Много емоция, много любов и циганска свобода – по този начин дадохме старт на тазседмичния уикенд от Конюшните на царя. В разгара на лятото, когато уж градът е празен и нищо не се случва, това което може да те усмихне най-много е една от най-веселяшките групи, посещавали града в последните месеци. The Underscore Orkestra  са една палитра от цветове, музика, сценично поведение,  което няма как да не изстреля петъчното ти настроение сред звездите. Макар и корените им да са доста далеч от Източна Европа, то музиката им е изцяло вдъхновена от тези типични ритми, които само ние имаме. Балкански, етно, клезмер, джаз и суинг звучаха два часа на сцената, а към тях и щом се включи бели денсърката то всичко стана приказно.

В духа на българската сватбена традиция, както се изразиха и от самата група, вокалистът се обърна с гръб и просто хвърли диск, а който си го хване – за него е. Първо беше играта да познаеш коя е песента, за да получиш сидито, а накрая просто питаха кой иска безплатен диск и му го даваха. Получавам сърцебиене от тази музика, сподели момиче от публиката. Неслучайно за точно тези ритми се казва, че са музика за душата- когато се изнервяш, че си седнал на стола и тялото ти трепери, защото вътрешното ти чувство е да станеш и да танцуваш бос по земята. Всъщност, така и танцуваха всички. Макар и първоначално хората от публиката да си бяха в пълен комплект с обувките, то към края на концерта музиката беше влязла под кожите на всички и десетки танцуваха боси по горещите плочки. В същото това време музикантите на сцената гледаха всички и просто им се радваха, дори някои от тях слязоха и започнаха да танцуват редом с феновете си. Още в началото те споделиха колко са очудени и благодарни, че са се събрали толкова много хора на концерта им предвид факта, че в същото време беше закриването на Международния фолклорен фестивал, който и те самите са успели да посетят предните вечери.

Паулина Александрова

Ненормална локация на бистро и стаи за гости Green house. Именитата зелена сграда се явява един вид пресечна точка на култови за Пловдив места -  Главната улица от една страна, Капана от друга и  Старият град от трета. Всяко от тях е на десет крачки разстояние. Посещава се предимно от чужденци и туристи. Цената за нощувка достига до 10 евро на легло.
 
Бистро и стаи за гости Green house е семеен бизнес. Семеен не само по кръвна линия. Собствениците споделят, че дори с персонала са в изключително близки отношения. Чувстваме се като едно голямо семейство, не е нужно някой да се държи строго или да нарежда. Това е излишно, работим вече няколко години заедно и обичаме всички, допълват те. Непринудено е и отношението към гостите – без излишни официалности, но с по-голяма доза усмивки и приятелски чувства. Дори баничка с бозичка е поднесла за закуска собственичката на едни туристи от Франция. На всеки от посетителите тя подарява и по една карта на Пловдив, за да разгледат всички интересни места. Често организират и посещение на храмове и други близки забележителности.
 
Обстановката в заведението и хостела също напомня на домашното пространство. В бистрото има кът, близък до този на хол – кресла, масичка, цветя, библиотека, сувенири и дори нощна лампа. Кухнята е типично българска, което много се харесва на чужденците – боб чорба, мусака и други домашни манджички.  На стената има голям стенопис на улицата, където е нарисувана Зелената къща и сградите около нея.
 
Не само фасадата, но и всички стени в стаите за гости са в зелено. Успокояващите  нюанси придават още повече спокойствие и уют.  Във всяка стая има картини на пловдивски автори с пейзажи от града. Една от гостните пък се отличава с кръгъл прозорец като тези на корабите. В общите скоро е направена стена на мечтите и пожеланията.
 
Семеен уют и топлина лъхат от всяка част на Green house. Приятният престой често кара туристите да се върнат отново. Много от тях стопаните вече приемат като приятели, разменят си координати и поддържат връзка. 

На берберско уиски в Стария град

Паулина Александрова
 
Арт клуб Morocco & more е едно нетрадиционно място. Трудно е да се определи статута му – дали е галерия, арт магазинче или кафене. Това е място за изкуството във всичките му проявления – картини, ръчно изработени бижута, картички, инсталации, фигури от дърво, хартия и т.н. На където и да се обърнеш виждаш произведения на изкуството, дори масите, на които си пиеш кафето.
 
Заведението отваря врати преди около 5 години, когато Жана Симеонова започва да работи с Шафлик Субаи – марокански артист, изработващ осветителни тела от папие-маше. Тогава тя е привлечена от мароканската култура и заедно със съпруга си решават да я пренесат в Пловдив. Така се ражда кафене Мароко. Започват да предлагат истински марокански чай, който всъщност представлява вид зелен чай с много мента и захар. В Мароко той се пие в огромни количества по всяко време на деня, заради климатичните африкански условия. Той ободрява и утолява жаждата. В Европа е известен като берберското уиски.
 
Изумена съм от културата на Мароко. Пътувахме до там и не можех да повярвам, че тези хора имат такова силно чувство за естетика. Навсякъде имаше невероятни детайли, всичко беше изпипано. В България сме по-ориентирани към западната култура, но за мен тази е много по-интересна. Затова реших да я покажа на пловдивчани, споделя Жана. 
 
В клуба могат да се видят още много предмети от мароканските занаяти. Там има тажин, който представлява специален съд за приготвяне на храна, подобно на нашите гювечи. На стената е окачен аплик – осветително тяло, изработено от кожа, с изрисувани африкански мотиви. Една от масите е направена от сандък, върху който също се разполагат марокански културни знаци. Други мотиви има и по външните каменни маси. Колекция фотографии от Мароко пък ни помагат да се запознаем с архитектурата и природата там. Вътре има и типично африканска стенна арка, под която се излагат картини.
 
Не само Мароко намира място под малкия покрив на заведението. Всеки месец се правят изложби на артисти от различни краища на България и Европа. Гостуват много художници, писатели, музиканти, които могат да посвирят на пианото, а от известно време там  има и постоянна школа по рисуване на Жана Симеонова. Често идват и фолклорни изпълнители. Веднъж един състав накарал цялата улица да танцува българско хоро. Настроението се разнесло навсякъде, включили се всички минувачи и клиенти, дори едни гърци се хванали на хорото. 
 
Туристите са очаровани от мястото. Често си разменят координати с Жана и си пишат. Това е едно интернационално клубче, споделя Жана, идват много чуждестранни артисти, представят се различни култури, а не само мароканската. За това на скоро се смени и името – вече е Morroco & more. Целта ни беше да създадем едно непретенциозно кътче. Хората, които идват тук не се вземат прекалено на сериозно,  не се смятат за великани нито пък се интересуват от това дали ще получат популярност. Просто правят това, което им харесва. Затова и аз се чувствам добре, радвам се, че мога да дам поле на изява на именно на такива хора.

Паулина Александрова

В началото на лятото Пловдив се сдоби с къщичка за книги. Тя се намира в Старият град пред арт клуб Мароко. Инициативата е на Искра Петрова, която е учила в Сорбоната. За Запад има много такива book houses, а вече могат да бъдат открити  и в няколко български града.  Те приличат на къщички за птици, но когато ги отвориш, намираш книги. Хубавото е, че никога не знаеш какво ще намериш вътре или какво ще ти хареса. Всеки може да дари или си вземе книга, без такси или срокове за връщане. Така непрестанно се осъществява един книжен кръговрат. Това е част от световната инициатива Bookcrossing, което буквално означава размяна на книги.

Пловдивската къщичка вече разполага и със свой блог, в който заелите книга пишат своите впечатления и любими цитати. Неговото име е „Седем дена от живота на една къщичка за книги”.Там може да се намери информация за някоя от тях – къде е в момента, кой я е взел, дал ли я е дал на някого и т.н. Собственичката на заведението, пред което се намира къщичката за книги споделя, че първоначално е смятала, че това няма да трае повече от няколко дни, но интересът към книгите е голям. Самата тя непрекъснато си чете от малката библиотека. Книгите непрестанно се сменят, казва тя, много от хората не ги връщат изобщо, но за сметка на това винаги има някой, който я допълва. Хората си носят стари книги, за които вече нямат място или просто ги даряват от добро сърце.

Вътре има всякаква литература. Това му е хубавото на тези къщички – има малко книги и понякога вземаш нетипична за теб литература, така се обогатяваш, разширяваш кръгозора си или се запалваш по нещо ново.

Всеки, който желае да си вземе или да дари книга, може да отиде по къщичката за книги в Пловдив. Тя се намира в Стария град на ул. Проф. Крикор Азарян  7, пред арт клуб Мароко. А това е нейният блог  http://7dena.blog.bg/

Екипът на предаването The Travel Show снима града ни в продължение на два дни


80 милиона души по цял свят ще научат за историята и ще се запознаят с красотата на Пловдив. Това ще се случи благодарение на The Travel Show -  водещо предаване за пътуване на BBC World News. Екип на телевизията гостува под тепетата, като ще прекара пълни два дни в града. „Най-интересните истории и най-вълнуващите дестинации от цял свят“ е мотото на предаването, което  директен наследник на дългогодишната програма за пътуване Fast Track.  Предаването стартира в края на февруари тази година, излъчва се в 5 емисии седмично и се гледа от повече от 80 милиона зрители по цял свят.

Екипът на програмата е тук по покана на Община Пловдив, а посещението е резултат от участието на града на туристическото изложение в Лондон WTM през ноември 2013 г. 

Редакторът на популярната по цял свят поредица Fast Track, Mаѝк Лондон, бе впечатлен от уникалността на Пловдив и фактът, че той е сред  наѝ-старите градове в света. Водеща на шоуто е чаровната Криста Ларууд, която е представяла програми за пътувания в над 50 държави в продължение на 15 години, много от които за ВВС, Travel Show и Lonely Planet. Зад камерата на предаването е Том Хюитън, който е снимал в много различни места по света и има опит в работата по програми за пътувания, приключения и образование.
Журналистите от BBC World News ще се фокусират върху текущите археологически проучвaния в античния и съвременен център на Пловдив, начините, по които се планира те да бъдат експонирани,  както и пряката им взаимовръзка с туризма в града. Те ще заснемат работния процес, ще интервюират археолозите за очакванията им за бъдещи открития и за мотивите да се направят подобни мащабни инвестиции.

Екипът на The Travel Show проявява интерес и към международния архитектурен конкурс, който е иницииран от Община Пловдив за реконструкция на централния площад.  Важен акцент във филма ще бъдат и античните обекти, които освен туристически забележителности, са превърнати в съвеменни културни сцени. Именно поради тази причина в предаването ще бъде поставен фокус и върху Международния фолклорен фестивал, който се провежда в момента на  сцената на Античния театър в града. 

Този огромен интерес на чуждестранните журналисти е естествено следствие  от нарастващата популярност на Пловдив в областа на културно-историческото наследство и скорошните археологически разкрития. Тези дейности са и част  от от позиционирането на Пловдив като един от най-силните кандидати за „Европейска столица на културата 2019“. Екипът на BBC ще представи на 80-милионната си публика сърцето на Пловдив - богатото му антично наследство, което може да се съревновава със световноизвестни културни дестинации.
 

Какво сме загубили заради политическата пропаганда 

Паулина Александрова

Призраците от площад Централен. Тях ще видите в днешния ни пореден епизод от рубриката Забравеният град. В случая обаче по- подходяща е шапката Унищоженият Пловдив. Тъй като сме загубили много, много с изграждането на новата поща, плаца за манифестации и прилежащите му територии. Сравнени със земята са знакови сгради, цял един мини квартал с чудни еднофамилни къщи, на които днес се дивим тук и там из Пловдив. Най-страшното- затрити са дух и история в името на политическата пропаганда. Представяме ви призраците от площад Централен и в контекста на изминалия международен архитектурен конкурс за нова визия на пространството, който всички се надяваме да бъде осъществен докрай и да превърне района от самолетна писта в красива и най-вече- човешка градска среда.     

До 1891г. на мястото на днешния площад Централен има само едно поле.
През 1892г. легендарната драматическа трупа „Сълза и смях” намира убежище в Пловдив след като била заставена да плаща непосилен наем в София. Местните общинари предоставили на софийските актьори терен, намиращ се в Централната част на града, за да изградят новия си театър. Внушителната сграда била построена бързо и евтино от дърво. Така на 23 август 1892г. трупата изнесла първата си постановка под собствен покрив. За 2 месеца представленията им били гледани от близо 30  000 зрители, а според статистиката по това време толкова било цялото население на Пловдив. На 20 февруари 1896г. обаче стихиен пожар изпепелява театъра до основи.
 
На негово място през 1923г. бил издигнат хотел „Цар Симеон” на Михаил Димитров. Три години по-късно сградата става собственост на крупния тютюнев търговец Димитър Кудоглу, който обявил, че превръща хотела в дом на благотворителността и народното здраве.  Там лечението било абсолютно безплатно. Хора, които никога не били посещавали лекар се трупали пред вратите на диспансера. Кудоглу дарявал огромни суми за поддръжката на лечебното заведение, но не било по силите му да помогне на всички. Земетресението през 1928г. едва не съборило сградата и благодетелят отново изпратил пари за спешния ремонт.

 За съжаление само 30 години след преустройството на дома на благотворителността и народното здраве той започнал да пречи на управниците. На 20 юли 1970г. Градският съвет за планово изграждане на населените места решава при проектирането на разширението да пощата да се разработи вариант за вграждане на къщата на Кудоглу. През 1971г. директорът на националният институт за паметници на културата НИПК предупреждава МИС, че тя е паметник на културата и не може да се променя при предстоящите строежи.  След експертни проверки  на 18 ноември 1972г. МИС изпраща писмо до първия секретар на ОК на БКП Дража Вълчева, че „разходите за цялостно преустройство на сградата ще бъдат равни на изграждането на съответния нов обем”, като допълват, че след земетресението сградата не е добре укрепена, както и че международния градоустройствен конкурс за Центъра на Пловдив предвижда събарянето й. В отговор Дража Вълчева пише, че ОК на БКП е съгласен с мотивите по   въпроса с къща Кудоглу. Тогавашният кмет на Пловдив се опитва по всякакъв начин да спаси сграда и изпраща  писма до НИМПК, МАБ и КИК, чиито отговор е да се запази къща Кудоглу, но и, че НИМПК заличава от списъка с културни паметници. Скоро след това и МАБ оттегля становището си за запазване на къщата. Специалисти доказват, че вграждането на къщата ще забави и оскъпи разширението на пощата. Така офицер сапьор набързо  отървава управниците от големия им проблем. А загубата на Пловдив е неизмерима.

На 15 юли 1974г. заместник-председателя на ИК на ГНС арх. Матеев пише на Районната проектантска организация, че се отказва  от официалната трибуна, предвидена да се построи на ъгловата част на пощенската палата.

Домът Кудоглу се е намирал на мястото на южните стълби на Централна поща. Още преди век управниците са били същите. Няма значение кое е важно или полезно за хората и културата, а кое е в угода на властта. Ето един нагледен пример как  невероятна сграда и безплатна клиника уж се спасява, а всъщност се изхвърля  от списъка с паметници на културата и безпроблемно се взривява.

Преди да се изгради площада днешната улица Княз Александър Батенберг е била павирана и по нея преминавали спокойно каруци, автомобили и автобуси.
След разширяването на пощата, площад Централен се застила със скъпи врачански плочи от варовик. Така теренът вече е готов за манифестации в прослава на партията, разрушила дом Кудоглу, а на неговото място често се издигат плакати с комунистически лозунги.  Не само той е заличен от Пловдив в изграждането на съвременния му облик. Чифликът на капитан Райчо е разрушен 50-те години, за да бъде построен хотел Балкатурист, днешният Тримонциум. На мястото на паркинга му пък се е намирала прочутата баня на Цар Симеон, както и други къщи, заминали си в разширението на главната. В близост са се намирали и къщите музеи на Ангел Букурещлиев и Светослав Хаджикалчев. Далеч в миналото е имало и Лятно кино на мястото на днешния Информационен център.

Невероятен е бил градът ни преди век. Много по-малък по площ, но с величествени сгради и архитектурни шедьоври, заминали си без реални причини с идването на ерата на манифестации и ограбване на културата. Цял един квартал около днешната поща е затрит с лека ръка в името на пропагандата. Ерата си отиде, но белезите от нея останаха.