Капана.БГ
С малко носталгия за хубавото, което се случва в Пловдив
Спомняте ли си Пловдив от края на 90-те? Помните ли горещите улици, павета, тепета… Помните ли как си пиехме бирата- дълго и протяжно в яката жега пред Мария Луиза или в Стария град на Балабан кафе? А Конюшните на царя тъкмо се раждаха? Помните ли хладната дупка Бира и половина и дядките, които свиреха стари градски песни? Помните ли къде се разбивахме от танци, кършейки зашеметени от съмнителен алкохол тела? Помните ли Устата със Саунд Фордж Бенд и Литъл Бигбенд, Попа? Помните ли Синия Лимон и култовия No sense но онзи- тогавашния ? Помните ли XXXL и как му падна таванът? Билярдните съботи с тонове бира в Капоне или Роял, с букет от усещания- ароматът на отлежал десетилетия хубав тютюн, на зелено сукно и щеки, на наливни парфюми.
Носталгията е задължителна и изключително приятна. Най-често е облак от спомени, който ни отнася някъде по любимите маси и кътчета, сред бивши гаджета и бивши приятели.
Но Пловдив се променя, развива се. Градът, градската и клубната култура изживяват малък ренесанс. Кулинарни потайности- много. Алкохолни- още повече. Столичани масово организират уикенд туризъм тук, за да избичат айляка в artnewcafe, да завъртят главите в клуб Грамофон или да почетат с чашка ръка в Библиотеката и Читалнята. Синият лимон отдавна е Петното, което заедно с Конюшните се превърна в еталон за концертни сцени на национално ниво. Двете места са пример, че промяната е движение напред, рядко назад. XXXL отдавна го няма, но пък рок бар Download тресе дългите коси и халбите на почитателите на твърдия саунд. No sense си има малко братче Копа Капана. А близо до тях изплува сумрачния, но титаничен силует на негово величество Найлона- виж, той ще е вечно жив, заради Вожда, Моржа, истинските истории, олющения бар, подпрените на него няколко поколения. Там, в Капана е и бразилската паеля на гръцкия авантюрист, който превърна ресторант Четири свята в кулинарна градска вселена. Пловдивската бохема? Тя е тук и се дави в изкуство и пиво в галерия U P.A.R.K., а във Vinoculture вече бутилират собствено купажно вино Vinpire, инспирирано от открития наскоро при археологически разкопки под Трихълмието скелет на вампир. Търкулете се по Криволак, за да се вмъкнете в Дома на винила или в лабораторията на лейбъла на Мелформатор, който в последно време тресе града от безкрайно парти. Патешкото в Амстердам и Сол и Пипер пък винаги е близо. Както и домашната баница с ярко на вкус и аромат червено вино в Да за теб.
Очаква се врати да отворят още куп подобни кътчета, които да моделират новия вкус на развиващия се град. Едно от тях е клуб Баския в Капана. Заведението носи името на култовия съвременен артист. През 2006-та негова изложба събира двама пловдивчани завинаги- Коцето и Ева. Вече като семейство те откриха първата си Баския в Дома на науката и техниката, но след куп перипетии напуснаха помещението там, за да изберат Капана. Дори барът в заведението ще е посветен на големия Жан-Мишел. Акцентът в напитките ще е във виното и пивото, а мезетата ще са специално подбрани месца и сиренца. Клубът още не е отворил, тъй като в Министерството на културата бавят документацията- заведението е в сграда от ансамблов паметник на културата, какъвто е Капана.
Гастрономите под тепетата с трепет очакват стъпването в града на американски барбекюрист, спечелил звезда на Мишлен за ресторанта си някъде в Западна Европа. Очаква се той да се позиционира в бившия ресторант К2. От известно време се носи и приятният слух, че в Капана ще отвори врати и малка семейна френска Брасерия.
Всъщност, много свежи глави мислят и развиват града в различни посоки, поради което Пловдив крие и много потайности. Именно тези хора създават една нова прекрасна култура- за нас, тези, които сме от тук и които идваме тук- за кратко или за дълго. Днес Heineken иска да им отдаде заслуженото. Да започнем да ги откриваме заедно и да ги споделяме с #openplovdiv във Facebook, Instagram и Twitter. Включи се и ти – снимай и не забравяй да добавиш хаштага.
Изложбата Несъгласие - отражение на съвременното общество и неговите проблеми
Яра Бубнова: Свърши времето на полярния свят, в което по-лесно да разбираме доброто и лошото в най-различни сфери на живота
Паулина Александрова
Седмицата на съвременното изкуство стартира тази вечер в Пловдив. Баня старинна ще посрещне за 20-ти път арт форума, който през годините се превърна в разпознаваема марка в културния живот на града ни. Темата Несъгласие обединява 14 творци от 8 държави, които със своите изразни средства се опълчват срещу политиката, неравенството, несправедливостта, медиите дори. Куратор на изложбата е Яра Бубнова.
Идеята за Несъгласие дойде от общото състояние на обществото днес. Аз смятам, че това състояние на несъгласие е не само проблем на българското общество, но и един вид глобално разочарование и загуба на полярния свят, в който беше или е било, защото аз не съм живяла в такова време. Време, в което по-лесно да разбираме доброто и лошото в най-различни сфери на живота.
Идеята на Несъгласието е свързана с политическите проблеми, с неудовлетвореността от каквато и да е политика, която се провежда, проблемите, които са свързани с ,едва ли не, всички фактори на нашето съвременно съществуване - социалната сфера, реформите в образованието, отношението към история, историческите герои, героите на съвремието. Всичко това много често предизвиква несъгласие, понякога в отделни хора, а понякога и в цели групи, които са доста обширни.
Живеем в един исторически период на множество протести, основно предизвикани от това, че избирателите не са съгласни с решенията на политиците и с прокараната от тях политика. Това е в основата на тези идеи, които аз споделих с художниците. Исках да поканя съвсем конкретни определени артисти с определени работи, защото знаех, че критичното отношение към реалността на тези творци дефакто отразява и тяхното отношение като граждани, а не само като художници и някакво разочарование от съществуването на обществото. В тази изложба са събрани работи, които посочват едни или други възпалени, болезнени моменти в нашето общество - успехът или неуспехът на политическия протест, общото недоволство на всякакъв вид администрация, ръководството с което живеем, сложните взаимоотношения с историческите герои и историческото минало, което все повече и повече се идеологизира, глобалните политически процеси, в които ние вече сме въвлечени, бидейки и член на НАТО и на ЕС. Много често тези решения, които се взимат някъде в далечна дистанция, неудовлетворяват хората, които трябва да ги изпълняват, казва пред КАПАНА.БГ Яра Бубнова.
В изложбата участват 14 художника от 8 различни държави. По-голямата част са български художници, защото смятам, че е много важно те да се представят в България, тъй като те имат недостатъчно количество площадки за прояви тук, много по-често са известни в чужбина и по-малко у нас. Също така поканих и чуждестранни автори, които изключително известни, така да се каже вече героите на съвременното изкуство като Пипилоти Рист, Кристан Янковски, Вадим Фишкин или Хито Щейерл, група Что делать от Санкт Петербург. Има и едни съвсем млади автори, на които световната слава им предстои като нашата колежка Лада Наконечна от Киев, допълни кураторът на Несъгласие.
Огън от страст дъжд го не гаси
Дъжд нашата страст не може да изгаси. Горим и в душите си! Така теглиха звучна артистична майна на септемврийския порой над Пловдив снощи артистите от Циркова трупа Firebirds и огнено шоу Fireter. Трупата забавлява десетки пловдивчани на Главната, а лошото време се превърна просто в нюанс от спектакъла им. Унгарците наистина горяха в буквален и преносен смисъл. Подчиниха елементите и огънят и водата съществуваха като едно цяло, без да си пречат.
Шоуто стартира по сухо и тъмно в 20.30ч., когато парадът на трупата мина от цетъра, за да се позиционира край хотел България. Колоната водеше един от ръководителите на формацията, качил се върху гигантско ретро колело. С клаксона си той привикваше минувачите, за да събере няколкостотин души в кръг. Огнените птици развеселиха и впечатлиха публиката с шоу, в което са имплантирали комедия, жонгльорство, акробатика, игра с огъня. Зрителите бяха дейни участници в спектакъла, като първо част от тях се простиха с огънчето си (момчетата от трупата се оказаха серийни крадци на запалки), а после помагаха на един от артистите да се качи на моносайкъла си, върху който да жонглира с огнени топки. Програмата на Циркова трупа Firebirds продължи близо 40 минути, като дъждът дойде в последните десет минути от нея. Малцина от публиката се разотиваха. Едни извадиха чадъри, а други решиха да не обръщат внимание на капките. Тогава лумнаха огньовете на Fireter, за да горят под пороя повече от половин час.
http://kapana.bg/afish/stzenichni-izkustva/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15764#sigProIdeb2e0f194a
''Изкуството и неговата история" в SARIEV Project Space
Откриване: 12 септември в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“, начало 18 ч.
20 ч. – откриване на изложбата „Изкуството и неговата история – съкратена версия”, 2014 г. в SARIEV Project Space, ул. „Христо Дюкмеджиев” 12, квартал Капана.
Изложбата на Димитър Солаков се състои от 28 произведения, свързани с периоди от историята на изкуството и съответстващи на главите в книгата „Изкуството и неговата история” на Ернст Х. Гомбрих. Също така изложбата е и художествена демонстрация на непознаване на историята на изкуството, като липсата на знания авторът нарочно преосмисля като предимство. Нищо общо с преклонението, посвещенията и интерпретациите на емблематични произведения, които в съвременната художествена мода лесно могат да придадат тежест. Димитър Солаков поставя акценти върху отражението, което епохите в изкуството имат върху съвременното общество. Неговите работи боравят с всевъзможни технологични устройства и средства за забавление. Но също така в тях става дума за „кризата” – в изкуството на 16-ти век и тази във финансите на 21- ви. С копието на Венера Милоска, с „кичозния” импресионизъм или с „лаишкото” смесване на стилове, се напомня за „лошо направеното”, като резултат от преекспонирането на образци на изкуството в масовата култура. Вижда се също как „хубавко” са реконструирани живописни руини някъде из България. Явно, че много от нас днес не са учили история на изкуството „както трябва”, но това не се компенсира нито със самоцелно срамуване, нито със самоцелно наваксване. Димитър Солаков си позволява да се усъмни и в авторитета на големия разказвач Гомбрих, но в същото време спазва едно от често повтаряните поучения в неговата книга – никой голям художник не е останал в историята, защото е копирал вярно великите образци.
Даниела Радева
-
Димитър Солаков е роден през 1987 г. и завършва Нов Български университет, София. Творбите му могат да бъдат както много лични, така и съвсем дистанцирани, от позицията настраничен наблюдател. Негови творби са в редица групови и самостоятелни изложби, част откоито са: Изложба на номинираните за наградата „БАЗА“, СГХГ, (София, БЪлгария), “Издокарайсе”, ИСИ -София (София, България), “All I Can Do Is Art”, Чешки център (Прага, Чехия), Изложана номинираните за наградата „БАЗА“, СГХГ, (София, България), “Exhibition View”, 0gms (София, България) и Gregor Podnar Gallery (Любляна, Словения)(самостоятелна изложба) , „Сантиментална изложба”, Sariev Contemporary (Пловдив, България), “Winter Group Show”, Un Cabinet D’Amatuer, (София, България), „Магнит и антимагнит“, ИСИ – София (София, България), “Present Unlimited”, част от Sofia Contemporary festival (София, България), „Ритуали на обичайното” проект, „Град ипублични пространства” , (Пловдив, България), “(my)Bulgaria”, Grid Fotografie Biennale (Амстердам, Холандия), ,“The Power of Doubt”, Times Museum (Гуанджоу, Китай), “In Defence of Delicateness”, Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), “Youth”, Incubate Festival, (Тилбург, Холандия) и галерия Bulart, (Варна, България)(самостоятелна изложба), “The Power of Doubt/Interfaces, Portraiture and Communication”, PHotoEspaña, (Мадрид, Испания), “Youth”, галерия „Васка Емануилова“, (София, България) (самостоятелна изложба).
ФОН: Млади Автори е платформа на галерия SARIEV Contemporary за млади автори и куратори, чиито изложби се реализират ежегодно в пространството на галерията и сателитни обществени пространства. Досега в програмата са представени: Кирил Кузманов и Светослав Мичев (2010, куратор: Владия Михайлова), Лубри (2011, куратор: Вера Млечевска), Зоран Георгиев (2012, куратор: Правдолюб Иванов), Даниела Георгиева (2013, куратор Фридерике Шулер). През 2014 г. ФОН: Млади Автори представя самостоятелния проект на Димитър Солаков, номиниран в тазгодишното издание на наградата БАЗА - „Изкуството и неговата история –съкратена версия”, 2014. Изложбата ще бъде отворена за посещение от 12 септември до 10 октомври 2014 г. в SARIEV Project Space, ул. „Христо Дюкмеджиев” 12, квартал Капана.
SARIEV Project Space е част отинициативата „Капана – квартал на творческите индустрии” на Общинска фондация „Пловдив 2019” и покрепя кандидатурата наПловдив за Европейска столица на културата 2019 г.
Humans of the Night: Боян Сопаджиев, Клуб Мария Луиза
Преди 21 години Боян Сопаджиев, заедно с брат си, отваря едно от емблематичните заведения на Пловдив - Клуб Мария Луиза. Днес заведението е средище за ценители на добра музика - музика, която ще могат да чуят и в Нощта на музеите. На откритата сцена пред заведението ще свири група Попара, а вътре ще има изложба с портрети на Франк Запа.
"Запа ми е любим музикант. Любим до такава степен, че фирмата ми се казва така. Допада ми провокацията му. Той е като буре с барут."
Проектът „М” в галерия галерия SARIEV Contemporary в Нощта
В 10-тото юбилейно издание на Нощ на музеите и галериите – Пловдив, Sariev Contemporary ще представи проекта на Уте Мюлер и Кристор Майер- „М”, куриран от Бетина Щайнбрюге. След откриването публиката ще има възможност да участва в разговор с художниците, модериран от кураторката Бетина Щайнбрюге. Мюлер и Майер ще представят и списанието Black Pages – фензайн за съвременно изкуство, което двамата издават с друг техен колега от Виена, Ник Обертхалер.
Бетина Щайнбрюге пише за проекта: Не знаем какво е М и какво прави в момента, и дори дали това има значение. Предполагаме, че може би има. Или не. „М” е необяснима загадка, хипотеза за това какво би се случило, ако наистина се опитаме да се освободим от ограниченията. Работата на виенските художници Кристоф Майер и Уте Мюлер върху различни естетически проблеми съвместява разнообразни гледни точки, изследвайки ежедневието през мисли и действия, здраво вкоренени в реалността. Двамата разсъждават за социалното значение на структурите.
Майер и Мюлер са съавтори на инсталация, създадена специално за пространството на галерия „Sariev Contemporary” и изследваща връзката между човешкото пространство и визуалното. Инсталацията, която включва живопис, архитектурни конструкции, рисунки и скулптурни референции, моментално привлича вниманието на зрителя с красота, характерна за абстракционизма на ХХ век. Но това е само преходен акцент, миг на изгаряща страст, който веднага след това е подложен на критически анализ и съмнение.
“Ние възприемаме действителността само чрез отражението й”, пише Константин Бранкузи през 1919 г. Нищо не е статично. Нищо не е фиксирано. Всички форми са взаимозаменяеми и еволюират, заедно с еволюцията на опита. Ричард Сера определя работата на Бранкузи като “наръчник с възможности”. Сера и Бранкузи са еднакво запалени по вклиняващите се едни в други елементи, на разгръщащите и сгъстяващите се форми, подчертаващи тежестта и материала. Но разликата между двамата е значима: докато Бранкузи експериментира с постамента на скулптурите си, превръщайки го в тяхна интегрална част, Сера изцяло отхвърля идеята за постамент и вместо това използва пода, стените и околната архитектура. Подобен контраст може да бъде установен и в работата на Уте Мюлер и Кристоф Майер. Мюлер използва живописта и колажа като отражение, като отстранява излишната информация, за да артикулира формата и пространството с максимална яснота. Както отбелязва Кристиане Майер-Щол: “Тези картини ни предизвикват да се вгледаме в тях внимателно, тъй като само така можем да схванем прозрачността и дълбочината на образната им структура. Те […] имат силно физическо присъствие. Това изостря усещането за дистанция и близост […], като прави възприемането им едновременно по-бистро и по-интимно. Интимността и физическото действие са още по-силно изразени в изложбите на Уте Мюлер, в които прякото участие на зрителя има централно значение.”
За разлика от нея Майер предпочита индустриални материали като гума, олово и стомана, които веднага се отличават от органичната материя. Художникът ги използва като боя, с която усилва спецификите на всяка повърхност, превръщайки ги в обвивки. Майер създава различни конфигурации в пространството, като рекалибрира архитектурата му. Работите му стопяват границите между живопис, архитектура и скулптура, създавайки хибриден вид вербална скулптура, напомняща филма на Ричард Сера „Hand Catching Lead“ (1968).
И двамата художници имат амбицията да предефинират границите на избраните от тях медии, напомняйки ни за архитектурното движение „МЕРЦ” на Курт Швитерс, с характерната опозиция между видим материал и невидимо съдържание. Асемлажът в работите им е хронично незавършен и постоянно променящ собствените си правила. По този начин всеки интерпретативен ключ се превръща в анахронизъм в момента, в който стане наличен, защото обектът му се видоизменя, повдигайки други въпроси и създавайки повод за нови интерпретации. Философията на МЕРЦбау е възможност художественият проект да се осмисли като изпълнение и практика, и като социално пространство, в което изкуството, художникът и публиката се срещат. На микро ниво срезовете и отворите осъществяват това, което авангардът се е опитвал да постигне на макро ниво: трансформация на колективния живот чрез радикална интерпретация на улицата и интериора, на личния, индивидуален опит от една страна и публичния, колективен опит от друга.
Резултатът е игра между гледни точки върху разнообразни повърхности, в която въображаемото и действителното са неотделими, поезията и разкъзът се уравновесяват от по-прагматични, физически нужди, а човекът все още е в центъра на вниманието, раздвоен между илюзия и реалност.
Какво е Black Pages
BLACK PAGES е социално пространство, съвместен проект на Уте Мюлер, Кристоф Майер и още един виенски художник, Ник Оберталер. Тримата издават свое собствено списание, Black Pages, което ще бъде представено в artnewscafe, в съседство с галерия “Сариев”.
BLACK PAGES е месечен зайн за почитатели с тираж 300.
BLACK PAGES излиза във формат А5, в обем от 20 чернобели страници.
Всеки месец BLACK PAGES се създава от различен художник, а броят носи първото му име.
BLACK PAGES е австрийско списание. 50% австрийски художници, 50% от други страни.
BLACK PAGES вярва в равните възможности: 50% художнички, 50% художници.
BLACK PAGES е кръстено на песен на Франк Запа и следва композиторската му философия.
BLACK PAGES не казва на художниците, с които работи, какво да правят.
BLACK PAGES се прави доста бързо.
BLACK PAGES трябва да бъде купено преди да бъде разгледано.
BLACK PAGES обича творческите колективи, защото винаги има на кого да хвърлиш вината.
BLACK PAGES е като изложба и обича да прави купони, когато има нов брой.
В Пловдив BLACK PAGES ще представи три нови броя и ще покани българските художници да се включат в създаването му.
Чуйте авторската музика на Skill!
Предаването „Молескин“ представя още един от новите креативни обитатели на Капана, които спечелиха конкурса на „Пловдив 2019“ за безвъзмездно отдаване на десет помещения. Този път ред е на Стефан Колев, по-известен с псевдонима си Skill.
Ако не сте били на негово парти или не сте виждали името му по плакати из града: той е диджей или най-общо казано, занимава се с музика в много разнообразни направления. Съвсем скоро той отвори и първия в Пловдив Дом на плочата SoulSearchin’, където всички почитатели на винила могат да намерят своя малък оазис със стотици плочи.
В „Молескин“ Стефан Колев разказва повече за себе си и за работата си. Както всички гости досега, той също представя любимата си музика с тази разлика, че всички композиции са изцяло авторски – негови и на негови приятели музиканти. Много от песните звучат за първи път в ефир, така че не го пропускайте!