Аня Петрова

Събота вечер е предназначена за танци и забавления, а какво по-хубаво от това под тепетата да пристигне най-доброто суинг трио – Sentimental Swingers. Изпипани от глава до пети - от косата през грима, двата костюма, че чак до обувките – дамите успяха да завладеят всяко едно мъжко сърце и да разтанцуват всяко едно токче в Библиотеката.

Средата на двадесети век, американски бар и току що прибрали се моряци – подобен дъх успяха да внесат Sentimental Swingers снощи. Именно от това има нужда човек в края на седмицата – да има врата, която да го отведе далеч във времето и далеч от ежедневието му. Триото успя да възроди любовта към този вид музика през последните няколко години. Изпълненията им са повече от брилянтни. Плетеница от професионално пеене, хореография и костюми, които никога не са еднакви при изпълненията им. Дори лекият флирт, който струеше от сцената през цялото време и успяваше да настръхне кожата ти. Едно сантиментално намигване и пърхане с мигли, които трудно се зaбравят. Макар и да правят кавъри на класически парчета, то техните авторски са с пъти по-обичани и това си личеше от опашката, която се изви, че да си купи техния албум. Група, която успява да накара хората да си закупят музика, а не само да я изтеглят – това мисля, че е достатъчно обяснение. Гордостта пред-пред-пред премиерата, както триото само нарече концерта, на първия им албум, да се състои именно в Пловдив. Макар и да пеят за софийската сладкарница Пчела, то в снощното изпълнение не беше проблем да го променят на пловдивската ни „Канела“, което донесе чиста сладост за душите и ушите. Повечето момичета от публиката се бяха приготвили подобаващо за концерта с тоалетите и успяха да завладеят малкото пространство, което беше предоставено от клуба за танци. Суингът е онази музика, която щом чуеш ти е изключително трудно да стоиш мирно на столчето си. За жалост от бара се бяха постарали да има маси дори и пред сцената, което малко попречи за по-голямо развихряне на публиката, но това може да си остане като обеца било то на Библиотеката, или на самата публика.

Този тип събития винаги ще си останат на върха в класацията ни за „Какво трябва да има по-често в Пловдив“. Когато му е било времето, суингът малко е заобиколил нашите географски ширини. Макар и повече от половин век по-късно, сега можем да се насладим на оригиналния му вариант в наш си аранжимент.

Фотографска изложба украси фоайето на Новотел Пловдив днес. Тя се казва „Фото-Феникс“ и неин организатор е Светослав Стойков.

Стефка Георгиева

Над двайсет български фотографа се събраха в Пловдив, за начинанието. Изложбата представлява различи фотографски изображения, отпечатани на канва. Освен чудесните пейзажни и панорамни изображения, можете да видите чудесни макро кадри и нежни портрети. За подготовката на мероприятието е бил нужен един месец.Свтослав Стойков сподели, че идеята за обща изложба дошла благодарение на едноименната фейсбук група, в която членуват всички фотографи взели участие - Фото-Феникс. От някои колеги на Светослав идеята била приета радушно, от други не чак толкова, но първата изложба вече е факт, а професионалистите, присъстващи на откриването дадоха обещание това да не е последната.

Изложбата ще бъде на разположение за разглеждане още месец.

Чешките следи в българската история,по-конкретно в Пловдив, хич не са малко. Именно и чешки е градът, който с гордост носи призванието Европейска столица на култирата за 2015. Вчера се проведе чешки ден, който започна от ректората на Пловдивския университет и приключи с изложба на чешкия художник Петр Йеделичка и концерт в Дома на културата. Самият Петр е завършил Софийската художествена академия и на чист български успя да представи творбите си.  След толкова много общи точки не беше чудно, че изложбата му беше посрещаната не като гостуваща, а все едно се прибира у дома си.

Живопис и скулптури украсиха Дома на културата. Едва ли е имало по-добро място за представянето на творбите на чешкия автор. Самата обстановка в Борис Христов – високи бели стени, пространство, което сякаш няма край и Йеделичка, който завладява всичко това. Живописта му дишаше от рамките и даваше дъх на пролет. Изключително ярки цветове, които те омайват и  заливат с топлина. Личи си и експресионизма в тях. Усеща се всяка една капка емоция, с която тези творби са били създадени и няма как да не те накарат да почувстваш нещо – тъга, носталгия или радост стоят между рамки и чакат да бъдат видени. Понякога рисувам не само с четки, а и с пръсти, сподели автора на публиката, което пък успя да разсмее няколко ученика, които бяха дошли да се докоснат до маестрото. Трябва да работя, а не да говоря за творбите си, каза Петр и по-ясно нямаше как да се изрази. Неговите картини са създадени да бъдат поети с всяко едно сетиво – да ги погледнеш, докоснеш и помиришеш, дори. Есенните му платна ухаеха точно на есенни листа, току що паднали от дървото и пропити с дъжд. Щом пък се доближиш до русалките, мирисът на морската вода те залива като вълна. Скулптурите му са сякаш живи и с минути дебнеш да мигнат, че да се увериш в това.

Така, на чаша българско вино и чешки ликьор, специално донесен от автора, премина и откриването на изложбата му в Борис Христов. Ако някой все още не е успял да я види, то не губете време, а отидете.

Антоан и Ирина са млади графици, които тази седмица наредиха първата си съвместна изложба на стени в „Инкубатор“. Макар и едва в началото на творческия си път, имената на артистите изобщо не са непознати за публиката, тъй като и двамата имат участия, изложби и конкурси, преди сегашната им „Различия“. Графиката е едно по-специално изкуство, най-вече ако е създадена от хора, които я дишат, а Антоан и Ирина са точно такива. Това не са рисунки, които с един поглед могат да бъдат видени, не! Трябва да отделиш специално внимание на всяка една от тях, за да можеш да вникнеш в нея, да забележиш всеки един малък детайл и да я оцениш подобаващо. Младите артисти застанаха пред Аня Петрова, за да разкажат за КАПАНА.БГ трудно ли е да си млад артист в България, защо чак сега събират произведенията си на едно място и какви са мечтите на творците в тях.

Разкажете ни накратко за себе си.

Антоан: Завършил съм Художествената гимназия в Пловдив, след това кандидатствах София, където ме и приеха. В момента следвам магистратура Графика. Остава ми още семестър и се дипломирам.

Ирина: Аз съм завършила художествената гимназия в София, а след това Художествената Академия в Пловдив с графика. В момента уча дизайн в НБУ.

Кога и как започнахте да рисувате?

Антоан: При мен започна от по-ранна възраст, естествено, по детски и любителски. Последствие, кандидатствах в гимназията и от там започнах по-сериозно да се развивам в това изкуство, по-точно в графиката. Имали сме и други специалности, но явно ми се е породила любов към по-монохронните изображения.

Ирина: Бях 6-7 клас, когато започнах да рисувам по-сериозно. В художествената гимназия вече записах специалността графика и от тогава до сега се занимавам предимно с графика.

От къде се познавате и как решихте да направите обща изложба именно тук?

Антоан: Колеги сме и се познаваме от доста години и просто решихме, че искаме да направим съвместна изложба. Иначе, случайно се запознахме с хората от Инкубатор, които много ни помогнаха и на които дължим изложбата.

Как подбрахте произведенията за сегашната изложба?

Ирина: Те са от много години, но тук сме селектирали най-доброто, което сме правили.

Следвахте ли определена тема при подредбата?

Ирина: Не. В цялата изложба са включени много теми. Тук са и на двама ни дипломните работи от Академията.

Антоан: Това са плод на нашите усилия през годините. Общо сме кръстили изложбата „Различия“ поради различията ни в стила на изразяване, тематиката и графичния изказ. Иначе са в отделни триптихи, които са озаглавени, примерно, по някакъв начин като в серии.

Какво ви вдъхновява?

Ирина: В различни периоди са ме вълнували различни неща.

Антоан:  Общо взето, по-сюрреалистични пейзажи с по-ясна символика, които сме вкарали в работите.

Разкажете ми малко за самия ви процес на работа.

Антоан: Вечер винаги е по-спокойно и приятно за рисуване, за това и повечето от нас избират тази част от денонощието за развитие, правене на проекти. Просто ни натоварва цялата шумотевица на ежедневието и единственото място, в което можеш да се усамотиш е в стаята си. Да си синтезираш идеите, да подготвиш проектите си или дори само да помислиш за тях.

Ирина: И аз рисувам предимно вечер. Когато мисля да правя композиция първо си правя малки скици, след това ги правя в по-голям формат, а накрая мисля в каква техника ще ми бъде композицията.

Как се чувствате като млади артисти в България?

Антоан: Не е лесно нито за младите, нито за възрастните и вече утвърдени, защото българският пазар е малко по-свит от към хора, които оценяват графичното изкуство. Не се купува много, но все пак това не е най-важното, а това да продължаваме напред и да се развиваме.

Ирина: Повечето млади артисти се ориентират към нещо друго, както аз съм се насочила към дизайн.  Това е, за да могат да спечелят средства, за да се занимават със сериозно изкуство. Това е положението в България и много хора са така.

А някога мислили ли сте да заминете в чужбина?

Ирина: Мислили сме си го и може и да заминем.

Антоан: На този етап си ми е добре в България, но ако трябва да се изхранваме с изкуство е малко невъзможно. Но все пак съм ЗА оставането в България и развиването на тази почва.

За какво мечтаете?

Ирина: Да си имам ателие по графика и да работя по моята си специалност.

Антоан: Това е главната ни цел – да си имаме ателие, да се развиваме като автори и да продължаваме с изкуството.  

Една прекрасна смесица реге, инди и рок.

Стефка Георгиева

Приключил си работа, вървиш към вкъщи устремен и убеден, че нищо не може да промени маршрута към крайната ти дестинация – леглото… НО изведнъж чуваш нещо много любимо и познато от бар Fabric, а именно звукът на тромбон и гласът на Иво Матеев. Е, разбира се,  отклоняваш се и отиваш да чуеш Acoustic Corporation, които са най-прекрасното съчетание на електро суинг, акустичен фънк, реге и балканска етно музика. Колко по-добър завършек може да има един ден?

Може, може, и още как. Оказва се, че момчетата не правят самостоятелен концерт. Те свирят заедно с един очарователен ирландец, който е дошъл да създава своята музика в България. Това е Jamie McDonald and The Number Nine. Трудно можем да определим стила музика, който изпълняват артистите. Една прекрасна смесица реге, инди, рок, че на моменти с леки грънч елементи. Музика, която няма как да не те накара ако не да затанцуваш и пееш, то поне да си с най-широката усмивка. 

Джейми живее в София, но е чест посетител на града под тепетата. Това не е първият му концерт във Fabric, със сигурност няма да бъде и последният му. Той изпълнява само авторски песни, като за една от тях сподели, че е посветена на неговата дъщеря. Сякаш е малко по-алтернативен вариант на Ед Шийрън. Свири с желание и страст, а това няма как да остане незабелязано от нито един посетител на негово участие. Част от репертоара му са песните „Two birds”, “Lie”, “Don’t take your love to town”, които вече са документирани от участията му и можете да откриете в youtube. 

Очакваме го отново да ни посети след няколко седмици. Дано не са много.