Стотици откриха Националните есенни изложби, манифестация от усмихнати хора по калдъръма

Днешният художник е направил своя обект себе си, отстранил се е и наблюдава своите рефлексии към живота, представи осемте творци в изложбите проф. Даниел

Осем отстранени системи се събраха в Стария град, за да открият Националните есенни изложби в първия ден от септември. Работите на творците Десислава Костадинова - живопис, Десислава Унгер – графика и рисунка, Елена Яневска – скулптура и фотография, Емил Бачийски - скулптура, Константин Костов - живопис, Петър Минчев - живопис, Симеон Симеонов - скулптура, Филип Попов – графика привлякоха вниманието на стотици увлечени от изкуството пловдивчани и гости на града. Поне според много художници от града на тепетата, стартът на есенните изложби не е бил пред толкова голяма публика от много, много години. Вдъхновяващо, коментираха гледката на многото млади и усмихнати хора майстори на четката в двора на Балабановата къща, откъдето стартира и най-старият арт форум у нас.

Някои от творците, които вчера се представиха пред публиката,  живеят и работят зад граница, където имената им се носят от уста на уста в арт средите. От вчера те вече са част от културния живот и на Пловдив. Има един запомнящ се дебют- на изключително талантливата Десислава Костадинова, завършила при проф. Андрей Даниел. Нейните работи впечатлиха особено много  нейни колеги, критици и ценители. 

Преди 70-та година бях с моите родители на първите си есенни изложби. Въпреки, че говорим за години, далеч предхождащи 1989г. , действително изпитвам носталгия към усещанията, които ни внушаваха тези културно-художествени събития, защото чувствителността ми към свободни територии и действия беше невероятно силна и съзнанието, че тук става нещо въпреки конюнктурата и институциите. Тук се опиянявахме и духовно, и буквално. Разбира се през годините Есенните изложби в Стария град се превърнаха сами в институция, в началото неформално, а после, както се казваше, и водеща републиканска проява в културната политика на творческите съюзи. Да, някога държавата успяваше да институционализира всяка неформална проява на свобода и творчество чрез буквалната покупка на творбите и техните автори. Но чарът на това свободно пространство в Стария град някак си пазеше от прекомерни предателства и стимулираше експерименталния характер на изложбите. Усещането, че пловдивските изложби бяха станали своеобразна лаборатория на новото българско изкуство събираше огромна публика от цялата страна и някак консолидираше съвременномислещите интелигентни хора на България.
Мислех си на скоро за цялата тази несигурност в топографията на културните ни центрове. Редица национални музеи, галерии, театрални и кино салони се разместват периодически така, че традициите на съответното място се забравят и изчезват, а с тях изчезват и цели ценностни системи. Нали културата е приемственост? Как да я запазим, ако късаме непрекъснато нишката? Казвам всичко това, защото, слава богу, топографията на изложбите в Стария Пловдив е непроменена близо 50 години. Това наистина прилича на културна традиция, за което искрено поздравявам пловдивчани , които я бранят и поддържат въпреки това плъзгаво и лъжовно време, каза на откриването проф. Андрей Даниел. 

Тази година мотото на изложбите е "Отстранени системи". Събрана е една пъстра компания от пластици, живописци, скулптури, графици, които според куратора Галя Лардева дават идея за тази съвременна художествена методология. Живеем в бързо време. В рамките на един човешки живот се случват и сменят цели епохи. Нуждата от различни методи за улавяне на менящия се смисъл е наложителна. Модернизмът от оня ден бе сменен вчера от постмодернизма, но днес е друго. Какво е то? Ако Модернизмът се хранеше от супер-егото и смелостта на художествената личност, то Постмодернизма със своите коментари превръщаше откритията на Модернизма в парадоксални притчи. Днешният художник май е направил своя обект себе си, отстранил се е и наблюдава и анализира своите неочаквани, но понякога и съвсем закономерни рефлексии към живота, изкуството, философията, религията. Като едно огледало, надарено с памет, знания и чувства, той уж отразява видяното, но то е силно деформирано от това интелектуално присъствие. Резултатът може би е нов автопортрет на човечеството, попаднало в новите времена и пространства на 21-вото столетие. Представените днес и тук автори, различни по възраст и художествена стилистика, все пак като че ли са обединени от този съвременен патос на отстраняването. Изследването на собствените рефлексии, асоциации, усещания и размишления по повод новия свят, в който така бързо попаднахме може би създава един образ на този свят, образ одухотворен, очовечен, необходим, за да продължим на някъде, допълни проф. Даниел.

В петък ще стане ясно и кой ще бъде Европейска столица на културата а през 2019г. Само преди два дни тук беше част от комисията, която оглеждаше и дойде да се запознае с нашия град. Националните есенни изложби бяха и ключов елемент от посещението, защото по това време те се подреждаха. Първата стоп-спирка беше разбира се Стария град. Благодаря ви и за това, че се включихте като част от презентирането на града, обърна се към художниците и събралата ги в едно дама Галя Лардева зам.-кметът по културата Стефан Стоянов.  

Виртуози откриват Есенния салон на изкуствата

Ще има Барок, Романтизъм, Виенска музика, анонсира станалият световно популярен покрай филма „Червената цигулка” Конц

Паулина Александрова

Виртуозите на цигулката дават старта на Есенния салон на изкуствата тази вечер от Античния. Класическият музикален проект неслучайно ще открие най-големия арт форум под тепетата. Сериозен интерес към класическата музика се наблюдава след фестивала Опера Оупън, който се проведе през пролетта. Новият екип на операта направи няколко много силни премиери и концерти и само за началото на лятото посетителите на спектаклите са над 12 000, заяви зам.-кмета Стефан Стоянов. На пресконференция тази сутрин заедно с маестро Диан Чобанов обявиха старта на  Есенния салон на изкуствата тази вечер с концерта Виртуози на цигулката с участието на Кристоф Конц и Марио Хосен на Античния театър.

Идеята за такъв концерта дойде в края на миналия сезон. Не е лесно да се ангажират и да се чуят на едно място личности като Кристоф Конц и Марио Хосен. Радвам се, че Кристоф така радушно прие поканата ни. Познаваме се с от предишни проекти. Горди сме, че ще участва в концерта, изказа се Диан Чобанов. За концерта довечера сме подготвили пъстра програма, постарали сме се той да бъде атрактивен и да не е в класическата си форма. Ще има Барок, Романтизъм, Виенска музика, изобщо ще е интересен за широк кръг публика. Преди четири години, заедно с Диан Чобанов направихме заедно един Моцарт концерт по време на музикалната седмица в Стара Загора. Тогава участвах в поредица от концерти в различни градове. Щастлив съм, че отново съм поканен в България, каза самият Кристоф Конц. Виртуози на цигулката ще бъде интересен концерт, защото ще се представят различни произведения, от различни епохи на отворена сцена. Също така ще участват цигулари в различен етап от развитието си- от деца до професионалисти в средна възраст.

Освен солист и камерен музикант на Виенската филхармония, 27-годишният Кристоф Конц е активен и като диригент. Завършил е диригентство в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Има тясна връзка и с Берлинската филхармония, където неговият брат е солист. Участва и в Камерен оркестър Виена-Берлин, събиращ най-добрите щрихисти от Виенската и Берлинската филхармония. Преди 2 години е създал фондация за детски музикални таланти за деца между 10- и 12-годишна възраст. Става популярен на 9-годишна възраст, когато е избран с конкурс за участие във филма "Червената цигулка", който получава Оскар за филмова музика. Щастлив съм от възможността да свиря на такъв уникален инструмент - стара италианска цигулка Джузепе Галиано от 1762г. На един инструмент трябва да се гледа като на жив обект, трябва да се извършва едно взаимодействие между него и музиканта, да има възпитателен процес, завърши Кристоф Конц. Такъв инструмент рядко се чува на живо, допълни Диан Чобанов. Неговата цигулка звучи  по-силно от всички наши инструменти взети заедно и това не е заради микрофона. Тайната е в качеството на дървото и изработката, допълни диригентът. 

На концерта ще участва и друг млад талант - Жаклин Прайс, която е възпитаничка на Марио Хосен. Чувстваш се специално, когато свириш със своя бивш учител, а вече и приятел и едновременно със сегашните му студенти. Така обменяш опит и с големи и с малки виртуози, каза тя. Удоволствие е  да свиря отново в моя роден град.

Като край на пресконференцията младите пловдивски надежди - 11-годишния Александър и 13-годишният Мартин Зайранови засвириха на своите цигулки в заседателната зала на Общината. Те ще партнират на Марио Хосен на концерта довечера. През ваканцията си те свирят по 5-6 часа на ден. Не е нещо, което ни затормозява, даже е забавление за нас, допълни Александър.

 Младите архитекти от Колектив Космос и техни съмишленици стартираха реконструкцията на площада пред бившето кино Комсомол през уикенда. Съвсем скоро занемареното пространство пред емблематичната сграда трябва да се превърне в открита зона за отдих и култура, след като от КАБ- Пловдив избраха проект за новата му визия.На място работят носителите на награда Пловдив за архитектура от Колектив Комсомол и доброволци, които искат да превърнат изоставената градска среда в приятно кътче.Вече са осигурени почти цялото количество от нужните общо 130 броя дървени талпи. Те са обработени, а от тях ще бъда сътворен отворен павилион, около който ще има бетонни елементи за сядане в пропорцията на киноекран. 
 
В същото време организаторите на Гражданското жури обявиха темата на следващата сбирка от инициативата си- Бъдещето на Космос. Тя ще се проведе на седми септември и ще засегне състоянието и евентуалните посоки за развитие на знаковата сграда. Поканата е отворена към всички граждани  желаещи да споделят своите идеи и препоръки по темата. Част от проблемите и въпросите, които ще бъдат засегнати по време на обсъждането, са:
 
- По какъв начин трябва да се стопанисва и управлява сградата?
 
- Възможно ли е и трябва ли да се отдаде Кино Космос на концесия?
 
- Какви са бъдещите планове на Община Пловдив свързани с киното и ул. Гладстон?
 
- Статути и права на ползване
 
- Приходи, разходи и развиване на търговска дейност
 
- Какви са проектите и  стратегии за ул. Гладстон
 
В ролята си на “свидетели” ще присъстват и експерти в сферата на правото, икономиката и архитектурата,  и граждани, активно ангажирани в опазването на сградата. Обсъждането ще се проведе на 07  Септември Неделя от 10:00 ч. до 15:00 ч. на адрес: гр. Пловдив, ул.11-ти Август 1, Икономическа библиотека (срещу ГХГ). Повече за механизъм „гражданско жури” може да прочетете на http://votx.org/grazhdansko-zhuri-kino-kosmos/

23 представления и 4 премиери в програмата на феста

За първи път от осем години Сцената стратира от Античния

Само след осем дена започва осемнадесетото издание на „Сцени на кръстопът”, което тази година се подвизава под идеята за Утопия. 18 години „Сцена на кръстопът” произвежда утопии и това го прави едно от най-важните неща на този свят, както пише сам криейтив директорът на феста Елин Рахнев.

Утопия в цифри – 19 театъра, от които 9 столични, 7 извънстолични и 3 международни, 23 представления, от които 4 премиери. Съпътстващата програма съдържа 14 прояви в галерия U P.A.R.K., изложба посветена на фестивала, както и много други по-малки представления, поднесени на сцената пред Драматичния театър. За първи път ще бъдат поставени на българска сцена имена като Трамбле с постановката му „Още веднъж, ако позволите”. А пловдивска публика ще види „Любов” на Елин Рахнев, „Жана” от Ярослав Полинович, както и „Заешка дупка” от Дейвид Линдзи-Абер. Фестивалът хваща здраво всички почитатели на театъра още с афиша. Макар и традицията да се открива на 10 септември, тази година се наложи датата да бъде издърпана на 9-ти, но за сметка на това откриването ще бъде повече от мащабно. От осем години фестивалът не е започвал сезона си от Античния театър, но това тази година се променя с постановката „Херкулес и Авгиевите обори”. Макар и първоначалната идея на фестивала да е била публиката да се запознае с най-добрите български театрални постановки от изминалата година, то с времето традицията приютява и световните театри. Националният академичен театър на руската драма „Леся Украинска” е сред култовите гости, които ще зарадват публиката с постановката Едит Пиаф: Живот в розовата светлина. Неговият статут се равнява на този на Народен театър Иван Вазов и честта те да участват на фестивала е нописуема. Дава се и все повече поле за изява на млади български артисти, за които самите организатори споделиха, че това са актьори, за които след време ще се пише с любов и изключително уважение. Една от най-големите гордости на тазгодишния фестивал е, че успя да върне знаменития Кръстю Лафазанов на театрална сцена с постановката „Сако от велур”. Това е и една от премиерите на пловдивския театър в рамките на феста. 
С годините „Сцена на кръстопът” изгражда една предана и критикуваща публика. От днес официално са пуснати билети за всяка една от постановките и още от сутринта пред касите се извиват километрични опашки. Дали на шега или не, в афиша организаторите допълват, че се въвежда и дрескод – НЕ на анцузите и чехлите. Наричат себе си първите въстанали срещу тази култура и мислят да продължат доброто си дело до край.

Със старта на Сцената дойде бе повдигнат отново и големият въпрос- кога ще имаме голяма сцена в театъра. Ръководството в храма на Мелпомена се надяват средствата, необходими за възстановяването на изгорелия салон да бъдат вкарани в бюджета на Министерството на културата за 2015-та.