Звезден актьорски състав в „Когато котката я няма”

Новата си комедия ще представи в Пловдив любимецът от екрана и сцената Асен Блатечки. Режисираното от него представление „Когато котката я няма” ще гостува под тепетата на 28 септември, като билети за спектакъла вече се продават на касата пред общината. Комедията на Джони Мортимър и Брайън Кук е на театрална Формация "Мелпомена" и ще се играе в Дома на културата. От сцената ще ни разсмее звезден състав- Асен Блатечки, Силвия Лулчева, Елена Петрова, Калин Врачански, Мира Добрева и Ирена Тодорова.
Цени на билетите: 20 лв., 18 лв., 16 лв. и 14 лв.

Спектакълът КВАНТ на Жил Жобен превръща сложната материя в истински празник за сетивата

Един от най-значимите съвременни хореографи Жил Жобен гостува за първи път в България със своя спектакъл КВАНТ по време на ONE DANCE WEEK. Пловдив е спирка от световното турне на представлението, който премина с грандиозен успех във Франция, Уругвай и Бразилия. Предстоят гостувания в Ню Йорк, Сан Франциско, Ванкувър и Сантяго де Чили, следват Аржентина, Мексико, Перу и Колумбия. Българската публика ще има и лична среща с хореографа, който вече две десетилетия пази имиджа си на новатор и създател на устойчиви тенденции в съвременния танц. Веднага след представлението на КВАНТ на 30 август от 20:30 ч., Жобен и екипът му ще отговарят на въпроси на зрителите.

А ето и историята, която стои зад този уникален по рода си спектакъл.  През март 2012 г. Жил Жобен получава първа награда на резидентската програма Collide@CERN в категорията "Танц и пърформънс" за проект, насочен към изследване на танцови практики чрез отношението тяло – интелект.  в най-голямата лаборатория за приложна физика в света -  Европейската организация за ядрени изследвания(CERN). Там се заражда творческият тандем с друг резидент -  изгряващата звезда на съвременното немско визуално изкуство Julius von Bismarck (Юлиус фон Бисмарк). Двамата  попадат в света на ядрената физика и за няколко месеца се потапят изцяло във вселена от цифри и абстракции. От този изследователски процес се ражда КВАНТ – ода за молекулярната физика за 6-ма танцьори.  Хореографията, съчетана с естетиката на визуалните изкуства, изумителни костюми и луминокинетични ефекти прави молекулярната физика достъпна и разбираема дори за хора с интереси, далеч от света на науката, а представлението – истински празник за сетивата.

Представянето на спектакъла КВАНТ е част от  „Dance connected - създаване на капацитет за укрепване и разнообразяване на българската съвременна танцова сцена“ - проект на Фондация "Едно за култура и изкуства", който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за партньорства и експертна помощ (TF PEF).

18-тото издание на есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” ще отбележи пълнолетието си със богата програма, която стартира ден по-рано от обичайното. Откриването е на 9 септември от 21 часа на Античния театър с „Херкулес и Авгиевите обори” на Народен театър „Иван Вазов” – представление на режисьора Ивайло Христов.

Четири са премиерните заглавия в афиша на фестивала - „Сако от велур” от Станислав Стратиев, реж. Борис Панкин, и „Съблечи се!” от Джо Ортън, реж. Красимир Ранков – представления на Пловдивския драматичен театър, „Антигона” от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, спектакъл на Театър „София”, „Жанна” от Ярослава Полинович, реж. Явор Гърдев, спектакъл на Народен театър „Иван Вазов”.

23 заглавия включва основната програма на фестивала. Народен театър „Иван Вазов” гостува с три спектакъла – на откриването „Херкулес и авгиевите обори”, „Жанна” и „Любов”. С по две заглавия са трупите на ДКТ „Иван Димов”-Хасково – „Разбиване” и „Дневникът на един луд”, театър „София” – „Антигона” и  „Госпожа Министершата”, Пловдивски драматичен театър – „”Сако от велур” и „Съблечи се!”. На фестивала ще гостуват Сатиричният театър, Габровският театър „Рачо Стоянов”, Плевенският театър „Иван Радоев”, Театър 199 „Валентин Стойчев”, Държавен куклен театър-Варна, театър „Възраждане”, Малък градски театър „Зад канала”, Драматичен театър „Сава Огнянов”-Русе, НАТФИЗ, Драматично-куклен театър-Враца, Театър „Българска армия”.

В Пловдив ще гостуват актуалните носители на Аскеер Валери Йорданов (поддържаща мъжка роля за ролята на Хауи в „Заешка дупка”), Стефан Москов (режисура за „Професия Лъжец”), призьорите с Икар - най-добрият спектакъл  "Професия Лъжец”,
Владимир Пенев (водеща мъжка роля на Арпагон в "Скъперникът"), Александър Кадиев(поддържаща мъжка роля на Клеант в "Скъперникът) и Лилия Маравиля (водеща женска роля на г-жа Министершата в "Г-жа Министершата”).  Под тепетата ще гледаме и „Дневникът на един луд” – представлението с първи награди за режисура на Лилия Абаджиева и мъжка роля на Николай Урумов от Националния фестивал на малките театрални форми във Враца.

 Любопитни за публиката ще бъдат и двете чужди участия. Румънският театър „Одеон” ще представи спектакъла „Министершите” – представление с много участия на някои от най-престижните фестивали в северната ни съседка. Спектакълът е донесъл наградата за най-добра актриса на Международния театрален фестивал „Ателие” в Бейа Мар, както и наградата на журито на фестивала Веде театру в Бъзау, приза за най-добра актриса на Министерството на културата на Дорина Лазар, специалната награда от Националния комедиен фестивал в Галац на Емилия Добрин, наградата за най-добро женско изпълнение на Националния комедиен фестивал в Галац на Кока Блийс.

Националният академичен театър на руската драма „Леся Украинска” гостува със спектакъла „Едит Пиаф. Живот в розова светлина”.

Закриването на 18-тата „Сцена” също ще бъде бляскаво. На 23 септември от 19 часа в Дома на културата „Борис Христов” ще се играе „Йерма” на театър „Българска армия” с режисьор Диана Добрева.

Изключително любопитна и жизнена е и съпътстващата програма на форума. Галерия U.P.A.R.K. ще бъде основен домакин на събитията. Фестивалът ще отбележи подобаващо пълнолетието си с изложба на плакати, фотоси и колажи от годините назад, ще се потопим в театралните утопии, родени от таланта на големия пловдивски художник Кольо Карамфилов, ще видим и експозицията „Моите утопии” на Вячислав Тихолов. Ще бъдат представени книги, посветени на някои от най-значимите български артисти – Велко Кънев, Кольо Карамфилов, Чочо Попйорданов, Росица Данаилова. Ще има премиери на театралния алманах „Гестус”, на блога за театър на Гергана Пирозова, на книгата на Вера Нестрьом – „Зайчето на стената”. Мая Бежанска и Валентин Танев ще водят уъркшоп „Театъра-Утопия” , ще има спектакли с участието на музикална трупа „Бамбини”, професионалната танцова формация „Пловдивъ” и възпитаниците на Гимназията за сценични кадри.

Кирил Николов

Отдавна вече не пишем хартиени писма. На хартия пращаме само документи – те са твърде консервативни - и то с някоя куриерска фирма, а не по Пощата. Няма я романтиката на добрите пощальони-велосипедисти. Пощенските ни кутии, там, дето все още ги има, скучаят в депресия, загубили своя смисъл и идентичност. Вместо да бъдат смушени в тях, пъстроцветните и лицемерни рекламни брошури на хипер-, супер-, ултра-, мулти-маркетите са разхвърляни из входовете на пролетарските панелки, в които израстнаха поколения, призвани да вдигнат Световната революция. Тя не се състоя, вероятно – за жалост. Няма и да се състои.
По силициевите писти на многослойните чипове, интегрирани в кибернитичните ни играчки, информацията лети по – бързо отколкото Ускорителят от Церн може да си представи. Та ето защо революционни изненади не може да има вече. Не бихме могли и да чакаме писмо: и-мейлите пристигат в компютърната ни кутия преди да сме успели да се насладим на тяхното очакване. Цъкаме он-лайн в реално време и непосредствената виртуална комуникация прави писането на писма напълно ненужно занятие – няма време нито да бъдат писани, нито да бъдат пращани, очаквани, четени...

„Няма време!” Това е днешният девиз. Уви.
Помните ли онази анимирана муцунка, която квичеше дрезгаво от десния ъгъл на телевизора, когато минутата изтичаше, а изпотеният играч се пулеше, умувайки верния отговор. Още тогава минутата беше много... За да се направи сега актуална версия на това предаване, то трябва да се казва „Секунда е много”.
Някой владее нашето собствено време. Или пък ние раболепно го поставяме в нозете му. Отплатата е няколко спа-уикенда в годината, нова кола на изплащане и евентуално апартамент в „ново строителство”, също на изплащане в предстоящите 200 години. Но все пак време нямаме – на новата кола се наслаждаваме само в миговете, докато изпращаме детето на училище /в друг квартал, но „елитно”, т.е. също за хора, които нямат време/. Наскоро един приятел пък ми се похвали, че детето му било прието след конкурс за първолак в някакъв намкъв си лицей на майка си в оная работа. Да, ама с транспорт на школото сутрин взимали детето и вечер го връщали, понеже родителите нямали време. Че за какво имат време тогава, щом то е дефицит и за детето им? Луда работа!

Помня на времето как пишех и получавах писма. Беше вълнуващо, а честно казано – и литературно занимание. Понеже не се вършеше всеки ден, трябваше да се разкаже дълга история. Пък, ако има любовен привкус – трябваше да се търсят и подходящи метафори, да се съешават интригуващи алюзии, а алегориите да разкриват страдающата ни душа.
Беше вълнуваща и огромната разлика между момента, когато писмото е пратено и мига, когато го откривахме в пощенската ни кутия. Трепетно след това разхерметизирахме дългоочакваното послание и бяхме щастливи с добрите новини.

Добрите новини... Днес това е изчезващо явление. И не защото няма такива, просто ние предпочитаме лошите – значи на другите дереджето е по-лошо от моето. Слава Богу! Пу, пу, пу... плюя си в пазвата.
А каква канска нужда имаме от добрите новини! Каква канска нужда имаме от усмихнатите им пощальони, които изпитваха щастие, че са техните преносители... Не можем ли и ние, днес, да бъдем такива? Нима всичката тази ускореност на днешния свят не може да се използва за създаване и разпространяване на доброто?!

Един велик и щастлив, вечно актуален Пощальон напусна физическия ни свят. Той беше рядък вид – преносител на щастието, но и негов съзидател. Винаги добър, винаги насърчителен, никога обезкуражен. Леко старомоден, както са леко старомодни всички велики хора, съвременни във всички времена...

„Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен.

Значи така ни се струва,
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува,
добрите писма са на път!”


    И днес, когато погребваме неговото тяло, доброто писмо е пак на път:
посланниците на безсмъртната Доброта, умират само с телата си.
Нека разпространим това послание с всичката бързина, с която разполагаме!

    Не мога да кажа сбогом.

    Поклон и вечна памет на вселената Валери Петров!