Дзиенджъ е изкуството да изразяваш хартия със специален нож по такъв начин, че да те оставя без дъх. То съществува вече 2 000 години и произлиза от далечен Китай. В днешно време все по-рядко могат да се срещнат фенове на този занаят, но те все още съществуват! Сузи Тейлър е успяла да усвои магията на дзиенджъ до съвършенство. Творбите ѝ се въртят основно около подробни интерпретации на народното творчество, физически или флорални теми. 

Обичам да работя по този начин, това е пълно поглъщане и можеш да се загубиш в него за часове, споделя самата Сузи.  Представяме ви част от творбите ѝ и дано те ви вдъхновят да се опитате да направите нещо подобно!

Няколко забавни неделни предложения

Стефка Георгиева

Неделя е почетният почивен ден, в който повечето от нас се чудят какво да правят. Ако не сте прекалили с партитата предната вечер и сте в състояние да се движите и говорите адекватно, без унищожително главоболие, ето ви няколко предложения за един забавен уикенд.

1.       Отидете на пикник

Почивка сред природата винаги се отразява добре, особено ако сте имали тежка работна седмица. Птички, пчелички и аромат на борова гора ще ви помогне да релаксирате както психически, така и физически.

2.       Отдайте се на хобито си

Обичате да рисувате или пеете – това е вашият момент! Направете тези неща, за които времето през седмицата не ви е било достатъчно.

3.       Поглезете се

Масаж, хубава храна или дълго следобедно кафе на терасата – каквото ви хрумне. Всеки човек може да носи удоволствие сам на себе си, стига да знае какво иска и обича.

4.       Война с водни пистолети

Краят на май е, вече е достатъчно топло, за да се съберете с щурите си приятели и да разпуснете. Две в едно – ще прекарате време с любимите си хора и ще се отърсите от прииждащите летни горещини.

5.       Коктейл парти

За целта пак са ви нужни готини приятели, за да е по-весело. Ако си имате барман в компанията – още по-добре. Ако ли не – грабвайте шейкъра, в интернет има достатъчно рецепти, с които ще можете да се справите, дори да сте с 2 леви ръце, като мен.

6.       Отидете на ново място

Независимо дали е в града или извън него. Да посетите място, на което никога до сега не сте били, винаги е вълнуващо. Пък и още едно място ще отпадне от списъка „Места, които трябва да посетя“.

7.       Отидете на плаж

Ако морето ви се струва далече – газ към най-близкия басейн. Все пак не всички са любители на буболечките в гората, така че редно е да има алтернатива.

8.       Барбекю!

Ако обичате храната колкото мен, то няма как да не се зарадвате на подобно предложение. Нужен ви е само терен. И за да не дискриминираме вегетарианците, помислили сме за вас. Вместо пържоли, които така или иначе са тежка храна за сезона – изпечете си зеленчуци, най-добре на жар.

9.       Ден в леглото

В леглото не само се спи, така че можете да си прекарате доста забавно и там. Все пак сънят  е второто хубаво нещо, което се прави в спалнята. „Поспете“ си, сънят е здраве.

Как се достига от ъндърграунда до Каварна Рокс

Downer Kill  записват вокалните линии на дебютното си EP в гардероб

Стефка Георгиева

Downer Kill са вече добре позната банда не само на пловдивската публика, но и на почитателите на кор музиката в цялата страна. Успях да се срещна с всички от групата преди тяхно участие в Пловдив. Ето какво ми разказаха те.

Ирина разказа, че групата съществува от 4 години, но в този състав са от година и половина. Сменяли са вокалисти, басисти и китаристи, докато се е събрал този екип. Инициаторът се оказа Емо, който е дал и идеята за групата. Той сподели, че от малък е искал да има банда и ето – има я. Първият им концерт е бил на Хелоуин 2011 година в Stage 51.

Вокалистът им – Любчо, се е присъединил по-късно към формацията. Открили са го съвсем случайно на едно прослушване за талант. Групата е трябвало да свири на училищно тържество, там са открили Любомир и са му предложили да се хваща микрофона.

С особен ентусиазъм разказа за участието си на Каварна Рокс миналата година. Най-голямата сцена, най-голямото свирене, най-голямата публика – всичко най им е било до този момент. За пръв път можех да тичам на сцената, беше широко и пак успяхме с Ирина да се пребием, смее се Любчо. При тях явно се е получило нещо като традиция да се пребиват и удрят на сцената.

За да достигнат до голямата сцена, Downer Kill са участвали в конкурс – Black sea battle and the band. Изпратили са парче, което е било одобрено, а следващата фаза – батълите в София… Ами то май стана ясно – разбили са ги! След миналогодишното им представяне, следващият месец отново ще разцепят публиката в Каварна, защото те пак ще бъдат там! Интересно е как са пили зелена румънска ракия… всъщност все още не са сигурни какво точно е било това чудо.

В началото на месеца бандата представи дебютното си EP. В развитието на всяка група идва момент, в който издава нещо, споделя Любомир. С писането на музика основно се занимава Емо, а Ирина пише текстове. Емо направи всичко за това ЕР, споделя Любо. Във всяка една група е добре да има едно главно лице, което да застава зад музиката, а другите да допринасят и добавят пластове, при нас Емо е главното лице, казва Крис. Интересно е как се правят записите и къде – у Емо. В момента сме във време, в което цялото миксиране и записване можеш да го получиш сам, споделят момчетата. Първата си песен са записали в студио F1 в Пловдив, което им е било подарък. След това като награда от конкурс печелят запис в София. Оказва се, че групата не е давала пари за записи, което за тях е много важно, имайки предвид, че са учащи.

Записите на бандата винаги текат различно, на различни места и е забавно. Интересно е как вокалните линии се записват в гардероб. Супер учудващо ми беше как се получава толкова добро качество на звука. Отваряш гардероба, слагаш микрофона вътре, а дрехите  поемат акустиката на стаята – пак по идея на Емо.

Downer kill доказват, че има ли желание – има и начин. Момчетата и красивата Ирина не спират да работят. Какво следва оттук-нататък – остава да разберем.

IХ-тото издание на международния фестивал за театър и съвременен танц с рекорден брой представления и участници

Слава Младенова –артистичен директор на фестивала: Мисля, че всичко, което се прави в Пловдив трябва да отговаря на високото му признание за Европейска столица на културата през 2019 г.

Деветият международен фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“ ще се проведе от 31 май до 6 юни 2015 г. в Пловдив. Шестнадесет международни спектакъла ще бъдат представени в рамките на 7 дни. Програмата включва театър, пърформанс, съвременен танц, както и концерти и творчески ателиета. Официалното откриване на фестивала е с френския театър “Les Gens Du Quai Company”. “Как едва успях да не размажа съпругa си” е инспириран от “ЧУЖДАТА ЖЕНА И МЪЖЪТ ПОД КРЕВАТА”(Водевил в две действия по едноименния разказ на Ф. М. Достоевски ). Разговаряме с артистичния директор на фестивала Слава Младенова.

Програмата на фестивала е по-богата от всякога. Това знак ли е, че събитието вече е марка не само у нас, но и далеч извън граница?
Да, това е така–  интересът към фестивала в чужбина расте лавинообразно. Ежегодните ни апликационни заявки са стотици, а през последните години са от петстотин нагоре на фестивален сезон. Да не говорим за артистите, които вече са гостували на фестивала. Те просто се влюбват в нашия град и във фестивалната атмосфера.

Спектаклите звучат, меко казано, любопитно като заглавия. Има ли нещо, което ги свързва, обща тема например?
Темите са няколко и те са вечните теми на изкуството – любовта, свободата, изборът, индивидуалността. Различните представления минават през тези отделни теми чрез различни жанрове на драмата и танца – гротеската, бурлеската, трагичното, абсурда. Някои представления са обединени от своя изразен език – например физическият театър, други от синтеза между разказ и състояние.

Освен многото артисти и заглавия, тази година фестивалът ще се проведе на много различни сцени…
Всъщност ние всяка година усвояваме нови места, но  Фестивалът си има своите утвърдени пространства през годините. Това са залите на Драматичен театър, Градски Дом на културата и Куклен театър, а много от представленията са изнесени на открити сцени като дворните пространства на къщите в Стария град, централната градска част, клубните сцени; държа да отбележа участията на творците от фестивала на сцените на средните училища и учебната сцена на Пловдивския университет.

Какво например ще се случи в тази на открито?
Това е експлозивно представление с ярък хумор, жонглиране, бийтбокс и физически театър на една забележителна трупа от Белгия - Jordi L. Vidal Company. Представлението ще бъде представено пред стълбите на „Каменница” от 17.30 ч. на 31 май. На него очакваме и НП Посланничката на Белгия г-жа Калстър. В деня на официалното откриване ще има общо три събития с ярко театрално и танцово международно участие. Това, за което вече говорих, второто – от 17.00 в Културен център Тракарт на талантливата Андрея Хакл от Австрия,която ще покаже своя пърформънс ”Земя” и видео инсталацията “Tales in Black and White", а малко по късно, от 19.00 в Градският дом на културата „Борис Христов“,ще бъде официалното откриване на фестивала с френската постановката “Как едва успях да не размажа съпругa си”.

Малко повече за тази френска трупа?
Les Gens Du Quai Company — Франция ще демонстрира високата класа на френския театър на живо в Пловдив. Прекрасен спектакъл. Комични ситуации, ирония, танц, театър. Водейки се шеговито по правилата на водевила, с карикатурен щрих блестящите актьори изиграват човешките ни недостатъци и страсти, като отдават почит на вечната любов. Хореограф е АнЛопез, Музикално оформление е дело на Франсоа Лопез, участват: Силвия Ди Ренцо, Елоиз Дешемен, Алесандро Сабатини, Ан Лопез, Франсоа Лопез.

Кои представления са акцентите на фестивала?
Не бих желала да деля представленията на по-добри и най-добри, защото говорим за много класни и оргинални спектакли, плюс това  всяко едно от тях си има своята неповторима специфика, но позволете ми да отбележа нещо – трансферът на международен театър и танц. Знаете ли какво се изисква да се доведе една трупа на пловдивска сцена от САЩ, например, или от Франция, или Италия, или от която и да е точка на Европа? Огромен труд и усилие! И всичко това се прави за Пловдив и пловдивчани – за да усетят духа на европейското и световно изкуство. Това е културна политика в действие, не виртуална и словестна, а реална. За девет години през Пловдив преминаха артисти от над 25 страни от 4-ри континента. В този смисъл считам, че отдадохме нашия дължим дял в битката на Пловдив за приза Европейска столица на културата. Не мога да не подчертая огромната заслуга на Община Пловдив, която бе нашият основен партньор през годините. Надявам се да имаме ползотворно и конкретно партньорство и с Фондация ”Пловдив – 2019”. Фестивал от този голям формат е невъзможен без широко партньорство, особено в новата ситуация, когато Пловдив е вече във фокуса на европейското внимание. Не случайно имаме и подкрепата на посолствата на САЩ, Израел, Белгия, Австрия и редица културни институти като тези на Италия, Унгария, Полша и др.

Фестивалът е този, който от девет години запознава публиката на Пловдив със световното и европейско театрално и танцово изкуство. Каква е изненадата за младите тази година?
Да! Една от големите ни радости е, че възпитахме в едно цяло поколение интерес към световния и европейски театър и танц.  Творци от цял свят се срещат и общуват с учениците и студентите на град Пловдив – такива срещи са провеждани в Пловдивския университет, СОУ”Св.Св Кирил и методий”, ЕГ”Ив. Вазов”, Нацоналното училище за сценични кадри. Тази година акцентът ни е работата с учениците от Френската езикова гимназия, с които сме в прекрасно партньорство. Част от екипа на Les Gens Du Quai Company — Франция ще се срещне с учениците, а гимназията ще е и своеобразен домакин на концерта на Фредерик Тари на  сцената на Културен център „Тракарт” на 1 Юни от 19ч. Всъщност възпитанието на интерес и духовен  и културен обмен е най-важният смисъл на една такава голяма международна фестивална проява.

Отново сте дали път и на пловдивските творци…
Да, това е нещо, на което много държим – проявите на пловдивските творци. Всяка година селектираме пловдивско участие. През години това са били постановки на Драматичен театър Пловдив, Куклен Театър- Пловдив, Танцово студио „Дуенде”, Театър „Хенд” и др.

Нещо по-конкретно за програма. Тя е видна от афиша, но няколко думи повече за страните-участнички…
Тази година ще представим 16 спектакъла от 9 страни: САЩ, Израел, Франция, Белгия, Италия, Полша, Унгария, Австрия, и България.

Авигея Бойкова

В периода от 22 до 24 май Капана се превърна в територия на графичното изкуство. Подчертавам, че не става дума за графичен дизайн, а за традиционната графика,включваща методи като литография, офорт, суха игла, монотипия, висок печат, гравиране, изработване на клишета, рисуване с туш, молив, въглен, запознаване с щампарството, подвързване, графични техники, изложби, работилници, прожекции, лекции и класически фото ретуш. Събитието се организира в подкрепа утвърждаването и възраждането на Капана като квартал на творческите индустрии и занаяти.  Артисти изложиха своите творения в арт клубове и галерии с вход свободен  за всички граждани,а други творци решиха да ни запознаят с изкуството си показвайки ни процеса нагледно,чрез демонстрации и уъркшопове. Отделно от демонстрациите и изложбите в бар ‚‘‘ Download ’’ и в ‘‘ Петното на Роршах ‘‘ се проведоха лекции и прожекции за графичното изкуство.                                                    

Аз ще ви запозная с няколко артисти и творчеството им ,които ми направиха голямо впечатление,въпреки че ако можех, бих ви предоставила информация за абсолютно всеки един от  художниците,взели участие в събитието,защото го заслужават.Но уви-физически бе невъзможно.

В арт кафето Basquiat Wine & Art бяха изложени графики на художника Сашо Костов,които се разпродадоха доста бързо. Името му е вече добре познато , тъй като това далеч не е първата изложба на артиста. Никога не е учил рисуване, а просто по усет, с талант и много желание твори. Самоопределя се като професионален драскач, но поглеждайки картините му, не би останал с подобно впечатление. Всяка една линийка е изпипана не с око или ръка, а със сърцето на художника

В звуковият капан  Sound Trap се проведе изложба на фотографиките на Иван Шопов и Ели Жотова под името ,,Графотони‘‘. Тези млади таланти ме възхитиха и вдъхновиха с креативността си и непреодолимото желанието да творят.

Иван Шопов е бийт герой с много имена (Drum Kid, Cooh , Balkansky). Роден е в гр.Троян през 1982г. Израснал в ателието на майка си,той започва да рисува от 6-годишна възраст.В продължение на 5 години изучава керамика,приложни изкуства и скулптура в Художествената гимназия в Троян.Там за първи път опитва техниката  ‘‘суха игла‘‘ и открива влечението си към графиката.След завършването на гимназията Иван кандидатства в Националната художествена Академия,където попада в класа на проф.Христо Стайков.Там усъвършенства техниките ‘‘ суха игла‘‘ и литография.По време на обучението си в София започва успоредно да се занимава и с музика.През 2005г. Е издадена първата му плоча с негова музика,след което той продължава да се занимава и с двете начинания.Превръща креативността си в кариера.До момента Иван Шопов има над 70 издадени плочи.

Ели Жотева е родена в България,но израства в Лос Анджелис.Тя е интер-медиен артист с фокус върху визуалните изкуства.Изучавала е фотография в колежа Санта Моника,а през 2013г. Завършва Изящни изкуства в Южнокалифорнийския университет.През последното десетилетия тя прави изложби в Европа,Северна Америка и Австралия.Творческата й практика се охарактеризява с  това ,че често съчетава експерименталната фотография със светлинно-звукови инсталации и site-specific скулптури.

На ул.Магура станах свидетел на демонстрация на графична рисунка в цвят от Димитър Кацаров на фона на музиката от ‘‘Modern Electric Blues Session‘‘ и ‘‘Electro Swing Session‘‘.Драгомир Димитров ни запозна с много интересна техника,която спада към колографията и представлява директна манипулация на графичната плоскост с редица подходящи материали.Такива са например някои видове твърди PVC лепила, моделинови пасти и др.След манипулацията ,изработената матрица бива отпечатана по метода на дълбокопечатните техники (офорт,суха игла),на високопечатните(линогравюра,дърворез) или в комбинация от двете.Техниката е силно интуитивна,много пластична и гъвкава и позволява голям набор от комбинации с други класически графични техники.

Много въпроси задава в Баня Старинна изложбата „Отклонение: може ли хаосът да е норма, а нормата отклонение“

Стефка Георгиева

Фестивалът за съвременно изкуство „Арт позитив“  за дванадесети път посрещна своите посетители в Баня „Старинна“. Тенденция на днешния арт е да провокира, а това е крайно осезаемо в Баня „Старинна“, даже свръх. Влязох в Центъра без очаквания, а излязох безмълвна. Не знам как да определя тази изложба. Единственото безспорно и несъмнено твърдение е, че е сетивна.

Деветнадесет млади автори представиха своите проекти и идеи, които повлияха по различен начин на зрителите. Може би заради тайните ми симпатии към физиката, общата работа на Любомир Хаджийски, Мартин Москов и Петя Миланова ме впечатли. Техният проект носи заглавието „Киматика на звука“ и представлява интерактивна инсталация, която под движение на човешка ръка пуска музика, задвижва огън и вода. Авторите правят връзка между психологията и физиката, като стъпват на основата, че всяка човешка мисъл и всяко човешко същество има свое трептене, което се разпространява като вълна и се улавя от други хора.

И докато все още пазех лицето на усмивката си, се натъкнах на видеото на Трифон Ташев, което може би ме стресна. Видеото представлява водещи откъси от новинарски емисии, които ескалират до фестивала в Рио. За фон на репортерите се чува фонов шум, който честно казано е малко плашещ. Идеята на Ташев е да представи човешкото свикване в негативизма и дълбоката радост, че това в телевизора не сме ние.

Изложбата под надслов „Отклонение: може ли хаосът да е норма, а нормата отклонение“ задава много въпроси. На някои от тях отговори ще намерите вътре, а други сами ще трябва да откриете.