Квилингът е сравнително нов у нас и стана по-популярен през последните 5 или 6 години, но пък за сметка на това историята му е голяма. Началото му идва в края на 14 и началото на 15 век, като за негова родина се смята Франция. Първоначално е ползван му като техника за украса във френските манастири, където чрез техниката за работа с хартия са изработвани подвързии и декорации за книги и различни елементи, изобразяващи религиозни мотиви за украса на самите манастири.

През 18-ти век, майсторенето с хартия добило голяма популярност в цяла Европа, но поради нуждата от висококачествена хартия, малка част от населението на континента можело да си позволи такава, затова останал само като занимание на знатните дами. Освен че разнообразявали ежедневието си с него, те изработвали бижута, декорации за домовете си и малки елементи, които носели в портмонетата си, като символ на сръчността им. През следващия век обаче, хартиеното изкуство било отречено като такова и останало в сянка. 

От края на 20-ти век обаче квилингът отново набира популярност по всички континенти. Ползва се за декорации на сватбени картички, мебели, а понякога се съчетава с други техники като рисуване или бродиране. А до какви висоти е достигнало неговото развитие, вижте сами в работата на туркинята Sena Runa, която създава истински шедьоври от цветни лентички.

Николай Атанасов е великолепен художник, който твори в свой собствен стил. Миналата седмица бяхме на гости в неговото ателие и представихме част от биографията му. Както обещахме, идва ред и на интервюто с Николай. Предната публикация за него можете да видите в: Капана.БГ на гости: В ателието на един завърнал се художник

От колко време рисуваш?

Цял живот. Още от 7-годишен и тази година стават 40 години откакто се занимавам с това. От малък знаех, че ще стана художник.

Спомена в предварителния ни разговор, че имаш собствен стил, в който рисуваш. Как го наричаш?

Фрагментална реалност, но името дойде по-късно, когато вече живеех в Щатите. Винаги съм харесвал модерното изкуство, но и старите майстори. Исках да преплета двете неща. Моят стил се базира именно на това и започнах да го правя, но отново нещо ми липсваше. Тогава ми хрумна нещо. В Америка се събирахме и си гледахме на кафе, затова реших да вкарам фигурките от кафето в платната си. Исках да се получи така, че като гледаш картините ми, сякаш гледаш чаша с кафе, т.е. да се разгръща една безкрайна фантазия и постоянно да търсиш нещо ново. Като сън – спомняш си едно, после го забравяш и си спомняш друго.

Картините ти са особено творчески. Чувал ли си други определения за тях?

Определяли са ги и като контролирана лудост. Това много ми хареса.

Какво представляват самите картини?

Те са израз на това, което излиза от мен, но и не само. Понякога имам чувството, че някой друг рисува вместо мен. Имало е случаи, в които вниманието ми до такава степен се задържа върху нещо, че не съм ставал от стола по 15 часа. И след като приключа светът наоколо ми се струваше като най-голямото надрусване, а дори не ползвам наркотици. Но изкуството определено е най-яката дрога.  

Можем ми да кажем, че картините ти в известна степен са абстрактни?

Абстрактна е само основата, но върху абстрактното има щампован реализъм. Но такъв реализъм, който не си виждала, който само сънуваш. Понякога имам усещането, че пиша книги чрез картините си. С тях разказвам истории. 

Всяка картина ли има история?

Някои от тях да, но не всички. Има някои, които не започват с история, а със заглавието. Понякога то остава само работно и в последствие го променям.

Как избираш имената на картините си?

Ами те ми го подсказват, когато се вгледам в тях. Една, например я кръстих „Съновидение“, защото ми прилича на много преплетени сънища. Картините изглеждат като космични снимки на НАСА отдалече, но когато се вгледаш в тях отблизо, започваш да виждаш детайлите.

Какво целиш в работата си?

Да няма случайни петна. Михаил Камберов ни учеше да си представяме, че сме малки мравки, докато рисуваме. Такова внимание да отделим и да обходим всяка една точка от платното с четчицата.

Изглеждаш много позитивен и като артист, и като човек.

Да, бих казал, че съм много позитивен. Даже хората около мен са ми казвали, че винаги съм се опитвал да позитивирам нещата. Дълбоко вярвам, че всеки от нас трябва да има такова отношение към живота. Когато нещо лошо ти се случва, никога не знаеш какво добро се случва за теб в този момент. Повечето неща са уроци в живота ни.

На какво те научи рисуването?

На много неща. Да минавам в паралелните пространства без проблем, особено този начин на рисуване. В Америка ми предложиха да рисувам хипер реализъм, защото се продава много добре, но отказах. Исках сам да покажа какво мога пред самия себе си. Копията, които правих на стари майстори преди години в София също ме научиха. Всяко платно учи на нещо. Искам да подчертая, че съм голям късметлия в живота си, защото учителите ми по рисуване и дизайн ме научиха да мисля, която смятам е най-важното. Работата изисква да седнеш и да помислиш малко.

Каза, че си работил много неща. Имало ли е момент, в който си спирал с рисуването?

Не, абсурд, никога не съм спирал да рисувам. Първите няколко години в Щатите работих в сферата на строителството, но прибирайки се вкъщи, започвах да рисувам и го правех до 2 или 3 часа през нощта. На сутринта ставах и отивах на работа. Имало е дни, в които почти не съм спал, но никога не съм спирал.

Има ли разлика между зрителите и художниците в България и Америка?

Малко се разочаровах от тукашните художници, защото някои от тях комерсиализират изкуството. Преди ги издигаш в култ и си казвах: „Нашите художници са къде-къде по-добри.“, но сега имам усещането, че сме се върнали години назад в развитието си. Разбира се, това не се отнася до всички автори. Смятам изкуството ни за чудесно. Но пък Америка не е страна за художници. Там нещата постоянно опират до пари и сметки. Не е страна за свободомислещи хора, а за бизнесмени.

Коя е най-скъпата картина, която си продал?

Не я продадох лично аз, а галерия в Щатите, но беше на стойност 49 000 долара. В Щатите така и не направих пари. Всичко си отиде по каналите за сметки.

Кога да очакваме готова изложба?

На 2-ри септември ще открия изложба в галерия „Филипополис“, а в Нощта на музеите и галериите ще рисувам там. През ноември пък ще имам изнесен работен процес в „Баския“. Това ще се случва всеки ден по 8 часа, така че хората да могат да видят и станат част от творческия процес.

Капана на Пловдив е по-пъстър и от дъгата що се отнася до крафт индустрията. В него се позиционират десетки магазинчета, изпълнени с ръчните произведения на изкуството на около 100 артиста от цялата страна. Толкова пъстра и разнообразна палитра, побрана в толкова малка площ едва ли можете да срещнете някъде другаде.

Няма как да не започнем представянето си с Mystic Bulgaria, които са от най-дълго време в творческия квартал. В магазина се предлагат ръчно направени дрехи и уникалните аксесоари от естествена кожа. Магазинът съществува от 10 години и е своеобразния баща на останалите места за крафт индустрия. В него Биляна Сакалиева предлага облеклата, които твори с нежните си две ръце, а Михаил Иванов, грабнал пирографа, украсява портфейлите, коланите и всичко останало, направено от кожа. Изработват се и модели по поръчка на клиента, а работилницата на майстора е точно над самия магазин. Кожените изделия са издържани в американски стил и са уникални по рода си. Няма друг магазин, който да се занимава с подобна дейност под тепетата.

Разбира се, трябва да споменем и творческия комплекс Incubator, който е дом на много артисти и техните творби. От тениски, стикери и декорации, до текстил за интериорния дизайн, всичко се побира вътре. Work shop’s hub / The craft station пък предлагат съвместната работа отново на няколко артисти, изразяваща се в керамични фигури, чанти и много пъстрота.

Следващи в списъка са Vission atelier, които се занимават освен с приложни изкуства върху класически основи, както е при декупажа, преобразяващ нежни рокли в изящни произведения на изкуството. Галерия „Арт… И…“ също се присъединява към приложните изкуства. Освен галерия, това е арт магазин, в който можете да откриете картини, ръчно рисувани вази, чинии и прочие. Те са другите олимпийци в Капана с 10-годишна кариера.

Следващи в списъка са ателиетата „Муза“ и „Фантик“, обединени с Art Place в продуктовото си предлагане. И на трите места можете да откриете различни изделия от хартия като картички и албуми, графики на различни автори и играчки. „Фанатик“ са сребърните медалисти в нашата класация, защото работят активно от цели 8 години, която е достойна за уважени възраст за какъвто и да било магазин. В ателиетата можете да откриете още разкошни бижута направени от разнообразни материали, както естествени, така и от метал. Към тях можем да прибавим и „БГ АРТ+“. Влизайки в този магазин, сякаш попадаш в мъничка приказка, заобиколен от стъклени бижута, картини, ръчно рисувани икони и чаши. Плюс всичко това има тефтерчета с уникални дървени корици, които можете да ползвате и като ретро албуми, за да съхраните незабравимите си преживявания.

В “Our house” наистина се чувствате като у дома си, но в една изчистена винтидж обстановка, в която можете да откриете пълното приложение на декупажа. „Валеарт БГ“ пък изненадват с креативните си декорации от кафе и монети. В руски стил, можете да откриете ръчно направени цветя от хартия и декорации за дома си. Истинско чудо е „Ръкоделницата“, която е дом на над 42-ма автори, занимаващи се с майсторене. Уникалното при тях е мокрото пластене, с което се занимават. Освен това, влизайки в магазина, можете да видите момичетата вътре как на момента изработват кукли, трупайки към досегашния си тригодишен опит. Освен това ще откриете невероятни подвързии за книги и тетрадки, бижута, графики… Все неща, които да ви грабнат вниманието.

What a monster? И ние това се питаме, а отговорът е в сърцето на Капана. Търсите уникална тениска с ръчно направена щампа? Това е мястото! Определено няма други подобни по рода си, като монстърите. Освен с тениски, те ще ви изненадат и със страхотни предложения от цветни кецове, които ще ви е жал да обуете, виждайки прекрасния им вид.

Какво ни липсва до сега? Имаме вече кожени аксесоари, дрехи, бижута, декорации за дома, че и кецове си набавихме, но някъде да срещнахте дървени изделия? Не, но веднага ви запознаваме с ателие „Дърводелие“. Различни дървени изделия можете да срещнете в ателието, от декорации до вещи с практична употреба. Дърводелницата се намира над самото ателие, а любопитна информация е, че майсторът в момента работи по пресъздаването на лодка в реални размери.

И да не забравяме момичетата, които направиха истински фурор с работата си. Това са “GG sisters”, които майсторят от рециклирана хартия. Освен, че можете да си тръгнете от тях с купа или лампион, декорация за вкъщи или друга красота, те с радост ще приемат непотребните за вас вестници и списания и ще им вдъхнат нов живот. Характерното за тях е, че не ползват никакви бои, не променят цвета на хартията и я претворяват в напълно естествен вид.

Ако някой е имал колебание относно това, дали Капана е творчески квартал, най-вероятно вече те са отшумели отдавна. Срещали ли сте по-пъстро място от това?

Община Марица и Район Северен ще отбележат заедно Международния ден на младежта – 12 август

За първи път тази година Община Марица и Район Северен ще станат партньори в отбелязването на Международния ден на младежта – 12 август. Те са съорганизатори на младежкия празник „Винаги млади, Винаги активни”, който се организира от МИКЦ „Младежка зона” Пловдив и Асоциация „Голям брат Голяма сестра – България” за пета поредна година. 

Събитието ще започне в 17.00ч. пред сградата на Община Марица и в него могат да се включат всички граждани, които се чувстват млади и активни.  Организаторите са подготвили спортни демонстрации, танци, забавни игри, анкети и награди за най-активните. Празникът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта. 

Кратка история на Международния ден на младежта

На 17 декември 1999г. с резолюция 54/120, Общото събрание на ООН приема направените препоръки на Световната Конференция на министрите отговорни за младежта /състояла се в Лисабон на 8 – 12 август 1998г./ 12 август да бъде обявен за международен ден на младежта.

Общото събрание препоръчва на 12 август да бъдат организирани публични събития и инициативи в подкрепа на този ден. По този начин да се предизвика по – голямо разбиране към Световната програма за действие за младежта през 2000 г., както и след това, одобрена от Общото събрание през 1995г. (резолюция 50/81).

През декември 2009 година Генералната Асамблея на ООН прие резолюция А/RES/64/134, с която обяви началото на Международната година на младежта. Тя започна на 12 август 2010 и ще продължи до 12 август 2011 година.

За отбелязване на Международната година на младежта ООН разработи рамка с три основни цели, а именно:

- Повишаване ангажираността и инвестирането в младежта;

- Повишаване на младежкото участие;

- Повишаване на междукултурното разбирателство сред младите.

България

За първи път през 2007 година 12 август се отбелязва официално в България. Международният ден на младежта дава възможност на света да разгърне възможностите и потенциала на младите хора, да отбележи техните постижения и да планира начини за по–доброто им включване в развитието и прогреса на нашето общество. Освен това денят предоставя уникалната възможност за това - младите хора да бъдат интегрирани в процеса на вземане на решения на глобално, национално и местно ниво.

Фокусът се поставя върху привличане на общественото внимание върху проблемите на младите хора чрез информационни кампании в тяхна подкрепа, организиране на диалог и акцентиране върху богатството и разнообразието от умения, интереси и стремежи на младежите.

Начало: 17:00

Пред сградата на Община Марица