Капана.БГ
Концерт на P.I.F. е предложението за петък от Петното на Роршах
Последният петък на октомври ще бъде отбелязан с концерт на P.I.F., в музикален клуб Петното на Роршах. Култовата банда идва в града под тепетата за поредна среща с пловдивската си публика.
След като през септември видяхме премиерата на новото им видео, няма начин да не чуем "Седем" и тази вечер. Димо я пише, докато мие чинии, на следващия ден я издрънква на китарата пред момчетата от групата, след което следват репетиции и запис. И с това парче, част от албума "P.I.F.4", групата не изневерява на своя разпознаваем и неподражаем стил.
Димо, Ванката, Юри и Мартин ви определят среща тази вечер, за да изпеят заедно с вас "Вали", "Всеки ден", "Оставам тук" и още любими песни от репертоара им. Началото е в 21:30, а билетът за лайва е на стойност 10 лева.
Мариан Вълев към публиката: Аз също съм овца като вас
Актьорът удря отрезвителен шамар на обществото в моноспектакъла ВИП
По ироничен и комичен начин актьорът показва жалката картинка на неудачниците, тръгнали да стават ВИП-ове с цената на всичко
Аз живея същия живот като вас, случват ми се всичките тия гадости, които ви се случват. Живея в същата държава, в която разни нещастници, лицемери и олигофрени превърнаха в безкрайно дебело черво, гневи се Куката
Паулина Александрова
Проблемите на съвременното общество, болните амбиции и грешното схващане за ВИП-овете представи Мариан Вълев в моноспектакъла "ВИП" снощи в ДК "Борис Христов". В 15 глави, актьорът сблъсква истинската си самоличност и тази, която му приписват. Двата персонажа непрестанно преминават един в друг, противоречат си, понякога дори се карат помежду си, а границата между тях е почти неразпознаваема. Актьорът влиза в контакт с публиката, провокира я, като по този начин посланията му стават още по-силни.
Да погледнем живота от малко-по-различен ъгъл, да събудим у нас чувството за съпричастност и доброта. Това подканва Вълев в пролога. Да се погледнем честно в очите и да направим заедно едно прозрение за човешката природа и държавата, в която живеем, призовава Вълев. Да погледнем майките си, които цял живот са работели за тази държава, а сега умират от глад, да погледнем братята си, които се самозапалват по улиците, да погледнем децата ни, които цяла нощ висят в чалга дискотеките. Нека поиграем играта "Стани богат", но така, както се играе в истинския живот. Да си представим, че пред всеки от Вас има по един бутон. Ако го натиснете съвсем анонимно получавате веднага по 1 млн. долара, но 1 млн. хора губят работата си. Натискате го, получавате парите, а аз се самозапалвам пред очите Ви. Ще го натиснете ли, или ще чакате човекът до Вас да ви изпревари?, провокира хората в залата той.
В глава 3 "Вяра" Мариян Вълев показва духовната си страна, но по начина, по който той го умее - с псувни, с арогантност, с гняв, но с дълбоката си душевност и истинност, доближаващи се до познатия си образ на Куката, отричайки фалшивия позитивизъм и отчуждението. В библейската препратка за непорочното зачатие, той задава въпроса "Господ има ли патка? Ако има, колко ли е голяма?". Визирайки Христовите мъки отправя болезненото питане: „Ако Бог е способен да стори това на собствения си син, как очаквате да постъпи с всички нас?"
В следващите части моноспектакълът представя историята на един неудачник, тръгнал по пътя да стане ВИП, поставяйки жестоката слава над любовта и близките си. За изкривения му образ, да си хармоничен, означава да си богат. След поредния случай, в който героят му не успява да се прибере за годишнината си, успокоява съпругата си с думите "Скъпа, представи си ни заедно цял живот, аз и ти... на двойни смени в Мак Доналдс". Героят му мечтае да стане известен със самолетна катастрофа, в която е единственият оцелял. Така пробива в Холивуд. А по пътя на славата не може да се мине и без наркотиците, които Вълев представя със забавна реклама. Хуманните послания на великите холивудски звезди пък са да учим децата си да се развеждат, а жените - да ни духат по брутален начин, да бъдем мъжкари като унижаваме другите и да ставаме известни без да имаме качествата за това, махна с ръка Вълев.
С много ирония актьорът показа колко пошло е отношението ни към болката на другите. Когато ВИП-овете страдат всички скърбим, но когато малко дете умира от глад не ни пука,. Трудно е да ни боли за някой, който не е известен, тъжно констатира Мариан.
В поредица от иронични и забавни закачки той препраща към жълтините по негов адрес, към интервюта и кастинги, шегува се с части от кариерата си и дори със самия себе си - с фигурата си, с участията си, като казва, че приятелят му Захари Бахаров е с по-хубаво и запомнящо се име, а това адски дразни образа му. Мариян Вълев не пропусна и да си направи селфи и да изиграе култовия танц на Куката.
В моноспектакъла актьорът споделя страховете си да бъде бунтар докрай като отправя апела, че въпреки че системата ни е повредена, правилата все пак трябва да се спазват. Аз не се боря срещу системата, аз съм част от системата, и аз също съм овца като вас. Аз живея същия живот като вас, случват ми се всичките тия гадости, които ви се случват. Живея в същата държава, в която разни нещастници, лицемери и олигофрени превърнаха в безкрайно дебело черво, гневен бе Вълев.
На финала Вълев казва за образа си "Аз съм просто огледало, в което виждате собственото си отражение". А преди падането на кулисите дойде и най-силното послание - картина на фабрика за обработка на бройлери от унифицирани хора роботи с маски на лицата като метафора на съвременния робски труд, на преклонението, на масата. Бъдете смели, не бъдете роби! В земята има хляб и гроб за всеки от нас! Така завърши Мариан Вълев, а след това падна на колене и се поклони на публиката.
За по-малко от час и половина актьорът улови всяка болна тема, всяко гнило звено от съвременния жесток живот, всяка човешка низост и глупост. На моменти забавен, на моменти ироничен, на моменти обладан от демоничен гняв, но с дълбоко откровение и истинност. В началото Вълев си пожела да направим едно прозрение за човешката природа и вдъхновение и да си тръгнем малко по-добри. След спектакъла, хората отвориха очите си и напуснаха Дома на културата с будната си съвест.
Поетесата Златина Великова: Трябва да сме влюбени в живота, за да го живеем с мерак
„Като дива река” е петата, за сега последна, стихосбирка на поетесата Златина Великова. Самото заглавието ни подготвя за това, което ни очаква щом разгърнем страниците на музата й. Една река, дива и буйна, те залива с емоции. Чист ручей, бликащ любов, очакване и малко тъга. Думи, които всеки от нас е искал да изкаже, но не е можел или просто го е било страх да си признае за случващото се вътре в него. Да направиш дисекция на собственото си сърце и душа, а после да ги излееш черно на бяло, представяйки ги на целия свят – това е творчеството на Великова.
Поетесата е родом от Нова Загора, но казва, че Пловдив е нейният град. Тук прекарва студентските си години и това белязва до голяма степен творчеството й. Сред присъстващите на представянето бяха нейни съученички и колежки от университета или както тя сама се изрази, хората, които имаха нещастието да четат първите й стъпки в поезията. Помня, когато ми даде да прочета това за първи път преди години, с носталгия сподели нейна приятелка, разгръщайки стихосбирката. Винаги влюбена – така я описват най-близките й хора. Великова си спомня как по гимназиалните купони винаги е намирала някоя друга минутка, в която да рецитира любимите си стихове на Елисавета Багряна и Дамян Дамянов. Златина означава злато и по същия начин римите й блестяха щом започна да чете подбраните стихове пред публиката в Бялата къща. Да чуеш как авторът сам чете произведенията си носи някаква специфична сила и спомен, оставащ в теб. Всеки следващ път щом ти сам отвориш книгата и започнеш да прелистваш, в ума ти изскача именно този нежен глас сред дървените греди, който с впита болка чете душата си. Да разгърнеш страниците на живота си и да ги подариш на света. Казват, че темата за любовта е вече комерсиална и изтъркана, но стиховете на Златина могат със замах да опровергаят това. Който не знае какво е това несподелена любов и не е имал такава да вдигне ръка, предизвика поетесата, а ръцете в публиката си останаха все така скръстени и държащи спомените. Думите са нищо без да вложиш нещо в тях. Златина казва, че пише, когато я стегне чипикът и я боли. Ако някой поет каже, че пише щастлив – не му вярвайте, допълни тя. Не всичко е цветя и рози, а тъгата и болката също са чувства, които трябва да бъдат споделени със света. За жалост или не, най-известните и стихотворения често биват крадени. Всички помним великото стихотворение „Писмо до Левски”, което уж бе написано от ученичка в единадесети клас. Разбира се, истината винаги излиза наяве и тя е, че всъщност Великова е истинският автор на тези силни думи. Не гледа на случилото се с лошо, даже се радва, че стихът й е стигнал до толкова много хора, а на ученичката единствено пожелава да е жива и здрава и някой ден да пише по-добре от нея самата.
Всеки човек може да намери поне едно стихотворение в „Като дива река”, което да свърже с част от своя собствен живот. Толкова рядко казваме думата любов, а камо ли да я изпитваме в това ежедневие. Трябва да сме влюбени в живота, за да го живеем с мерак, казва Великова. Това са стихове за истинските, смелите и за хората, които не ги е страх да отворят своите сърца.
Стрелките на часовника не чакат.
Неуморимо следват своя вечен ход.
Побързайте! Часовникът тиктака.
И няма време да живеем без любов.
/З. Великова/
http://kapana.bg/afish/stzenichni-izkustva/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15491#sigProId7461bfdfcb
Бойка Велкова играе Бернарда Алба в ДНА
Пазарджишкият театър гостува във вторник в Пловдив с една разтърсваща драма на любовта, възпята великия испански поет Фредерико Гарсия Лорка. Трупата излиза на сцената в ДНА в 19 ч. на 28 октомври, за да представи пред пловдивска публика постановката на Гаро Ашикян "Домът на Бернарда Алба”. Главната роля е поверена на една от големите звезди на Народния театър Бойка Велкова.
Палещо слънце, безродна земя , майчин деспотизъм и траур в къщата. Девет прекрасни актриси от Пазарджишкия театър ще ви докажат , че най- силното нещо на този свят е копнежа на една жена да обича и да бъде обичана, анонсират от екипа на театъра.
Пиесата на испанския поет и драматург Федерико Гарсия Лорка, написана само няколко години преди той да бъде разстрелян от палачите на Франко,вече от седем десетилетия не слиза от сцените на световния театър. Не само защото нейната тема е неистовата жажда за любов, а защото тази жажда е показана във всичките й възможни измерения: страст и чувственост, ревност и омраза, готовност да бъдат прекрачени границите на традиционния морал. Темата за свободата е другият стълб на тази талантливо написана творба.
След смъртта на мъжа й, Бернарда се опитва насила да затвори в многогодишно траурно уединение петте си пораснали дъщери. Нощем обаче, край прозореца на здраво заключената й къща, обикаля млад мъж. Една от дъщерите на Бернарда смята, че тя е законният обект на вниманието му. Само че младият Пепе Романо с друга се среща в късните часове на нощта. С Адела – най-младата и най-експанзивната, готова на всичко в затънтената испанска провинция, където все още е нормално за прелюбодеяние жените да бъдат пребивани с камъни както през Средновековието.
В ролите: БОЙКА ВЕЛКОВА (гост), НЕЛИ СИРАКОВА, ИВА ОГНЯНОВА, ДЕТЕЛИНА СТОЙЧЕВА, МИРА ЯНЕВА, ИЛИЯНА ЛАЗАРОВА, МАРИЯ МИРАДИ (гост), ЛЮДМИЛА ДАСКАЛОВА,ДИАНА ДОСЕВА
Празнуват с концерт половинвековния юбилей на АМТИИ
50 години от създаването на АМТИИ се навършват днес. Музикалното школо ще отбележи празника си точно както най-добре умее- с концерт и гала-вечер. На официалното честване на половинвековния юбилей ще присъстват много гости както от страната, така и от чужбина. Събитието ще бъде в Дома на културата днес от 18 часа. Преподаватели и ученици ще могат да покажат своите таланти взимайки участие в концерта. Освен тях на сцената ще се представят и хорът на академията, симфоничният оркестър, както и хор Гаудеамус.
Христо Станкушев днес на гости в „Молескин“
Тази седмица гост в предаването „Молескин“ по Радио Пловдив ще бъде арх. Христо Станкушев, познат като един от основателите на архитектурното студио dontDIY, което е отличено с първа награда в конкурс за Пасивна Къща 2012г., трета награда в конкурса за дизайн на Студио 5 на БНТ през 2012г, бронзова награда A Design Award в Милано през 2014г, първа награда за интериор на годината на Наш Дом през 2011г и награда за мебелен дизайн на фестивала Мискер в Белград. dontDIY тази година съставяше кураторския екип на One Architecture Week.
В най-активната архитектурна седмица в годината „Молескин“ успя да се вмести в натоварената програма на Христо Станкушев и да се срещне с него за интервю. Оказа се, че той не само е талантлив архитект и куратор, но и изключителен меломан и музикално-фестивален пътешественик.
Тази седмица ни очаква една изключителна музикална селекция и множество вълнуващи истории за музика и фестивали в най-различни кътчета на Европа.
Тази седмица „Молескин“ по изключение ще се излъчи само в неделя (26.10.) от 19:00 часа.
Капана посреща Нощта на фотографията
Пет галерии в квартала посрещат изложби на водещи съвременни майстори на обектива
Точно в 19часа едновременно в пет галерии в квартал „Капана” ще се открият Фотографските изложби, обединени под общата тема - ”Kapana-FashionF”. Изложбите са по проект на доц. Никола Лаутлиев, председател на „Пловдивско фотографско средище и фотографа Соня Станкова. Три от галериите, в които ще бъдат подредени са създадените по проекта „Капана – квартал на творческите индустрии” на фондация Пловдив 2019 - галерия „CACHE ATELIER”, галерия „ POINT-BLANK” и „ЛАСТИЦИ”. Другите две изложби са в галерия „Лаутлиев” и „А+”.
Пловдивчани и гостите на града ще могат да разгледат творбите на четирима водещи съвременни фотографи – двама от тях са автори, реализиращи своята креативност в Европа , а другите двама са фотографи от селекцията на „Фестивала на модния дизайн и фотографията” за 2014 г. в Хюер, Франция.
Стефан Милев, чиято изложба ще може да се види в галерия „Лаутлиев” живее и работи във Франкфурт, Германия. Определя се като импресионист, експресионист и сюрреалист. Той придава на своите творби изтънчена аура на загадъчност, която поставя работите му на границата между фотографията и живописта.
Мина Анхела Игнатова е магистър по История на изкуството в Сорбоната, автор и фотограф в Париж с многообразна и богата творческа дейност, посоки, жанрове и стилове. Дълготрайните проекти - документ или репортаж са в основата на нейния авторски подход. Във времето тя реализира успешно и интересите си към текста, книгата и други форми за визуално общуване. Нейната изложба ще бъде подредена в галерия „CACHE ATELIER”.
Нощта на фотографията ще посрещне в галерия „ POINT-BLANK” и Бирте Пийонтек от Канада. С проекта „Мимезис” Бирте изследва темата за личността и човешкото търсене на идентичност. Създава измислен свят на изображение, който опосредства връзката ни с реалността. Тя присвоява, променя и тълкува наново оригиналните изображения, в опит да покани зрителя да погледне отвъд повърхността.
Швейцарската фотографка Мари Риме ще представи в галерия „Ластици” седем фотографии, наречени „РИЗНИЦИ”. Геометричност в наситени цветове, строга композиция – това е в основата на работите на Мари Риме. Това е серия, в която жени са облечени в костюми, изработени от предмети от ежедневието. Тези портрети са отправната точка за разсъждение върху взаимовръзката между сила, война и орнамент.
Втората програма от „Нощта на фотографията” е създадена по проект на Соня Станкова и ще представи изложбата „Моделът авторства” на Драгомир Ушев в Галерия „А+”.
След официалното откриване на изложбите в клуб Библиотеката от 20.30 часа Нощта на фотографията ще продължи с прожекциите на фотографии, представяни на престижни български и международни форуми, правени по време на фотоваканции, както и проектни работи на автори от България, Македония, Румъния, Сърбия и Швейцария.