Цветя и пауни се появяват от разноцветни сапуни

Едва ли сте чували до този момент името на Даниеле Бареси. Той е на 26 години, от Италия и от ранна детска възраст се занимава с дърворезба. Започнал е да се занимава с обработката на дърво едва 7-годишен и разказва, че това го е карало да се чувства спокоен.

„Когато длетото ми се докосне до дървото, сърцето и душата ми се свързват директно, а мозъкът ми сякаш им се подчинява и така започва при мен процесът на работа“, разказва Даниеле. Дърворезбата е трудоемко занимание, а освен това, творбите се предлагат на сравнително високи цени. Така младият италианец решил да направи експеримент не само със себе си, но и с хората около него, започвайки да твори скулптори от сапун.

Бареси изобразява най-различни фигури – на цветя, животни и маски, а прецизната му ръка не трепва. Представяме ви част от творчеството на Даниеле. Също така можете да следите работата му във фейсбук и истраграм.

Писателят е почетен гражданин на Пловдив, където се отдава на книжна дейност

Найден Геров Хаджиберович е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Роден е на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добрович-Мушек (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Сестра му Ивана Хаджигерова става първата учителка в Копривщица. 

През 1839 година заминава да учи в Одеса, а след това се прибира обратно в Копривщицаи през 1846–1850 година e преподавател в откритото от него двукласно училище, носещо името „Св. Св. Кирил и Методий“.

Геров е основател на Пловдивското епархийско училище и по негова инициатива се чества Деня на славянските просветители Кирил и Методий. Той е пъривият руски вицеконсул в Пловдив. До края на живота си живее и работи в Пловдив, отдаден на книжовна дейност и създава „Речник на българския език“, съдържащ около 80 000 думи. Найден Геров е почетен гражданин на Пловдив. Умира на 09.10.1900 г.

Припомнете си неговата поема „Стоян и Рада“

Не съм увил аз китка цвете 

да дам на Твоя хубост дар, 

       та да Ти вляза у сърдцето 

с народен наш обичай стар;

       а вдохновен с любов аз жива, 

в душа си вдигнах Тебе трон, 

      и на от сърдце, без протива, 

теб жална песен за поклон.

      Метни Ти мене очи ясни, 

към мен си сръдце обърни, 

та да запеем песни красни 

на весели честити дни!

Стоян и Рада от години 

един друг влезли си в сръдце; 

с една душа расли двамина 

и ся любили от деца. 

Едно и двамата от мали 

          и до големи са желали: 

да дойде тоя час по-скоро 

за ръка да ся поведат, 

пред Бога в церква и пред хора 

стопане да ся нарекат.

*   *   *

Горките тайно ся лъстили 

да доживеят до бял ден, 

та с съюз на души мили 

живот да начнат усладен, 

         напълнен с дни честити, 

         кога вече с любов открита 

народно в церква ся венчеят, 

пред Бога с клятва с'обрекат 

един за друг да си живеят 

и да се любят и до смърт.

*   *   *

Намислил майци да обади 

Стоян, че время е вече 

мома да му избере млада, 

невеста да му нарече, 

         че си нашъл протива Рада - 

         девойка гиздава и млада; 

но от таз мисъл той примирал, 

като да знаял, че с това 

голям куп горести събирал 

да си изтръси на глава.

А стара майка и не слуша, 

че той от Рада китка зел, 

на уши ней купил менгушье, 

на тънка шия бисер бел. 

         Да задоми Стоян тя рачи 

         с безродно, отредно сираче; 

тя иска булка да му земе, 

что знае къща да реди, 

та майка си на старо време 

той да избави от беди.

*   *   *

Стоян като жена заплака, 

кога от майка чул това, 

кога тя зела да му тяка, 

че му сама мома нашла 

         по-хубава и по-зелена, 

         от Бога с сичко наделена - 

и с хубост и със добро имя, 

че тя самичка на умат, 

без да й каже, грижа има, 

за да си настани синат.

*   *   *

И майчината грозна дума 

отрова му в душа изля 

като удар от черна чума, 

като калена в яд стрела; 

         катран му тя капна на сръдце 

         и му отне нозе и ръце. 

И сичко, что му било мило, 

что ся надеял на светат - 

за него ся вече свръшило 

и щат да го заровят млад.

*   *   *

Кат той пред Рада да ся яви, 

от любовта си да ся отрече! 

Ще може ли да я забрави, 

когато я любил вече, 

         кога му тя седи в сръдцето 

         и то от нея е огрето? 

Без Рада сръдце му ся пука, 

че то за нея е живо, 

и ся за нея само чука, 

а там за друга е мрътво.

*   *   *

Стоянчо си клъне главата, 

че доживял до черни дни, 

та дума майка му запрати 

и го с сираче зачерни. 

         За Рада му бил драг животът 

      и с нея го сега разводят. - 

А той кога загуби нея, 

като за друга го годят, 

зачто му е веч да живее, 

без пръво либе на черн свят!

*   *   *

Със плач е чула Рада мила, 

че той за друга е годен, 

и много слъзи изронила; 

а надвечер в той лютий ден 

          стегнала ся и ся наела, 

          та кам чешма със менци бели 

тръгнала весела, засмяна, 

ега Стояна срещне там, 

та китка си от Стояна 

да земе, да не я е срам.

*   *   *

Стоян и Рада моли тихо: 

- "П р о с т а   т и   к и т к а, да речеш, 

че ми сръдцето ораниха 

с тоз пустий останал годеж; 

        когато я подуша, с нея 

        сръдцето с цяр да си полея, 

кога пред очи я извада 

с изсъхнал и извянал цвят, 

да смисля тебе и с отрада 

да съхна в тоз лъжовен свят."

*   *   *

Пред годеница си насила 

повдига очи млад Стоян, 

че тя открай не му е мила, 

че е от Рада него свян. 

          За Рада сръдце му копнее, 

          че е роден на свят за нея. 

А майка му си ся готови 

как сватбата да отреди; 

тя дарове нашила нови, 

пред свахи да ся отсрами.

*   *   *

Осмяна Рада нечестита, 

молила ся нощя, дене 

да й ся скъсат скоро дните, 

да я покрие черната земя, 

         да не дочака либе мило 

         да иде с друга под венчило. 

Изсъхнало й лице бяло, 

загубила си хубостта, 

очи й черни потемняли, 

замрели сладки й уста.

*   *   *

В душата нейна ся е вела 

голяма и люта печал, 

та я катурила в постеля, 

Животът й ся довръшал 

         и дишането й помало 

         от ден на ден ослабевало. 

Родината я посетила 

на смъртний час да ся простят, 

и ангел е дошъл със сила 

да я прибере в оня свят.

*   *   *

Когато веке издишала 

със смрътен по лицето пот, 

тя рекла: - "Мене, мила мале, 

вече ся кратил тоз живот; 

         е че душа предавам Богу, 

         а тебе, мале, моля много, 

с телото път мини Стояну, 

кога да иде под венец, 

да види първо либе, мамо, 

студен и пребледнял мрътвец."

*   *   *

Ерген към церква с млада булка 

роднина, сватове ведът; 

топани, гайди и цигулки 

пред них връвят с пряпорец в път. 

         У церква светят ясно свящи, 

         темян ся пуши там горящий. 

Кога ся сватбата запряла 

преди церковните врата, 

попове жално-милно пяли: 

- "Да й е вечна памятта."

*   *   *

Стояну ся душа стеснила 

и той от тоя страшен глас 

забравил булка и венчило 

и влязъл в церква тоя час. 

         Там что да види! Рада мила 

         мрътва лежала у носило. 

Премрежили му ся очите, 

светът пред него потемнял, 

той не можъл да с'окопити 

до что горкий е доживял.

*   *   *

Стоян забравил срам, прилика, 

извадил пръстен от ръка, 

фрълил го майци и извика: 

        - Да ти е булката драга, 

        теб да венчеят с нея, мале, 

        че ти сама си я избрала, 

та Рада, моята пръвница 

зарови в черната земя. 

Убий и мен, ега двамина 

на оня свят щем оживя.

*   *   *

Без теб на оня свят по-лесно 

Бог, мале, ще ни събере, 

че мен без Рада е тук тесно, 

а с нея е и в гроб добре. 

         Ти, мале, мене си родила, 

          за да мя умориш насила. . . 

С тез думи той паднал на Рада, 

Със слъзи горки я облял; 

от нея без да ся отвади, 

той на носило умрял.

*   *   *

Така горкий Стоян на младост, 

преди да влезе още в свят, 

когато му готвили радост, 

капнал като извянал цвят: 

        дошъл уж в церква на венчило, 

        а там го злото поразило. 

В земя плеснива с либе мило 

го задомили наедно; 

а с гозба помян му сторили 

и го преляли със вино.

*   *   *

Със слъзи сватба ся облива 

за млади Рада и Стоян; 

кам небо със молитва жива 

възносят вси за них темян. 

         На оня свят Бог да настрои 

         и них в мир с праведници свои. 

Стояновата майка само 

не си оплакала синат, 

а клела Рада, че с измама 

Стоян тя зела в оня свят.

*   *   *

Но майчината му клетва люта 

не я стигнала до глава; 

до вишний Бога била чута 

от земя праведна молба: 

         на оня свят Стоян и Рада 

         един на друг били отрада; 

на тоз свят ним из гробовете 

изникнали от Бога две 

високи кичести дръвета 

и си ся сплели връхове.

1845

Градчето на еликсира на боговете пресъздава Стария Пловдив

Вкусовете на Италия грабват с паста в цветовете на дъгата

Крава в естествен размер привлича малчуганите

Вървиш по калдъръма на Стария град и отвсякъде се носи аромат на вино и вкусотии. Калдъръмът е равен, виното подбрано, а вкусотиите изкусителни. И всеки ти протяга чаша и подава хапка, хората са усмихнати, а най-честият звук е „Ъмм“. Това не е фестивал в архитектурно-историческия резерват на Трихълмието, това е Градът на виното в Панаира на Пловдив. Той отвори врати днес и приема айлякчии и сериозни бизнесмени до 26 февруари в 10-а и 11-а палата на Панаирното градче в рамките на юбилейната XXV Международна изложба за лозарство и винарство „Винария 2017“.

Атрактивният Град на виното и деликатесите е изграден на фона на снимки на знаковите старинни къщи и застлан с мокет, който имитира калдъръм. Там са се заселили за няколко дни участниците не само във „Винария“, а и от изложбите  „Фудтех“ и „Вкусове от Италия“, които представят изкушаващи колекции. Ценителите на изискани вина и вкусни храни могат да дегустират  няколко хиляди продукта на български и чуждестранни производители. 

„Класата ни отличава от масата!“ е девизът на българските изложители, които представят първото синьо вино от висок клас предлагано у нас,  а пред щанда им е пълно с любопитни, които се дивят на кристално синия цвята в бутилките. Виното се произвежда в Испания, а уникалният цвят се получава от ципата на червено грозде.

Въпреки мощното чуждестранно присъствие, тази година за пръв път се обръща внимание на местните сортове. Целта е повече от тях да заемат заслуженото си място във винения бранш. Няма начин да подминете щанда на изба „Санта Мария“, която през 2016-а изненада ценителите със златен медал. Награденият еликсир трупа любители пред импровизирания двор на избата.  

Където има вино има и сирена, а разнообразието им е приятно объркващо. Огромен макет на българската братовчедка на лилавата крава, в естествен размер, привлича малчуганите в палатата. Майките им се заглеждат по тигани – последен писък на модата, а татковците пазаруват трескаво разни подбрани мезета от специалната изложба „Вкусовете на Италия“. Италианците – тертеплии са подредили обичайни и не толкова за нашите ширини мезелъци: различен калибър и цвят маслини, сладка, колбаси и десетки сирена. Не забравяйте да опитате овчи кашкавал с шам фастък.

Докато обикаляте ще научите и за новата тенденция в паста културата. Джовани разказва как пастата вече не е само с един скучен цвят, тя може да е цяла дъга. Черно-белите панделки се получават с мастило от сепия, а нюансите на розово идват от сьомгова паста.

В Града на виното се включват и участници в Международната изложба за хранителна индустрия „Фудтех“, за да обогатят палитрата от храни и деликатеси.