуализира чрез проектор, който трансформира танцувалния под в магически килим. Той реагира на физическото присъствие на актьори и участници. Изображенията и звуците са допълнително технически усилени и създават изключително живи природни картини, в които децата се потапят. Индивидуално или на групи те играят в илюзорната градина, като съпреживяват пътешествието на Широ и биват погълнати от неговите възприятия и усещания.
Режисурата на Японска градина е дело на Франческо Ганди и Давид Вентурини, а хореографията е на Лионор Ки и, Пиеро Лечезе. Танцът е за трима изпълнители. Зад сценографията седи Елза Мерси, звукът е на Спартако Кортези, а компютърни инженери са Росано Монти, Martin Von Günten.
Компания TPO е едно от водещите имена в сферата на интерактивния танц и пърформанс. Базирана е в град Прато, Италия, а спектаклите се представят в Teatro Metastasio Stabile della Toscana. Артистични директори на компанията са Давид Вентурини (Davide Venturini) и Франческо Ганди (Francesco Gandi). Те работят съвместно с Елза Мерси (Elsa Mersi – дигитален дизайн), Спартачо Кортеси (Spartaco Cortesi – звук), Розано Монти (Rossano Monti) и Мартин фон Гюнтен (Martin Von Günten – инженер), които допринасят за уникалните визия и звук на творбите.
Компания TPO използва дигитални технологии, за да превърне всяко представление в чувствителна среда, в която границата между изкуство и игра става особено деликатна. Танцьори, артисти и публика са в непрекъснато взаимодействие, което непрестанно ражда нови експресивни форми, прекрачвайки границите на езика и културата. TPO използва разнообразни визуални теми и идеи, които преобразява в динамични театрални пространства с помощта на сензори и дигитални технологии. Представленията са изключително отворени и достъпни за всякаква публика, независимо от националност, възраст или занимание.
Спектаклите на TPO интегрират в общата си концептуална рамка идеите и специфичните практики на много автори, които ползват различни езици (театрален, танцов и визуален). Основен елемент, действащо лице и фон в представленията е проекторът, който визуализира определено съдържание на обширна повърхност и й вдъхва живот. Сценичното пространство е динамично и интерактивно, организирано е така, че да въвлича публиката в индивидуални и групови действия. Сензори (инфрачервени камери, светлини и микрофони) правят възможно създаването на звуци от актьорите и публиката, които взаимодействат с изображенията чрез движение и глас. Технологиите създават театрална семиосфера, изградена на базата на взаимодействие, в която децата изследват сценичното пространство и откриват какво “отговаря” на действията им. Между тях и средата се пораждат активна връзка – диалог с пространството, формите и звуците, което се превръща в естетически и етичен опит. Изпълнителите на сцената рисуват, свирят, използват движенията на телата си, като създават интерактивно пространство, в което публиката активно съучаства в изграждането на историята и пътешествието.