На 19 март 2016 г. в Американския университет в Благоевград  се проведе церемония по награждаване на победителите в Шестото национално състезание по творческо писане на английски език. На нея бяха наградени шестокласничката Йоана Дулова от СОУ „Св. Патриарх Евтимий“ заела 1-во място,  осмокласничката Вяра Трифонова от ЕГ „Иван Вазов“ заела 1-во място и седмокласникът Христо Бельов от ОУ „Димитър Талев“ класирал се на 2-ро място.

На церемонията присъстваха 21 призьори в седемте възрастови категории, както и техните учители. Наградите за победителите бяха осигурени от   издателствата Клетт, Макмилън и “Експрес пъблишинг”.  Американският университет организира среща–разговор с проф. Дани Чок и връчи специалните награди – учстие в летния международен лагер и в подготвителен TOEFL курс.  

Участниците бяха поздравени с изпълнение на студентите от „Бродуей пърформънс клъб“ на Американския университет  и от ученици от СОУИЧЕ „Св. Климент Охридски, Благоевград. 

Състезанието се организира и провежда от Фондация “Корпус за образование и развитие – КОРПЛЮС” с подкрепата на TELUS International Europe, АВО и Интеграл, и под патронажа на Министерство на образованието и науката.  През тази година в състезанието се включиха над 4000 ученици от 6 до 12 клас от 182 училища в цялата страна. Те писаха есе в рамките на 1 час на теми като: „ Моята пижама има магически джобове ”, „Моливът е по-могъщ от сабята”, „Той чака двадесет години, за да го върне”, „Съжалявам, че не мога да предложа по-малко опасно решение”.

Oрганизаторите на състезанието обръщат специално внимание на темата за агресията.  Всички участници имаха възможност да подкрепят инициативата като  попълнят декларация, с която заявяват, че са против агресията във всичките и форми.   

КОРПлюС  – Неправителствена организация, създадена като приемник на Корпус на мира с основна цел да запази, продължи и развие някои от най-успешните проекти на доброволците от Корпус на мира България.  Организацията ще използва дългогодишния опит, знания и материали, създадени през 20 години на работа на доброволците в България и ще насочи усилията си към  разнообразяване и подобряване на обучението по английски език,  обогатяване на професионалните и социални умения на личности, организации и общности и насърчаване  развитието на лидерски умения сред младежтa. 

За възрастта няма граници. Дали ще гледаме класически анимации, pixar, Тримата глупаци или Сънчо, всеки в същината си остава едно голямо дете. От доста години, японските анимета навлязоха в световен мащаб, бивайки преведени и озвучени на редица езици. По тях се създават игри и филми, и ако щете вярвайте, но набират още по-голяма популярност. Сред деца, тийнейджъри, че и по-възрастни, се срещат много любители на азиатските анимационни сериали. Предлагаме ви селекция от най-стойностните сюжети, графики и персонажи. Ако сте нов в бранша и искате да пробвате, препоръчвам да започнете именно с тази класация. Номерацията не е по десетобалната система, затова няма значение от къде ще тръгнете първо.

Death note

Определено номер едно! Който е гледал Death note, не е оставал аморфен. Анимето представлява брилянтен криминален трилър с фентъзи елементи. Тетрадката на шинигами (Бог на смъртта) е известна по цял свят. Главните герои са Кира (злодей) и L (детектив) - и двамата гениални, сблъсквайки се в невероятни маневри на надиграване, задкулисни действия и хитро замаскиране на същности.

Claymore

Тук персонажите са главно жени - рицари, които се бият срещу неправдата, в лицето на чудовища, като в същото време се опитват да оцелеят. Графиката е на изключително високо ниво, а бойните сцени остават зрителя без дъх.

Hellsing

Кой не е чувал за вампира Алукард и неговия грамаден, бляскав пистолет, с който елиминира себеподобните си? Емблематичен персонаж в индустрията, отличаващ се от всички останали. Дълъг червен шлифер, катранено черна коса, жълтеникави очила и една издължена лунатична усмивка, разкриваща остри, смъртоносни резци. Анимето обхваща една алтернативна история за граф Дракула и неговата дейност.

Elfen Lied

Може би, едно от най-бруталните анимета на всички времена. Смъртта и жестоките разкъсвания, изкореняване на крайници, убийства и прочее, преобладават. Това не е творчество за всички. Трябва да си с подходящата нагласа и влечение към ужасите, за да ти допадне. Но ако си точно от този тип хора, ще останеш повече от доволен, стига кръвта и разчлененията да не те плашат.

Soul Eater

Една от най-добрите комедии. Персонажите са извадени от различни митологии, които се бият един срещу друг, за да запазят редът и да надвият лудостта, готова да се сграбчи в обятията ти. Франкенщайн, мумии, вещици, зомбита и други, са представени по един абсурдно комичен начин. Трудно е да ги приемеш на сериозно, но не и невъзможно. Анимето има собствена специфика и новаторско виждане, което го изстрелва нагоре в световната класация. 

Hakuouki Shinsengumi Kitan

Ако сте любители на самурайските разкази, на истории, свързани с действителни минали събития по време на шогуната и на красивите мъже, не се колебайте, а гледайте всички сезони на тази продукция. Създателите на анимето, сякаш са го направили за плакнене на очи от нежния пол. Членовете на шинсенгуми са нарисувани повече от чудесно и трудно можеш да си избереш любимец. Не липсват и фентъзи нюансите, в лицето на они-та(демони). Единственият кусур на анимето е, че главната героиня е изключително дразнещ елемент, но някак си, сме склонни да го преживеем. 

Shakugan no Shana

Когато едно обикновено момче, навлезе в свят на конспирации и магически войни, това е рецепта за успех. А когато към него се присъедини и инатливо, но силно момиче, защитаващо определена страна, тогава се получава продукт, достоен да намери място в тази статия. 

Kuroshitsuji

Себастиан и Сиел! Те са емблематична комбинация в японската индустрия. Малкото момче продало душата си на дявола, в замяна на отмъщение срещу убийците на родителите му. А като говорим за дявола... какъв дявол само! Себастиан е повече от впечатлителен, привлекателен и мистериозен демон, който се държи като подчинен иконом, но всъщност дърпа всички конци. 

Naruto

Навлизаме в мелодрамата. Наруто е може би "Дързост и красота" на аниметата. Епизодите надхвърлят 400, а все нови и нови излизат. Пълно е с филъри, но въпреки всичко има дълбок смисъл и стойност, които могат да научат подрастващото поколение на доста ценности. В основата му, стои идеята за приятелството и неразрушимостта на връзките, които изграждаме с останалите, независимо от пречките. 

One piece

Стигнахме и до историите за пирати. Кой не обича пиратите? Точно така! Всички са луди по тях! А когато са и дебилно забавни, пакетът е пълен.  Мънки Ди Лъфи изяжда дяволския плод „Гума - Гума“ и придобива способността да разтяга тялото си като гума. Той оглавява и сформира екипаж от пирати наречен „Сламената шапка“, чрез които смята да осъществи най-голяма си мечта: да открие съкровището „One Piece“ и да стане Краля на пиратите.

Bleach

Блийч проследява приключенията на Ичиго Куросаки, един ученик със способността да вижда духове и Рукия Кучики шинигами. Манга поредицата е адаптирана в анимационни телевизионни серии, две ОВИ, три анимационни филма, рок спектакъл, безброй видео игри, както и поредици от карти. Признато като класика в жанра, анимето набира все повече почитатели и има защо.

Gintama

Ако ви се гледа пародия, това е вашият избор. Анимето е смях и нищо друго освен смях. Съвкупност от много други сериозни проекти, някои от които са и в тази класация, няма да спрете да се кикотите, дори и да не сте гледали аниметата, които се иронизират. 

Ouran koukou host club

Ако има добра училищна продукция, то това е богаташкият клуб на гимназия Ouran. Членовете на клуба са разновидни по характери, разглезени и заможни, но когато бедно момиче влиза в него, преобръща всичко с главата надолу. Романтиката и хуморът са съчетани доста приятно и ако училищните истории ви завладяват, няма да сбъркате с това аниме, което се води за едно от най-добрите в жанра. 

X tv

Това бе първото аниме, което гледах и което ме накара да зарежа скрупулите си и да продължа с нарисуваните сериали. Идеята обхваща важната тематика за вечната борба между доброто и злото, макар че, героите и от двата лагера ни стават симпатични, че дори и любими. Всеки един от тях, притежава магическа сила, най-вече от природните елементи, с която се опитва да надвие врага. Смърт, предателства и идеали, се сблъскват едно в друго, за да определят победителя и новият световен лидер. Анимето е тежко, на моменти тъжно, но точно затова и толкова хубаво.

Fullmetal alchemist: Brotherhood

Предлагаме Brotherhood, защото ценителите твърдят, че е много по-добро от първия сезон. Така или иначе, и да гледате двете, няма да сбъркате. Второто, обаче, следва много по-детайлно и точно историята в мангата, поради което е предпочитано. Става въпрос за двама братя, които развиват интерес към алхимията, с която се стремят да върнат мъртвата си майка от отвъдното. Последствията са неприятни, а от там тръгва и целият екшън.

Наско от БТР и победителката от X-factor Християна Лоизу са звездите в проекта на Опера Пловдив - рок операта «Исус Христос суперзвезда» по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс.  Хитовата творба, която не слиза от сцените вече 40 години, първоначално е замислена от авторите като концептуален рок албум. За да е най-близко до музикалния оригинал и за да се избегнат противоречиви интерпретации,  музикалното произведение ще бъде представено концертно  с участието на оркестър, хор и балет на Опера Пловдив под диригентсвото на Константин Добройков, който подготви и музикалния хит „Човекът от Ла Манча”преди година. Сценичното решение е дело на хореографа Боряна Сечанова от балет „Арабеск”. 

Сър Андрю Лойд Уебър е автор на едни от най-известните мюзикъли като „Котките”, “Фантомът на операта” и „Евита”.  Действието на неговата рок опера следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. За партията на Исус е поканен тенорът Богомил Спиров, който изпълнява ролята в спектакъла на Музикалния театър в София, а Юда ще изпее Момчил Караиванов, който през текущия сезон изпълнява главната роля в „Прилепът”. 

Наско Пенев вече е влизал в образа на Пилат Понийски. След  участието на вокалиста на БТР в рок операта на сцената на НДК, той споделя: „ Пилат има две особености, които са извън това, което всеки знае за него. Всички знаят, че той е лошият, той е наместникът на Рим по това време и е съдия в крайна сметка. Но като всеки един нормален съдия и в него има нещо човешко. 

Това проличава в съня му, който е в първата част на рокоперата. И другата му особеност - той се мъчи да бъде справедлив. Това се вижда на финала в съда, където Пилат се опитва да помогне всячески на Иисус. Но Иисус не му оставя възможност. Както и народът. Пилат е една голяма пионка в ръцете и на първожреците, и на народа, и естествено на Рим. В мен се надявам да преобладава справедливото и човешкото.”

 Талантливата Християна Лоизу, която спечели любовта на зрителите в телевизионния формат X-factor, ще изпълнява партията на Мария Магдалена. Младата певица е възпитаничка на Музикалната академия в София. За нея поканата от Опера Пловдив да участва в световноизвестната рок опера е твърде вълнуваща, защото като стипендиант тя е изучавала изкуството на мюзикъла в университета в Лийдс, Великобритания.

Правата за рок операта „Исус Христос суперзвезда” са предоставени от лицензодателя Тhe Really Useful Group Ltd. за три изпълнения – на 20 април в Пловдив, на 21 април в Габрово, на 22 април в Стара Загора.

Като че, всички ни е обзела еуфория с настъпването на сезона. Вървейки по улицата, съзирам само лъчезарни хора. Лицата им светят от ентусиазъм, от нови очаквания и трепети. От споделени страсти и сбъднати блянове. От обяснения в любов...

Паулина Гегова

Пролетта! Сезонът, приет за ново начало. Всички казват "Нова година, нов късмет", но именно през пролетта си поемаме отрезвителна глътка чист въздух и издишаме старите, събрали паяжина, емоции. Защото тогава всичко разцъфва, всичко се съживява, всичко придобива цвят, аромат, една нова, неопетнена енергия. През зимата душите са били като бели, пухкави страници. Нежни, но празни. А ето, че идва моментът, те да бъдат опръстени с всевъзможни багри. 

Пролетта носи унеса на романтиката, въздига те на крилете на надеждата. Кара очите да виждат като през най-чисто стъкло, където всичко е красиво и крехко, като току що пробило през снега, кокиче. Да, цялата природа е доказателство за това ново начало - флората, животните, дори ние. Дори ние - хората, ставаме малко по-добри, малко по-изпълнени с мечти, малко по-щастливи. Щастието върви ръка за ръка с настъпващата пролет, защото ни кара да вярваме, че светът може да бъде хубав. Всичко придобива друг почерк, друг нюанс, друга метафора. 

Щъркели, прелитащи в небето, крадящи мартениците; тучни ливади, по които можеш да бягаш цял ден без да се умориш; китни градини, в които искаш да се заровиш и никога да не излезеш, защото миризмата на цветя те опиянява повече от който и да е наркотик, а пеперудите и жужащите пчели кацат по оголените колена и ако притежаваха лицеви мимики, сигурно щяха да ти се усмихнат. Представете си поляна изпълнена с цъфнали слънчогледи, или безброй люлякови дървета. Ясното небе, с тук там облаци, приличащи повече на захарен памук, напичащото гальовно слънце и свежата вечер с ясни звезди. Това е за мен пролетта! А и не само за мен.

Като че, всички ни е обзела еуфория с настъпването на сезона. Вървейки по улицата, съзирам само лъчезарни хора. Лицата им светят от ентусиазъм, от нови очаквания и трепети. От споделени страсти и сбъднати блянове. От обяснения в любов... Какво по-хубаво от това да се влюбиш през пролетта? Тогава любовта идва сякаш натурална. Без да е пришпорена, без да е подтиквана. Изглежда като най-естественото нещо на света. Естествена, колкото естествен е изгревът, както и залезът след него. Вкусна и сладка като бонбон, или тръпчива и огнена като чаша червено вино. Някой може да я определя като избил хормон, но не тази първична реакция лежи в основата на всичко. Основата е, че разкрепостяваме душите си, освобождаваме сетивността, разширяваме хоризонта си. И най-вече - даваме си шанс! Шанс за нещо по-добро. За реализация, за фантазия. Зимната меланхолия отстъпва място на топлия апотеоз. И дори да е лъжовен... нека! Нека отпием от това въображение, което може да остави горчив, но може да остави и прекрасен привкус по небцето ни. Такъв... нереален, магически по един светъл начин. Изпълнен с безброй емоции. Като мелодия без лирики, като стихотворение без болка, като приключение без разочарование. 

Пролетта може да бъде описана най-точно с една единствена дума - Вдъхновение! И тази дума съдържа в себе си толкова много сила, колкото сила събираме за цял живот. Цял живот спотаен в един миг, който трае като вечността. Пролет пукна, а с нея и ние, като срамежливо цвете, готово да поеме по един необятен път, изпълнен с безброй светоусещания...

Включете се в програмата на One Design Week - фестивал за съвременен дизайн и визуална култура, като изпратите своите предложения за проекти и събития до 21.03 на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. в PDF формат /текст, снимки, илюстрации до три страници или кратко видео /mp4/ до 4 минути. Ако идеята ви е селектирана за участие, ще се свържем с вас до 30.03.

По-голямата част от програмата на ONE DESIGN WEEK е курирана, но за това издание обявяваме отворена покана и даваме възможност на подбрани събития да станат официална част от него.

Мултидисциплинарният подход, който следваме тази година, позволява да отворим програмата за идеи от всяка област на дизайна. Tемата на ONE DESIGN WEEK 2016, - Мога ли да помогна? разглежда дизайна в неговата цялост и цели въвличане на публиката в дизайн процеса и ангажирането и с продукти, услуги и материали, които променят начина, по който взаимодействаме със света около нас.

Повече информация и насоки за участие: http://edno.bg/blog/otvorena-pokana-2016

21 март е Международен ден на кукления театър

Каним ви на Ден на отворените врати в Куклен театър Пловдив 

http://bit.ly/1QHoMM9

През 2003 г., по решение на Международния съюз на куклените театри към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), 21 март е определeн за Международен ден за популяризиране и подкрепа на кукленото изкуство – тази пленителна магия и за деца и за възрастни.

Ще се радваме да споделим нашето ежедневие с вас, за да станете и вие част от къщата на куклите. Посещенията ще са организирани в групи до 10 човека на всеки кръгъл час от 10,00 до 16,00 ч. С цел по-добра организация и безопасно и приятно посещение, моля, заявете участието си в безплатния тур: през регистрационната форма на сайта на театъра http://bit.ly/1QHoMM9, или по телефон: 032 623275 или на място - ул. Христо Г. Данов 14 /всеки делничен ден от 09,00 до 17,00 ч., а събота и неделя до 12,30 ч./

В навечерието на Първа пролет, когато студът отстъпва на топлото слънце и природата се събужда, а денят и нощта са равни - кукленият театър по света празнува. Пловдивският куклен театър също ще празнува - заедно със своите приятели и почитатели. 

На 21 март в 10 ч. ще отворим ателиетата на театъра, ще вдигнем завесата, ще открехнем вратата към реквизитната, ще влезем заедно в склада с декорите... Заедно ще надникнем зад кулисите, за да видим как сценичните работници строят сцената за спектакъла „Приказни бъркотии”, с помощник-режисьора ще подредим декора и куклите, с художниците в ателието – ще станем свидетели на ремонт на кукли и костюми. В коридорите, гримьорните, фоайето ще срещнете с любими актьори и сценографи, кукломайстори. Ще ги попитате за тяхното майсторство, ролите им, куклите с които играят, проектират, създават.

Ще ви очакваме!

А за тези, които освен да разглеждат обичат и да творят, на 19 март, ви каним станалата вече традиционна „Работилница в Кукления театър”. Този път тя ще е посветена на кукленото изкуство – рисувани герои от приказки оживяват като кукли. Желаещите да участват в тази работилница трябва да донесат рисунка на любимия си герой, който заедно с художниците от Художественото ателие на театъра, ще бъде превърнат в кукла, на която ще можете да движите ръцете, краката, главата... /Рисунките трябва да бъдат не по-големи от лист А4 или лист от блок за рисуване/. 

Участието в работилницата се заявява във формата за регистрация в сайта на Кукления театър - http://bit.ly/1RBwKtJ

Актьорът сподели прекрасни разкази от миналото си, свързани с велики актьори като Парцалев и Мутафова

Разказа за детството си, за годините във ВИТИЗ, в казармата, в различни градове и чувствата бликаха от него като фонтан на емоцията

Екатерина Стоянова

С песен на Бертолт Брехт и спомени за отминали години– онези в безгрижното  детство, с много лудории и игри в Добруджа, до безкрайното море, край вятъра, направил местните жители по-търпеливи, лете – южен и топъл, зиме – бръснещ и плашещ, започна биографичният шоу-спектакъл „От роля в роля“ на Николай Урумов в U P.A.R.K. GALLERY.
Актьорът разказваше изключително увлекателно и красиво, бе раздвижен и усмихнат. С лекота имитираше различни природни звуци, вилнееше край микрофона, жестикулираше пламенно и създаваше у зрителите запленяващо чувство, сякаш може да направи всичко на сцената.

Разказа как, като деца, с приятелите му обичали да си играят в онези прашни улици на Българево, в сивата, мека като брашно прах, останала под колелетата на каруците и камионите. С усмивка си спомняше тези години, в които, по лятно време, Българево се превръщал в един малък Холивуд, защото много филми се снимали там. Тогава той е мечтаел да бъде част от това. Каква радост е някой актьор да те прати да му купиш цигари и те погали по главата, сподели Урумов. Разказа дори как е хукнал през снимачен кадър, за да влезе в него и го е провалил. Много искрен и много въздействащ, актьорът потопи публиката в океана на живота си и като приятел на приятел, й даде възможност да се запознаят с него, с радостите и мъките му.

След детските години се пренесе в училище, където бил лош ученик, по думите му и учителите не вярвали в него. Тогава е видял обява за местния театрален колектив, набиращ нови колеги. Кандидатствал е, приели са го и е останал предоволен и щастлив. Той обича уханието, което носи сцената и то му действа като наркотик.
Разказа за казармата, за театъра в Русе, където постоянно гледал постановки и не му се искало да излезе от там, за първите си години във ВИТИЗ, а след това представи още една песен, написана специално за него.

Във втори курс е трябвало да постави моноспектакъл,  като се е надявал да представи драматична роля, но, уви, все го нагласявали да играе смешници. За драматичните роли, трябва да имаш своите натрупвания. Прав е бил професора, замисли се той.

Спомена много видни имена на българския театър, като Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Петър Слабаков и др, с които се е чувствал невероятно на сцената.
Разказа много  истории, свързани с Антон Горчев, Жельо Желев, Сашо Морфов, фурията – Мутафова, Калата, Стефан Данаилов, Кръстьо Лафазанов и други.  Говореше за тях като за богове – с такава любов и възхита, в такъв плен.

За Стоянка Мутафова сподели колко прекрасна и енергична е на сцената и как заразява останалите актьори със своята енергия, колко много импровизира и прави изненади, развеселяващи всички.

С приказки за Калата се пренесе в „Бай Ганьо“ – о, колко много от неговата любов е попил този период. А Лафазанов е бил любимият му партньор, с него са се разбирали перфектно, говорели са на един език и са си прехвърляли топката на сцената, като заедно импровизирали и се забавлявали много. Дори заради тези импровизации е спечелил награда за главна мъжка роля „Икар“.

После стигна до Пловдив, където разказа как е влязъл в театъра, по-скоро как са го поканили, след като няколко постановки не намерили достатъчното внимание и пуснали анкети из града, за да разберат какво и кого искат да видят зрителите. Следователно зрителите масово искали „Бай Ганьо“  и така – те го избрали. Но това било огромно предизвикателство, защото те вече са с родени и живи очаквания, които трябва да бъдат покрити.

След Пловдив – в Шумен, след Шумен – отново в Русе – така той обикалял театри и не се задържал в 1 повече от 5 години. Задържиш ли се повече от 5 години в един театър, започваш да се разхождаш в него като директор, до болка познаващ всичко,  вече всичко – рутинно и еднакво. Докато всяко ново място с нови актьори и очаквания, е предизвикателство и живот, казва Урумов.

Изпя няколко песни, по време на спектакъла, разказа много лични и не толкова лични истории, подробно запозна публиката със себе си, премеждията и забавленията, които е срещал, спомни всички велики български актьори, с които е работил и, някак с носталгия, много често гласът му ставаше плътен и нисък, сякаш плачещ за миналото.
Спектакълът той е направил в чест на всички онези велики актьори, с които е имал честта да се срещне, а след него остана да си поговори още с хората в U-P.A.R.K. галерията, но неформално и приятелски.