Един от ъглите на творческия квартал се изпъстри от лалета, рози и хризантеми

По-пролетно ни е от всякога на ул. „Христо Дюкмеджиев“, и причината за това със сигурност не е слънцето, защото днес се е скрило. Нещо много по-цветно и весело озари деня ни – нов цветарски магазин уютно се настани върху павираната улица.

Само за три дни, флористът Владислав Христов и собственикът Боби Виденов преобразиха помещението, което сега е озарено от венчелистчетата на различни цветя. Преди това, мястото беше магазин за дрехи, но двамата мъже му вдъхнаха нов живот и цветен аромат се разнесе из улицата.

Различни по цвят лалета ще ви напомнят за прииждащата пролет още с преминаването ви по улицата. Подредено е толкова изкусно, че едва ли бихте устояли да не прекрачите прага, особено ако сте любител на живите растения. Чудесни икебани са поставени на самата витрина на магазина и артистично са оградени от бели ретро рамки на картини. Розите, подредени по цвят, грижливо са поместени в канти, допиращи се една до друга и създават усещането за истинска райска градина, от която едва ли бихте поискали да си тръгнете.

Върху стените са поставени големи огледала, които умножават красотата, която ще видите, пристъпвайки вътре. Няма как да не споменем и черния велосипед, който е чудено решение за интериорния дизайн. Върху него са наредени бели хризантеми, а над тях, в цветни кашпи, орхидеи радват окото на млади и стари.

Дори пространството пред самия магазин е артистично подредено. Има поставен мъх по паветата, който обгражда противопожарния кран намиращ се отпред, както и една от уличните лампи. А по зелената настилка са защипани малки дървени щипчици, които няма как да не ви усмихнат. Жива красота! Подарете си пролет ако минавате по улицата, усмивките никога не са излишни!

В тематичната вече рубрика “Приятели зад бара” на artnewscafe ще настане истински трилър – „Дисни трилър“. Това е и прикритието на госта Стайко Мурджев зад бара в artnews. Ще има интересни превъплъщения на актьорите от представлението, които ще сервират коктейли и напитките направени от талантливия режисьор. Музиката, че е в унисон с цялата трилър атмосфера. Разбира се, всеки посетител ще може да размени няколко думи с госта за театър, режисура и кино. Ако се чудите: „Кога?“, това ще се случи утре, 27 февруари, след 18 часа.

Стайко Мурджев е един от многообещаващите млади театрлани режисьори в България. Добре познат е на пловдивската публика с представленията си на сцената на Драматичен театър Пловдив „Евридика в подземния свят“, „Дисни трилът“, „Крал Лир“. 

Инициативата „Приятели зад бара” на artnewscafe има за цел да среща посетителите с интересни личности, които представят заниманията, любимите си напитки, храни и се превръщат в онези бармани, с които можеш да побъбриш на воля.

Платна на изтъкнатия художник от средата на ХХ в. Бедиг Бедросян (1912 – 1989) ще бъдат изложени в Залите за временни изложби на Градска художествена галерия – Пловдив на ул. "Княз Александър I"№15.  Официалното откриване е на 04 март 2016г. от 18,00 часа. Експозицията носи заглавието "Земя между реката и морето" заради страстта на силистренския художник към необикновените равнинни пейзажи между Дунава и Черно море. Изложбата е част от проекта "Родова памет" на Сдружение "Арарат"- Варна.

Платната с маслена живопис и няколко рисунки с туш на Бедиг Бедросян, събрани специално за тази пътуваща изложба, са собственост на художествените галерии в Силистра, Добрич и Варна, както и на частни колекционери.

Сдружение "Арарат" ще дари картина на Бедиг Бедросян и на Градска художествена галерия – Пловдив.

 „Творчеството на Бедиг Бедросян обхваща повече от 600 произведения. Идилични и потънали в тишината на "безоблачните" мирни дни, картините му носят чувство за хармония на човека с природата, на твореца, отворил цялата си душа в съзерцание на нейната красота“, посочва изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. Бедросян създава и цикъл пейзажи от Армения след посещение в тази страна. Негово дело е реставрацията на част от иконите на силистренската арменска църква "Света Богородица", считана за най-стария арменски действащ храм в България. Бедросян е сред учредителите на групата на силистренските художници към СБХ. Носител е на орден "Кирил и Методий"- III степен.

Големият добруджански художник ще бъде почетен край Дунав и с монумент, който ще е дело на българския скулптор Георги Чапкънов - Чапа. Паметникът ще бъде позициониран на входа на Градската градина в Силистра и също е част от проекта "Родова памет" на Сдружение "Арарат" - Варна. От там припомнят, че Чапа и Бедросян са били близки приятели. 

БИОГРАФИЯ:

Най-известният художник в Силистра в средата на миналия ХХ в. е Бедиг Бедросян. Син на прокудени от Армения заселници в България, той израства на брега на Дунава, с любов към природата, към изпълнения с красота пейзаж на реката, с вдъхновението от безкрая на равнината Северна Добруджа, чийто далечен хоризонт се простира във водите на Черно море. Неговото художествено наследство е пример за самостоятелно извървяния път и самоусъвършенстване в изкуството. Творчеството на художника обхваща повече от 600 произведения. Това са живописни картини, множество ескизи към тях, рисунки с туш, с цветни пастели и моливи. Многообразието от теми и сюжети в пейзажните композиции е представено в серия от градски панорами, предимно от Силистра и нейните околности. В годините творческият му репертоар се допълва с морски пейзажи от любимия на художника град Балчик, с градски пейзажи от прародината Армения, със сатирични рисунки и карикатури с плажуващи персонажи, натюрморти с цветя и плодове, тематични композиции с характерни за изкуството на соцреализма сцени от 50-те и 60-те години на ХХ в. от трудовия бит на добруджанци – земеделци и рибари.

Изпълнени със светлина, с наситена цветност, картините му са заредени с много лиричност и топлота. Живописният му маниер е разпознаваем. В много от пейзажите си художникът използва цветни подложки върху грунда. Върху тях в постимпресионистичен маниер полага свободно багрите, като ги напластява като цветни петна с четка или шпакла, и така постига усещането за трептене на живописната повърхност. Работи с маслени бои върху платно или подлепва платното върху фазер. Постига плътност на колорита, като има пейзажи, в които живописта е разработена изцяло на тоналните съотношения на цветовете, за да предаде едно общо състояние на природата – утро, привечер, мъглявина и пр. В по-голямата си част картините на художника са изпълнени от ярка слънчева светлина, която прониква като зарево във всички изобразителни форми на композицията – архитектурни елементи, терен, небе, във водната маса на реката или на морето. Светлината придава  равностойност и значимост на всички елементи на реалността, придава им декоративна цветност. Разпознаваме пейзажите на Бедиг Бедросян като обширни панорами, в които погледът ни се рее свободно. Хоризонтът се движи като от птичи полет във височина или легнал ниско долу върху равния терен. Така или иначе, те обхващат големи пространства с хълмове, гори и сгушени сред тях покриви на къщи. Идилични и потънали в тишината на „безоблачните” мирни дни, картините на Бедиг Бедросян носят чувство за хармония на човека с природата, на твореца, отворил цялата си душа в съзерцание на нейната красота. Високоетичен и фин човек, Бедиг Бедросян оставя в картините си изобразена своята лична изповед – в живописван букет цветя, поставен пред портрета на любимата му жена – Аракси, в духовната си отдаденост към вярата с иконите и стенописите в арменския църковен храм „Сурп Астводзадзян" в Силистра. Но със сигурност личният му пример на творец, отдаден за утвърждаването на изкуството в Силистра, представлява една вълнуваща история в историята на съвременното българско изкуство. Образът на художника Бедиг Бедросян от Силистра присъства в националната ни съкровищница - колекцията на Националната галерия в София, със скулптурния му портрет, направен от неговия съгражданин проф. Ангел Станев. Множеството картини, собственост на държавни, обществени и частни колекции в България и чужбина, са свидетелство за мястото и творческия принос на скромния български художник от арменски произход.

“Любовен еликсир” продължава да събира влюбени двойки

Спектакълът, който бракосъчета три двойки на Античния театър продължава да върши чудеса. Още една неочаквана оперна сватба бе обявена заедно със завръщането на  „Любовен еликсир” на сцена на 1 март. Сопраното Станислава Иванова, която изпълнява ролята на непокорната Адина, бе изненадана от партньора си с романтично предложение за брак.

След като три двойки влюбени казаха „Да” пред публиката на Античния театър в самото действие на „Любовен еликсир”, представлението излезе във ваканция поради бремеността на чаровната Светлана Иванова. Само четири месеца след като се сдоби със син, русокосата красавица събра смелост да се завърне на сцената на 1 март. В първия репетиционен ден, дългогодишният й партньор в живота – оперният певец Добромир Момеков, решил да я изненада като коленичил и предложил брак официално.

Всички в Опера Пловдив вярват, че „Любовен еликсир” наистина има силата да събира щастливи влюбени, както се случва в самото действие на комичната опера. Станислава Иванова е убедена, че случващото се е добра поличба. Само щастие и положителни емоции преследват трите двойки, които сключиха граждански брак през лятото в „Любовен еликсир”.  Семейство Цветанка и Георги Гаголевичин се сдбобиха с рожба, която разхождат непрестанно по пловдивските улици. Месец след сватбата си семейство Митеви обявиха, че Деси, която е майка на три деца и беше на химиотерапия, е официално е в ремисия.  Преслава и Росен Христови пък изпълниха facebook с романтични снимки от морски плажове.

Още една солистка в „Любовен еликсир” - Светлана Иванова, промени статуса си във facebook на „обвързана” през седмицата, макар че още не е дала по-подробна информация. В Опера Пловдив очакват щастливи новини и при следващите представления на „Любовен еликсир”.

Билети за „Любовен еликсир” на 1 март с щастливата Станислава Иванова, австралиеца Марк Фаулър, Петър Данаилов и Светлана Иванова се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината. 

Mey вярва в благоприятното развитие на България и не възнамерява да изостави страната си

Младата джаз-изпълнителка се вдъхновява от детските усмивки

Маги Алексиева е прекрасна певица с кадифен глас и също толкова кадифена душа. Тя е една от най-младите български джаз-изпълнителки и има невероятно присъствие на сцената. 

Въпреки че в момента живее във Франция и е затрупана от задачи, тя не възрази, а с усмивка отговори на въпросите ни. Вижте какво разказа тя за КАПАНА.БГ пред Екатерина Стоянова.

Коя е Magi Aleksieva-Mey?

Меу е момиче, обичащо музиката, ценящо добродетелите у хората, откровеността.

Защо точно джаз?

Не бих казала само джаз. Отворена съм към всякакъв вид музика. Соул, джаз, рнб, модерен джаз, че дори и до електронна музика. Напоследък се върнах и към българската фолклорна музика. Жалко е, че нашето поколение не обръща внимание на това колко е красива традиционната ни музика. Разбира се, ние, като музиканти, повече се интересуваме, но смятам че всеки трябва да има поне елементарна база данни за това от къде идва музиката ни.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновяват ме децата. Малки, сладки и невинни. Вдъхновява ме красивата музика. Вдъхновяват ме добрите и будни хора. Вдъхновява ме природата, която ние толкова упорито рушим. Вдъхновява ме мисълта за бъдещето във всичките му измерения.

В  момента живееш във Франция, как се стигна до там?

Живея 2 седмици в България, 2 във Франция. Как стигнах до там? Отново чрез музика. Срещнах френски музиканти, с които започнах да работя. Имам шанса да пътувам много и да срещам много френски музиканти, които са на изключително високо музикално ниво.

Какъв е животът във Франция? Можеш ли да го съпоставиш с този в България?

Животът тук е спокоен, поради простата причина, че финансово никой няма притеснения. Като навсякъде и тук има ниски прослойки в обществото, но това са мързеливите хора, тези, на които не им се работи. Аз съм в южната част на Франция и съм влюбена в красотата й. Тук нещата се случват, музиката съществува в целия си блясък- пълно е с джаз клубове, фестивали има непрестанно, има и публика.

Разбира се, никога няма да кажа, че тук ми харесва повече от България, защото аз обичам страната си. Всички мислим, че България не се развива, но аз съм твърдо против това. Смятам, че България върви в много, много добра посока.

Французите как гледат на теб, когато разберат, че си българка? Има ли някаква форма на дискриминация?

Много хора по света не знаят много за България. Тези, които се интересуват, знаят, че в България има хубави розови домати, хубава фолклорна музика и разбира се, рози. 

В началото всички тук ми казват, че във Франция е пълно с български и румънски роми, затова често говоря дълго, за да им разкажа, че това не представлява България. България е красива и просперираща. Смятам, че всеки трябва да я види, защото има какво да се види!

И сега на къде?

НАПРЕД! Скоро нов албум, нови клипове, нови колаборации..След лятото планирам да започна следващ албум.. а вие стискайте палци да ми се получи.

Смяташ ли да се върнеш в България?

Аз искам да живея в България, но за момента - да работя в чужбина. За мое щастие, Франция е на 4-часов полет.

Защо?

Защото обичам българския език, обичам природата, обичам културното ни наследство. Смятам, че България скоро ще стане една от най-посещаваните страни в Европа. 

Какви трудности срещаш като музикален изпълнител?

Трудности винаги има навсякъде. Моите са компромисите. Не обичам да правя компромиси и често това води до спадове. В света вече всичко е измислено, талантливи певици има много. Именно затова човек трябва да работи усилено и да не е мързелив. Трябва да търсим шансовете си и да пътуваме, за да знаем каква е реалността навсякъде. Естествено, не всичко трябва да е на всяка цена! 

Кой  пише текстовете за последните ти песни?

Аз пиша текстовете си, защото смятам, че всеки артист трябва да допринася с поне малко от себе си в дадено произведение, спектакъл, концерт и тн.

Смяташ ли някога да се ориентираш към друг стил?

Отворена съм към всичко. Смятам да правя това, което обичам-да пея. Оттам нататък, всяка следваща година започвам с нов интерес към определен стил, така че... кой знаe?

Би ли играла роля във филм, ако ти предложат?

Бих. Обичам киното и смятам че е тясно свързано с живота на музикантите. Всеки артист трябва да има сценично поведение докато пее, същото важи и за киното. Нямаш ли идентичност и харизма, не ставаш нито за едното, нито за другото.

На какво се дължи широката ти усмивка?

На брекетите.

Като дете мечтаеше ли да станеш певица? Това е мечта на повечето малки момиченца. И очакваше ли да се случи така?

Винаги съм знаела, че ще се занимавам музика. Винаги пеех, танцувах … Нещата не са се променили много от тогава. Единствено репертоара.. вече не е „зайченцето бяло“

Имаш пълното право да пожелаеш нещо на  читателите ни!

Пожелавам им да бъдат будни. Да вярват в страната си. Да се интересуват от света. Да се интересуват от култура-театър, кино, музика, архитектура... Да учат езици, защото, когато човек знае език, има връзка със света. И разбира се, нека бъдат здрави, щастливи, обичащи и даващи, не взимащи. :)

Стефан Миронов е роден в Солун (Гърция) през 1992г., но последните двадесет години живее и се развива в Пловдив. Описва себе си като меломан, още ранна възраст помни, специалното си отношение към музиката.

Стефан обича да пуска музика на хората, и да създава определена атмосфера със селекциите си. Не се страхува да експериментира и се стреми да изложи публиката на музикални тенденции и стилове, които често биват пренебрегвани.

В слушалките му звучи най-вече house, funk, groove, disco и techno музика.

От 2014 година насам Миронов е част от добре познатият на пловдивската сцена аудио визуален колектив - Мелформатор. 

снимка: Виктор Цонев 

Слушайте Молескин всеки петък от 17, неделя от 19 и по всяко едно време на нашата mixcloud страниц a. https://www.mixcloud.com/Moleskin/

Ще събарят ли една от най-красивите сгради от тютюневия град  

Това ли е началото на края на Тютюневия град? Този въпрос си задават от няколко дни мнозина пловдивчани, свидетели на странна активност в един от най-красивите тютюневи складове- този зад автогара Юг на ул. „Одрин 8”. Респектиращата като обеми и архитектура сграда вече няма покрив, а бригада дюлгери кърти нещо във вътрешността на сградата, точно под помещението, в което все още оцелели светят стенописите на художника Вълчан Петров.  Проверка на Под тепето на място завари бачкатори, а около отворените заграждания на сградата, с ръце в джобовете седеше млад мъж. Не знам, нямам никаква информация, аз само дойдох да отворя, каза той. Има само два варианта- или собствениците подменят покрива или подготвят красивото здание за бутане.

От много време се говори, че складът ще бъде съборен. Медията ни детайлно ви е информирала за цялата сага около проекта за 17-етажен Хилтън там. През лятото на миналата година публикувахме и разследване по казуса със собствеността на склада (прочетете по-долу). Днес се свързахме с НИНКН, откъдето ни информираха, че в момента върви процедура по вписването на сградата за паметник на културата, тъй като заради грешка тя не е с такъв статут. Продължаваме да следим какво се случва на „Одрин” 8.