Капана.БГ

Капана.БГ

Научна фантастика на живо в спектакъла КВАНТ на Жил Жобен

Световете на физиката и изкуството се сляха

Изкуството е една обширна материя, която безпроблемно излиза извън поставените й от обществото граници. Когато си роден на място със здраво стъпили на земята традиции, когато в града се случва фестивал за първи път, то тогава е трудно да прецениш дали едно представление е било успешно или не. Снощният спектакъл КВАНТ на Жил Жобен успя да напълни Дома на културата, но след като светлините изгаснаха и артистите излязоха на сцената шумът от излизащи хора придружаваше неприятно цялото представление.

Празник за сетивата – само така може да се опише КВАНТ. Според физиката ние не сме здраво стъпили на земята, а съвсем нежно плаваме по нея, което е в тотално противоречие на всичко, което танцьорите учат цял живот. Ние не сме струпване, а едно изграждане на физична основа, силно захванати един за друг. Два плюса не могат да се докоснат, минус и плюс не можеш да разделиш, а ядрото движи всичко – това са неща, които всички сме учили в гимназията, но вчера те бяха представени от 6 танцьора в одата им за молекулярната физика. Тотален контрол над всяко мускулче по тялото, движения, изчистени от всяка норма и синхрон, който може реално да те накара да помислиш, че това на сцената са атоми и молекули, а не живи същества. Красота на изпълнение съчетана в танц, костюми, светлинни ефекти и музика. Това е всяка връзка във физиката, връзката на учения с опитите му и връзката на публиката със сцената. Това е отношението мъж-жена, или тяло с тяло. Всичко в този живот може да бъде обяснено чрез тази наука, макар и самият Жобен да сподели, че по време на живота му в ЦЕРН той е разбирал работата на физиците много по-добре, от колкото те неговата с изкуството. От 55 години съм фен на научната фантастика, но днес това представление успя да ми даде възможността да я видя на живо, благодари мъж от публиката на хореографа. Това е един интерактивен спектакъл, извличащ красотата на наука, следваща ни от десетилетия. Това е взаимоотношението между два различни свята – този на физиката и този на изкуството.

Снимки от самия спектакъл: Фелия Барух за ЕДНО

Звезден актьорски състав в „Когато котката я няма”

Новата си комедия ще представи в Пловдив любимецът от екрана и сцената Асен Блатечки. Режисираното от него представление „Когато котката я няма” ще гостува под тепетата на 28 септември, като билети за спектакъла вече се продават на касата пред общината. Комедията на Джони Мортимър и Брайън Кук е на театрална Формация "Мелпомена" и ще се играе в Дома на културата. От сцената ще ни разсмее звезден състав- Асен Блатечки, Силвия Лулчева, Елена Петрова, Калин Врачански, Мира Добрева и Ирена Тодорова.
Цени на билетите: 20 лв., 18 лв., 16 лв. и 14 лв.

Италианците от ТРО представят Японска градина, корейският хореограф Хой Уонг Риу гостува с „Малодушно приятен свят“

Три български заглавия в неделния афиш

Плътна откъм събития е днешната неделна програма от четвъртия ден на ONE DANCE WEEK. Общо пет спектакъла ще се случат на различни сцени от 14 до 21 часа. Два от тях са на чужди танцови компании.

От 14:00 ч. може да видите „Монолог за двама“ & „Копнеж“ на изгряващата танцова компания от Пловдив Дуенде. Спектакълът ще се играе в Камерната зала на Драматичен театър - Пловдив (ул. Княз Александър I, 38). Две произведения, създадени от различни хореографи, но съчетаващи се по един неустоимо красив начин. Билети може да намерите в мрежата на Eventim или на входа непосредствено преди спектакъла.

От 14:00 ч., както и от 16:00 ч. има детски интерактивен детски спектакъл „Японска градина“ на италианската танцова компания TPO, в който малката публика може да се превърне в активен участник – тя ще се качи на сцената, върху специален килим, който ще разкаже историята на малкото момче Широ. Всичко това ще се случи в Дом на културата „Борис Христов“. Билети в мрежата на Eventim.

От 15:00 ч. ще започне българският спектакъл „Антигона – това съм аз“ на Галина Борисова. Представление, използващо античната класика, за да изследва дълбините на съвременната личност. Билети в мрежата на Eventim и на входа непосредствено преди спектакъла. След края на представлението ще има представяне и разговор с артистите. Спектакълът ще се реализира в Тютюнев склад на ул. Екзарх Йосиф 14.

От 18:30 ч. в Дом на културата „Борис Христов“ ще може да видите BIG GUN – още едно представление от българската ни програма, като този път създателите са Мартин Пенев и Станислав Генадиев. Спектакълът е смешен, ироничен и на моменти болезнено реалистичен.

От 21:00 ч. може да видите „Малодушно приятен свят“ на хореографа Хой Уонг Риу, демонстриращ по прекрасен начин корейската съвременна танцова сцена. Събитието ще се случи в Камерната зала на театъра.

Столичани, варненци, руснаци и англичани учат как се бичи айляк на Младежкия хълм

Айляк фестът стартира своето четвърто издание с една истински етно програма и много изненади за посетителите си. За издържалите на дванадесетчасовия маратон по бичене на айляк имаше забавления с различни нюанси - игри, работилници, пазар за ръчно изработени бижута, изложби, йога и оставени на тревата и възможностите на всеки джаги.
Музикантите варираха от ди джей сетовете на Kliment, през етно звука на Oratniza, поетичните песни на Таралежков, че чак до хедлайнерския бум на "Кристиан Азирович Оркестър" и етно-дъбстепа на Иван Шопов -  Balkansky. Щом на сцената се качи BGGZ Rubbit, за начало на изпълнението си посвети първото парче на наскоро починалия гигант Валери Петров. И след като всички от Айляка почетоха достойно паметта на поета се отприщиха към забавленията.
Стотици успя да събере ограждението в подножието на Младежки хълм, а проблемът бе, че извън решетките също останаха приблизително толкова народ. Както знаем, фестивалът за първи път не е със свободен достъп, което създаде леко напрежение на самия фестивал,  а преди това и грандиозни скандали из социалните мрежи. Е, нали се чува музиката и от тук, пък и напитките ни няма да са със супер цени, коментираха от извъноградната част на феста. От Оратница също споделиха, че това разделение убива идеята на феста и с поздравите си към публиката винаги добавяха "...и за вас отвън!". Макар и това леко неудобство, айлякът се беше пропил във въздуха и не остави никой да скучае. Хора от Варна до София се бяха събрали пред сцената, за да усетят духа на майните и как по-точно се забавляваме тук . Разнообразието сред публиката беше просто неописуемо - млади, възрастни, бебета, кучета, руснаци, англичани и кой ли още не се беше присъединил към голямото семейство на феста. Дълги хора се извиваха под етно съпровода, идващ от сцената, шалове бяха постелени по тревата с възможност просто да гледаш звездите и макар булевардът да беше на метри от огражденията, сякаш целият външен свят беше се изпарил и единственото, което можеше да правиш е да си бичиш айляка.

Спектакълът КВАНТ на Жил Жобен превръща сложната материя в истински празник за сетивата

Един от най-значимите съвременни хореографи Жил Жобен гостува за първи път в България със своя спектакъл КВАНТ по време на ONE DANCE WEEK. Пловдив е спирка от световното турне на представлението, който премина с грандиозен успех във Франция, Уругвай и Бразилия. Предстоят гостувания в Ню Йорк, Сан Франциско, Ванкувър и Сантяго де Чили, следват Аржентина, Мексико, Перу и Колумбия. Българската публика ще има и лична среща с хореографа, който вече две десетилетия пази имиджа си на новатор и създател на устойчиви тенденции в съвременния танц. Веднага след представлението на КВАНТ на 30 август от 20:30 ч., Жобен и екипът му ще отговарят на въпроси на зрителите.

А ето и историята, която стои зад този уникален по рода си спектакъл.  През март 2012 г. Жил Жобен получава първа награда на резидентската програма Collide@CERN в категорията "Танц и пърформънс" за проект, насочен към изследване на танцови практики чрез отношението тяло – интелект.  в най-голямата лаборатория за приложна физика в света -  Европейската организация за ядрени изследвания(CERN). Там се заражда творческият тандем с друг резидент -  изгряващата звезда на съвременното немско визуално изкуство Julius von Bismarck (Юлиус фон Бисмарк). Двамата  попадат в света на ядрената физика и за няколко месеца се потапят изцяло във вселена от цифри и абстракции. От този изследователски процес се ражда КВАНТ – ода за молекулярната физика за 6-ма танцьори.  Хореографията, съчетана с естетиката на визуалните изкуства, изумителни костюми и луминокинетични ефекти прави молекулярната физика достъпна и разбираема дори за хора с интереси, далеч от света на науката, а представлението – истински празник за сетивата.

Представянето на спектакъла КВАНТ е част от  „Dance connected - създаване на капацитет за укрепване и разнообразяване на българската съвременна танцова сцена“ - проект на Фондация "Едно за култура и изкуства", който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за партньорства и експертна помощ (TF PEF).

18-тото издание на есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” ще отбележи пълнолетието си със богата програма, която стартира ден по-рано от обичайното. Откриването е на 9 септември от 21 часа на Античния театър с „Херкулес и Авгиевите обори” на Народен театър „Иван Вазов” – представление на режисьора Ивайло Христов.

Четири са премиерните заглавия в афиша на фестивала - „Сако от велур” от Станислав Стратиев, реж. Борис Панкин, и „Съблечи се!” от Джо Ортън, реж. Красимир Ранков – представления на Пловдивския драматичен театър, „Антигона” от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, спектакъл на Театър „София”, „Жанна” от Ярослава Полинович, реж. Явор Гърдев, спектакъл на Народен театър „Иван Вазов”.

23 заглавия включва основната програма на фестивала. Народен театър „Иван Вазов” гостува с три спектакъла – на откриването „Херкулес и авгиевите обори”, „Жанна” и „Любов”. С по две заглавия са трупите на ДКТ „Иван Димов”-Хасково – „Разбиване” и „Дневникът на един луд”, театър „София” – „Антигона” и  „Госпожа Министершата”, Пловдивски драматичен театър – „”Сако от велур” и „Съблечи се!”. На фестивала ще гостуват Сатиричният театър, Габровският театър „Рачо Стоянов”, Плевенският театър „Иван Радоев”, Театър 199 „Валентин Стойчев”, Държавен куклен театър-Варна, театър „Възраждане”, Малък градски театър „Зад канала”, Драматичен театър „Сава Огнянов”-Русе, НАТФИЗ, Драматично-куклен театър-Враца, Театър „Българска армия”.

В Пловдив ще гостуват актуалните носители на Аскеер Валери Йорданов (поддържаща мъжка роля за ролята на Хауи в „Заешка дупка”), Стефан Москов (режисура за „Професия Лъжец”), призьорите с Икар - най-добрият спектакъл  "Професия Лъжец”,
Владимир Пенев (водеща мъжка роля на Арпагон в "Скъперникът"), Александър Кадиев(поддържаща мъжка роля на Клеант в "Скъперникът) и Лилия Маравиля (водеща женска роля на г-жа Министершата в "Г-жа Министершата”).  Под тепетата ще гледаме и „Дневникът на един луд” – представлението с първи награди за режисура на Лилия Абаджиева и мъжка роля на Николай Урумов от Националния фестивал на малките театрални форми във Враца.

 Любопитни за публиката ще бъдат и двете чужди участия. Румънският театър „Одеон” ще представи спектакъла „Министершите” – представление с много участия на някои от най-престижните фестивали в северната ни съседка. Спектакълът е донесъл наградата за най-добра актриса на Международния театрален фестивал „Ателие” в Бейа Мар, както и наградата на журито на фестивала Веде театру в Бъзау, приза за най-добра актриса на Министерството на културата на Дорина Лазар, специалната награда от Националния комедиен фестивал в Галац на Емилия Добрин, наградата за най-добро женско изпълнение на Националния комедиен фестивал в Галац на Кока Блийс.

Националният академичен театър на руската драма „Леся Украинска” гостува със спектакъла „Едит Пиаф. Живот в розова светлина”.

Закриването на 18-тата „Сцена” също ще бъде бляскаво. На 23 септември от 19 часа в Дома на културата „Борис Христов” ще се играе „Йерма” на театър „Българска армия” с режисьор Диана Добрева.

Изключително любопитна и жизнена е и съпътстващата програма на форума. Галерия U.P.A.R.K. ще бъде основен домакин на събитията. Фестивалът ще отбележи подобаващо пълнолетието си с изложба на плакати, фотоси и колажи от годините назад, ще се потопим в театралните утопии, родени от таланта на големия пловдивски художник Кольо Карамфилов, ще видим и експозицията „Моите утопии” на Вячислав Тихолов. Ще бъдат представени книги, посветени на някои от най-значимите български артисти – Велко Кънев, Кольо Карамфилов, Чочо Попйорданов, Росица Данаилова. Ще има премиери на театралния алманах „Гестус”, на блога за театър на Гергана Пирозова, на книгата на Вера Нестрьом – „Зайчето на стената”. Мая Бежанска и Валентин Танев ще водят уъркшоп „Театъра-Утопия” , ще има спектакли с участието на музикална трупа „Бамбини”, професионалната танцова формация „Пловдивъ” и възпитаниците на Гимназията за сценични кадри.

Петък, 29 Август 2014 03:00

Поклон пред добрите писма

Кирил Николов

Отдавна вече не пишем хартиени писма. На хартия пращаме само документи – те са твърде консервативни - и то с някоя куриерска фирма, а не по Пощата. Няма я романтиката на добрите пощальони-велосипедисти. Пощенските ни кутии, там, дето все още ги има, скучаят в депресия, загубили своя смисъл и идентичност. Вместо да бъдат смушени в тях, пъстроцветните и лицемерни рекламни брошури на хипер-, супер-, ултра-, мулти-маркетите са разхвърляни из входовете на пролетарските панелки, в които израстнаха поколения, призвани да вдигнат Световната революция. Тя не се състоя, вероятно – за жалост. Няма и да се състои.
По силициевите писти на многослойните чипове, интегрирани в кибернитичните ни играчки, информацията лети по – бързо отколкото Ускорителят от Церн може да си представи. Та ето защо революционни изненади не може да има вече. Не бихме могли и да чакаме писмо: и-мейлите пристигат в компютърната ни кутия преди да сме успели да се насладим на тяхното очакване. Цъкаме он-лайн в реално време и непосредствената виртуална комуникация прави писането на писма напълно ненужно занятие – няма време нито да бъдат писани, нито да бъдат пращани, очаквани, четени...

„Няма време!” Това е днешният девиз. Уви.
Помните ли онази анимирана муцунка, която квичеше дрезгаво от десния ъгъл на телевизора, когато минутата изтичаше, а изпотеният играч се пулеше, умувайки верния отговор. Още тогава минутата беше много... За да се направи сега актуална версия на това предаване, то трябва да се казва „Секунда е много”.
Някой владее нашето собствено време. Или пък ние раболепно го поставяме в нозете му. Отплатата е няколко спа-уикенда в годината, нова кола на изплащане и евентуално апартамент в „ново строителство”, също на изплащане в предстоящите 200 години. Но все пак време нямаме – на новата кола се наслаждаваме само в миговете, докато изпращаме детето на училище /в друг квартал, но „елитно”, т.е. също за хора, които нямат време/. Наскоро един приятел пък ми се похвали, че детето му било прието след конкурс за първолак в някакъв намкъв си лицей на майка си в оная работа. Да, ама с транспорт на школото сутрин взимали детето и вечер го връщали, понеже родителите нямали време. Че за какво имат време тогава, щом то е дефицит и за детето им? Луда работа!

Помня на времето как пишех и получавах писма. Беше вълнуващо, а честно казано – и литературно занимание. Понеже не се вършеше всеки ден, трябваше да се разкаже дълга история. Пък, ако има любовен привкус – трябваше да се търсят и подходящи метафори, да се съешават интригуващи алюзии, а алегориите да разкриват страдающата ни душа.
Беше вълнуваща и огромната разлика между момента, когато писмото е пратено и мига, когато го откривахме в пощенската ни кутия. Трепетно след това разхерметизирахме дългоочакваното послание и бяхме щастливи с добрите новини.

Добрите новини... Днес това е изчезващо явление. И не защото няма такива, просто ние предпочитаме лошите – значи на другите дереджето е по-лошо от моето. Слава Богу! Пу, пу, пу... плюя си в пазвата.
А каква канска нужда имаме от добрите новини! Каква канска нужда имаме от усмихнатите им пощальони, които изпитваха щастие, че са техните преносители... Не можем ли и ние, днес, да бъдем такива? Нима всичката тази ускореност на днешния свят не може да се използва за създаване и разпространяване на доброто?!

Един велик и щастлив, вечно актуален Пощальон напусна физическия ни свят. Той беше рядък вид – преносител на щастието, но и негов съзидател. Винаги добър, винаги насърчителен, никога обезкуражен. Леко старомоден, както са леко старомодни всички велики хора, съвременни във всички времена...

„Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен.

Значи така ни се струва,
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува,
добрите писма са на път!”


    И днес, когато погребваме неговото тяло, доброто писмо е пак на път:
посланниците на безсмъртната Доброта, умират само с телата си.
Нека разпространим това послание с всичката бързина, с която разполагаме!

    Не мога да кажа сбогом.

    Поклон и вечна памет на вселената Валери Петров!

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…