Премиерното заглавие на Пловдивския театър вкарва публиката зад кулисите на актьора

Антракт,  с подзаглавие "Неприлично заглавие",  е последната постановка на Пловдивския театър, която ще бъде представена довечера на публиката. Всички любители на театъра са гледали поне веднъж постановка за това, що е то да си актьор – колко забавно е зад кулисите, как решават проблемите си и колко бързо се случва всичко, но пък винаги завършващо с усмивка и смях. Не винаги, обаче, е така.

Ние също живеем вашия живот, каза директорът на театъра на днешната пресконференция. Макар и да издигаме актьорите на нивото на боговете, то всъщност те са си най-нормални хора като нас. Имат си ежедневните проблеми, имат си тъгата , имат си и спънките в живота, но това не бива да има значение щом излезеш на сцената. Дори за 15 минути антракт, животът ти може да се преобърне по такъв начин, че да те остави вцепенен, но вдигне ли се завесата – то всичко си остава в гримьорната. На сцената не е като в живота – не можеш да играеш две роли.

Спектакълът представя живота на пет актриси, директора на театъра и странстващия режисьор, който след 20-годишно отсъствие се връща, за да помете всичко като торнадо. Да бъде ли поставена провокативна постановка на сцената на малкия провинциален театър или не? Как ще завърши войната на две жени за голямата им любов? Театърът е отражение на обществото, в което живеем, казаха артистите днес. Постановката е за заминаването и връщането. Защото всичко, което не сме направили ни се струва като по-добрия вариант, макар и това да не е така винаги. Разбира се, оригиналният руски текст е преработен и адаптиран за българската публика, след като водеща цел е добрата комуникация между постановката и публиката.  Макар и да се чу мнение, че това е „постановка в развитие”, то болшинството не беше на това мнение. Както и в самото представление, тук се взима решението да бъдат смели и да действат интуитивно.  Така се случва, че актриси играят актриси – това може да звучи  лесно на пръв поглед, че не трябва да играеш, тъй като това си си ти, така или иначе. Но е майсторство да покажеш душата на актьора – онази чистата, без грим, която не говори по сценарии , а живее един обикновен живот. Антракт е една интензивна, съвременна и актуална постановка, която всеки трябва да отиде и да види.

Никакви синтетични пестициди и торове както и ГМО организми

Виното – това е напитка, която съпътства човека от незнайни времена. Виното е дар от Дионис,  глътката победа след война и нежната целувка след тежък работен ден. Виното е красота и символ на нещо вечно. Това е традиция, която много се опитват да поддържат жива.
Днес често говорим за връщане към корените- а именно, производството на биовино. Какво точно е това обаче, разказват от Винарна ‘Загрей’- един от най- модерните комплекси в нашия регион с напълно завършен цикъл на производство, започващ от гроздето и завършващ до бутилката. Оборудвана с най-съвременни ферментационни съоръжения с възможност за оптимизиране и контрол на всички процеси на винификация, съзряване, стабилизация и бутилиране на вината. Началото на лозовия масив се поставя през есента на 1998г, като към момента стопанството разполага с 1200 декара собствени лозя. Сортовете, които се отглеждат са Мавруд, Каберне совиньон, Сира и Мерло. От 2010 година лозята се отглеждат според нормативите на Европейския съюз за биологично производство и през 2013,эслед задължителен три-годишен изпитателен срок, получават сертификат за БИО производство.
А какво се използва при отглеждането на гроздето? Никакви синтетични пестициди и торове както и ГМО организми. Използват се само и единствено серни препарати, съдържащи мед(син камък,зелен камък) и извлеци от растения и щамове микроорганизми, които имат инсектициден ефект. Поддържането на лозе с такива препарати е трудоемко, защото изисква повече превантивни мерки и труд, но пък именно това прави виното такава наслада за душата. При винификацията не се използват каквито и да е синтетични химикали. Дрождите за ферментация са гарантирано без ГМО, а допустими са само добавки с естествен произход, извлечени от естествени продукти – растителни, минерални, микроорганизми без ГМО. Серният диоксид,който се добавя преди бутилиране с цел предпазване от окисляване, е на половина от максимално разрешеното за конвенционално вино.
Освен вино в  ‘Загрей’ се произвежда и студено пресовано БИО масло от гроздови семки, което е един от най-силните природни антиоксиданти.Намира приложение както в кулинарията, така и в производството на натурална козметика. Това, което предстои e че от април месец тази година, ще бъде пуснат в продажба БИО лимец, който се отглежда в цели 80 декара. 

Алеш Хръдличка и Венцислав Петров влязоха в противоречие.

Стефка Георгиева

Алеш Хръдличка и Венцислав Петров изнесоха лекция за фотография и влязоха в лека схватка, защитавайки теориите си. Пречупена през призмата на хумора, двамата представиха фотографското изкуство като наука и изкуство.

Лекцията откри Венцислав Петров, който пренесе аудиторията през няколко хиляди години – от времето на скалните рисунки, които според него не са създавани заради изкуството, а като гордост на вожда, през Рим, та до Троянската. В началото бе словото, а след него идва светлината, която е работата на фотографите, с тези думи бе открита срещата. Петров показа развитието на живописта и връзката и с фотографията, като според него двете са тясно свързани. Фотографията е еманацията на визуалните изкуства, каза той.

След него заговори Алеш Хръдличка, който разби трите дадени до момента определения за фотографията, които определени като „приятна манджа – миш-маш“  и предложи ново – четвърто, което обединява част от теориите, но вече по-конкретно и точно. Той вижда фотографията като наука, която допринася за комуникацията между хората. Според него образът е вид комуникация, което носи послание, а науката която се занимава с това се нарича Ангелматика. Хръдличка основно говореше за създаването и характера на съобщенията, които носи фотографията. Самите изображения са емотивни, а не емоционални. Емоционални са реакциите на хората, но това, което ги подбужда е емотивно, заяви ясно и строго Алеш. Той разделя снимките на три групи: снимки със значение, но без въздействие; снимки със значение и въздействие; снимки без значение, но с въздействие (абстракции).

Не на последно място бяха засегнати проблемите и грешките във фотографията. Освен проблема за цвета, беше и засегнат този за размера. Това е проблемът, липсата на възможност да се направи снимка с размер 7х8 метра с перфектна разделителна способност като платно от Ренесанса, каза Венцислав Петров.

Изключително полезна и достъпна лекция се проведе в Археологическия музей. Нейното предназначение далеч не обхваща само интересуващите се от фотография. Тази лекция сякаш ви кара да погледнете света по един малко по-различен начин, да направите връзка между на пръв поглед несъвместими неща, да се замислите за собственото си възприятие относно заобикалящата ви среда. Перспективи, проекции, цвят и какво ли още не. Дали фотографията е обективно отразяване на субективната действителност или субективно отразяване на обективната действителност? Напълно възможни са и двете, но тези двама лектори са способни да си поиграят със сетивата ви.

Срещата продължи с обиколка на Археологическия музей , а след това с разговор за техническите възможности  на новия модел на Pentax. 

Вдъхновена от стереотипите, Сузана Хайнц обикаля света и прекарва празниците с два пластмасови манекена - съпруг и дъщеричка

Що за жена трябва да си, че да направиш подобно нещо? Луда, ненормална, психо или наистина откачена. Това ви идва на ум, щом видите снимките, нали? Ако е така, то потвърждавате теорията ми. Не може да съдите човек по корицата му, но спокойно, не сте единствените, които го правят. Макар и 21 век, жената все още се определя по визията ѝ на майка и съпруга. Ако случайно не е в тези роли, то тя излиза от рамките, поставени от обществото ни. За това пък ѝ слагаме други етикети, които рядко биват толкова ласкателни.

Сузана Хайнц започва тази поредица от снимки в  ранните си години на фотограф, вдъхновена от натиска на всички около нея да се омъжи най-сетне, преди да е станало късно и да се превърне в стара мома. Но това ѝ е изглеждало като твърде старомодна идея. Отказва да бъде приета като успешна, само защото до нея стои мъж и дете, за това си намира пластмасови такива и с творчеството си показва какво не му е наред на това общество.

Сузана се поставя като предмет на снимките, с което се опитва и да каже, че те изобщо не са създадени само за нея. Те са за това, което се очаква от една жена да бъде. Как да се определим какви сме в един модерен свят, ако закостенелите традиции го правят вместо нас. Ако сте достатъчно наблюдателни, ще забележите, че тук не се обръща внимание само на жените. Става въпрос за личния избор на всяко човешко същество. Хайнц казва, че тази сесия за нея е била предизвикателство, но пък именно това я вдъхновява. Чувствам се достатъчно мъж, достатъчно жена и достатъчно забавна, за да го направя, споделя тя пред феновете си. 

Изтъкнатата пианистка  Руя Танер (Турция) ще е солист на Пролетен концерт на 22 април (сряда) в Концертна зала от 19 часа. След успеха в зала България със Софийска филхармония, г-жа Танер е вече в Пловдив за репетиции с оркестъра на Пловдивска опера. Тя ще изпълни един от най-популярните концерти за пиано от Моцарт - N=21, познат оше като "Елвира Мадиган".  Диригентът Лучано Ди Мартино е включил в програмата още Моцарт - Увертюра от оп. "Отвличане от сарая", Дворжак - Славянски танци и Брамс - Унгарски танци.

Руя Танер е сред водещите концертиращи пианисти в Турция. След като кратко учи в Консерваторията в Анкара, едва 11-годишна тя печели държавна стипендия за обучение в Лондон. Изнесла е концерти в над 60 държави.

Моцарт пише Концерт за пиано и оркестър N=21 за своя изява във Виена, а баща му Леополд го описва като "изключително труден". Лиричната втора част на произведението е включена в шведския филм "Елвира Мадиган" (1967), откъдето идва и названието на концерта.

Билети за Пролетен концерт с Руя Танер и Пловдивска опера се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.

От Ед Шийрън до Тони Стораро в час и половина.

Стефка Георгиева

Всички в залата сме си наши хора, беше реплика при откриването на акустичния концерт на Зорница Канева, Тодор Грудев, Георги Арсов и Цецо Кушев. Определено обстановката беше силно задушевна. Старт на събитието дадоха Зори и Тодор, за които е характерно изпълнението основно на баладични песни. Кавър версии на Jessie J,Ed Sheeran, дори и на метал кор бандата Bring me the horizon изпълни акустичното дуо, което този месец празнува първата си годинка съвместна работа.

След емоционалното изпълнение на вече познатото пловдивско дуо, на сцената буквално изскочиха Георги – Гопето и Цецо, които изтрещяха с китарите си. Изтрещяха не като на хард кор концерт, а като да се отпуснеш пред приятели. Двамата софиянци, колкото и да отричат, започват да усещат Пловдив като свой град, което е осезаемо за всички, особено за тези, които се присъединиха към афтър партито. Програмата им беше не разчупена, а направо ударена в земята и изхвърлена от импровизации. Макар и умолението на Гопрето това да бъде едно сериозно представяне, Цецо избухна с две-три акустични версии на (явно популярни) български чалга песни, които разбуниха духовете в публиката и падна голям смях. 

За финал всички заедно изпълниха Thinking Out Loud на Ед Шийрън. Скоро отново ще можете да видите Зори и Тодор, но този път без Цецо и неговото избухване.