Може би смятате, че има неща, които не можете да поместите в една и съща зала. Както например изкуството и кича не могат да намерят едно и също помещение, в което да бъдат поместени едновременно. През 2-то десетилетие на 21 в. обаче можем да видим много и различни мнения по темата. Подобно съчетание направи Иван Томанов в Градската художествена галерия.

Съчетанието на абсурдния кич и изкуството съвсем не се отнася до безвкусица или липса на естетика. Точно обратното. Авторът на изложбата, в която можете да видите рисунки, графики и инсталации съпоставя двете неща. Томанов поставя толкова осезаема граница между тях, че не е възможно да не ви провокира. До зашеметяващите табла с негови работи, окачени по стените, се подвизаваха така модерните инсталации, с които сякаш деецът осмива съвременното изкуство или поне неуспешните му опити, за които няма как да не го аплодираме бурно.

За съжаление, ако не знаете каква е концепцията на автора, можете да останете много объркани, пристъпвайки в пространството на галерията. Истински шок е за ценителите на изкуството да видят в ГХГ градински фигури на зайчета, детски играчки, кухненски пособия и куп други цветни чудесии, които изграждат така наречените инсталации. 

Скулпторът Томов обаче не само ще ви шокира, но и ще ви очарова, което е по-важното в случая. Вглеждайки се в рисунките му, можете да ги интерпретирате по многобройни начини. Освен, че в тях можете да видите философската поезия, което се противопоставя на консуматорския свят, ще откриете многобройни религиозни символи. Някои от рисунките напомнят човешката душа, особено поставени в композиция. Сякаш е разнищил нечия същност, пречупил я е през погледа си, за да може да ни покаже колко многопластови са хората.

Със сигурност това е една от най-провокативните изложби на Градска художествена галерия. А работата на Иван Томанов можете да видите до 14-ти октомври. 

Последните години фотографията като изкуство обхваща все нови и нови върхове. 

Някои смятат, че с всички иновации, фотографията става все по-лесна, което се възприема дори като неуважение на традиционните методи.

Дали е така обаче? 

Мнозина от вас са наясно за съществуването на тази култова програма Adobe Photoshop, но малцина боравят наистина добре с нея. Също така, длъжни сме да споменем множеството от нови и качествени матрици, придружени с големи и скъпи обективи, както и целият антураж от специфично осветление, стативи и куп други странни, но необходими инструменти, нужни на смелите фотографи.

Ставали сме свидетели на всякакви комични, че понякога и плачевни опити за фото манипулация, но пък измежду тях се открояват и някои наистина добри майстори.

Това е и причината да ви запознаем с един от можещите и знаещите. 

Представяме на вашето внимание Ятиш Рамдаризин и малко информация около неговият проект. 

Eто какво казва той за фотографската селекция:

„ Измина известно време, от както започнах свой проект. 

Основните източници на вдъхновение бяха Witchoria (намерих я в Instagram) и основните заглавия на True Detective.

Аз съм графичен дизайнер/фотограф, със седалище в Мавриций. В момента работя на свободна практика. 

Всички снимки са лично мои. Направени са с Nikon D90 и са обработвани с Photoshop CS6.”

Режисьорът Атанас Атанасов: Спектакълът е обречен а успех

Пловдивският театър е готов с поредна премиера, а публиката тръпне. На 5 и 16 октомври Драмата качва на сцена новото си представление „Пет жени в еднакви рокли” по носителят на Оскар за сценария на Американски прелести Алън Бол. Режисьор е Атанас Атанасов, преводът е дело на Матей Тодоров, сценографията и костюмите са на Петър Митев, а музиката е дело на Петя Диманова. Петте жени са Ивана Папазова, Елена Атанасова, Мариана Йотова, Елена Кабасакалова,
Мадлен Йорданова, а единственият мъж на сцената ще е Иво Аръков. От театъра съобщават, че билетите за първата дата са изчерпани, а за втората все още се намират няколко свободни места.

"Известна е крилатата фраза: „ Спектакълът е обречен на успех!” Липсата на скромност е характерна за хората на изкуството, но в случая съм абсолютно убеден, че има две сериозни причини за предизвестения успех на „Пет жени в еднакви рокли”. На първо място е авторът! Алън Бол /носител на „Оскар” за сценарий на филма „Американски прелести”/ събира пет жени, облича ги в еднакви рокли и им възлага ролите на шаферки. Само по себе си, това вече е събитие! Влюбени, раними, чувствени, романтични, алчни, безпардонни...Пияни и опиянени, обсебени от желание да притежават и да бъдат притежавани. От него! Единственият, неповторимият, очарователният прелъстителен мъж! За него е и смехът, и присмехът им. За него са и думите им...За пороците му, но и за собствените  пороци, за суетата му, но и за собствената суетност...За вярата в Бога и следването на Дявола...
Пет жени говорят така, както само истинските жени умеят да говорят! Така, както само те успяват да обругават себе си и света. Така, както те единствено могат да ни просълзяват от смях! „Пет жени в еднакви рокли” е поглед през ключалката на сватбения будоар... Въпреки перфектните сюжетни ходове на Алън Бол, предизвестеният успех на тази пиеса е невъзможен без мощното присъствие на силни актриси! На талантливи актриси! На актриси, които природата е белязала със женственост, сексапил, очарование, доброта... Щастлив съм, че ги срещнах в този театър!", казва за „Пет жени в еднакви рокли” режисьорът Атанас Атанасов.
 

Една от любимите родни банди несъмнено са П.И.Ф., които са на сцена вече повече от 20 години. Дни преди концерта им в Пловдив, вижте какво каза Димо, фронтменът на групата, за КАПАНА.БГ

Повече от 20 години сте на сцената. Какво е усещането да сте една от най-успелите банди на територията на страната ни?

Димо: Това е много относително, дали си успял или не си... и какво всъщност означава да си успял :)?  

На сцената винаги сте изключително весели и позитивни. Как го постигате?

Димо: Основното нещо , което трябва да вълнува един изпълнител на сцена е - защо съм тук? Друг важен въпрос е -  какво имам да кажа на хората …? Смятам, че докато имаме какво да им казваме - ще сме такива :)

Дочухме, че готвите нов албум. Бихте ли разкрили тайните от кухнята по подготовката за него?

Димо: Новият ни албум е почти завършен. Всички песни са записани и в момента се смесват е едно студио в Ирландия. Записахме го преди една година, в една вила на брега на река Дунав. Беше приказно!

Ще бъде ли по-различен новият албум от досегашните ви и какво можем да очакваме в него?

Димо: Aлбумът със сигурност ще бъде различен... Както всеки от предишните ни албуми е различен, сам за себе си. Едновременно с това ще си носи ПИФския дух и енергия :) Очаквайте го съвсем скоро…, а до тогава може да си припяваме “Юли”

Пловдивската публика ви обича. Да ви очакваме ли отново в града под тепетата тази година?

Димо: Винаги с огромно удоволствие идваме във вашия град. Предстои ни акустичен концерт на 3-ти октомври в ТЕАТЪРА.  Там има прекрасна атмосфера, в която мисля, че се вписваме добре. Заповядайте да се уверите в това – тази събота, от 19.00ч.

Клипът ви към "Юли" е супер свеж. Чия е идеята?

Димо: Идеята за заснемането на този клип беше на жена ми Люба. Тя предложи да направим флашмоб на Витошка и всички да се забавляват, да пеят, да снимат.

Как бул."Витоша" се превръща в сценична площадка? 

Димо: Кое друго място да избереш за снимки на летен клип в София - ако не Витошка. 

"Слънцето свети за тях" се пее в песента. Кои са те и за вас свети ли то?

Димо: ТЕ са всички тези хора, които се припознават в песента. :) 

Носителят на Грами Кърт Елинг празнува рожден ден на пловдивска сцена 

Няколко премиери и новия албум на пра-пра внучката на Толстой ще чуе пловдивската публика в началото на ноември 

Писатели и художници, които обичат джаза, се включват със събития във форума 

Освен, че е страхотна певица, Мирослава Кацарова е изключително динамичен човек. Толкова динамичен, че я хванахме в движение, за да си откраднем няколко минути от времето й. Освен това тя е организатор на Международния джаз фестивал, който ще се състои в началото на ноември. Ето какво ни разказа тя:

Какво е мястото на джаза на българската музикална сцена?

По принцип джазът никога не е бил популярна музика и няма амбициите да става популярна музика чрез джаз фестивалите.Това, което е нашата основна цел, е да кажем на хората чрез нашия фестивал, че джазът не е елитарна музика, т.е. това е една разбираема музика и стига да се докоснем до нея, тя може да навлезе в живота на хората като саундтрак на живота.Още повече, че съвременният джаз има много различни разклонения и той е нещо като епичен стил, тъй като съвременният джаз се свързва от една страна с електроника, от друга в акустична посока се случват най-различни акустични, експериментаторски, интересни и провокативни проекти. Освен това се свързва и с фолклорната музика и се получава т. нар. етно джаз.Има и друг джаз, който е много привлекателен и на който нашите гости ще станат свидетели  - латино джаза. Така че джазът по никакъв начин не е неконкурентно способен, точно обратното. Това е музика, която одухотворява и облагородява. 

Каква е причината да останете и да се развивате в Пловдив? Не смятате ли, че джазът има по-голяма реализация извън пределите на страната ни?

Реализацията на един човек може да бъде както в родината му, така и извън страната. Тя не е свързана с географските ограничения. Аз се чувствам гражданин на света. Еднакво добре ще се чувствам ако живея в Мексико, Лондон, Париж. Не страдам от това къде точно човек трябва да работи. В момента всичко е отворено и човек може да се движи в пространството по свой собствен избор. Аз обаче си обичам моя град и съм свързана с него поради много емоционални и сантиментални причини и предпочитам да живея в Пловдив, но да работя навсякъде другаде, където мога да работя. Дори в момента ме заварвате в София. 

Знаем, че работите по нов албум, организирате страхотен фестивал и сте водеща на две музикални предавания по радиото. Как съчетавате всички тези задачи и остава ли Ви време за личен живот?

Да, разбира се, че имам време за много други неща. Не съм от хората, които прехвърчат когато работят. Имам личен живот, което според мен е в дъното на всичко. Ако нямах такъв, може би щях да се оправдавам с липсата му и че затова работя много. 

Каква е концепцията Ви за Международния джаз фестивал? Какво можем да чуем и да видим? Вече ни загатнахте за латино ритми...

Джаз фестивалът ще се състои от 2-ри до 6-ти ноември, като основните 5 концерта в рамките на 5 вечери ще се състоят на сцената на Дом на културата „Борис Христов“. На 2-ри откриваме фестивала с един от най-добрите съвременни джаз певци Кърт Елинг, който е носител на „Грами“ за най-добър музикален джаз албум и в същото време, откакто издава албуми, всяка година е номиниран за наградата. Освен това има една любопитна подробност. Той идва на джаз фестивала на връх рождения си ден. На сцената ще представи най-новия си албум, излязъл през юли, който включва музика от цял свят.

Тъй като акцентът на нашия фестивал е вокалния джаз, през втората вечер обаче изцяло посветихме на инструменталния джаз. Тогава ще свири чисто нова група, създадена специално за фестивала – Пловдив оксет, създадена от млади и активни джаз музиканти, които са свързани с една подробност – всички те са родени в Пловдив. Сред тях са Мирослав Турийски, Александър Леков, Димитър Льолев и т.н. Все добри артисти, които се събират за нас. Освен тях, ще свирят и JP3 – Живко Петров, Веселин Веселинов – Еко и Димитър Семов ще представят най-новия си албум. Началото на вечерта обаче ще бъде обявено от децата на „Детска китка“, които ще ни представят класически джаз.

Третата вечер е със заглавие „Четири дами пеем джаз“. А ние сме: Хилда Казасян, Белослава, Андрония Попова и аз, Мирослава Кацарова. Ще пеем всички на една сцена. Първо всяка ще представи това, което е подбрала за фестивала, а след това ще пеем заедно.

След това на сцената на четвъртата ни вечер ще се качи пра- пра-внучката на Лев Толстой – Виктория Толстой – една от най-добрите съвременни джаз певици. Изключително талантлива, смята да дойде у нас, за да представи последния си албум.

И така достигаме до последната вечер и латино ритмите, представени от една от най-добрите бразилски певици, смесващи в стила си джаз и латино – Росалия Де Соуса. Тя е много иновативна и ще дойде у нас със своите колеги от Италия, където всъщност тя живее и работи.

Това е основната ни програма. Освен нея имаме и съпътстваща програма, в която са включени клубни концерти, два от които в  Bee Bop Cafe, един в Петното на Рор‘шах. Петното е въвлечено и в една друга инициатива – писатели, които обичат джаза ще правят четения. И също художници, които слушат и харесват джаза, ще имат изложба на откриването на фестивала във фоайето на „Борис Христов“. Друго важно съпътстващо събитие, което е важно да отбележим, е майсторският клас на една от най-добрите преподавателки по музикално изкуство в Берлин – Анета Георг. Ще дойде у нас и ще направи тридневен клас, а предния ден ще направи открита лекция, за всички, които работят в бранша, относно нейната концепция за ползването на гласа. 

Имате ли тревоги относно традиционните Пловдивски джаз вечери?

Не, в никакъв случай! Това е фестивал, който е приемник на Пловдивските джаз вечери. Няма да се случва повече Пловдивски джаз фест. Международният джаз фестивал е продължението на пловдивските джаз вечери. 

В каква посока поемате след края на фестивала?

Имам албум, който записах и за който планирам да организирам представяне и най-вече срещи с публиката за промоциите и премиерите на този албум.  

Кога можем да очакваме премиерата на албума Ви?

Много ми се иска да стане в края на годината, но аз съм от хората, които изпипват всеки детайл. Важно ми е първо да приключим с фестивала. А що се отнася до албума – той е записан, остана само да изпипаме детайлите около организирането на самите концерти.