Светлана Куюмджиева: Не отхвърляме постъпили предложения по административни причини

Проектите ме обнадеждават- ще имаме силна програма. НО ако бюджетният ни проблем с държавата не се реши, всичко рухва моментално

Фондацията ще очаква към март 2017 г. общо 5 милиона евро от София. Към момента няма влязъл нито лев

Въпросните 6,5 милиона лева от Министерството на финансите са дадени на общината за инфраструктура и са изразходени за инфраструктура, казва артистичният директор на Фондацията

Светлана Куюмджиева, артистичен директор на Фондация „Пловдив 2019”.Интервю на Иво Дернев

Докъде стигна процесът с оценка на входираните към Фондацията проекти?
Имаме 173 проекта, които са пристигнали за последната дата на отворените покани, през декември. В момента сме на етап, в който почти сме готови с резултатите от втората сесия.Тях ги забавихме поради неяснотите с бюджета ни. Искахме да изчакаме, за да видим дали ще има някакво движение.Все още няма. Но ние няма как да ги бавим повече. Допълнително време отнеха и процедурите на разглеждане на самите проекти. Имаме три етапа, през които минава всеки проект - комисия по допустимост, жури и накрая Управителен съвет, който утвърждава решението на журито.Проектите първо се гледат от комисия по допустимост, която работи по тях чисто административно- оглежда бюджетите, изчислява ги, гледа финансовата надеждност на кандидата и прочие. Тя пише препоръка до всеки от кандидатите, след което те имат срок, в който могат да си коригират документите и да ги внесат в коригиран вид, за да може да ги разглежда вече самото жури. Този процес също отне много време, тъй като ние не отхвърляме проекти по административни причини. Сега сме на път да публикуваме резултатите от втората сесия, но първо те трябва да минат за одобрение и през Управителен съвет. Колкото до самите проекти - те се регистрират при нас стриктно по реда на пристигането им и се разглеждат по същия ред.

Колко проекта са били върнати за коригиране?
От първата сесия бяхме дали препоръки за коригиране на два проекта. Те сега са входирани пак. Много от проектите, които виждам сега, пристигнали от третата дата, са ми познати от консултациите при нас. Особено в последните дни преди крайния срок беше много динамичен период.  Имахме дни на отворените врати, в които имаше от сутрин до вечер хора при нас.

Кои са хората в журито, които оценяват съдържанието на проектите, и какъв обем работа е минал през тях в последния месец. Колко страници общо са прочели например в този период?
Нямам право да разкрия външните членове на журито, до обявяване на окончателните резултати, тъй като има риск да бъдат подложени на натиск.Постоянното жури, така нареченото ядро, сме аз, като артистичен директор, Ханс Дитрих Шмит, който е артистичен консултант на Фондацията, и Надя Гризу, която също е част от екипа германски консултанти. Тя е и сред хората, участвали в писането на програмата, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата. Към това ядро от трима души за всяка сесия има по двама външни консултанти. Те се канят от предварително утвърден от Управителния ни съвет списък с експерти от различни области и от Пловдив, и от страната, а някои от тях са и от чужбина. Спрямо постъпилите предложения каним и някои от тези външни експерти като допълнителни членове на журито.  За втората и третата сесия имаме различни две двойки външни консултанти. Отделно за проектите по втората сесия сме привлекли и допълнителен външен одитор, който да огледа проектите пак като бюджет, адекватност, допустимост на разходите, за да ни даде още една експертиза. Той е консултант към комисията по допустимост, която пък е от административния екип на Фондацията. През всичките тези хора минава огромен обем страници. Двата основни документа, които изискваме, са бюджетният формуляр и формуляр за участие. Вторият средно е между 8 и 10 страници, бюджетът е средно между 3 и 5 страници. Това са минимум 15 задължителни страници за проект. Към тях има още съпътстващи документи като декларации, CV-та, подробно описание на проектите, което е минимум от 3 до 5 страници. Имаме подробни описания по 25-40 страници.А по третия краен срок например имаме проект, който направо е издаден в книжка. Той е от международен партньор от Германия. Говорейки за страници, имаме предвид онлайн, тъй като ние не искаме да ни изпращат проектите на хартия. Всичко се гледа и оценява онлайн. Искаме оригиналите на хартия, едва когато вече са одобрени проектите и ще се сключва договор.Така че, можем да говорим за обем от минимум 3000 страници, които се изчитат от абсолютно всички в двете комисии. Това, което е общо като тенденция за проектите, е че всички са се впуснали в някаква литература. Дори сме слагали на формулярите супер рестриктивни ограничения за брой знаци, тъй като искаме просто и кратко обяснение кой какво иска да направи.Така или иначе обаче това е масов синдром, независимо дали става дума за български или международни партньори. И когато се впуснат в литература, в един момент става така, че не можеш да отсееш, какво всъщност ще се случи по този проект. И започваш отначало. Което означава, че понякога се налага да четем един проект по 2-3 пъти. 

Колко време имахте, за да се справите с този огромен обем?
Оценката на журито тече един месец.Вътрешният срок, който сме си сложили за проектите от финалната трета сесия, е средата на февруари.

Можем ли да разкрием нещо около самите проекти? Колко международни проекта са входирани?
Ще дам една такава статистика. Бяхме обявили, че по тези две отворени покани ще изразходваме 10 милиона лева. Имахме едно основно условие - бюджетите да бъдат реалистични, спрямо нуждите на проекта. Това не се случи. Получихме проекти,в които исканата от нас сума е на обща стойност приблизително 57 милиона. При лимит десет милиона. Процентно, много малко са проектите с наистина реалистични бюджети и те правят впечатление веднага. И не мога да отрека, че печелят симпатии още на първо четене.
Има проекти от много различни държави - Франция, Италия, Германия.Има партньори на кандидати от България от цяла Европа и извън нея.Това разширява значително международния обхват на проектите, които са пристигнали. Което е добър резултат, защото честно казано аз бях притеснена за международния отзвук на двете отворени покани. Отделно партньорите ни по книга реагираха адекватно, разписаха си подробно бюджетите и ги входираха при нас. Има проекти от Варна например, проекти, разписани и входирани от общини- Карлово, Чепеларе. Има проекти от читалища в региона около Пловдив, което е много положителен резултат за мен, защото проектът ги е активирал и е променил динамиката в културния живот и не само. Има, разбира се, доста кандидати от София, има и много от Пловдив, като мисля, че проектите от тук са по-голям процент от столичните.

Как оценявате подготвеността на хората да участват в този процес?
Този синдром за впускане в литература е знак, че не са достатъчно подготвени за този тип проектно субсидиране. Тъй като ние наистина си направихме труда да организираме много на брой консултации и срещи преди това, то си беше някаква форма на взаимно ограмотяване между нас и партньорите ни. Процесът на консултация и професионализация в писането на проекти бе важен и е дал някакви резултати, но това трябва да продължи.В този процес се стараехме максимално да помагаме и именно за това не се режат проекти по административни причини. Но си даваме сметка, че не е лесно това, което сме заложили като програма, условията не са коледна песничка. Искаме огромна купчина документи, затова и даваме допълнителни срокове, изчакваме, консултираме, за да не се чувства някой изключен по формални причини.

Имаше ли проекти, които ви накараха да кажете „Уау!”?
Аз съм много доволна, защото има проекти, на които казвам „Уау!”. Обаче казвам „Уау!” на проекти, които са супер реалистични. Казвам „Уау!” на проект, който наистина ще стане. Ще има публика, ще има хора, че участват хората и ще има резултати. Мечтателни и фантасмагорични  идеи, изведени във формата на проект, не ме впечатляват. Но не крия - има проекти, които много харесахме във втората сесия. Има и в третата такива, но за там още не мога смело да говоря, тъй като на този етап не съм вникнала в детайл във всеки един от проектите. Като цяло съм доста обнадеждена, че ще имаме силна програма. Но ако се реши бюджетния проблем… Защото тука има едно голямо „Но”. Ние в момента сме смели, цепим напред, оценяваме проекти, сключваме договори, НО ако бюджетният ни проблем с не се реши, не си получим бюджета от държавата или не получим допълнителен по-висок бюджет от общината всичко това рухва моментално.

Добре, нека си говорим за пари.Какъв е крайният срок за решаване на проблема с бюджета?
Крайният срок е вчера. Отново и отново прелистваме цялата кореспонденция, която сме водили с Министерството на културата и с Министерството на финансите. В последния график, който сме им дали, сме поискали бюджета си за 2017 г. на стойност 5 милиона лева, разписани по книга, до март тази година. До този период ние вече ще имаме резултати от поканите и утвърдени проекти и ще бъдем на етап сключване на договор с бенефициентите си. Ако нямаме пари, ще трябва или да редуцираме бюджетите на одобрените проекти, или да разтрогваме договори.

Същото се отнася и за сключените договори от първата отворена покана, предполагам…
Да. Същото се отнася за абсолютно всички проекти. А бенефициентите от първата отворена покана вече работят.

Колко точно пари чакате от държавата към днешна дата?
По график и апликационна книга в евро са 500 хиляди за 2014-та, 750 хиляди за 2015-та, 1,25 милиона за 2016-та и, ако сметнем и средствата за 2017-та, още 2,5 милиона. Или общо 5 милиона евро.

Колко от тези средства са влезли директно към Фондацията?
Нито лев. Въпросните 6,5 милиона лева от Министерството на финансите са дадени за инфраструктура и са изразходени за инфраструктура. Цялата субсидия- издръжката на Фондацията и програмния бюджет до момента, идва от Община Пловдив. Иначе действаме доста активно по привличане на европейско финансиране, кандидатстваме по  проекти от Фондацията. Работим и в посока привличане на частни спонсори. Но това е процес и той не може да компенсира отворените дупки в бюджета.

Свалиха лющещият се пласт боя от сградата

Изграждат вътрешен санитарен възел

Стефка Георгиева

Централна ЖП гара Пловдив съвсем скоро ще заблести като диамант. Ремонтът на паметника на културата започна преди няколко месеца, а дейностите по сградата не спират дори в студа. Вече е свален най-горният пласт боя, който се лющеше и създаваше неугледен вид. Цялата гара в момента е оградена от метални скелета, като подготовка за предстоящите дейности, които включват както цялостен ремонт, така и реставрация на красивите елементи по нейната фасада.

От няколко дни насам, Първи коловоз не се ползва, тъй като там също е поставено скеле. Влаковете, пристигащи от Варна, Бургас и Истанбул спират на други коловози. Пътниците, обаче, никак не са смутени, тъй като всички хора, с които разговаряхме, са особено обнадеждени и развълнувани от обновяването на гарата.

Една от допълнителните постройки, в западната част на гарата, беше съборена. Външните тоалетни също ще спрат да функционират съвсем скоро, тъй като в момента се изгражда нов санитарен възел под самия покрив на сградата, където преди се простираше едно от кафенетата.

Дълго чаканите ескалатори, обаче, все още не функционират. Макар че те трябваше да бъдат пуснати в експлоатация през февруари миналата година, това така и не се случи. Старта на съоръжението уж беше отложени за април, но 11 месеца по-късно, те все още не функционират.

Към момента, пространствата в самата сграда са студени и чакащите едва се стоплят, но ремонтът предвижда климатизация на чакалните, подмяна на старата дограма и ще се подмени цялата ел. инсталация. Пространствата за персонала на БДЖ също ще бъдат ремонтирани. Освен това ще бъде ремонтиран целият покрив на сградата, заради течове.

Нищо не бе направено за укрепяване фасадите на сградите

Картината днес там е покъртителна, складовете буквално плачат и се разпадат 

Стефка Георгиева

Тютюневият град в Пловдив понесе огромни щети през изминалата година. Всичко започна с незаконното събарянe на склада, намиращ се на ул. „Одрин“ 8, а след това продължи с огромния пожар, който взе като жертви още 2 паметника на културата. Слушахме и четохме много обещания за хора, които ще бъдат санкционирани и други, които ще бъдат задължени да укрепят останките от фасадите на красивите сгради. На практика, обаче, нищо не се случи.

Само преди броени часове бяхме в Тютюневия град, а там картината е покъртителна. Два от изгорелите вече складове, вместо реконструкции и подпорни стени, са насъбрали сняг, а влагата се просмуква в едва държащите се изправени стени. Мазилката не спира да пада, но този път мокра, сякаш сълзите избиват от нея. Още по-тежка е ситуацията със склада на ул. „Одрин“ 8. Дървените греди продължават да падат под напора на снега, а част от доскоро изправената стена от страна на автогара „Юг“ се руши. Тухлите се стоварват една върху друга. Сградата буквално се разпада.

Единственото обещание, което бе изпълнено, по предписания на Министерството на култура, е обезопасяването на пространството около историческите недвижими ценности. Те са оградени от метални съоръжения и мрежи, но само толкова. Укрепването на постройките така и не се случи, а те се рушат пред погледите ни. Този път и жива верига няма да успее да ги спаси.

И след всичко това, се обръщам към местната и националната власт: Колко още трябва да чакаме? Вие, уважаеми управляващи, давате предписания, но следите ли за тяхното спазване и не смятате ли, че някои от паметниците на културата няма да успеят да преживеят зимата, ако не се грижим за тях? Да, отново ще говорите за процедури... А ние отново няма да ви разберем!

Срамувахме се пред цяла Европа след случилото се, но като че ли не можем да признаем, че се срамуваме от самите нас, заради безсилието, пред което сме поставени. Гражданската инициатива „Да запазим Тютюневия град“ но не може да укрепи и реставрира сградите. За тази цел има фирми, които носят последствия и институции, които би следвало да следят какво се случва. Вместо това и двете страни стоят със скръстени ръце. Какво чакат?

Най-големият раннохристиянски храм е построен във време, в което Филипопол е бил в разцвета си

Земетресение разрушава сградата през 601-602 година. Тя никога не възвръща първоначалния си блясък

Стефка Георгиева

Безспорно, разкриването на Голямата базилика е едно от най-значимите събития за града ни през изминалите две години. Самият ръководител на проекта, археолог Жени Танкова, потвърди това на сцената на „Пловдивско историческо общество“ миналата вечер с водещ Димитър Герганов. На събитието присъстваше почти целия екип, който работеше в студ и пек, с изключително търпение и прецизност.

Разкриването на Базиликата е с епохално значение, заяви Танкова пред събралата се огромна аудитория. Археологът разказа голяма част от историята на сградата, в която все още има много неизвестни. Потвърдена е теорията, че раннохристиянският храм е построен във време на разцвет на стария Филипопол. След силно земетресение, случило се около 601-602 година, обаче, голяма част от него е била разрушена. Перипетиите пред възстановяването на величествената сграда са станали още по-сериозни след изригването на вулкана Кракатау, намиращ се в Индонезия. Макар изригването да е било далеч от нашата територия, последствията са били изключително мащабни. Прахови частици са замърсили въздуха за около 50 години в резултат на което слънцето не е успявало да достигне до земята. Резултатът е бил оскъдна реколта и недоимък по нашите земи. Византийската империя е била принудена да доставя житни култури с кораби, а с тях са пристигнали и плъховете, които още повече са утежнили ситуацията по тогавашните ни земи. В тези особено тежки времена, не са достигали средствата и възстановяването на базиликата е било абсолютно непосилно.

Паметта за християнския храм, обаче, остава жива и през 10-ти век там е имало десетки, че и стотици погребения. Десетки гробни ями са открити общо на обекта, разпределени на 3 пласта, като някои от тленните останки са били положени директно на мозаечния под. За разлика от погребенията на възрастни индивиди, които са били скромни и маркирани само с тухла или камък, към детските гробищни ями се е подхождало в голямо внимание. Те са били оградени от тухли, а по останките са открити накити като обеци и стъклени гривни, неприсъщи за останалите. Всички човешки останки са вдигнати и почистени, а след края на разкриването на Голямата базилика, ще бъдат погребани отново с християнски ритуал в двора на сградата.

Археологическите находки на обекта са много, а сред тях има чудесно запазени мраморни колони, капитали, монети, накити, керамика и кръстове. Най-голямо внимание по време работата на обекта, безспорно привлякоха мозайките. След разкриването на първата мозайка, целият екип бе силно въодушевен докато не направиха второ откритие. Под първия мозаечен пласт се показа втори, много по-пъстър и красив. За покриването на единия пласт мозайка с втори съответно има и две теории, като археолог Танкова бе категорична че нито ги отхвърля категорично, нито ги подкрепя напълно, защото това е в процес на изясняване.

Според древната традиция, когато един император е бил развенчан, мозайките са били посипвани и закривани от други, като това е едната теория за двупластовостта. Другото схващане е, че Византийската империя на територията на Филипопол никога не е възвърнала бляскавите времена и полагането на втората мозайка и било просто ремонтна дейност.

Факт е, че по-долният пласт е по-пищен и цветен. По него има изобразени десетки птици. На една от мозайките, в медальон е изобразен голям паун, обрамчен от друго цветни птици. Жени Танкова поясни, че паунът е заседнал в християнството от дълбока древност до наши дни. Той е символ на всички християнски добродетели, а на една от мозайките дори са изобразени две от птиците, пиещи вода от бокала на живота.

И през 2017-та работата по Голямата базилика продължава. Археолог Танкова благодари както на своя екип, така и на Фондация Америка за България и община Пловдив, че има възможност да ръководи разкопките на този обект. Относно експонирането на археологията, тя бе категорична, че бутафории няма да има и ще пресъздадат сградата с площ над 3 дка. в автентичен вид.

Екипите на Под Тепето и Капана ще продължат да следят работата по разкриването на Голямата базилика отблизо и тази година.

Това е пиеса за несъстоялата се любов, от която излизаш по-силен, мъдър, смирен, казва Елена Атанасова

Паулина Гегова

Миналия месец излезе новата премиера на Драматичен театър Пловдив – „Двама на люлката“, която се игра за втори път снощи в Камерна зала. Лично режисьорът на постановката Бина Харалампиева присъстваше в публиката, а персоната й не остана тайна за никого, защото г-жа Харалампиева е една от съвременните икони на родния театър. Главните актьори в пиесата също не веднъж са ни радвали с таланта си. Герасим Георгиев – Геро и Елена Атанасова са свежи, чаровни, умеят както да разсмиват, така и да насълзяват. „Двама на люлката“ не е изключение. Започващата като комедия история, бързо се превръща в пример за това колко нещастни могат да бъдат двама човека. Две нещастни души, избрали да бъдат нещастни заедно. И макар че за момент са склонни да забравят своето отчаяние, то изплува на повърхността, а техните сърца потъват все по-надълбоко.

Историята е любовна, но не типичната между мъж и жена, а такава, в която мъжът е отдаден на миналото, от което не може да избяга, докато жената се бори със собствените си слабости, които не може да преодолее.

Това е пиеса за несъстоялата се любов, от която излизаш по-силен, мъдър, смирен. Две самотни души, които са се срещнали, за да си дадат сила и вяра. А животът е немислим без любов! Да репетираме с Геро беше празник, ние сме състуденти и от 10 години не се бяхме срещали на сцената. А с режисьор, като Бина Харалампиева, актьорите могат да са сигурни, че една силна ръка ги води напред по пътя, който извървяваме в търсенето. Надявам се, след спектакъла ни, зрителите да отнесат в душите си усмивката на мъдростта и силата, споделя актрисата Елена Атанасова за работния процес.

Определено човек може да открие себе си в двата персонажа, ако не напълно, то поне отчасти. Всички сме преживявали разочарования, всички сме имали моменти, в които не сме вярвали в себе си, всички сме искали да се откажем, да оставим съдбата да ни мачка, да изоставим мечтите си. Нужна е истински кураж да продължиш, а героите в пиесата го правят. Или поне ни се иска да вярваме, че е така, за да вдъхнем надежда и на самите себе си.

Целта на театъра е да показва по изкривен начин реалността. Всичко, с което се сблъскваме през земния си път, от най-скритите ни страхове, до най-битовите ситуации. В това е неговата сила и ако ни накара поне за малко да се замислим, и ако ни напомня да се връщаме към истинското си аз, към истинските си чувства, то тогава мисията е изпълнена. С тази камерна постановка мисията е изпълнена по отношение на голяма част от същността ни.

Варвара Вълчанова реставрира къщи в асеновградското село Косово 

Социален клуб „Нещото” едва побра желаещите да я чуят

Варвара Вълчанова е родена в Пловдив, но отдавна е гражданин на света, който се завръща към корените и в работата, и в живота. Арх. Вълчанова е расла в Алжир, учила във Франция, омъжена за германец, живее между Холандия и България. От 10 години е горд собственик на парче земя в махала на село Косово, край Пловдив, където с местни майстори от Родопите стъпка по стъпка възражда земното строителство. Тя е автор на тематична книга с практическа насоченост за строителството с природни материали „Земно строителство”. От нея става ясно как се добива, тества и приготвя земния материал, кои са различните земни строителни техники, използвани в България, както и полезна информация за поддръжката на старите сгради.

В четвъртък вечерта социален клуб „Нещото” едва побра желаещите да я чуят и попият от енергията, и опита й. Всеки един от присъстващите близо 40 човека потвърди тезата й, че „В момента тук има някакъв зачатък на интерес към земното строителство и появяващи се майстори”. Аудиторията остана дълго след формалното приключване на срещата и задаваше конкретни задълбочени въпроси. Като например, как да се избавиш от упоритите петна по каменната стена на дама (първото ниво на родопските къщи, където са били животните) , причинени от животинските ексременти.  Може ли да се слага допълнителна изолация на плетените от дърво и кал стени, къде намира приложение днес тази стара технология и други. 

Не само в Родопите, а и в Стария град на Пловдив къщите са били от носеща дървена конструкция. „Пълнежите на стените, преди да бъдат реставрирани са били от земя, т.нар. плетеница”, твърди арх. Вълчанова. Целта  й е да покаже как с местени природни материали, може не само да се реставрира и поддържа съществуваща сграда, а и да се строи нова.  

„Земното строителство е дълбоко вкоренено в българския бит. Запазването му е кауза. Много добър пример за това е Ковачевица. Асеновградското село Косово също има много запазени къщи, но те са обезлюдени и се рушат.”

 Много от нашите манастири са строени така и сега са запазени, продължава с примерите Варвара и изброява предимствата на земното строителство.  „Трябва да умееш да ги виждаш. Като видиш една варосанна стена не се замисляш какво има зад нея. Човек се чувства по-добре в глинена къща”, добавя накрая и сравнява усещането с това до си облечен в изкуствени или памучен пуловер.

С лодка ли да излизам от вкъщи, пита гневна гражданка

Стефка Георгиева

След натрупването на големия сняг и студените дни, идва ред на друга изключително неприятна ситуация в града под тепетата, а именно снеготопенето. Наш репортер се разходи по едни от най-посещаваните места в Пловдив, сред които автогара „Юг“, централна ЖП гара, булевардите „Руски“, „Васил Априлов“, „6-ти септември“ и редица други улички, които няма смисъл да изброяваме, защото ситуацията е еднаква в целия град.

След разтопяването на снега и образуването на киша, би следвало водата да се оттича в шахтите и макар улиците да не са сухи, то поне да не се образуват огромни локви или както ги наричат много от хората, които срещнахме по пътя си – езерата. Това, обаче, не се случва и пловдивчани са принудени или да се движат по пътното платно с опасност за живота и здравето си или да преплуват локвите, някои от които надминават метър и половина в диаметър.

Изключително тежка е ситуацията по „Васил Априлов“. Тъкмо приключили ремонтните дейности, се оказва, че булевардът е страхотен за автомобилистите, но не и за пешеходците. Шахтите по него изобщо не функционират, всичко е във вода, а снегът по тротоарите дори не е почистен. Докато вървяхме по пътната артерия, видяхме възрастна жена, която безстрашно нагази във вода до глезените. Тя се обърна към на с думите: „От къде да мина? Няма от къде! С лодка ли да излизам от вкъщи?“, попита гневно тя и може би е съвсем права.

Като допълнение към това, отново по бул. „Васил Априлов“ има и друг проблем, а именно пешеходните пътеки. Новите червено-бели зебри са изключително хлъзгави при намокряне и много от пешеходците избягват да пресичат на тях, а ги заобикалят, за да не рискуват и да не паднат.

Ако трябва да бъдем съвсем честни, това е зима като зима и в нея няма нищо необичайно. Нито минусовите температури, нито натрупалия сняг, нито логичното снеготопене. Въпросът е: Още колко десетилетия ще се изненадваме от зимата, която е напълно предвидима за територията на цялата ни страната ни?