Капана.БГ
Крищина Бранко прави любов с фадото на сцената в Концертна зала
http://kapana.bg/afish/sabitiya/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15715#sigProIdfa6c74d3ac
Флашмобове в България срещу обездвижването и затлъстяването
Флашмобове срещу обездвижването в 9 български града, част сме от акцията в 150 града на Европа
Стартират 150 флашмоба тази събота в 17:00 часа в цяла Европа като България се включва активно с девет града – Пловдив, Варна, Благоевград, Ямбол, Нова Загора, Монтана, Сливен, Кюстендил, Плевен. В България организацията върви много активно и всеки град е подготвил нещо уникално, специфично и изненадващо. В Белград затварят моста Branko's Bridge. В Будапеща ще танцуват в историческия център на града, в Чехия 300 участника ще танцуват на лодка, в Италия има над 20 града - участници.
Флашмобовете в цяла Европа и в България включват елементарни стъпки на една и съща музика. Поканени са да се включат всички желаещи – за ориентир се разпространява клип в youtube
В Пловдив флашмобът е на Римски стадион, Джумаята. Включват се танцово студио „Милениум”, спортен клуб Wow sport. Танцово студио Salsа de Cuba, Танцово училище “The Center”, Athletic Type Force – уличне фитнес, Арт център „Алехандро”, Деца от Частно училище “Класик”, Деца от училище „Гео Милев”, Модерна академия „Синдикат”, група от деца и младежи в неравностойно положение.
Орлин Горанов и Мариан Бачев са Дон Кихот и Санчо Панса
Двамата са звездите в бродуейския мюзикъл „Човекът от Ла Манча”, чиято премиера наближава
Историята на Дон Кихот оживява в премиерния мюзикъл „Човекът от Ла Манча” на Пловдивска опера. Ролите на Рицаря на печалния образ и на Санчо Панса са поверени съответно на Орлин Горанов и на Мариан Бачев, които репетират цяло лято в града под тепетата. Зрителите ще се насладят още на играта и на гостуващите актьори Елена Атанасова и Кръстю Кръстев от Драматичния театър в Пловдив. Останалите роли са поверени на солисти на Държавна опера Пловдив и на гостуващите актьори Елена Атанасова и Кръстю Кръстев от Драматичния театър в Пловдив. Премиерните представления са на 4 и 14 октомври в Концертна зала от 19 часа.
Бродуейският хит „Човекът от Ла Манча” от Дейл Васерман, Мич Лей и Джо Дариън е отличен с 10 награди “Тони” – театралният “Оскар”, включително за най-добра музика и мюзикъл. В Пловдив продукцията се поставя от създателите на мюзикълите “Коса”, “Ах, този джаз!” и “Оркестър без име”: художниците – Иван Токаджиев, Петър Митев, хореографът – Боряна Сечанова, режисьорите – Евгени Господинов и Борис Панкин. Диригент на оркестъра е Константин Добройков.
Испания, Севиля. Краят на 16 век. Дон Мигел де Сервантес и неговият прислужник Санчо, са хвърлени в тъмница по заповед на Светата Инквизиция. Те са обвинени в престъпления срещу Църквата и ще бъдат разпитани, и евентуално съдени. В затвора, обаче, попадат на Съда на затворниците. Тези убийци, крадци, изнасилвачи, измамници, проститутки и техният тартор Губернатора се забавляват като “съдят” всеки нов затворник. Разбира се, всеки се признава за “виновен” и му се отнема всичко, което може да се ограби от него. Сервантес обаче, има нещо толкова скъпоценно, колкото живота му – ръкописа на един от най-великите романи за всички времена – “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча”. Пред опасността да му бъде отнет, Сервантес измисля необичаен, дързък и блестящ ход – пожелава да се защитава, като изиграе комедийно представление по романа си за невероятно смешните приключения на лудия рицар Дон Кихо, и верният му оръженосец Санчо Панса.
Билети за премиерата на мюзикъла „Човекът от Ла Манча” се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.
Humans of the Night: Марина, доброволец към #НОЩ10
"Преди 2 години баща ми ми подари бънджи скок от Аспаруховия мост. Не си спомням момент, в който да съм се чувствала по-свободна. Не изпитвах никакъв страх - казах си само: "Боже, аз летя!" Бях абсолютно трезва - щом летейки надолу усетих как сандалът ми пада, набрах се на въжето и го хванах. Следващият път искам да скоча от Витиня и този път ще съм боса."
Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook:https://www.facebook.com/humansofplovdiv .
Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook:https://www.facebook.com/humansofplovdiv .Humans of the Night e общ проект на Humans of Plovdiv и Нощ на музеите.
Тайнствена изложба провокира Пловдив, разкриват я днес
Тайнствена изложба провокира пешеходците по центъра от няколко дни. 20 опаковани с амбалажна хартия платна пресъздават диалог между двама души, очевидно дъщеря и майка, които явно са далеч една от друга. В кратките изречения по хартията има и тъга, но и надежда. Минувачите четат и се опитват да намерят отговор какво обаче се крие под опаковката. Ще се разбере днес, от 18 часа, когато завесите ще бъдат вдигнати, а на сцената ще излязат авторите на проекта. Той е съставен от 20 тематични истории с брилянтни фотографии на Неделиян Нешев и страхотни текстове от реалния живот на журналиста Парашкева Иванова. Ясно е само, че името на изложбата е SOS и става въпрос за тежките съдби на самотни хора.
http://kapana.bg/afish/sabitiya/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15715#sigProIdc29f10d2aa
Международният Видео Фестивал “Фасада” стартира днес
Пето издание на Международния Видео Фестивал “Фасада” 2014, oт 18-ти до 20-ти септември 2014г, от 20:00 до 22:00 часа.
Откриване днес от 20:00 часа, Стълбите на Каменица.
“Фасада” е международен фестивал за видео изкуство, организиран от Сдружение Изкуство днес и фондация "Пловдив 2019", който се провежда ежегодно в Пловдив. Филми от конкурсната програма ще бъдат прожектирани от 18-ти до 20-ти септември от 20:00 до 22:00 на Стълбите на Каменица, Братската могила и Кметство район Тракия.
Публичното простраство се активира, фасадите оживяват и по този начин фестивалът търси пресечни точки между архитектура, визуални изкуства и градска среда.
“Фасада Видео Фестивал” се радва на особена популярност в България и чужбина. Сред 250 получени кандидатури международно жури тази година подбра 95 кратки филмa на 80 артисти от 37 държави, сред които Австралия, Израел, Бразилия, Индия, Перу, Мароко и много други.
“Фасада” няма конкретни изисквания за тематиката или жанра на филмите и се стреми да популяризира артисти от цял свят, занимаващи се с видео изкуство.
Фестивалът се организира с подкрепата на: Община Пловдив, Гьоте-институт България, фондация Пловдив 2019 и с медийното партньорство на БНТ, БНТ Пловдив, Катра FM.
Събитието е част от инициативата «Пловдив – европейска столица на културата 2019».
Иван Попйорданов: Чак като загубих Чочо, почнах да го преоткривам
Говорете си, защото сме загубили усещането един към друг, апелира бащата на актьора от Пловдив
Бягах в Пловдив за да се пречистя, спомни си годините сред Начо, Слона и Ди Киро той
Хора, говорете си, призова от галерия U P.A.R.K. Иван Попйорданов- баща на Чочо Попйорданов. Той представи книгата си „Писма до сина ми- Чочо” в арт пространството. Събитието бе част от съпътстващата програма на Сцена на кръстопът. Творбата не е биография, а по-скоро виртуален разговор между баща и син, изповед за онова младо поколение артисти, което ни напуснаха в последните две години. Срещата на дългогодишния шеф на Киноцентър Бояна, и екс директор на БНТ с пловдивската публика драматургът Елин Рахнев определи като „изключително нежен момент”. Тъй като тя се превърна в естествен разговор между сякаш стари приятели.
След като загубих единствения си син започнах да живея с чувството за вина, че не съм успял да използваме времето, когато сме били заедно. За диалог, в който да се усетим взаимно. Моето авторство в тази книга е много минимализирано, тъй като се стараех от стотиците публикации за Чочо по най-различен повод, да успея да възстановя макар и виртуално почти един мой разговор със сина ми, който не се е състоял. Същевременно първата ми книга Кадър по кадър, която излезе преди пет години, завършва с последна глава Писмо до сина ми. Тогава се опитах да провокирам в него бъдещия възможен диалог между баща и син. Тогава си дадох сметка, че това е второто ми писмо до Чочо- първото бе, когато го изпратих войник. Стори ми се, че сега мога да продължа чрез този почти виртуален разговор. Тъй като и на предните си две писма отговор от Чочо не получих, поне не в писмен вид, загаси ентата си цигара Иван Попйорданов и отпи глътка уиски.
Днес много често се говори за разрива между поколенията. Приятел ми каза, че никога не е съществувала толкова голяма пропаст между родители и деца. На мен ми е много трудно да преценя дали това е вярно, но в едно съм сигурен- че взаимно не умеем да поддържаме диалог. И аз сега, подреждайки тази книга си мисля, че ние не познаваме децата си. Вече съм на толкоз години и за съжаление чак като загубих сина си почнах да го преоткривам. Тоест аз осъзнах, че съм познавал една много малка част от Чочо. Почнах да го преоткривам през другите хора, през близките му, средата му. В мен се задълбочи убеждението, че поколенията се разделят не заради някакви катастрофални разминавания в мислене, в манталитет, в социална среда, а заради това, че сме загубили усещането един към друг, повдигна очилата си Иван Попйорданов.
Често пъти ние благодарение на едно разюздано възприемана на демокрацията често нараняваме най-уязвимите хора на нашето време. Успяваме дотолкова да злоупотребим срещу тяхната откритост и чувствителност, че по някакъв начин да ги унищожим. Наскоро прочетох нещо за поколението на Чочо, Кольо Карамфилов, Андрей Баташов в книгата „Понякога ангели”- в момента върви едно телевизионно предаване с име България търси таланти. Мили хора, България не търси таланти. България систематично унищожава своите таланти, начерта проблемът Иван Попйорданов.
Той не скри, че Чочо е имал много остър характер. Актьорът страшно е обичал всички, но забравял да обича себе си. Той не търпеше под никаква форма да има някакво нравоучение или опит за налагане на правила. Той си имаше своите правила, живееше често и извън възприетите правила. Аз съм по-друг човек и конфликтите, доколкото ги е имало, е защото аз обичам всичко да се става с мярка, а при Чочо мярка нямаше в нищо- нито в емоциите, нито във влюбванията, нито в разделите, нито в работата, не скри Иван.
После се върна в Пловдив някъде през 70-те. В тази дъждовна нетипична пловдивска вечер видях хора, които в някаква степен продължават традицията на пловдивските художници, на старата част на Пловдив, нещо с което е свързан с моя живот от 70-те години. Когато бяха живи всички големи. Тогава хората от моето поколение бягахме в Пловдив, за да се пречистим. Идвахме да се видим при Начо, да изпием по пет-шест чаши, да се скараме, после да се сдобрим и да продължим да се обичаме. Дано намерите силите и хората да продължите тази топлота и това приятелство, обърна се към гостите на вечерта Иван Попйорданов.
http://kapana.bg/afish/sabitiya/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15715#sigProId352f15fec0