Виртуозният цигулар Марио Хосен ще свири довечера в Пловдив на гала вечер в изискан класически стил в Градския дом на културата „Борис Христов”.
В навечерието на Коледните празници ще чуем шедьоври на Албинони, Паганини и Вивалди с участието на академичния оркестър „Орфеус” на Нов български университет.
Цигулар от световна величина, наричан „превъплъщението на Паганини”, Марио Хосен свири като солист с множество оркестри, сред които Английският камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската Филхармония и Симфоничния оркестър “Чайковски” на Московското радио.
Концертите се осъществяват с помощта на КЦМ 2000.

Наследник на писателя го открил в архивите, за да го предостави на ентусиастите от издателство Ния

Единадесетте страници променят коренно историята, която всички познаваме без оригиналния епилог

Някога да сте се чудели какъв е животът на една книга? Написва се, издава се и хайде по книжарниците? Не, разбира се. Дори великите класики и автори са имали какви ли не премеждия докато излязат във вида, който в е трябвало да звучат и изглеждат  първоначално. Това е историята и на Димитър Талев и неговата велика трилогия „Самуил-цар български”.
Първото издание на книгата е преди повече от петдесет години. Наследници на Талев разказват как щом е видял корицата с осакатено заглавие (съкратено само до „Самуил”) авторът е хванал един химикал и е започнал да дописва „цар български”. Независимо от това, трилогията се превръща в емблематична за българската литература. Едно цяло поколение, което е израснало с битките и любовта между твърдите й корици. Но едно остава загатнато – краят на самата трилогия. Оказва се, че досега никога не е имало такъв. Да, съществува край на трета част, но край на трите книги няма. Поне до днес. Младото издателско студио Ния направи своя дебют в литературата не с какво да е, а с преиздаване на именно тази българска класика. Три млади момичета искат да покажат, че с желание и в екип младите хора в България могат да създават красиви неща и да придават нов, по-хубав живот на шедьоврите. Дали щеше да им е по-лесно ако бяха започнали с хорър или фентъзи – със сигурност, но страстта в очите им щом говореха за Талев подсказваше, че българската класика е това, което ги влече най-много.  С много въпроси и изненади около работата им, за първи път книгата излиза така, както е трябвало да излезе още преди половин век. От редакционна гледна точка езикът на Талев е запазен, макар и за някои той да изглежда далеч от модерния. Талев няма да бъде Талев ако бъде модернизирано звученето му! Полиграфически изданието е изпипано до съвършенство и малко над него. Книга без твърди корици е като птица без криле, казват хората и наистина е така. А от Ния са осигурили достатъчно дебели корици, които да опазят ценния Талев текст. Изненадата идва, когато наследник на големия писател се обажда и им казва, че е открил в архивите епилог на Самуил, неиздаван до сега и го предоставя на девойките. Първоначално малко скептично поглеждат към находката, но се оказва, че тези единадесет страници са истинският край на трилогията.
Ако сте чели трилогия, а аз съм сигурна, че по-голямата част от вас са, то ви очаква една голяма изненада. Единадесет страници не звучат много, но са предостатъчни, за да променят коренно края на една книга. Кой губи от смъртта на Самуил? Какво се случва след това? Все въпроси, които може да откриете в единственото пълно издание на трилогията.

Актьорите от титулувания „Срещи на сляпо” гостуваха в Лъки Дом на киното

Двамата се загубили в мъглата на път за Велико Търново

Иво Дернев

Грузинците и българите си приличаме в това, че обичаме да си пийваме. И имаме страхотно вино, заяви в Пловдив днес Андро Сахварелидзе, който обра овациите на критици и публика в последния София Филм Фест за ролята си на Сандро във филма Срещи на сляпо. Той гостува заедно с екранната си партньорка  Мариам Антадзе в Лъки Дом на киното. Двамата представиха филма, който накара света отново да заговори за грузинско кино. Те бяха придружени от директора на София Филм Фест Стефан Китанов, който им връчи преди време и голямата награда на фестивала. Кита разкри, че след триумфа на Срещи на сляпо догодина грузинското кино ще е основен акцент в програмата на кино форума. 

Всъщност Андро и Мариам не са професионални актьори и това е дебютът им на голям екран. По професия той е сценарист и дори е съавтор на изиграната от него история, а тя е психолог. Надяваме се отново да се гмурнем в подобно приключение, не скриха пред публиката в Лъки те.

Видяхме толкова много места в България. Хората са толкова мили, всичко е толкова красиво. Много мъгла има обаче, много мъгла, много съм изненадана, каза Мириам, след като вчера групата им се изгубила няколко пъти на път за Велико Търново в непрогледна пелена. Андро е останал без дъх от природата у нас и разнообразието й, но най-впечатлен е от Пловдив. Някои места тук и в Грузия много си приличат, каза той. Да, гостоприемството тук е близко до грузинското, допълни го Мариам.

Двамата не скриха, че в работата си по Срещи на сляпо са импровизирали много, тъй като режисьорът Леван Когуашвили им е дал пълна свобода. Той е наш приятел и това ни помогна много. Бе много търпелив и чакаше много време за онова, което искаше от нас, уточни тя. Бяхме толкова свободни, че в диалозите можех да говоря каквото си искам. Все пак бях запознат със сценария отвътре, каза съсценаристът на филма и изпълнител на една от двете главни роли в него. 

За втора поредна година в клуб Библиотеката се събират едни от най –талантливите и уникални творци на ръчно правени неща и отново в навечерието на най-вълшебните и приказни Коледни празници. На 21.12.2014 в клуб Библиотеката ще се проведе Коледен Handmade Bazaar в самото сърце на Пловдив, в уютно и интелигентно направения клуб. Фокусът и тази година ще бъде върху авторските бижута, направени от камъни, скали, смоли, сухи цветя и други естествени материали, както и полимерна глина и неръждаема стомана. Изборът, разбира се, не сe изчерпва с това – ще имате възможност да изберете сред разнообразието от аксесоари за коса, брошки, плетени шапки и шалове, играчки от плат, коледни картички, кутии, изделия от керамика и всевъзможни красоти. Базарът започва в 13:00 часа и ще продължи до 19 часа. Повече подробности за събитието и авторите можете да видите https://www.facebook.com/events/1414835682140223/?fref=ts

Очакваме Ви!!!

Заличената през 1988 „Калуня-каля” на Георги Божинов възкръсна 10 години след смъртта на автора й

Голямата литература не търпи дъното на кашона. Точно там намира романа Деян Енев, за да я преиздаде заедно с Хермес

„Калуня-каля” със сигурност е книга, имала тежък живот. Издадена през 1988 година, тя има лошия късмет да бъде заличена и едва няколко бройки стигат до библиотеки в малките селища. Защо? Защото авторът й Георги Божинов е бил „враг” на държавата. Колко лесно е да бъде заличен талант, довел до написването на шедьовър. Колко много случайности са необходими, за да бъде преиздаден романът. Десет години след смъртта си, Георги Божинов гледа някъде отгоре прераждането на „Калуня-каля” и блестящият живот, който я очаква.

Пазар за стари книги в Красно село, Деян Енев вижда книга на дъното на един кашон и нещо в него го кара да я вземе. Чист късмет, защото след това е виждал книгата на друг пазар само веднъж. Това е била и „Калуня-каля”. Удивен от майсторството на Божинов, от този толкова богат език за кратко време, съвместно с издателска къща Хермес, преиздават романа и му вдъхват живота, който заслужава. Това е книга-пионер в много отношения. Сам Енев обясни, че щом се прочете този роман, ти просто няма как да се върнеш към глупава и графоманска литература, която залива пазара в момента. „Калуня-каля” е голяма литература. Тя е един съвременен роман за проблемите на личността, сложен в исторически рамки. При първото й издаване, няма абсолютно никакъв отзвук за нея, сякаш просто не съществува, но качествената литература не признава дъното на кашона. Не може да се отрече, че мъртвият автор придава една романтична нотка на безкрайност в процеса на четене, но мелодията, която следва всеки ред от романа задава верния тон, толкова нужен в момента на българската литература. Успява не само да си пробие път, но и да потече по фините пукнатини на общественото внимание. Тя е опит да се върне справедливостта в писателския свят. Макар и Божинов отдавна да не е сред нас, творчеството му тепърва ще излиза на бял свят. Пътеписите му, описващи малките селца из България и единиците старци, живеещи там. Макар и писани преди 40 години, текстовете му са толкова актуални и днес. „Калуня-каля” е книга с много въпроси около себе си и много необясними случки. Отърсва праха от себе си и успява да заживее нов живот, по-хубав и по-светъл.