55 и 75 лева за достъп до концерта им на Античния

Билетите за концерта на Апокалиптика вече са пуснати в продажба. Звездната финландска формация ще разтресе Античния театър 16 години след паметния си концерт на древната сцена тази есен. Шоуто на супер музикантите ще е на 18 септември, а цените на билетите бяха обявени днес- 55 лева за обикновен и 75 лева за Golden circle. Можете да си осигурите достъп до амфитеатъра екслузивно в системата на Eventim. В деня на концерта цената на билетите скача с десет лева, обявиха организаторите от Тангра Мега Рок.

Апокалиптика ще дадат старт на петото издание на форума Sounds of The Ages, който тази година ще продължи три дни. Супер бандата ще дойде в Пловдив малко след като на пазара ще излезе новата им тава Shadowmaker. Албумът ще се появи на бял свят на 17 април,- продуциран е от НИК РАСКУЛИНЕЗ, работил с FOO FIGHTERS, DEFTONES и MASTODON.По този повод, APOCALYPTICA ще направят съвместно турне със SIXX AM в Америка тази пролет.

Иван Ангелов изкритикува пловдивската опера по време на пресконференцията за концерта тази събота

Изпращаме февруари месец с грандиозен концерт в Дома на културата, посветен на творчеството на Вагнер.  На пресконференция днес в общината бяха представени и двете световни звезди, които ще се качат на пловдивската сцена – сопраното Елизабет Стрид от Швеция и американският тенор Даниел Брена. Елизабет е вече позната на пловдивската публика, след като миналата година взе участие във фестивала Opera Open в представлението „Полетът на валкюрите”. Това беше едно от най-хубавите ми преживявания като певица, сподели Елизабет и допълни, че за нея Пловдив е като втори роден дом.

Тук сме любители на италианските класици, като Верди, например, но Вагнер е име, което не бива да забравяме. Иван Ангелов, който ще бъде диригент на концерта си спомня как през 80-те години композиторът е бил изцяло зачеркнат от културния ни живот, тъй като немското му потекло е напомняло за Хитлер и фашизма. Но Вагнер не е само име, а една цяла епоха. Той внася дух, въвежда музикална характеристика на героите си, а оркестърът му става по-голям и активен. Двамата гост изпълнители са световно признати в сферата си. Елизабет е една от звездите на Вагнеровия фестивал в Байройт, а Даниел един от най-убедителните изпълнители на Зигфрид в момента.

В пловдивската опера всичко се прави от днес за вчера, заяви диригент Иван Ангелов и допълва, че според него  Пловдив не може да планира събитията си, както се случва в другите европейски държави. Твърде много спънки и институции, които вместо да помагат за възкръсването на културния живот, то те пречат. Но операта е една брошка за града ни, която независимо от всички проблеми успява да задържи своето  високо ниво. Лучано Ди Мартино напомни, че тази финансова криза не е ударила само България и целия свят и дори в родната му Италия творците стоят с месеци без заплати и това не бива по никакъв начин да притеснява българската публика. А Десислава Десева, отговорник по комуникациите към операта, успокои, че финансовото положение на институцията не е толкова зле и обеща в най-скоро време да се проведе специална среща, в която да се разиска тази тема.

Билети за концерта все още има, а цената им варира от десет до двадесет лева. 

Жителите и гостите на Пловдив ще могат да прекарат един ден с "Човеците на Шекспир" в арт-сцена "4хП" - пространството за паратеатрални приключения в Стария град на 28 февруари. Проектът "Човеците на Шекспир" включва спектаклите: „Ричард, кой Ричард“, „Време е за Лир“, „Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов“, „Хамлет или три момчета и едно момиче“, „Аз, лейди Макбет. Те са част от програмата "Шекспир - съвременен и жесток" на Софийски университет "Св. Климент Охридски", посветена на 450 години от рождението на Шекспир, които бяха навършени през 2014 година. Всички те са инспирирани от анализите на проф. Ян Кот, който разглежда класическите драми в съвременния контекст и отправя предизвикателството към бъдещите театрални поколения да се замислят, колко от техните продукции ще има от Шекспир и колко от самите тях.

14:00- ‘‘Ричард, кой Ричард‘‘
16:00- ‘‘Време е за Лир‘‘
18:00- ‘‘Ромео и Жулиета- Сонет за безсмъртната любов‘‘
20:00- ‘‘Хамлет или три момчета и едно момиче‘‘

"Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов"
 
Аз не съм Ромео. Аз не съм Жулиета.
     Когато човек се откаже от всичко, което „е“. Само тогава и единствено тогава „е“. Съблечен. Истински. Себе си.
     В годината, в която празнуваме 450 години от раждането на Шекспир, режисьорът на Арт-сцена ‘‘4ХП‘‘ - Николай Георгиев, тръгва към една от най-класическите и същевременно емблематични пиеси в световната драматургия. Но не за да я постави на сцена и да ни запознае с образите на Ромео и Жулиета, а за да срещне човекът зрител с едно момиче, което не подозирате че съществува. Този път – не за да видите колко от вас има в Шекспир и колко от Шекспир във вас, а за да се откажете от себе си, от мислите, от логиката си, от морала, от семейството и обществото си и да си кажете „Аз не съм това, което съм, защото съм само това, което съм. Така вече става!“.
‘‘Ако моята ръка, дръзко и смело на твоята ръка нарушава неприкосновеността, то нека устните ни бъдат пилигрими за молитва сътворени, които греха ни с нежния си грях да заличат.‘‘
 
"Време е за Лир"
 
Празно. Сам съм, а имам чувството, че сме много.
      Когато си в празното ти всъщност не си. Не присъстваш. Си само знак. Знак за самия себе си или по-точно на отсъстващия себе си.
      Време е. Време е за Лир. Да дойде и да ни каже - Живях, помъдрях, остарях. Да се усмихне както само той може и да добави „За едно само ви моля – не посягайте на старостта ми. Уважението , което ми дължите – не е заради нея. Към вас заслуги нямам. Освен една – тази, че живях и все още живея. Това е моето голямо богатство. Днес щедро ви го завещавам, за да не можете един ден да кажете, че не сте могли да бъдете това, което сте искали да бъдете.
Всички се раждаме свободни, но не всички живеем като такива. Свободен е само този, който се е освободил от своята несвобода.
 
 
„Хамлет или три момчета и едно момиче“
 
     “Шекспир – съвременен и жесток” – такъв е най-световният английски драматург за най-съвременния и най-жестокия негов тълкувател – професор Ян Кот. И ако той успява да съблече другите шекспирови герои от кожата им и да ни покаже месото им – голо, кръвта им – течаща, то в “Хамлет” хирургическата му намеса е още по-кардинална. Трепанация отваря прословутия шекспиров череп и оголва мозъка на Хамлет и ние виждаме този, ще ми се да го нарека, хаос от мисли, “Буря” от мисли, която не спира да бушува от векове.
            Ян Кот не експонира въпроса “Какъв е Хамлет?, а “Как се става Хамлет?”, “Кое е хамлетовото в Хамлет?”,  “Кое е това, което прави от едни хамлетовци, а от други нехамлетовци?”, и то в един изключително ярък и четлив сценичен прочит.
            “Три момчета и едно момиче” е жестоката реплика на Шекспир формулирана от Ян Кот и хвърлена като ръкавица в лицето на нашето жестока “днес”, жестока сценична визия за убийството не на Хамлет, а на “гена”Хамлет – за да изчезне той завинаги и да не тормози повече човешкия род.
          
 „Ричард – кой Ричард“

Къртиците копаят своите тунели в тъмното без да се интересуват от посоката.
Хамлет-къртицата беше. Лир-къртицата беше. Хенри-къртицата беше... и Ричард, не онзи – Лъвското сърце, не и този – синът на Черния принц, не... все същият Ричард, в тялото на който се е втелил онзи почти млад, почти юноша, император на Рим – Калигула.
Ричард-къртицата е. Калигула е.
А ти – колко си. Колко от Шекспир, колко от Ян Кот, колко от Камю. И най-вече, колко от себе си.

За повече информация: 0896 808 944