През 1925 г. в Народното събрание е внесен проектозакон за забрана на концентратите

Жените от Каршияка на война срещу пивниците, тъй като виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук

Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица

В заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не платиш!"

Владимир Балчев

Изборите някога били истинска война. Често гласуването завършвало с  хиляди бюлетини в урните, стотици ранени в болниците и лекарските кабинети,  два-три трупа в моргата. А избори дал Господ – веднъж за народни представители, втори път  за общински съветници, трети път за окръжни съветници, четвърти път за училищни  и църковни настоятели, пети път за действителни членове на Търговско-индустриалната камара.

От началото на ХХ век тръгнала нова мода – по селата започнали да насрочват референдуми за закриване на кръчмите. Достатъчно било да се подпишат определен брой жители, да внесат подписката в Окръжното управление и ето ти референдум. И то срещу самата светая светих – кръчмата. Имало нещо кощунствено в тази идея. Кръчмата била нещо повече и от общината. Първо тук пристигали официалните известия, тук се раждали идеите, покрай масите се обсъждали глобалните проблеми на живота и политиката. Кръчмите били и партиен клуб, и новинарска агенция, и заседателна зала. Затвориш ли кръчмата, кварталът става едното нищо. Като родните заведения нямало никъде по света. Според една статистика от 1920 г. в Норвегия на една кръчма се падат 9000 души, в Швейцария - на всеки 2600 души, а в България една кръчма обслуж-вала 260 гърла. Извън статистиката оставали бирариите, но в рекламите им по различните вестници има пространни списъци с най-различни питиета. По време на Първата световна война бирата изчезнала и бирариите вече по нищо не се различавали от традиционните питейни заведения. Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица. Всяка от тях имала свои правила. Различна била и украсата им. Най-често по стените се поставяли „патриотически картини” и царските портрети. А в едно заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не платиш!". С други думи - пий, ама си прави сметката... Разправят, че хрумването било на един стражар от края на ХІХ век. Вкарвал той някой заподозрян в стаята за разпит, като го оставял десетина минути пред една яка цепеница с набити върху нея пирони и надпис: „Всичко ще си кажа". След минутите за размисъл стражарят влизал в стаята и започвал да си запретва ръкавите...

С други думи кръчмите в Пловдив обединявали една многохилядна армия. Затова първоначално никой не обръщал внимание на призивите за затварянето им. Началото е още в края на ХІХ в. Един от примерите е в Старосел. На 1 юли 1894 г. кметът на селото издал следната заповед: “Понеже кръчмарите в поверената ми община в празнични дни отварят кръчмите си още от сутринта и християните, вместо в църквата отиват в кръчмата, то на основание предписанието на господина пловдивский окръжен управител заповядвам всички кръчмари в поверената ми община да държат затворени кръчмите си през целий ден.” Няма сведения дали тази заповед на кмета е напълнила храма.

Трагедията започнала след войните. Народът оголял, трапезата се опразнила, отникъде не се виждало спасение. Единствено в кръчмата предлагали надежда. Да, но точно тогава започнали да никнат като гъби разни дружества за борба с алкохола и разврата. По едно време Пловдивската община забранила на дамите да ходят по улиците с модни тоалети и скъпи бижута, а правителството на Александър Стамболийски обмисляло закон срещу модерните танци като рушителни за морала. В месеца на светлия празник Трифон Зарезан през 1921 г. се проявила и Пловдивската община – част от съветниците внесли предложение да се закрият кръчмите в града. Поводът бил огромната подписка на жените от Каршияка, които виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук. То друго не им и оставало на мъжете – вратите на всички тютюневи складове били затворени за нови работници, тук-там предлагали да се свърши нещо за дребни стотинки. Единствено вратите на кръчмите гостоприемно очаквали посетители. Само тук мъжете можели да забравят и безработицата, и глада, и подивелите от немотия жени. По същото време в Клисура отчитали необичайни рекорди. Средният данък на семейство от мизерстващия град бил 1 000 лева годишно. В същото време седемте кръчми в Клисура отчитали приход само от пиене в размер на 500 000 лева. И това в град, в който с жените, децата и старците наброявал едва 1 400 души. Или колкото повече нямало, толкова повече се пиело.

Като причина за всички беди на мизерстващия българин били обявени кръчмите. И се заредили референдумите за затварянето им – в Бойково, Зелениково, Скобелево. Такова допитване се провело в днешното село Първенец на 1 юли 1922 г. Резултатите от гласуването говорят за епичен сблъсък – син срещу баща, съпруг срещу съпруга. Като преброили бюлетините, оказало се, че противниците на кръчмата имат 125 гласа, а привържениците – 128. Само три нищожни листчета спасили заведенията.

От 1925 г. в борбата срещу пиянството се намесило и правителството – започнало обсъждането на закон, който да забрани употребата на концентрати, а населението да се подканя за нови референдуми, които да премахнат завинаги кръчмите от българските земи. В духа на тази нова повеля била организирана забава за пловдивските ученици. И на какво мислите била посветена – на една “велика” годишнина: 5 години от въвеждането на сухия режим в САЩ. Значи докато янките плачели, българинът бил апелиран да празнува на сухо.

Селата, които затворили кръчмите, не видели нищо по-добро. Оказало се, че когато са трезви, мъжете стават по-зли и заядливи, а вечер отчаяно съзерзцават звездите, вместо да легнат при жените си. Плевни и обори били превърнати в нелегални пивници, пиели се боклуци с неизвестен произход. Всичко, което ферментира, се ползвало за варене на ракия. Народът пиел все повече и повече, а приходите от акцизи и данъци падали.Този резултат станал повод управниците да променят политиката си.

Млада дама демонстрира нестандартен начин за справяне със снега и поледицата

Снегът в Пловдив продължава да вали и трупа. Шофьори и пешеходци борят поледиците по улици и тротоари. Мнозина проклинат, но пък други се радват на истинската зима. Няма лошо време, има лоши дрехи и лоша подготовка. Тази максима доказа на практика млада дама, която се пусна на разходка из Капана в снежния вихър… със снегоходки на краката. Тежат малко, но са изключително стабилни. Нито леда, нито снега и ми пречат. А и държат краката сухи. Чувствам се отлично, обясни момичето.

Снегоходките се използват в планински условия, но стават и за градски в такова време. Намират се лесно в големите спортни магазини. Средната им цена е 100-120 лева.

Водният канал не може да се различи от обширната белота

Все пак хора ходят да спортуват

Автор: Паулина Гегова

Фотограф: Александър Карамфилов

Снегът е основен проблем тези дни за пловдивчани и колкото и да не ни се иска, трябва да признаем затрудненията, които ни създава. Пловдив не е виждал такава зима от поне няколко години, а бялата пелерина продължава да трупа на парцали. Но също така не можем да отречем, че е красива. По парковете и природните кътчета тази красота се откроява най-силно, най-вече защото те са по-малко засегнати от човешка ръка. С други думи – неопетнени. Вкочаняващият студ е приятел на природата, защото малцина смеят да излязат на разходка.

Ние го направихме, като избрахме за желана дестинация Гребната база, която без преувеличение, можем да кажем, че е запустяла. Ако сме свикнали да я виждаме обсипана със зеленина, то сега е обсипана с белота, и то чиста. Преспите сняг не са мръсни, а водата в канала не може да се различи заради бялата й повърхност. Слива се с алеите, а ако погледнеш в далечина, няма да можеш да уловиш с поглед хоризонта заради мъглата.

Въпреки това, малцина смелчаги, или пък непукисти, не пропускат редовните си тренировки. От спортните клубове се долавят виковете на спортния хъс и отдаденост, а тук-там някое хлапе ще е пристигнало с родителите си, за да се пързаля с шейна.

Като изключим броящите се на двете ни ръце посетители, единствените останали обитатели са врабчетата, които дори в този студ си намират храна. И макар че виелицата влиза в очите, а крайниците треперят по време на разходката, всяко дърво, всяка висулка, всяко заскрежено листо разказва история. 

На 10-ти януари 1878 година са освободени Копривщица и Клисура

В студената зима на 1878 година продължават боевете от Руско-турската война. Освободени са Копривщица и Клисура. Главната квартира на Руската армия е преместена от Ловеч в Севлиево.

Младотурците на Енвер Бей вземат властта в Турция през 1913 година. Правителството на партията “Единение и прогрес” прекъсва мирните преговори, след което започва вторият етап от Балканската война между Турция и съседите й.

През 1944 година в хода на Втората световна война съюзническата англо-американска авиация извършва над София първият дневно-нощен въздушен удар. В него участват 280 самолета. Убити са 431 души, ранени са 611 души. Разрушени са 537 сгради и свалени 6 български самолета. 

През 1958 година е учреден Българският съюз за физкултура и спорт (БСФС). 

По света: В 1169 година суздалският княз Андрей Боголюбски, син на великия Юрий Долгоруки, превзема Киев – столицата на Волжска България. 

През 1514 година в Испания е отпечатано първото в света издание на Библията на няколко езика. 

По време на Гражданската война в САЩ Флорида се отделя от Щатите (1861 г.). 

Най-старото метро в света – лондонското – открива първата си линия. Годината е 1863-а.

Нефтено находище, открито в Тексас през 1901 година, поставя началото на “тексаския нефтен бум” в началото на миналия век. 

Най-голямата лавина в историята пада през 1962 година в Перу. Десет милиона тона снежна маса изминават за седем минути разстояние от 10 км, разрушават по пътя си няколко града и отнемат живота на повече от 4000 души.

На 10 януари са родени: писателят Алексей Толстой, бившият украински президент Леонид Кравчук, английският рок-певец Род Стюарт.

На 10 януари умират: Самуел Колт – оръжейният конструктор, чието име носи марката огнестрелно оръжие, чешкият историк Константин Иречек, автор на исторически трудове за българите, руският космонавт Павел Беляев – първият човек, излязъл в открития космос, френската законодателка в модата Коко Шанел...

Шефът на театъра отива в командировка в Марсилия с общинари да избират съоръжение

Мобилна сцена за улични представления ще е една от новите придобивки на града за 2019-а година. В Проектобюджета на Пловдив през настоящата година, с цел подготовка за Европейска столица на културата през 2019 г., са предвидени средства за закупуване на подвижна сцена в размер на 170 000 лева, съобщи кметът Иван Тотев.

Директорът на Драматичен театър Пловдив Кръстю Кръстев е направил проучване и събрал оферти за подобни съоръжения. Фирма от Марсилия е изпратила изгодна оферта за подходяща подвижна сцена, за това тази сутрин е взето решение за там да пътува делегация от общината, водена от шефа на Драмата.