Капана.БГ

Капана.БГ

Валери Кьорленски заема временно поста изпълнителен директор на фондацията

Изпълнителният директор на фондация Пловдив 2019 бе освободен от поста си с решение на управителния съвет от днес. Мотивът за раздялата с бившия вече първи в структурата, извела града до титлата Европейска столица на културата е нуждата от реорганизация й.  От името на управителния съвет благодаря на Джема Барух за усилията и приноса й в работата на фондацията, за вярата в нашия общ успех , сподели проф. Даниела Дженева – председател на Управителния съвет на Пловдив - 2019.

Пред фондацията след спечелването на титлата Европейска столица на културата 2019 стоят нови приоритети, свързани с развиване на набелязаните цели и задачи. В следващите 12 месеца предстои разширяване на екипа с експерти в областта на маркетинг и реклама, чиято основна цел ще бъде да привличат допълнителни средства от частния сектор и по различни европейски програми за съфинансиране на проекта. Временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор ще бъде г-н Валери Кьорленски, който е част от проекта Пловдив - 2019 от самото му създаване. Освен че вече е заемал тази длъжност, г-н Кьорленски добре познава културния живот в Пловдив и страната и ще поеме подготовката на новите проекти, които трябва да стартират през следващата 2015 година.  Управителният съвет възлага на временно изпълняващия длъжността директор провеждането на конкурси за ръководни длъжности във фондацията.
Припомняме, че в интервю за Под тепето вчера зам.-кметът Стефан Стоянов разкри, че предстои международен конкурс за артистичен директор на фондацията.

Книга за Кичука, която прави бърз преглед на съвременното живеене

Завиждам ви, че тепърва ви предстои да прочетете „Маса за един”, сподели писателката Ина Иванова

Тази седмица Димитър Гачев седна на горещия стол на Spirt&Spirit в Петното, за да разкаже за романа си „Маса за един”. За това как един невероятен съвременен български поет се отклонява от пътя си и се озовава в прозата. Как умението да събираш максимум смисъл в минимум думи е помогнало да сътвори една цяла книга. Как докторите по професия крият в себе си таланта на изкуството зад бялата престилка.

Това е роман, който безкомпромисно прави бърз преглед на съвременното живеене. Аз до скоро не знаех, но ми обясниха, че това е т.нар. сюжетен роман, обясни на публиката авторът. Един от най-големите проблеми в съвременната българска проза е поддържането на ритъм, което поетичната муза на Гачев успява да овладее прекрасно. Действието в целия роман се развива за един ден в едно квартално барче, събрало няколко приятели в себе си. Така, както се случва и в реалния живот, всички те отичат от топоса, но променени и различни.Едни от любимите герои на всички, прочели книгата са бабите. Онези жени, които бърборят на масата до вас, на пейката до вас и навсякъде, където се озовете - клюкарещите старици винаги са там.  Действието може да е бързо,  но книгата те кара да се връщаш постоянно назад и чисто душевно да се наслаждаваш на всяка една дума в нея, сподели писателката Ина Иванова и допълни, че завижда на всеки, на когото тепърва му предстои да прочете романа.  Гачев сподели, че нещо подобно от разказа му  се е случвало и в реалния живот. Една сутрин, минавайки покрай кварталното кафене вижда един от най-големите разбойници, който може да съществува във възможно най-разбойническия квартал – Кючук Париж. Той стоял зад бара, а Гачев учудено го питал какво прави там.Оказва се, че разбойникът е набил собственика и го е заключил в тоалетната отзад.
Счита ли се Гачев за интуитивен писател? Аз считам себе си за велик писател, както всеки един написал поне една книга, каза Гачев от сцената. Неговото обяснение за публиката в Петното беше – всеки гении иска да е най-добрият и ако може другите да умрат без да са създали нищо, за да може той да остане за вечни времена. Признавайки си, че е слабо филологически и философски подготвен, да си интуитивен писател е много добро измъкване от подобна ситуация. Но все пак душевният писател пише за малките неща. За дребните неща. За хората.той прави героите си малко по-мъдри, от колкото мисли, че заслужават. Обяснението му за това е , че не може да дочака няколко книги, че да може те да са глупави, глупави и да се изкачват заедно с него. Няма време за еволюционни поредици.

След неочаквания болничен, който сполетя театър Хенд в началото на сезона, най-сетне предстои премиерата на "Дон Кихот и Санчо Панса или нелепите приключения на Дончо Манчев и Станчо Панчев"

Заповядайте на 24 и 25 октомври /петък и събота/ от 19,30ч. за да видите какво са ви приготвили

Отново съвременна комедия, в която вярата, идеалът, възвишените стремежи са отхвърлени от суровата действителност.
Всичко е относително и най-страшното е незачитането на човешката личност. Дали Дончо Манчев и Станчо Панчев ще успеят да съхранят своята нравственост, духовност и свободната си душа...

реж. Добрин Добрев – Додо
драматург: Борис Зафиров
муз. обработка: Петър Стоянов – Пепе
сценограф: Ваня Стефанова
участват: Иво Игнатов - Кени; Мария Димитрова и Ивайло Иванов
Реализирано с финансовата подкрепа на Национален Фонд "Култура"
За резервации: 0888 96 76 13; 0898 492 672
Билети: 12лв - работещи и 7лв - учащи и пенсионери

Почти безлюдно галерия Ластици откри изложбата на Мари Рим „Доспехи”. Оказва се, че добрите намерения за поправка на улица „Христо Дюкмеджиев” попречиха на събитието и така чашите с вино си останаха недокоснати на масата. Изложбата на швейцарката пристига под тепетата благодарение на Международните фотографски срещи.

„Доспехи” стартира като училищен проект, но силата му придобива световни висоти. Това са жени, до една част от семейството на Мари, които носят тежките доспехи на ежедневието. А именно, техните костюми са създадени от предмети с всекидневна употреба и са начална точка на размисъл върху властта, войната и украсата. Заснетите дами губят своята идентичност и се превръщат в поставка за дрехите си.  Първоначалната идея на авторката е била да облепя самите предмети по лицата, но преподавателите й я съветват да ги създаде в маски. Защо жени? Избира ги, както сама обяснява, защото тя е жена и това е най-близко до нея.   Идея, близост и изискана работа съчетани в ярко цветна геометрия и стриктни композиции са в сърцевината на изксутвото на Мари Рим. На пръв поглед толкова елементарно, но щом се вгледаш по-дълбоко виждаш изкуството на ръчно създадените маска и фон. В племенното изкуство маската изпълнява ролята на знаме, в която изграждането й като перфектно симетрично-геометрично  творение е било на първо място. Изложбата на младата фотографка може да видите до 7-ми ноември в пространството на галерия Ластици, а за по-игриво настроените – чувствайте се свободни да си носите кофичка и лопатка, както самите организатори агитираха преди откриването. Тъй като отпред все пак е строителна площадка.

Изложба на световнопризнатия фотограф Марк Аснин бе открита вчера в София.


С изключителен успех премина откриването на изложбата на Марк Аснин в галерия за фотография SYNTHESIS – София. Тя е част от фестивала “Международни фотографски срещи – Пловдив” и се организира със съдействието на фондация “Пловдивско фотографско средище”.
Изложбата, с която Аснин се представя в България носи името „Чичо Чарли”. В продължение на 31 години, фотографът Марк Аснин документира живота на неговия чичо и кръстник Чарли Хеншке, като създава сурова серия, по-късно издадена в книга със същото заглавие от издаделство Contrasto.
Аснин започва това изследване като колежанин и не спира през годините да регистрира срещите със своя герой, измъчван от психично заболяване, наркомания, обтегнати семейни отношения. В по-късно издадената книга и видео авторът използва множество цитати на своя роднина например: „Най-самотното място е тълпата...” Чарли Хеншке.
"Често ми задават въпроса какво представлява "Чичо Чарли". Човек би си помислил, че след три десетилетия, такова обобщение не би било трудно да се направи. Но, този проект е живот, неподправено неразбираем; животът на един човек - моя чичо. Тук става дума за мъртви мечти, разочарование и за упорството да откриеш трошици щастие в потискащото си съществуване. За последствия, пропуснати шансове, заблуди и загуби. Една особена симбиоза - неговите думи и моите фотографии. Последният ми танц с моя кръстник." Марк Аснин
Марк Аснин е американски документален фотограф, който учи в Колежа за визуални изкуства в Ню Йорк. Публикувал  e в редица издания включително Life, The New Yorker, The New York Times Magazine, Geo, La Repubblica и Le Monde. Негови работи са били изложени в музеи и галерии в Съединените щати и Европа, включително и в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Музей на изкуствата в Балтимор, Mузей на съвременното изкуство в Москва и също са включени в няколко постоянни колекции, сред които Националния музей на американското изкуство и Международния център по фотография.
Изложбата може да бъде видяна до 11ти ноември в галерия за фотография SYNTHESIS, София, бул.”Васил Левски” 55, до ФотоСинтезис Арт Център

Клубът ще функционира като кътче за култура и фини вкусове

Паулина Александрова

След дълго отлагане отново заработи едно от любимите заведения за почитателите на изкуството, джаза и фините вкусове – клуб Баския. То вече се намира на точното си място – Капана. Новото кътче за култура е напълно в духа на квартала, често наричан сърцето на града. Познатото име в клубния живот този път ще ви изненада със съвсем нов интериор и начинания.

От къде другаде да започнем, ако не от големия артист Баския, събрал собствениците Ева и Константин и дал името на тяхното място. Негова картина е важна част от интериора – тя е по диванчетата, креслата, менюто и бара, а името му е изписано върху бутиковите чаши за вино. Ева и Константин залагат на старинни и нестандартни мебели като например масичките, направени от шевни машини и красиви изписани дървени столове. Друга маса е пълна със старинни монети.  Барът пък е измайсторен от старото дюшеме. Между автентичните гранитни колони се разполагат красиви картини, като всеки месец ще има изложба на различен художник. Малък дизайнерски хладилник, изработен по време на фестивала ONE DESIGN WEEK, внася още по-цветно настроение. В Баския дори посещението на тоалетна е забавно, тъй като влизайки се откриват двата прохода към „покоите” на Краля и Кралицата, а на излизане  си измиваш ръцете на дизайнерска дървена мивка като истински аристократ.  Най-важният компонент от интериора е сцената, на която ще намират място различни музикални и културни изяви.

В бутиковото заведение се предлага италианско кафе от висок клас, поднесено с мляко или сметана с няколко бучки захар. Чаят пък върви в комбинация в домашен мед и лимон. Виното се поднася по стара традиция с резен свежа ябълка. Към фините вкусове на напитките се предлагат различни плата със сирена или „вкуснотийки”- мъфини, кексчета, домашни сладки и брускети. Докато се наслаждават на приятна музика и сутрешно кафе, хората могат, освен всичко, и да почетат от някой от великите романи, сякаш разхвърляни тук и там из интериора. 

В Баския  ще се организират и различни културни мероприятия като филмови вечери с прожекции на стари филми, изложби, куклени театри, камерни концерти, различни музикални изяви и др. Желанието на Ева и Константин е да дадат шанс на талантливите хора, които не са популярни, но могат да покажат нещо наистина интересно и добро.

Официалното откриване ще се състои на 13 ноември и ще продължи до 20 ноември. Всяка вечер от празничната седмица ще предложи на посетителите различни събития. В първата ще се открие изложба, втората е блус вечер, третата ще се играе театър, четвъртата ще се пее на живо, а останалите три ще запазим в тайна, за да има изненади.

Новото кътче за култура Баския се намира в Капана на ъгъла между ул. Братя Пулеви и ул. Йоаким Груев.



Известната  пловдивска керамичка Анастасия  Ножарова ще гостува с изложба живопис в Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив от 27 октомври до 7 ноември 2014 г.
Анастасия Ножарова  от дълги години живее и твори в Пловдив – градът на художници и таланти. Тя е творец който оставя запомняща се следа в културния живот на града. Автор е на над 20 самостоятелни и участник в множество общи изложби. Нейни творби са притежание на частни колекции в България, Германия, Белгия, Франция, САЩ, Русия.
Анастасия Ножарова  е многопластов творец – художник,  керамика, живопис,  пластика и глина, пластика и глазура.
В творбите и е залегнала богатата душевност на човека и гениалността на твореца, те носят в себе си очарование, хармония, настроение. Творбите на авторката активно контактуват с всеки посетител, разказват истории,  вдъхват реалност, атрактивност, адаптивност.

Изложбата ще бъде подредена в Централно фоайе на Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив .
Официално откриване
27.10.2014г.
17.00 часа

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…