Капана.БГ
Имате много поздрави от Кольо К., той е в Казабланка!
Имате много поздрави от Кольо. Той е в Казабланка. Обади ми се, преди да дойдете. Добре е! Така откри нощта на художника Кольо Карамфилов в галерия U P.A.R.K Сава Цонев, съдружник на маестрото в арт пространството. Той представи филмът на Кольо Казабланка. 8-минутната лента и мейкингът й бяха поводите да се съберат близки, приятели и семейство, за да си спомнят с усмивки за големия Кольо, който ни напусна в началото на годината. Другият сценарист на късометражната продукция Емил Атанасов и съученик на Колето също бе там, за да каже някоя и друга дума за общата им работа.
Синът на художника Росен благодари поотделно на всички, които дойдоха. Истеричен смях и подвиквания предизвика мейкингът, в който личи как целият екип се забавлява жестоко, докато се опитва да лови риба. За финал на кино частта и начало на партито на сцената излязоха музикантите от Остава, които забиха акустично след прожекцията.
Историята с монумента на Цвятко Сиромашки се превръща в истерия
Скулпторът счита, че ще му демонтират творбата след откриването й на 23 май
Преди малко,от достоверен източник разбрах, че пловдивската управа е ангажирала хиляди душички срещу моята скулптура на ТИТАНА, пише в социалната мрежа Сиромашки
Ние сме много и ще те защитим, пишат като за война близки на юбиляря
Историята с монумента на Цвятко Сиромашки започна да се превръща в истерия. Днес скулпторът чества 60-годишнина, като за юбилея стартира монтирането на главата на Борис Христов пред Дома на културата, който носи неговото име. Това се случва без решение на общинския съвет, след като местната администрация склони да приеме творбата на Сиромашки. Ситуацията напълно излезе от добрия тон, характерен за хора на изкуството, след откриването на възпоменателната алея на художника Атанас Хранов пред бившия Синдикален. Няколко медии взривиха интернет пространството с открито агресивни текстове, а в социалната мрежа настана истинска вакханалия от меко казано неприемливи коментари по повод единия или другия творец. Така или иначе Пловдив ще чества 100-годишнината на Борис Христов с две монументални творби, като тази на Сиромашки ще бъде открита на 23 май. Това обаче не успокои скулптора, дори напротив. Преди малко,от достоверен източник разбрах, че пловдивската управа е ангажирала хиляди душички срещу моята скулптура на ТИТАНА ! Целта е да се предизвика общественото мнение и моята творба да бъде демонтирана веднага след откриването на 23 май ! Обръщам се към пловдивчани и цялата световна общественост за защита ! Точно на рождения ми ден душата ми потъна в мъка ! БОГ ВИЖДА!, пише в социалната мрежа Сиромашки.
Негови приятели се обявяват в подкрепата му и едва ли не се стягат за военно-отбранителни действия. Дончо Дончев Гърбов пише: Спокойно, Цвятко! Това е провокация. Даже да е достоверно няма да им мине номера. Ние сме много и ще те защитим. А за да станем повече каним всички пред дома Борис Христов за подкрепа. Нима Цвятко не го заслужава. Даже и да е само за освещаването пак трябва да сме до Цвятко в Името на Борис Христов. ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ ОТ НЕБЕСНАТА СЦЕНА. ОТТАМ МОЖЕ САМО ДА НИ ГЛЕДА СРАМА, АКО НИЕ-ЖИВИТЕ НЕ ГО ЗАЩИТИМ!!!! А Руми Димитрова допълва: Не се притеснявай Цвятко ,не мъчи сърцето си !!! Всичко ще мине много добре както му е реда !!! Ти имаш хора които уважават и ценят твоето творчество и то не малко са, не си струва да се кахъриш напразно ,вярвай в Себе си и в Обществото Пловдивчани които искат да се радват на Титана и на Теб !!! БОГ ТЕ ПАЗИ !!!
Дали на Борис Христов, който ни наблюдава от Небесния хор, му харесва случващото се? Едва ли!
Наследниците на Златю Бояджиев дочакаха справедливост, съдът им върна 6 платна
Сагата продължи 22 години, във владение на Градската художествена галерия остана само „Молебен за дъжд”
Наследниците на Златю Бояджиев спечелиха съдебната битка за шест платна на гиганта на изобразителното изкуство. Върховният касационен съд реши спора между роднините на Златю Бояджиев и Градската художествена галерия-Пловдив (ГХГ), „Старинен Пловдив”, Исторически музей – Пловдив за собствеността на 6 платна на емблематичния художник. Темида реши творбите „Баташкото клане”, „Обяд на моето семейство”, „Кукери” „Мъж на колене” и „Разстрел” да бъдат върнати на законните им собственици – наследниците на Златю Бояджиев. Една от картините по спора „Молебен за дъжд” съдиите оставят във владение на Градската художествена галерия.
Спорът е с 22 годишна давност. От далечната 1992 година семейството има документи и свидетели, че иска да прибере картините в наследствената колекция, оставена от Златю Бояджиев. Отказът на местната власт в лицето на различни по партийна принадлежност кметове през годините и най-вече на държателите на картините ГХГ и ОИ”Ст. Пловдив” принуди наследниците да предизвикат проверка на Комисията по култура към Народното събрание и на Министерството на културата. Това се случи след повече от 10- годишни проверки на прокуратурата по случая. Още през 2009 година в докладна записка до община Пловдив от директора на ГХГ Красимир Линков е ясно, че институциите не са придобили картините, като са ги закупили или да са били подарени от автора или неговите наследници. Въпреки това
се отказва произведенията да бъдат върнати. Констатацията на министерството на културата е че за картините нямат документи и са с неизяснен статут, но семейството трябва да води дело за да си ги върне. Това не остави избор на наследниците Георги Бояджиев и Златин Бояджиев, които заведоха дело в пловдивския окръжен съд за връщане на произведенията. Искът беше уважен и картините присъдени на семейството. Решението беше обжалвано пред Апелативен съд в Пловдив. Той взе коренно противополжно решение и остави картините на държателите. След решението на ВКС в крайна сметка наследниците получават правото да получат най-сетне по-голямата част от произведенията.
За съжаление през тези почти 25 години борба за връщане на картините нито една институция не се опита да реши самостоятелно проблема. Синът на Златю Бояджиев, Георги не дочака решението на съда. Бояджана почина през лятото на 2013 година, огорчен от липсата на реални и адекватни решения от системата. И от обидното на моменти поведение на чиновници в местната община. 
Снимки: Иван Палейков
Крищина Бранко идва в Пловдив със супер музиканти
България е една от 14-те страни, включени в световното турне на фадо примата
След по-малко от три седмици, на 7 юни на сцената на Античния театър в Пловдив ще се изяви една от най-забележителните фадо певици Крищина Бранко, която ще представи своя ретроспективен проект “Idealist”. Обаятелната изпълнителка има доста сгъстен график до края на годината. Тя ще изнесе около осемдесет концерта до края на годината в четиринадесет страни - Холандия, Германия, Белгия, Франция, Австрия, Чехия и Португалия, като също така ще посети Мексико, Испания, Израел, Иран, Русия, България и Швеция.
Световното турне ще завърши с грандиозен концерт в Лисабон на 11 декември.
Седемнадесет години, тринадесет албума и много вълнуващи концерти делят Крищина Бранко от дебюта й в Амстердам през 1996 г. Тези близо 60 музикални картини и три нови композици е събрала прекрасната певица в последния си троен албум, наречен "Idealist" - вселена от велики песни, която ни рисува красотата на живота, изпълнен с песни, незабравими концерти и възвишените моменти.
На 7 юни тя ще престави своята програма “Idealist” в Пловдив в компанията на музикантите Рикрадо Диаш - пиано, Бернардо Куото - португалска китара, Марио Перейра -китара, Бенардо Морейра - контрабас. Поводът за нейното гостуване е националният празник 10 юни - ден на Португалия и на Института Камойнш и въвеждането на португалски език като избираема дисциплина в гимназиалното и университетско образование в Пловдив.
Концертът на Крищина Бранко ще бъде на 7 юни в Античния театър в Пловдив от 21:00 ч. Билети за концерта може да намерите в магазин "Мюзик център", на касата пред Общината в Пловдив и в мрежата на Тикетплюс.
Едно от музикалните събития на сезона под тепетата се организира от Джаз Плюс с любезната подкрепа на Института Камойнш и на Посолството на Португалия.
Световни звезди превръщат Пловдив в лятна оперна столица на Балканите
Бас №1 на планетата Паата Бурчуладзе пее на Античния в реверанс към Борис Христов
Перлата на Арена ди Верона Хуи Хе играе в Аида на Opera Open, идва и Елизабет Стрид
Едни от най-големите звезди на световната сцена ще превърнат Пловдив в лятна оперна столица на Балканите през юни и юли. Афишът на фестивала Opera Open е повече от респектиращ- той ще събере под тепетата бас №1 на планетата Паата Бурчуладзе, изгряващата звезда на европейските театри Елизабет Стрид от Швеция и перлата на Арена ди Верона- китайското сопрано Хуи Хе, и прочутите наши изпълнители Владимир Стоянов и Камен Чанев.
Програмата днес представиха шефката на Държавна опера- Пловдив Нина Найденова и маестро Иван Ангелов- творчески директор на лятната програма на Античния Оpera Open. 7 заглавия- пет опери и два гала концерта, са включени в пищния афиш на феста, който стартира на 17 юни с музикално-танцовия спектакъл Кармина Бурана, за който ще гостува балет Арабеск. Генералната ни концепция е с този фестивал Пловдив да стане център на музикалната култура през лятото, в който специално ще идват ценители от цяла Европа. Вече се работи с туроператори и агенции, които имат интерес към такъв туризъм. Това е различно продължение на Вердиевите нощи, а това, че на една сцена в рамките на близо месец ще се качат някои от най-големите имена не се е случвало в България, похвали се артистичният директор на Оpera Open- диригентът Иван Ангелов.
Пиронът в програмата е гала концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов. За него идва грузинският маестро Паата Бурчуладзе, който в момента е №1 на световната сцена- солист на Болшой театър, Арена ди Верона, Метрополитен и Ла Скала. Това е символично продължение на делото на Христов, Гяуров и Гюзелев. Бурчуладзе никога не е идвал в Пловдив, откликна веднага на поканата ни, щом чу името на Борис Христов, от когото се е учил, подчертаха организаторите на фестивала.
На 24 юни за спектакъла Нощ в синьо ще гостува балета на Националната опера, а на 28 юни е премиерата на Вердиевата Травиата със специалното участие на старозагорската опера. Световният баритон Владимир Стоянов идва за Дон Карлос. А на 12 юли гостува една от най-актуалните в момента оперни прими- шведската ангелогласна красавица Елизабет Стрид. Тя ще е централна фигура в премиерния спектакъл-феерия „Полета на Валкюрите”, с който ще отбележим 200-годишнината от рождението на Вагнер. Диригентът Иван Ангелов е обединил тетралогията на Вагнер Пръстенът на нибелунгите в една страхотна оперна вечер, която ще продължи точно час и 40 минути.
Финалът на феста е за друга Вердиева творба и друга знаменитост- Аида и солистката на Арена ди Верона, Метрополитен и Ла Скала Хуи Хе. Супер звездата ще изпълнява главната роля, а на сцената ще и партнира знаменитият тенор Камен Чанев.
Мудови със семеен Глори хоул в Капана
И стария парти грил може да се превърне в произведение на изкуството, доказаха Иван и Атанас Мудови
3-годишният Наско изрисува фасадата на галерия Сариев
„Сариев” представи Безчувствената изложба на Иван Мудов на две локации- в галерийното пространство и в новото SARIEV Project Space в Капана. Още от заглавието става ясно, че това не е традиционно и нормално арт събитие. Името на автора също го подсказва- Мудов е един от най-провокативните съвременни творци. В Безчувствената си изложба той събира три поколения. Творбите са шедьовър, подигравка, самоирония и ексцентричност. Част от тях са изпълнени с точност, така както авторът си ги е представял, а други са били чиста случайност. Например голямата грундова картина. Ефектът от стесняване на материала я е изкривил. Случайност е довела до допълване на пукнатини с рисунки, но именно това я прави още по-впечатляваща. Творение, което е знаело как иска да изглежда и само го е постигнало.
Анастас Мудов, баща на Иван Мудов, е майстор тенекиджия десетилетия наред. Помагал е с изработката на доспехи и всичко що е метал по някои от най-култовите български филми. За този проект получава материали от сина си и ги превръща в изкуството. Някога за да получиш майсторска степен е било нужно да изобразиш лъв, като онзи на лопатата, сочи един от експонатите в изложбата си Медов. Не е зле направен, просто те тогава не са виждали лъв, казва Иван Мудов. Руски тенджери от 80-те години, които просто е намерил в мазето, малките лопатки купени от Бриколаж, стар парти грил и всякакви вещи, които се намират във всеки един дом, са се превърнали в красиви произведения на изкуството. Изработката им продължила цели 20 години, но майсторските ръце на Атанас и напътствията от страна на сина са довели до изяществото им. Светата семейна арт троица завършва с най-малкия член на мъжете Мудови, а именно синът на Иван- Анастас-младши. Макар и едва тригодишен, той е неотлъчна част от творчеството на татко и дядо. Негов е проектът „Нарисувай”. Когато тати ти каже „Нарисувай ми маймунка” ти взимаш флумастрите и я рисуваш. Именно това представляват тези седемнадесет картини. Рамкираната представа на дете за света. Той е и творецът, създал цветовете по фасадата на галерия „Сариев”. А творбите му в рамки красят новото SARIEV Project Space в Капана.
Разбира се, имаше и доза съперничество, съчетано с лека подигравка. Преди година беше показана „Сантименталната изложба” на едно друго семейство- Солакови, които присъстваха на откриването вчера. И в отговор на нея произлиза името на тази, обяснява Мудов. Като реплика на една от техните творби, Иван е принтирал първи ваучер, който ако си закупиш получаваш цели 15% отстъпка. Принтирал е и втори ваучер пак за 15%, който действа върху първия. Трети за втория и четвърти за третия. И така до безкрай.
Часовникът в Галерия „Сариев” беше оставен на грижите на собственичката – Катрин Сариева. Така тя се превърна във ластелин на времето. Това е втора част на едно предишно представяне, където Иван е стоял в продължение на 24 часа пред този часовник и е сменял времето както реши. Тогава за него едно денонощие е минало за 23 часа и 15 минути. В самата галерия беше инсталирана камера, а на екран в artnewscafe се вижда кога стрелката се мърда, та хората в заведението трябва да се съобразяват с времето, което Катрин каже, че е. Каква може да ти е ориентацията в такъв момент – гледаш Слънцето, следиш биологичния си часовник и евентуално по това кога ти се е дояло, така описваше самата Сариева тази демонстрация на колко субективно понятие е времето.
В SARIEV Project Space в Капана пък Мудов иронизира задължителното черпене с вино на всяко откриване на изложба със специално етикирана гроздова напитка. Идеята да остане и заживее така, както го е оставила публиката след почерпката. Там разбира се, имаше и едно произведение, което събираше тримата автори с една фамилия на едно място. Семейният им Глори хоул. Това е „практика” произлизаща от американските гей клубове през миналия век, където в стената има дупка, през която си пъхаш члена . Това е възможност за сексуален контакт без да имаш какъвто и да било допир с човека отсреща. В Семейният Глори хоул имаше три дупки – две на едно равнище за Иван и Анастас-старши и една по-ниско за малкия Анастас. Именно с тази стена те достигнаха върховното дистанциране от публиката, която сякаш на пук на желанието им ги заобича още повече. Тях и техните творения, създавани по един изключително креативен и екстравагантен начин.
Борис Христов: И на сто години ще съм млад!
И пеленачета почетоха великия бас
100 български гласа звучаха пред препълнена зала в Дома на културата навръх век от рождението му
Супер концертът откри фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща”
Вродената интелигентност е чувствителност и знание как да „употребяваш” възможностите, с които си надарен. Но това да става умно, с душевно проникновение. Необходимите детайли се придобиват с течение на времето, задълбочено и с вкус. Обаче и това не стига. Изисква се огромно умение за разширяване на културата- всестранната и, разбира се- музикалната, ако си се отдал изцяло на оперното изкуство! Това казва Борис Христов приживе, това и прочетоха днес на глас стотиците, събрали се в Дома на културата с неговото име, за да почетат 100-годишнината от рождението му. И в небето великия бас събра толкова много хора, за които и най- актуалните в момента творци от музикалната сфера само могат да мечтаят. Точно 100 гласа от сцената пяха за Борис Христов, още близо 500 пригласяха от залата в деня, в който за първи път преди век се е чул един от най-големите гласове в историята на световната музика. Най-добрите български хорове се обединиха, за да припомнят пред публиката, че гигантът Христов прави първи стъпки в музиката именно като хорист.
Дори пеленачетата спряха да плачат, щом чуха онзи бас, който е тресял континенти. Защото днес той звуча с онова наелектрезиращо Многая лета, записано през 70-те в хора на храм Александър Невски. Настръхнали, гостите на събитието се изправиха на крака и се поклониха ритуално пред великия маестро, прославил България. Титаните са малко, Христов е един от тях, чу се от редовете пред сцената. Възпитаници на родения на улица Велико Търново бас пратиха цветя от Италия специално за днешния празничен ден, други пък присъстваха лично. И на сто години
ще съм млад, казва в една своя изповед приживе Борис Христов. Не, той не е само млад, той е вечно млад, допълниха гостите на събитието днес. То откри петото издание на фестивала Дни на музиката в Балабановата къща.
Ето още един акцент от споделените размисли на твореца: Съвършено ясно е, че истинският творец не остарява- душата му остава вечно млада… търсейки все нови и нови пътечки за пресъздаване на любимите си герои, бродейки из непознатите дебри на пресложните им преживявания, той просто няма време да остарее. Аз и на сто години ще съм млад! Остарява инертното, отпуснатото, блатното, флегматичното. То се е състарило впрочем по рождение…