Градчето на еликсира на боговете пресъздава Стария Пловдив

Вкусовете на Италия грабват с паста в цветовете на дъгата

Крава в естествен размер привлича малчуганите

Вървиш по калдъръма на Стария град и отвсякъде се носи аромат на вино и вкусотии. Калдъръмът е равен, виното подбрано, а вкусотиите изкусителни. И всеки ти протяга чаша и подава хапка, хората са усмихнати, а най-честият звук е „Ъмм“. Това не е фестивал в архитектурно-историческия резерват на Трихълмието, това е Градът на виното в Панаира на Пловдив. Той отвори врати днес и приема айлякчии и сериозни бизнесмени до 26 февруари в 10-а и 11-а палата на Панаирното градче в рамките на юбилейната XXV Международна изложба за лозарство и винарство „Винария 2017“.

Атрактивният Град на виното и деликатесите е изграден на фона на снимки на знаковите старинни къщи и застлан с мокет, който имитира калдъръм. Там са се заселили за няколко дни участниците не само във „Винария“, а и от изложбите  „Фудтех“ и „Вкусове от Италия“, които представят изкушаващи колекции. Ценителите на изискани вина и вкусни храни могат да дегустират  няколко хиляди продукта на български и чуждестранни производители. 

„Класата ни отличава от масата!“ е девизът на българските изложители, които представят първото синьо вино от висок клас предлагано у нас,  а пред щанда им е пълно с любопитни, които се дивят на кристално синия цвята в бутилките. Виното се произвежда в Испания, а уникалният цвят се получава от ципата на червено грозде.

Въпреки мощното чуждестранно присъствие, тази година за пръв път се обръща внимание на местните сортове. Целта е повече от тях да заемат заслуженото си място във винения бранш. Няма начин да подминете щанда на изба „Санта Мария“, която през 2016-а изненада ценителите със златен медал. Награденият еликсир трупа любители пред импровизирания двор на избата.  

Където има вино има и сирена, а разнообразието им е приятно объркващо. Огромен макет на българската братовчедка на лилавата крава, в естествен размер, привлича малчуганите в палатата. Майките им се заглеждат по тигани – последен писък на модата, а татковците пазаруват трескаво разни подбрани мезета от специалната изложба „Вкусовете на Италия“. Италианците – тертеплии са подредили обичайни и не толкова за нашите ширини мезелъци: различен калибър и цвят маслини, сладка, колбаси и десетки сирена. Не забравяйте да опитате овчи кашкавал с шам фастък.

Докато обикаляте ще научите и за новата тенденция в паста културата. Джовани разказва как пастата вече не е само с един скучен цвят, тя може да е цяла дъга. Черно-белите панделки се получават с мастило от сепия, а нюансите на розово идват от сьомгова паста.

В Града на виното се включват и участници в Международната изложба за хранителна индустрия „Фудтех“, за да обогатят палитрата от храни и деликатеси.    

Историческата сграда постепено добива угледен вид

Природонаучният музей на Пловдив, който се ремонтира от няколко години на парче, ще добие тотално нова цветова окраска. Сръчна бригада от седмица боядисва фасадата на историческата сградата – паметник на културата в бебешко синьо и резеда. Няма и помен от предишната цветова гама, която бе в бежово, за това алармираха читатели на Под тепето. Притеснени от комбинацията на цветове, която според тях е неуместна за такава сграда, хората попитаха какво се случва. 

Репортерската ни проверка показа, че снимките, предоставени от нашите читатели (първите две), са направени по време на лепене на изолацията, която е със споменатите цветове. Към днешна дата фасадата на музея вече е пребоядисана в позната на всички пловдивчани отпреди бежова гама. Цокълът на сградата, който е на котата на тротоара, обаче е грозно накапан по време на лепенето на същата синьо-зелена изолация.  

Припомняме, че музеят уж отвори врати на 9.11.2015 година след мащабен ремонт, осъществен със средства, отпуснати целево от общинския бюджет в размер на 1,6 млн.лв., в това число е и така наречения 3D планетариум, за който в последствие стана ясно, че не е точно 3D. От есеннта на 2015-а до днес ремонтите в сградата продължават поетапно, а през това време музеят бележи рекордни печалби на фона на всички останали в града.

Ремонтните дейности в сградата стартираха през октомври 2013-а година, след като бе намерена счупена носеща греда на първо ниво. После се откриха още 8. С доставката на планетариума цъфна нов проблем. Италианската фирма, която спечели обществената поръчка за доставка и монтаж на дигиталния планетариум, го достави в срок. Преди монтажа обаче се оказа, че плочата, на която трябва да бъде хванат куполът, не съществува физически, а само на документи. Според хартийките през 1981 година е била излята бетонна плоча, която е била подходяща за окачане на съоръжението. „Конструкторът бе написал на констативния протокол "гепена плоча", разказа тогава за  перипетиите шефът на музея Огнян Тодоров. Той благодари на Община Пловдив, в лицето на кмета Тотев, за подкрепата и инвестицията в музея.

Хеброс и Паваж влязоха в престижната кулинарна надпревара

Две пловдивски номинации блестят в конкурса Ресторант на годината- Хеброс и Паваж. Общо 19 ресторанта получиха номинации в 8-те категории на надпреварата, които се оценяват от дегустаторско жури и съдийски борд. Най-много номинации - по 4 - събраха ресторантите Cinecitta и Космос в София и Хеброс в Пловдив. Пловдив е и единственият град освен София, който успя да класира не един, а два свои ресторанта в номинациите - Хеброс и Паваж. Първият попада в три категории- Ресторант на годината, Напитки и винена листа и Устойчива концепция “Метро”. Паваж влиза в категорията Вкусно място.  

За 16-та поредна година списание “Бакхус” обявява своите номинации в конкурса “Ресторант на годината Бакхус, Acqua Panna & San Pellegrino" 2016. “Ресторант на годината” е не просто състезание за оценка на ястия, менюта и стандарти за обслужване в приятна атмосфера. Конкурсът е и начин да бъдат насърчени талантливите готвачи, добрите и устойчиви практики, отговорния бизнес и находчивите, иновативни идеи.

Тази година 10-те категории и ресторантите, които в най-висока степен покриват критериите на конкурса във всяка от тях, са:

Ресторант на годината - Cinecitta, Хеброс (Пловдив), Преди 10, Chef’s, ANDRé

Дебют - Космос, Niko’las, Il Teatro

Авторска кухня - Lazy, Cinecitta, Преди 10, Космос, Niko’las

Вкусно място - L’Étranger, Паваж (Пловдив), Grape Central

Най-добро обслужване - Shades of Red, Rosé (Бургас), Cinecitta, Хеброс

Напитки и винена листа - Cinecitta, Хеброс, Космос, Grape Central, Rose

Устойчива концепция “Метро” - Хеброс, Преди 10, Космос, Багри

Нова вълна - Street Chef’s, Meat, Boom! Burgers, Skaptoburger

Млад готвач - предстои да бъде избран

Ресторант на читателите - предстои да бъде избран

“Ресторант на годината, AcquaPanna&S.Pellegrino” 2016 на списание “Бакхус” е първият, най-стар и единствен национален конкурс за най-добър ресторант, в който от тази година експертната оценка на дегустаторско жури среща професионалното мнение на съдийски борд (Андрей Стоилов, Робин Вилареал и Александър Скорчев).

Победителите в конкурса “Ресторант на годината, AcquaPanna&S.Pellegrino” 2016 ще бъдат обявени на 30 март с галавечеря, която тази година е вдъхновена от храната като единствено изкуство, което ангажира всички сетива, и носи името “6 - церемония на сетивата”.

Обичам родината си, но не знам какъв смисъл има вече

Дори не сме човеци вече, вълкът е по-човек от нас

Идват избори, но не чух нито една партия да говори за културата. Не разбраха, че без култура и образование, нация няма

Работа има за целия китайски народ, просто трябва наистина да търсиш и да работиш

Съюз на артистите? Ние сме най-нелепата сбирщина. Нищо не може да стане от нас, никога не можем да се обединим и да станем ЕДНО!

Герасим Георгиев – Геро няма нужда от излишно представяне на аудиторията. Той е добре познат на българската общност както с ролите си в театри из цялата страна, така и с участията си в телевизионните предавания „Горчиво“ , „Пълна лудница“ и „Господари на ефира“. Интуитивно свързваме лицето му с веселие и комедията, която предоставя на зрителите.

Днес, актьорът застава пред Паулина Гегова за КАПАНА.БГ, за да разкаже малко повече за себе си и това, което го вълнува.

-Геро, комедията следва ли те и в живота или я оставяш на сцената, когато слезеш от нея?

Ние живеем в една ужасна комедия. Опитвам се да разграничавам това, което е на сцената и което е в живота. Хубавото е, че ние не сме много различни от останалите хора. Имаме същите проблеми,затова винаги се старая да гледам с малко повече чувство за хумор, защото иначе може да полудееш в тази държава.

-Народът има ли нужда от повече смях?

Народът има нужда от повече уважение, да мислят за него, а смехът ще си дойде от самосебе си. Българинът много обича да се смее и да се забавлява, но трябва да се помисли и за неговото социално и икономическо съществуване. Може би затова хората, когато влизат в театъра или гледат телевизия, искат да виждат по-забавни неща, защото не може всичко да те залива с негативи. Когато слушаш новини, отвориш вестник, все те блъскат с разни препятствия и чернотии. Макар че и театърът задава много въпроси, поставя огледало пред теб, в което да се огледаш. Затова е и хубаво да се гледа не само комедия, а и други жанрове, защото те карат човек да се развива и да мисли.

-Какво е за теб да си актьор?

Нашето не е точно професия, то е начин на живот. Наистина актьорската работа те обсебва тотално, ти си 24 часа на разположение на тази професия. Обичам да го правя, което е и най-ценното – да работиш нещо, което обичаш.

-Театърът повече взима или повече ти дава?

Определено повече дава! Дава ми един остров, един оазис на съществуването на духа в този свят. С този глобализъм, с тези технологии, с този меркантилизъм, театърът за 2 часа те отделя и се чувстваш малко по-добре. Но в България да си актьор и да се занимаваш с театър е доста голямо наказание. Това е къртовски труд, миньорски труд. За съжаление, сме се родили на тази географска ширина, където нашата професия не е много ценена и трябва да работим тройно повече. И на мен ми се иска да снимам един филм, да взема 20 млн. хонорар и да спра с всичко, но не става.

-Казват, че артист къща не храни. Тогава защо си избра този път?

Дали аз съм си го избрал или той мен е спорно. По-скоро той ме избра. Много е хубаво още от детските години да усетиш какво те влече и ти е любопитно. Колкото по-рано човек открие целта в живота си, толкова по-лесно се живее. Аз от ученик знаех какво ще стана. Исках да стана актьор, не нещо друго и може би пътят ми към тази съдба беше много по-лек, защото не се колебаех. Мисля, че и нашата държава би се оправила така – ако има ясни цели пред себе си, обаче някой винаги пуска една мъгла, от която нищо не се вижда.

А, че артист къща не храни е глупост. Ако някой не може да се справи, значи го мързи. Това са хора, които не приемат предизвикателството. Работа има за целия китайски народ, просто трябва наистина да търсиш и да работиш. А ние много обичаме така да стоим в къщи и да получаваме 3000 лв. заплата и нищо да не правим. Няма как да стане така! Ето, днес съм в Пловдив, утре в София, други ден във Варна. Приемаш предложения, играеш, научаваш нови неща, усъвършенстваш се и да, така печелиш, но се иска много работа, а ние все гледаме крайния факт, все гледаме другите, без да проследим как са стигнали до тук. Това е една от лошите черти на нашата нация, която загива успешно. След 20 години само заглавието на държавата ни ще е България. Не виждам оправия. Аз 30 години живея в преход. 2 млн. са навън! Кой да прави деца в тази нация? Толерираме и храним малцинствата. Те раждат по 8 деца, взимат социални, не ги интересува дали трябва да работят, а българинът ражда по едно дете или по николко, или ги ражда навън. Няма нация! Няма историческо самосъзнание, няма култура и бум – загиваме. Сега идват избори. Ми аз не чух нито една партия да говори за културата. Не разбраха, че без култура и образование, нация няма.

-Заставал ли си някога на кръстопът, в който си се чудел дали да се откажеш или да продължиш?

Да, много пъти съм искал да спра с професията и да се махна от държавата. Дори днес застанах на кръстопът, което пък е хубаво, защото имаш избор. Замислям се какво ме е спирало преди 15-20 години да се махна. Имах възможност. Колко наивен съм бил тогава, че да смятам, че всичко може да се оправи. Може би съм някакъв вид родолюбец, не смея да кажа патриот. Обичам родината си, но не знам какъв смисъл има вече.

-Какво преживяване е за теб участието ти в постановката „Вълци“?

Постановката е доста различна. За мен това е прекрасна постановка с ярки изразни средства, които Диана Добрева вложи. Много е реална! Хората се превърнахме във вълци. Дори не сме човеци вече, вълкът е по-човек от нас. Страхотно преживяване. Радвам се, че се срещнах с Диана. Тя е много талантлив, млад режисьор, на когото пожелавам да разгърне кариерата си в чужбина. Тя има възможности. С трупата на театъра също сме близки приятели.

-Трудно ли беше да се превъплътиш в човек от по-непознат край? Как се справи с трънския диалект?

Ние доста обрахме от диалекта, защото щеше да бъде още по-труден за разбиране. Аз самият съм от Русе и проблеми с диалектите не съм имал. Това е и колорита на пиесата. Беше ми интересно. Използват се думи, които младите хора вече не знаят. Ами да питат! Нали театърът задава въпроси? Така ще им стане любопитно, после ще научат нещо ново, вместо да го смелим за по-лесно.

-Къде свършва театърът и започват телевизионните предавания?

Лично аз правя огромно разграничение какво е телевизията и какво е театърът. Това са две абсолютно различни изразни средства, които в никакъв случай не трябва да се мешат. Мешат ли се става страшно. Телевизията дава едно, театърът много повече. Телевизията дава популярност. От там зависи каква глава имаш на раменете си и дали може да ползваш тази популярност като хората. Когато човек отиде на театър, защото те е гледал по телевизията, трябва да види нещо различно. Не онзи образ от екрана, а друг – нов. Да го изненадаш.

-А не стана ли тенденция много актьори да са еднакви и на екрана, и на сцената?

Затова ти казах, че всеки има глава на раменете си. Тази тенденция е много лоша. Много талантливи колеги не направиха разграничението, или избраха само едното. Опасно е!

Една интересна случка по този въпрос: Прибирам се от почивка в Италия с кола. Минаваме през границата и митничаря ме спира и ми казва: „А, здравейте!“ Аз веднага си помислих, че ще ме свърже с телевизията, но той ми каза, че ме е гледал в „Г-н Балкански“ и че много му харесало представлението. Казах му: „Пич, ти ми напълни душата“. И не защото не уважавам това, което правя в телевизията, напротив, много го уважавам, но когато заради нея накараш народът да ходи на театър, вече нещата придобиват друго естество.

-Живеейки такъв живот, на какво искаш да научиш дъщеря си, изхождайки от него?

Да се съхранява, да не се пилее. Да знае, че винаги има право на избор. Че винаги може да прецени какво е правилното за нея и да не се страхува да прави преценки. Трябва да поемаш рискове и да пробваш. Опитът пари не струва. Опитай, може да си счупиш главата, после ще пробваш друго. А не след 20-30 години да си кажеш „Ако бях направил това или онова“. Защо „ако“? Направи го! Ако стане, стане! Ако не – нищо! На това искам да я науча.

-Преди близо 15 години преживя тежка катастрофа. Не веднъж си казвал, че е цяло чудо, че си оцелял. Как се промени мирогледът ти след като се възстанови?

Даже 17 ще станат. Ударих се челно в камион и тогава наедрях, обърна ми се метаболизма. Но мирогледа… Тогава бях на 25-26 години. Вярвах, че всичко, което хвърчи се яде и че съм безсмъртен. След катастрофата си дадох сметка, че сме толкова временни на тази земя и ще е твърде жалко ако прекараш живота си като подлец или глупак. Погледнах от хубавата страна на нещата. Реших, че щом още не ми е дошло времето, значи трябва да свърша още нещо тук и то нещо стойностно. Сега пък стигам до друга дилема, че снарядите взеха да падат близко до мен. Като минеш 40 години започваш да си правиш равносметки. Малко по малко се превръщаш в хипохондрик.

-Какво тогава е най-ценното в един живот?

Скоро си мислех, че всичко вече е открито – и в технологиите, и в музиката, и в театъра. Въпреки това, човек иска да търси, да се развива, да открива, което е много хубаво. Най-хубаво е всеки ден да се пръска по шевовете, да е наситен, а не просто да преминава.

-Ти си в управителния съвет на Съюза на артистите. Какво е мнението ти за българската актьорска гилдия?

Няма такава! Каква гилдия! Какъв съюз на артистите! Ние сме най-нелепата сбирщина. Нищо не може да стане от нас, никога не можем да се обединим и да станем ЕДНО! Винаги ще има предатели, разколници, недоволни. Всеки е единак, сам за себе си. Всеки си мисли, че Съюзът на артистите е длъжен да дава едни пари и да осигурява работа. Не! Той обединява общите цели на гилдията, защитава те когато трябва. Четвърта година вече виждам, че няма никакъв смисъл и често сме обсъждали в управителния съвет защо продължаваме. Просто нашата гилдия я няма! Когато разни шефове на комисиите по културата сложиха Слави Бинев в Народното събрание, цялата гилдия настръхна, пишеше се във facebook и прочее. Знаеш ли колко души бяхме пред Народното събрание? Сто! Сто от три хиляди! Е, за каква гилдия да говорим? Щом помежду си започнахме да се наричаме животни. Едните били мечки, другите не били. Къде видя мечка? Казва се популярен актьор, нищо повече.

-А за временния министър на културата Рашко Младенов? Той добър избор ли е за тази позиция или не? И като цяло, какво може да се постигне за такъв малък период от време?

Толкова е кратко времето, има – няма 2 месеца, че дори не си струва да се обсъжда дали е подходящ. Струва си да обсъждаме човек, който е взел цял мандат, поел е някакви обещания и трябва да ги спази. Рашко Младенов и цялото служебно правителство е поставено, за да подготви едни избори, това е. Нищо не може да се очаква от тях. Ние много обичаме да човъркаме неща, които нямат значение и да ги правим много по-едри. Както казва Дюренмат: Ако искаш да прикриеш голям скандал, инсценирай по-малък. Служебното правителство и то почна едни ревизии, едни проверки, ще кажеш, че от тях зависи нещо. Това е хвърляне на прах в очите на хората. След един месец тези хора няма да ги има. Номерът е кой ще дойде да вземе реалната власт и какво ще прави. Без това всички са от едно котило. Пак мога да цитирам роля, която съм играл – Г-н Балкански: И тия, и ония са маскари. Това е писано преди 100 години и още е актуално. Все едно вчера го е написал Алеко.

Сега в пиесата на Дюренмат, която репетирам „Ромул Велики“ се разказва за един император, който накрая вижда, че тази империя няма как да съществува повече, затова решава да приключи с нея и я ликвидира. Ние имаме много Ромул Велики през последните години, които успешно водят България към ликвидация.

Тази седмица се пренася, благодарение на една благородна дама от Пловдив

Търсенето на идеалното място за единствения оцелял социален клуб в България продължава

Клуб Нещото, за който ви съобщихме, че се търси ново място, вече има осигурено пространство, където да се приюти, макар и временно. След като близо три години се помещаваше на ул. „Драган Цанков” 49, благодарение на щедростта на хазяина Кръстьо Белев,  сега социалният клуб е в готовност да предприеме преместване в новия си дом. Той се намира на ул. „Добротич“  11 след моста на Герджика. Помещението е бивш магазин и е предоставено от  една благородна дама от Пловдив, пожелала да запази анонимност.  За радост на всички, които обичат клуб Нещото, тя също подкрепя идеята за солидарна икономика.    

От утре в „старото“ Нещо започва организацията по преместването на клуба. Мая Александрова, която е двигателят на общността, призовава всеки, който има желание да заповяда, за да си хареса своите неща от Айляк бутика и някои дребни мебели, които няма да могат да бъдат побрани в новото Нещо. Ако имате интерес, може да го направите от сряда до петък (22-24 февруари) от 14 до 20 часа на ул.“Др. Цанков“ 49.

Какво представлява Клуб Нещото, за тези които не са имали щастието да се докоснат до него и какво е за хората от общността ще ви разкажем тук. Така ще знаете защо е нужен и ако можете да помогнете сте добре дошли.

За Нещото няма нужда от кавички. Всеки търси нещо - отговори, учители, приятели, среда, помощ, общност... В Нещото всеки намира неговите си Неща, които го вълнуват и провокират. А най-хубавото е че се случват ЗАЕДНО и то още преди тази дума да придобие знаково значение за град Пловдив. Нещото е безопасно, добронамерено, защитено, споделящо пространство за всеки, който го намери като част от личния си път. Място за търсещите, мечтаещите, творящите, задаващите въпроси хора. Място, което няма комерсиална цел, издържа се изключително от дарения на посетителите и дава свободата на всеки да изрази себе си, да се включи активно в организацията или с участие в дейностите на клуба и така вече 3 години.  Клуб Нещото е единственият социален център, оцелял в България към момента и едно алтернативно пространство във втория по големина град, което приютява различни общочовешки инициативи, дейности и събития.

Под тепето и Капана от години следят алтернативните инициативи от хората за хората, така попаднахме на Мая – усмихната „стопанка“ на Нещото. Забелязахме я за пръв път през 2012-а сред организаторите на Парцал феста, който по традиция се провеждаше в началото на юни в Цар Симеоновата градина. После стартира инициативата  фестивал на подаръците – „Айляк бутик“ в Стария град през март 2013-а година, като превърна цялата кълдаръмена уличка пред клуб Мароко в Старинен Пловдив в свободен пазар за стоки и услуги. Тук галеристката Жана Симеонова подаде ръка, за да се случат нещата пред нейната галерия. На Айляк бутика всеки можеше да донесе дрехи, обувки, техника, ненужни вещи, книги, играчки, изкуство … ей така без пари и без размяна, за да зарадва някой, който има нужда от неговата ненужна вещ. Тази идея доби такава популярност, че се превърна в постоянна. Пак оттам тръгна и свободната размяна на услуги- от идеята на организаторите да покажат, че взаимопомощта между хората и свободният обмен са нещо нормално и естествено, но отдавна забравено от самите нас. Година по-късно започна и Зеленото училище на Бунарджика, което събираше с креативни занимания хлапетата на Пловдив през лятната ваканция, отново безвъзмездно. И Нещото вече си имаше първия дом за близо 3 години.  В края на този месец февруари клубът напуска това вълшебно пространство, за да отиде на новото си – ул. „Добротич“  11.

Макар и бъдещата локация да не покрива изцяло мечтаното място, тя е пристана на Нещото засега, а търсенето продължава. Тук е мястото да изкажем благодарност на всички добри хора, които се обадиха в редакцията на Капана и Под тепето с желание да помогнат.

Защото Нещото е съвременно читалище от нов тип – от хората за хората. Всякакви хора идват – малки и големи, с различни професии, различни интереси, търсения, ценности и възприятия към света. Едни идват за „пазара“, други заради безплатните работилници и творилници, а някои дори само, за да си вземат книга от свободната библиотека или просто да се срещнат с нови или стари приятели.

Клубът е естественото продължение на идеята за споделянето и се развива всеки ден. Почти всяка петък вечер, наред с Айляк пазара има и някаква творческа работилница. През седмицата също има различни занимания – изобразително изкуство, актьорски игри, интересни курсове, презентации, дискусии по различни теми, които ни вълнуват като общество. Учителите, които водят заниманията са приятели, които по една или друга причина са попаднали на мястото и решават, че имат какво да споделят безкористно с другите. Всеки може да бъде учител и всеки има какво да даде на другите, а в Нещото всеки вярва, че знанието и споделянето трябва да са достъпни.