Какво означава думата капан?

Това е уред, с който се залавят гризачи. Гризачи не ловим, за тях ще се погрижат други, но пък си имаме чудно местенце, носещо името „Котка и мишка”.

След голямата гонитба, всички идват при нас, за да изпият по бира.  В „Котка и мишка” се предлагат над  100 различни вида белгийска, немска, чешка, сръбска и българска занаятчийска бира (Гларус, Бял щърк, Диво пиво) без да се претендира за изчерпателност. Но пък е разнообразие, каквото нито едно друго заведение не може да ви осигури. Ценителите на пенливото пиво се събират в бара, за да се насладят на бирата, да поговорят и да се забавляват, както само в Пловдив можете да го направите – културно. Разбира се, има всичко останало – от домашна лимонада до супер класен отлежал малцов скоч.

Бирарията се намира в самото сърце на творческия квартал, на ул. „Христо Дюкмеджиев”14 и няма как да бъде пропусната. Макар и с малък обем, мястото носи уют и комфорт, какъвто трудно бихте открили на друго място. Вина за това имат архитектите от Студио 8 ½ . Те умело са вплели в интериора дърво, тухла и метал, за да превърнат царството на Котките и Мишките наистина във вълнуващо място. На горните два етажа на старата къща се намират редакциите на две интернет медии, а това елегантно е имплантирано в дизайна и духа на мястото. Особен акцент в заведението е дървеното стълбище, което много често се използва като импровизирано сепаре, тъй като местата за сядане в „Котка и мишка” не са много – двадесетина вътре и още толкоз отвън. Скоро клубът ще разполага с повече пространство, тъй като се разширява с още едно помещение, което ще е решено с индъстриъл дизайн. Ако все пак не откриете място за сядане, използвайте близкия бордюр отвън с осигурена възглавничка, както го правят мнозина.

А какъв да бъде интериорният дизайн на едно заведение в творческия квартал? Арт, разбира се! Най-точно е определението берлинско-скандинавски интериор. Едни от колоритните елементи в бирарията са старото пистово колело „паркирано” над тоалетната, огромните капани за едри гризачи, висящи над самия бар, и голямата черна дъска, която се намира точно на входа. Всеки посетител може да напише по нещо на нея с тебешир, който лесно ще откриете. Дъската бива изтривана през месец, за да могат всички да оставят по нещо от себе си. Няколко дни след почистването й, отново бързо бива изписана и изрисувана с какви ли не забавни картинки и мъдрости, основно свързани с бирата. В „Котка и мишка” издават и малки тайни. Барманите в заведението са не само много любезни, но и вещи в историята на пивото. Те ще ви поднесат любимото питие  с интересен факт за него или пък история около произхода на бирата, която сте избрали. Ако пивото е ново и все още няма дългогодишна история, то ще ви разкрият тайните по приготвянето му. „Котка и мишка” е от онези места, в които след второто посещение разговаряте с всички на „ти” и се чувствате комфортно като у дома. Ако Капана беше торта, то „Котка и мишка” щеше да е черешката.

"Актьорът трябва да е бездомник. Да се е родил скиталец, за да издържи на този живот - театъра!"

Паулина Гегова

"Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

или обнажил меч, да се опълчиш

срещу море от мъки и в таз битка

да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…

И толкова… И в тоя сън изчезват

душевният ти гнет и всички болки,

измъчващи плътта ни. Такъв завършек —

от бога да го просиш!"

Неумиращите слова на Хамлет бяха основният пламък в постановката "Аз, актьорът" на Драматичен театър Пловдив и те сякаш пламтяха с жарта на феникс през цялото време, хвърляйки ни в смут, размисли и огромна доза тъга. О, да! Тъга! Тъгата тлееше на талази. Не само в публиката, но и в самия Стефан Попов, който за пореден път доказа своето величие. Величие, което нито за миг не се пропука под напрежението и адреналина. Толкова скръб, достоверна и напълно искрена, отдавна не бях виждала в изпълнител. С ръка на сърцето мога да кажа, че представлението "Аз, актьорът. Брат ми уби президента" е едно от най-силните от изминалите няколко сезона на драмата. Един човек, на една черно-сива сцена, където цветното едвам се прокрадва, само, за да напомни за съществуването си. Един човек и неговото лице. Толкова изстрадало, толкова покъртително потъващо в персонажа, сякаш играе себе си под чуждо име, в чуждо време. Това не е пиеса за зрители, които искат да се разсмеят и да си тръгнат щастливи. Не, повярвайте ми, щастливи няма да си тръгнете. Ще си отидете зашеметени, обогатени и за известно време тъжни, защото реалността е тъжна, животът е тъжен, съдбата също и ние трябва да сме наясно с този несвършващ кармичен кръг, тласкащ ни като вълна от успеха към нищетата и обратно. Любов, после загуба. Постижения, после отрицание. Аплодисменти, после забвение...

Простете ми, че предавам такъв мрачен нюанс на пиесата, но не мога да скрия, че в сърцето ми се бушуваха едновременно възхищение с меланхолично осъзнаване за пагубността на един творец. Пагубност най-вече от самия себе си. 

"Актьорът трябва да е бездомник. Да се е родил скиталец, за да издържи на този живот - театъра!" Тези думи ме прободоха в душата като сърп, косящ малко по малко тревата на съзнанието ми. Бунтът между страстта за изкуство и умората в артиста е силно засегната в представлението и не е нужно да си ценител, за да я усетиш. Господин Попов прави уникална роля. Толкова бързо сменя персонажите, мимиките, изкривява тялото си, според героите, променя гласa и погледа си, настроенията. Смесва историята на главния герой с фрагменти от велики Шекспирови драми като "Хамлет", "Юлий Цезар", "Ромео и Жулиета" и "Ричард III". Материя сложна за разбиране, но в никакъв случай недостъпна. А и защо понякога нещата да не са сложни? Не може винаги всичко да е опростено. Зрителят има нужда от малко сложност, която да завладее умa му. И отново Хамлет - този луд гений! Този измислен герой, властващ над всички останали. "Смърт...заспиваш...и толкова..."

Самото представление бе като един сън, идващ преждевременно и изчезващ с последната реплика. А на финала, всички видяхме сълзите, напиращи да потекат от очите на Попов. Те се докоснаха толкова силно до мен и останалите, че даже ние, обикновените наблюдатели, тихо, скрито се разридахме. Всеки сам за себе си и въпреки това обединени под общия надслов на изкуството. Защото то не умира дори и след смъртта...

В галерия Възраждане ще се открие изложба живопис „ Чарли Чаплин, Козият рог и още сюрреализми “ на Григор Велев, на 09.02.2016 г. от 18:00 ч. . Вечерта, на самото откриване, стана традиция на изложбите на Григор да има томбола за една негова картина. Изложбата ще продължи до 29.02.2016 г.

Новата изложба на Григор Велев е пиршество за киномани, фантазьори и разни сюрреалисти. Блестящ рисувач и нестандартен ум, авторът си играе с темите като с пинг понг и докарва зрителя до степен на разногледство. Чарли Чаплин в характерните му роли, образите на Катя Паскалева и Антон Горчев, на Джоко Росич и Невена Коканова, сюрреалистичните композиции – ярки, загадъчни и знакови – всичко това създава един зрелищен паноптикум на високо творческо ниво. Създава един живописен спектакъл, който те прави развълнуван и ободрен, засмян и стоплен. И обикваш автора като скъп приятел. 

Краси Алексиева, 2016 г.

Григор Велев -  биография

1994-1999 - Висше образование: НХА-гр.София , спец.”Силикатен дизайн       

1984-1988 - Средно образование: „Техникум по керамика и стъкло” – Гара Елин Пелин, спец.”Технолог на стъкло”

1976-1984 - Основно образование : СОУ „Христо Ботев”-с.Лесново

2001-2006 - Преподавател  по „Дизайн” в „Професионална гимназия по керамика” – гара Елин Пелин

2006 -2008 - Дизайнер в архитектурно студио.

2011- 2012 - Преподавател по “ Рисуване и дизайн” в  “Професионална гимназия по керамика”  - гара Елин Пелин

Член на СБХ.

Изложби  и изяви:

1993 г. - Самостоятелна изложба в р-т “Панорама”, гр.София

1994 г. - Самостоятелна изложба – културен център „Красно село”- гр. София

1997 г. - Самостоятелна изложба – „Столична библиотека”

2000 г. - Самостоятелна изложба – Димитровград , гр.Казанлък

2002 г. - Самостоятелна изложба – галерия„Ирида”в сградата на Интерпред – гр.София

2009 г. - Самостоятелна изложба -  галерия “Възраждане”, гр.Пловдив

2011 г. - Самостоятелна изложба -  галерия “Възраждане”, гр.Пловдив

2012 г. - Участие в 3 колективни изложба в рамките на проекта СЪБУДЕТЕ  СТЕНИТЕ СИ в Сити Център София.               

2013 г. - Участие в колективна изложба  в рамките на проекта СЪБУДЕТЕ СТЕНИТЕ СИ в Софарма Бизнес Тауърс. 

2013 г. - Самостоятелна изложба -  галерия  „Възраждане” гр. Пловдив

2014 г. - Самостоятелна изложба – „Towers Gallery” гр.София

2015 г. - Съвместна изложба със Силвия Павлова- галерия „Джамията” гр. Дупница.

2015 г. - Съвместна изложба със Силвия Павлова – галерия „Ларго” гр. Варна.

2015 г. - Самостоятелна изложба – галерия „Орхидея” гр. Карлово

2015 г. - Съвместна изложба „ Портрети на актьори “ със Стоил Атанасов – София МОЛ                             

Има картини в България, САЩ , Южна Корея , Италия и Франция.