Капана.БГ
Що е то пачуърк техника и има ли тя почва у нас
Приложнички от Унгария редят изложба в общинския съвет
В края на всяка година събираме парчетата си от дни пълни с успехи, с битки, спомени. Да събираш, да залепваш са тайнствени занимания. А в тайнствата винаги има приказност. В света на една невероятна магия ще ни потопят няколко дами – приложнички от Унгария.
В навечерието на Коледните и Новогодишните празници ДПХ и Унгарски културен институт подаряват на пловдивчани изложба пълна с добро настроение.
Откриването на експозицията ще бъде на 2 декември от 17 ч. в галерия „ПЛОВДИВ“ – Общински съвет. Официалната церемония ще бъде в присъствието на г-н Дончев – Директор на Унгарски културен институт и Председателя на ДПХ – Снежана Фурнаджиева.
Изложбата пачуърк – „Дебрецен, градът на цветята” представлява различни творби на жени от всички краища на Унгария, които членуват в унгарската гилдия по пачуърк.
Сдружението съществува от 1989 г., а до момента е разпространено в 8 региона с около 60 активни групи. Всяка година различните региони организират срещи, в рамките на които обменят опити и показват новите си творби или шият с благотворителна цел. Запазвайки традициите на предишните работилници, новите членове ушиват парче с размери 20х20 см. Съставената от отделните блокчета огромна „Визитна картичка на работилницата“ представя всички членове на организираните събития в страната. От лятото на 2004 г. работилницата е член на Европейската куилт (пачуърк) организация (EQA). От самото начало на създаването си Сдружението счита за важна цел да осигури възможност за преквалификация и усвояване на нови техники на членовете си. Редовно организират курсове в най-различни населени места в страната. Много са популярни летните лагери с продължителност от няколко дни или седмици, в които се научават новите методи.
Експозицията ще продължи до 10 декември.
Блестяща комедия гостува в Пловдив
Премиерната постановка „Безумна нощ” ще гостува в Дом на културата „Борис Христов” на 14 декември. Валентин Танев влиза в една от главните роли, но седи и зад самото представление по пиесата на Рей Куни. На сцената ще видим цяла плеяда звезди от театъра- Красимир Ранков, Мариус Донкин, Стефка Янорова, Кирил Кавадарков, Дамян Тенев, Анна Симова, Явор Костов, Иванка Шекерова.
„Безумна нощ” е блестяща комедия на ситуациите. Една нощ в Лондон, в хотел „Уестминстър”, в стая 648, която е обзаведена в стил „Риджънски”, на шестия етаж...
Следват неочаквани събития и много смях. С перфектна актьорска игра и няма как да не е така с този звезден състав.
Американски журналист пише, че това е пиеса-десерт: бърза, остроумна, лека, с хрупкави персонажи и достатъчно обрати за всеки вкус.
Наричат Рей Куни „Кралят на комедията”. Автор е на повече от 70 пиеси, които се играят с успех в цял свят. През 2005 г. получава Орден на Кралство Великобритания – признателност за работата му като драматург.
БИЛЕТИ НА ЦЕНИ ОТ 10 ДО 18 лв. в билетен център пред Общината.
http://kapana.bg/afish/stzenichni-izkustva/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15344#sigProId229793e2af
Актуална програма на Театър Хенд
Програмата на театър Хенд за последната седмица на месец ноември.
28 ноември - петък от 19,30ч - „Дон Кихот и Санчо Панса или нелепите приключения на Дончо Манчев и Станчо Панчев“
Отново съвременна комедия, в която вярата, идеалът, възвишените стремежи са отхвърлени от суровата действителност.
Всичко е относително и най-страшното е незачитането на човешката личност. Дали Дончо Манчев и Станчо Панчев ще успеят да съхранят своята нравственост, духовност и свободната си душа… Елате и вижте сами
реж. Добрин Добрев – Додо
драматург: Борис Зафиров
муз. обработка: Петър Стоянов – Пепе
сценограф: Ваня Стефанова
участват: Иво Игнатов – Кени; Мария Димитрова и Ивайло Иванов
Реализирано с финансовата подкрепа на Национален Фонд „Култура“
Продължителност 60мин.
29 ноември – събота от 11,30ч. - „Хитър Петър” – детска куклена постановка
Елате и се запознайте с Едноименния герой. Той с удоволствие сам ще ви разкаже за своите весели истории, остроумни срещи и незабравими преживявания.
реж. Добрин Добрев – Додо,
сценограф: Христина Недева - Храстче
участват: Иво Игнатов - Кени; Венера Фингарова, Добрин Добрев - Додо и Ивайло Иванов
Реализирано с финансовата подкрепа на Фондация Америка за България
Продължителност 45мин.
29 ноември – събота от 19,30ч. - „ЧЕРВЕНАТА ШАПКА“ - за младежи и възрастни
Щура комедия на абсурда, която ще ви зареди с добро настроение.
Забравете всичко което знаете за класическата приказка. Елате и научете „истината“!
ВНИМАНИЕ! Остро и опасно заразно представление за многократна употреба, води до пристрастяване!
Режисьор: Иво Игнатов – Кени
Сценаристи: Иво Игнатов – Кени и Добрин Добрев – Додо
Костюми: Томиана Томова – Начева
Муз. Обработка: Петър Стоянов - Пепе
Участват: Иво Игнатов – Кени, Добрин Добрев – Додо, Мария Димитрова, Мариана Ангелова, Ивайло
Иванов и Илияна Гъделева
Реализирана с финансовата подкрепа на Фондация Америка за България
Продължителност: 55мин
30 ноември - неделя от 11,30ч. - „КАК КИТЪТ ПОЛУЧИ СВОЕТО ТЯСНО ГЪРЛО“ - Куклено представление за деца по Ръдиърд Киплинг.
Режисьор: Иво Игнатов – Кени.
Приказка за „наказания“ лакомник, който попада в невероятно забавно морско приключение.
Продължителност 35мин.
Билети на касата на зала ХЕНД /Пловдив, бул. „Руски“ 18/
За резервации: 0898 492 672; 0888 96 76 13
Остава с акустичен концерт под тепетата
Любимците ни от група ОСТАВА идват за първи път в Пловдив след като пуснаха новия си сингъл "Океан". Една романтична съботна вечер се очертава с акустичния им концерт не къде да е, а в галерия U-P.A.R.K. Купонът започва точно в 21:00 часа тази събота (29.11).
Свилен Ноев - вокал, ак. китара
Георги Георгиев - китара, вокал
Даниел Петров - перкусии
Филмът „Чуй“ на Диана Иванова. Илюзии за свобода в радио ефира
Стефка Цанева
Познавам Диана Иванова съвсем бегло. Първата ни среща беше в Берлин, където тя представяше кадри от архивите на ДС. След това последваха множество разкази за нея от мои познати, преглед на някои нейни публикации и, разбира се, фестивалът на спомените в Бела речка. От години работи с Весела Ножарова по темата за досиетата, провежда групова психоанализа с хора, имали досег с ДС. Работила е и седем години в Радио „Свободна Европа” в Прага и именно то е и темата на първия й авторски документален филм „Чуй“, който имаше своята пловдивска премиера вчера в рамките на Киномания. За пропусналите възможността ще има и втора прожекция по време на фестивала за анимационно и документално кино „Златен Ритон“.
Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война като „мисионерска мисия“ за демокрация на САЩ за Източна Европа. В началото се води т.нар. „Кръстоносен поход за свобода“, както разказва един от директорите на радиото във филма. Чрез ежегодни дарения от американските граждани се прави опит за прозрачно и неполитично финансиране на радиото, което се оказва крайно недостатъчно. Бюджетът за съществуването му обаче идва от ЦРУ, което определя и неговата антикомунистическа пропагандна функция. Този източник на финансови средства сериозно уронва престижа на медията, с което често се спекулира. През 1972-ра обаче държавната субсия от САЩ спира. Въпреки тези контроверсии неговата роля за ранното формиране на гражданско общество в Източна Европа и утвърждаването на медиен плурализъм и свобода на словото е безспорна. Централата на радиото е в Мюнхен, а след 1989-та в Прага. Спира да съществува през 2004-та.
Аз живях (и слушах) социализма*
*препратка към друг проект на Диана Иванова заедно с Георги Господинов – книгата „Аз живях социализма“ с лични разкази и спомени на различни хора от това време.
Филмът представя историята на Радио „Свободна Европа” в България от създаването му до 1989-та и въпреки това той е по-скоро един колаж от разкази за един тоталитарен режим – личните истории на множество хора, преминали по един или друг начин през машината на ДС и, разбира се, слушали Радио „Свободна Европа”.
Началото е с черен екран и глас зад кадър – запис от архивите на радиото. Мъж, който се представя като затворник в Белене, след обаждането му най-вероятно ще бъде затворен и измъчван. И именно тези първи секунди на филма могат да служат и като обобщение за ролята на Радио “Свободна Европа” и на целия филм, емоционална кулминация преди дори документалния наратив да е преминал през завръзка, кулминация и развръзка. Катарзис от пръв поглед, така да се каже.
Въпреки често и все пак недостатъчно обсъжданата тема, носеща пресилен емоционален заряд, филмът има достойнства, които го отличават от масата забележителни изследвания по въпроса за ДС. Може би е човешкият подход, може би е драматургичното развитие (въпреки наглед традиционната документална структура), а може и да е психоаналитичният подход на Диана Иванова и нейната лична и емоционална обвързаност с поставените проблеми.
„Чуй“ е едно интимно запознанство с множество личности. Някои от хората, с които Иванова се среща, са жертви (като тук думата се използва с пълно уважение и игнориране на конотацията й за слабост) на режима, други са агенти на ДС. Един наистина забележителен подбор от хора и истории, които представят широк спектър от гледни точки, което лежи и в основата на идеята Радио “Свободна Европа” – многообразието на мнения.
Първата среща е с актрисата Лидия Стефанова, с която се поставя началото на една интимна завръзка – нейните младежки години, когато с часове лежи, прегърнала радиото и гневейки се на заглушаването му. Тя разказва как в онези години слушането за нея е било като илюзия за свобода. За няколкото часа, в които радиото се излъчва в България, човек може да потъне в наивна забрава, илюзия, че можеш, че имаш право да слушаш онези гласове, мнения, музика (макар с доста смущения).
Един образ се запечатва в съзнанието – този на документалиста Ваня Жекова, чиито дядо и баща са били в затвора заради антидържавна дейност. Жекова е изключително сдържана, говори бавно и отчетливо, когато се задавя в историята си, преглъща и продължава разказа за посещенията й като дете при баща й в затвора в Стара Загора.
На фона на тези емоционални истории се откроява разказът на Атанас Кременлиев – бивш агент на ДС. Изключително жизнен човек, който говори за работата си с типичната за дългогодишния трудов стаж рутина и дори чувство за хумор. Така например псевдонимът на Радио „Свободна Европа” в ДС е бил „Латерната“, а агентите, занимаващи се с това – „латернаджии“. По повод пропагандистките медийни отразявания на завръщания на емигрирали българи, разочаровали се от капиталистическия строй, той обяснява за т.нар. „активни мероприятия“. Тези постановки се базират върху определен факт (например завръщането), но той бива обвян с толкова много лъжи или изкривени истини, че придобива напълно ново значение. „Активните мероприятия“ на вътрешния жаргон са наричани още „минижупи“ - защото откриват много, но прикриват най-важното. Такъв е и един от най-популярните случаи по това време – този със завръщането на Борислав Иванчев. След дългогодишен престой на Запад и крайно омерзение и разочарование от капиталистическия режим той се завръща в дома, превърнат в рай от социализма (позната история, която винаги ми напомня на „Десет дни щастие на Вадим Собко”).
Агентите на ДС безспорно са били привилегировани, най-вече заради достъпа си до информация и различни гледни точки. Кременлиев разказва, че са получавали чуждестранна преса и изобщо не са имали нужда (дори от чисто професионален интерес) да слушат Радио „Свободна Европа”. Още повече, че заглушаването му го е правило почти неслушаемо. Именно заради привилегията на достъп до информация агентите са били „узрели за плурализъм“, както се споменава във филма. В този контекст изключително любопитна е историята на Владимир Костов, който по думите на Кременлиев нанася най-сериозния удар върху ДС. Костов, който е бил майор в службите, емигрира и започва работа в Радио „Свободна Европа”. Самият той разказва, че предупреждава директора на радиото тогава, че е агент. Отговорът е, че това няма значение, защото работата му като журналист е важна за радиото. Именно това, че е агент, позволява на Костов да се запознае с различните гледни точки, да открие определени разминавания във визията, която той самият има за социализма и тези промени го карат да смени попрището си, така да се каже и „лагера“.
Единственото досие, показано във филма, е това на Костов. Диана Иванова обяснява в последвалия след прожекцията разговор, че винаги е много внимателна при работата с досиета, защото те (вече) не са просто истински или изкривени факти и заключения, събрани в папка, а материал, който има отношение към личности и тяхното човешко достойнство. Досието на Костов е използвано във филма с негово съгласие. Всъщност той го вижда за първи път, когато отива заедно с екипа на Иванова в архива. Присъдата му в името на народа е записана с главни червени букви – СМЪРТ. Това е и вторият в историята случай с чадър. Този път обаче е в Париж и не е успешен (вж. Владимир Костов: Българският чадър. Издателство „Репортер“, София 1990).
Друга история за неизвършени заплахи и преследване е тази на пловдивския поет Петър Манолов, който присъстваше и на прожекцията. В разговора след това Диана Иванова разказва, че кадрите от неговия разпит в началото на 1989-та са от изключителна важност за цялата история на службите за държавна сигурност в Източна Европа - според нейното мнение и това на многобройните й колеги в чужбина, работещи по темата. Уникалността на случая се състои в едно единствено нещо – самообладанието и достойнството, с което Манолов отговаря на нелепите въпроси и заплахите за живота на сина си. Иванова разказва, че в своя опит се е сблъсквала многократно с простичкия факт, че ДС умее да изкарва у хората техните най-дълбоки страхове, а с тях и желаната информация. По думите й самообладанието на Манолов, който в този момент е на над 20 дни гладна стачка с вкус на ацетон в устата, е вид „терапия на страха“. С други думи, доказателство (надявам се едно сред многото все още неоткрити), че страхът може да се преодолее въпреки всички физически и психлогически методи на изтезание.
Драматургично филмът градира от личните спомени, през комичните архивни кадри от филми на МВР с песни за „Димитров“ и кадри от самодейности, задълбава дълбоко в истории от и на ДС, емоционално се развива в болезненост в разказите на Ваня Жекова и Нери Терзиева и кулминира през 1989-та. Но не през ноември, а малко преди това, когато служители на ДС обикалят и раздават международни паспорти на етнически турци с думите „Тръгвай си“. Защото явно смяната на имената не е достатъчна. Хиляди българи (били те от български или турски етнос) напускат страната, събрали набързо багажа си. Върху архивните кадри от задръстените КПП-та звучат записи на хора, които се обаждат в предаването на легендарната българска журналистка Румяна Узунова по Радио „Свободна Европа”. Хора, които се представят първо с турското си име и после с приписаното им турско, хора, които са получили червена книжка, даваща им „принудителната свобода“ да напуснат страната.
Сигнал за прекъсната телефонна връзка.
*употребява се в традиционното значение на думата без саркастичните конотации, възникнали в медийните дискусии по време на протестите през 2013-та
В последвалия след дискусията разговор един от зрителите отправя към Диана Иванова въпроса за катарзиса на бившите агенти на ДС, които тя е заснела във филма. Съжалява ли Кременлиев за службата си, че е бил агент в една порочна структура, която е потъпквала всички възможни човешки права и до ден днешен остава като една от най-сериозните язви на политическия живот, за чиито реални присъствие, влияние и измерения може само да се спекулира. Според Иванова катарзисът на бившите агенти не е възможен заради демонизирането на всички асоциирани с ДС личности, тяхното стигматизиране без оглед на живота и заслугите им преди и след тази служба. Хората се променят, може би не всички, но все пак. Те са различни, многопластови и отнемайки им правото да бъдат такива е от инструментариума на същата тази структура, която борави именно с едностранчивото съдене на човека. И дори катарзисът на бившите служители на ДС да не е възможен, според Иванова той се случва у новото поколение. Младите хора, които бяха на протестите през 2013-та и започнаха да осъзнават, че това, срещу което се бунтуват, са грешки на техните родители. И именно пряката връзка, но и дистанцията на времето (и на демокрацията) са това, което прави преосмислянето възможно.
http://kapana.bg/afish/stzenichni-izkustva/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15344#sigProId80f5fa84e7
В навечерието на Фестивала „Златен ритон”
Няколко дни ни делят от началото на най-значителното събитие на българското документално и анимационно кино за годината - 21-вото издание на Фестивала „Златен ритон”, който ще се проведе в Пловдив в периода от 1 до 6 декември 2014 г.
Предлагаме Ви последни новини за ЖУРИТО на фестивала, съпътстващите програми и събития.
Филмите от двете конкурсни програми, в които се връчва наградата “Златен ритон” - за документални и за анимационни филми, ще бъдат оценявани от петчленно жури, с председател Станимир Трифонов. Той е режисьор на над 20 документални и игрални филма и сериали, вкл. на излъчвания в момента телевизионен сериал „На границата”, професор и преподавател по филмова и телевизионна режисура в ЮЗУ „Неофит Рилски” и НБУ. Негови филми са носители на Голямата награда, Специалната награда на журито и Наградата на критиката от “Златен ритон” и “Златна роза”. Най-новият филм, над който работи, е “Въпрос на време”, посветен на 100-годишнината от геноцида на арменците през 1915 г.
Останалите членове на журито са:
- операторът Константин Занков, сценарист и режисьор, заснел над 100 документални филма, многократно отличаван с престижни награди, в това число две от “Златен ритон”, 2010 - на Община Пловдив за операторските му постижения в “Класификация на спомени” и на СБФД за режисурата на “Изгубени в затворената линия“;
- журналистът и сценарист Емил Спахийски, автор на сценариите на документални и игрални филми, телевизионни формати като „Сървайвър” и сериала „Столичани в повече”, съсценарист на игралния „Съдилището“, спечелил Голямата награда „Златна роза”, 2014;
- Цветомира Николова - художник, аниматор, сценарист и режисьор на анимационни филми, носител на награда “Златен ритон”, 2007 за „А+Е”, преподавател по анимационно кино в НБУ и
- Галина Лардева – изкуствовед и куратор, специалист в областта на изобразителното изкуство, преподавател в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив и ПУ „Паисий Хилендарски”, водещ програма „Визуални изкуства на ХХ век” в Модерна академия по изкуствата, Пловдив
Журито ще връчи следните награди:
• Награда “ЗЛАТЕН РИТОН” за най-добър документален филм
• Награда “ЗЛАТЕН РИТОН” за най-добър анимационен филм
• Специална награда на журито
• Награда за режисьор на документален филм
• Награда за художник-постановчик на анимационен филм
• Награда за дебют
• Награда на Община Пловдив
• до 2 почетни грамоти в двете главни категории
По повод 25-ата годишнина от демократичните промени у нас, на откриването на фестивала на 1 декември в Лъки Дом на киното ще можем да видим 32-минутния документален филм „В името на спорта” на режисьора Адела Пеева, произведен през 1983 година и непоказван до 1989 година. Филмът разкрива пазените в тайна нечовешки методи за подготовка на елитните спортисти, които имат за цел на всяка цена да докажат спортното превъзходство на „нашата система” и бе включен в специалната програма на Prix Europa в Берлин, по повод честването на 25-годишнината от падането на Берлинската стена. Той ще бъде предхождан от единствения български филм, носител на „Златна палма” в Кан – анимационния „Женитба” на Слав Бакалов и Румен Петков.
И тази година организаторите на фестивала са предвидили ретроспективни програми – „90 години алтернативно кино”, която обхваща продукцията на кинолюбителски клубове от Русе, Шумен, Варна, Пловдив, Димитровград от далечната 1937 година до наши дни, както и „25 години нова българска анимация”, представяща важни анимационни филми от последните години.
По време на пресконференциите в продължение на четири дни, авторите на филмите ще имат възможност да разговарят с пловдивските почитатели на документалното и анимационно кино, и със сигурност ще разкажат любопитни истории от създаването на филмите, останали скрити за зрителите пред екрана. А на 4 декември в Зала Пловдив, в Новотел Пловдив след редовната пресконференция ще се състои презентация на клъстер и сайт за он-лайн разпространение на българско кино.
Филмите се излъчват всеки ден в периода от 1 до 6 декември 2014 г. в Лъки Дом на киното в сградата на Дома на техниката, при свободен вход.
Фестивалът на българското документално и анимационно кино „Златен ритон”се организира от Изпълнителна агенция „Национален филмов център”, съвместно с Министерство на културата и община Пловдив.
Пианистът Филип Петков свири днес в зала Съединение
Пианистът Филип Петков ще свири безплатно за пловдивчани тази вечер от 18ч. в зала Съединение. Концертът се организира от Общински читалищен съюз – Пловдив и е музикален поздрав за града по случай титлата Европейска столица на културата през 2019 година. Програмата включва популярни произведения на Доменико Скарлати, Фредерик Шопен, Клод Дебюси и Джордж Гершуин.
Филип Петков е роден в Белорусия и започва да учи пиано на 6-годишна възраст. В България печели награди в много фестивали и конкурси, сред които три първи места в Международния младежки конкурс „Надежди, таланти, майстори“ (1999, 2002), „Международен конкурс за пиано на шест ръце“ в Германия (2002) и Националния конкурс за пиано „Александър Скрюбин“ – София (2003). През 2004 година Петков става ученик на Тамара Подубная в Консерваторията Лонг Айлънд в Ню Йорк и печели първите награди в Международния конкурс „2004 LISMA International Music Competition“, 2005 Morgan Park Summer Music Festival, News York и The 2011 Nelly Berman School of Music Competition, Philadelphia. През 2008 година изнася концерти в Русия като солист на Филхармоничния оркестър на Санкт Петербург.
По настоящем Филип Петков преподава в консерваторията Лонг Айлънд, участва в журита на международни конкурси и изнася концерти по световни сцени.