Оставаме в България, за да дадем всичко от себе си, заявяват млади музиканти, част от новия формат в Петното

Представете си, че сте млад музикант с талант, с желание за развитие и упоритост. Нормална стъпка е да влезете в банда със същите цели за успех като вашите, да работите усърдно и много. В един момент сте толкова добри, че се намира продуцент, който да финансира начинанието ви на голямата сцена, издавате албум, концертите не спират и ако наистина сте толкова добри се извисявате до звездите. Да, така е във всяка една нормална западна държава, но за жалост не и тук. Ако случайно не сте наясно, в България борбата за сцената е кървава. Бандите сами се финансират, от извънградските си участия се надяват поне пътя да си избият, а за албум – това е някъде далеч в мечтите. Не можем да променим света, но нищо не ни пречи да опитаме, нали? Така ще стартира новата рок-платформа в Петното на Роршах– City Rock Gigs.

Платформата е създадена от завършилия специалност музикален бизнес в Бъркли – Антон Шнитер и собственика на клуба Александър Секулов. Идеята  е да се предостави сцена на млади и не толкова популярни банди, като всички средства от входа отиват само и единствено за музикантите,  за което Антон специално изрази благодарностите си към Секулов. Ограничения няма, стига групите да бъдат насочени към рок, а за повече въпроси относно участията си всички желаещи могат да се обърнат към Тони Шнитер. На пресконференцията до него стояха вокалистът на ТДК – Никола Николов и вокалът на „Panic Station” – Йоан Баков, който всички познаваме от участието му в X-factor. Едва 17-годишен, той вече има планове за музикалната си кариера, които ясно показват срещу какво се бори City Rock Gigs.  Още догодина той заминава в чужбина, за да учи музика и да се развива в тази насока. Вижда два вида музиканти сред връстниците си – такива като него, за които музиката може да е кариера и онези, които свирят само за развлечението. Надявам се нещо хубаво да се случи докато замина и с групата да не се разделям, сподели той пред КАПАНА.БГ. Според Никола, пък, в България все пак има шансове за развитие. Пошегува се, че ако той самият е милиардер с най-голямо удоволствие би отишъл в някоя малка държава, за да финансира млади банди, но това на нас едва ли би се случило. Аз не знам и една банда, която да е опитала, да си е отдала целия живот в музиката и да не е успяла, казва той и добавя, че повечето просто се отказват в един момент. Той и Антон са твърдо решени да останат в България и да дадат всичко от себе си за успеха на българската музика. Аз ако отида в Англия, там и една дупка нямат по пътя – за какво ще пея, обясни Никола с чувство за хумор.

Стартът беше даден още миналата седмица с концерта на "Panic Station" и "After Midnight". Музиканти помагат на музиканти, какво по-хубаво от това? Когато нямате планове за вечерта или все още се колебаете, първата мисъл да е да отидете на City Rock Gigs, на това се надяват организаторите. Дали това ще се случи? С оглед на това, че банди от цялата страна вече изявяват желание да се качат на сцената в Петното – най-вероятно да, ще се случи.

Прочутата повест „Крадецът на праскови” на Емилиян Станев ще оживее на пловдивска сцена с постановката на Народен театър „Иван Вазов” на 20 февруари. В началото на 2015 спектакълът на Бойко Илиев бе представен за стотен път в столицата. Аня Пенчева блести като Елисавета, която губи ума и сърцето си по сръбския офицер в плен, изигран от Юлиян Вергов. Мариус Донкин пък е полковникът сухар, съпругът на Елисавета, който тормози префинената й душа

Сдържаността, дискретното показване на чувствата, нюансирането, силата на подтекста на думите, които разкриват вътрешните подбуди в действията на героите - това е отличителният стил на Емилиян Станев, който е предаден от Бойко Илиев пределно точно. Затова допринасят до голяма степен сценографията и костюмите на Нина Пашова, която ни потапя в романтичната атмосфера на онова отдавна загубено старо време, за което ни разказва Учителят (Марин Янев).

Сцената представлява градина с натежали от праскови дървета, в единия є край се вижда мрачна колиба. Но всичко, включително и цветята в градината на Лиза, е оградено с триметрова мрежеста ограда и грозна желязна порта. "Все едно съм затворена в клетка", както казва героинята на Аня Пенчева. Картината се допълва от тъжната и лирична музика на Иван Лечев.

Билети за „Крадецът на праскови” с Аня Пенчева и Юлиян Вергов се продават в Билетен център пред Общината.

Млади поети четат рими от смартфоуни и лаптопи в Петното

Стефан Иванов, Захари Захариев, Ивайло Добрев и Ивайло Динев откриха Голямото четене 

Ако някой мисли, че няма нищо по-хубаво от лошото време, то е пропуснал вчерашното Голямото януарско четене на поезия в Петното. Защото няма нищо по-хубаво от лошото време, ако го гарнирате с рима. Изглежда това се знае от много хора.  Не само нямаше места по столовете снощи. Посетители на клуба бяха накацали по стълбите, а на квадрат от пода се падаха по поне двама човека. Едно със сигурност обещаващо начало на Голямото четене.

До преди години поезията беше останала в сянката на прозата. Само за справка – миналата година са издадени 1 400 български романа, което само по себе си говори за силата на дебелите книги на пазара. Но стиховете бавно и славно успяват да прокарат пътя си и дори да се установят трайно. Четирима млади поета дадоха старт на Голямото четене в Петното. Стефан Иванов, Захари Захариев, Ивайло Добрев и Ивайло Динев прочетоха на публиката душите си, излети в рими. От стихосбирки, телефони, че дори и от лаптоп четяха младите поети. Любов, носталгия, капка кръв в преливащите вени и една грамадна доза смях. Стих, написан с думите на 21 бежанци, които оставили на лист пред Библиотеката своите мечти и желания. Поети, които избягват короната и предпочитат да творят в  корените.

След като всеки изчете стиховете си, започна взаимно и колегиално четене на поезия. Всеки четеше чуждите стихове, а най-възхитителен беше Стефан, който с лекота мина през иначе завъртяните думи на Захариев. Едно е сигурно – ако трябва да оставим българската поезия в ръцете на младежи като тези от Петното снощи, то със сигурност се очакват светли дни в рима. Смели, нестандартни , но все така вписващи се в класическите примери за поезия. 

Аня Петрова

Щом дойде онзи един път в годината, когато харесвате външния си вид, характера, абе, като цяло себе си , Майка Съдба, нашата стара познайница, решава, че това е в минус на нейните интереси и ти дава да четеш статии из социалните мрежи или промъква реклами из браузъра ти.

"Как да свалите 10 килограма за две седмици" (пиете само вода и чай без захар)

"Стегнато дупе за лятото - възможно само тук" (следвате диета като горепосочената и правите клекове)

"12 начина да се въздържате от хапването вечер" (фаворит!: 11. Застанете пред огледалото и си представете, че пред вас стои най-красивата, стройна, очарователна и привлекателна жена. Нима ще я накарате да яде през нощта? 12. Ако имате проблеми с въображението си, разглеждайте модни списания. Изображенията на моделите със сигурност ще убият апетита ви.

"Новата диета, която ви гарантира резултати на втория ден" (а.к.а. не приемате храна и вода в продължение на 48 часа)

 Прочитайки това, губя не само малкото самочувствие събрано през последните месеци, ами сякаш писателите на тези ми ти статии ти подават лопата и надгробна плоча, че да са сигурни, че ти ще погребеш и малкото останало самоуважение криещо се в теб. НЕКА ВСИЧКИ ДА СМЕ В БЕЗТЕГЛОВНОСТ! Моля ви се. Това означава, че ще има повече място в автобуса, седалките в БДЖ ще стигат не за осем, ами за дванадесет човека, когато някой ви бутне, ако изобщо ви уцели, няма да боли, просто защото се намираме в безтегловност.

Клечка, клечка, мечка.

Така се чувствам на плажа. Имам малко целулит и стрии, да, но аз съм си просто едно средностатистическо момиче на тая земя. . Бедрата ми се подрусват щом вървя, а ръцете ми са малко като желе и не съм дебела, но не ми изскача нито един кокал. Стройно девойче, скромните 174 сантиметра и пак скромните 65 килограма. Всички много се плашат от числата над 60. Глупаци! То пък е толкоз' хубаво да виждаш в погледа на приятеля ти жаждата да те изяде, а не да те нахрани.  Дупето е истинско дупе ако щом го удариш се разтресе поне три пъти, както казваше един приятел.

Сега тук се появява критиката на народа. Разбирам, че българката отдавна не е онова, което един мой преподавател обясняваше, че трябва да е силна защото копае градината, носи менците, замазва къщата, чисти, готви и гледа 4 деца и всичко това НАВЕДНЪЖ! Но от личен опит искам да ви кажа – докато не видите своя близка приятелка да влиза в болница заради бъбречна криза, породена от недохранване – ами, не, нямате право на дума. Защо е била недохранена? Сама си го казваше – модел на подражание. За да те приемат такъв какъвто НЕ си. Защото чувстваш вина всеки път щом отхапеш. Не, ти се храниш само с лимони и чай, та това ти е казала диетата все пак, ти няма да си позволиш да я прекрачиш. Твърде много се натъртва на това да изглеждаш нездравословно слаб, години след като всяка една от световните модни агенции отказаха подобни модели в редовете си. Твърде много се говори все още за прочистване, пиейки само вода цял месец. Твърде много се възползват от неуверените женски, най-вече в зимните месеци. Нека не мислим, че подкрепям наднорменото тегло, или осъждам онези кльощави момичета, които са си така по рождение, защото съм сигурна, че и това ще бъде поставено като въпрос из мислите ви. Просто искам да виждам как момичета и жени се хранят спокойно. Без вина. Без нужда да тичат до тоалетната, че да повърнат. С удоволствие и мярка, както му се вика.

ЯЖ, народе, че ми става жал щом ви видя половината от вас. Ако някой се нуждае от пари за храна може да ми пише на лично и да се уговорим как да му изпратя хляб и сирене по пощата.