Прочутата повест „Крадецът на праскови” на Емилиян Станев ще оживее на пловдивска сцена с постановката на Народен театър „Иван Вазов” на 20 февруари. В началото на 2015 спектакълът на Бойко Илиев бе представен за стотен път в столицата. Аня Пенчева блести като Елисавета, която губи ума и сърцето си по сръбския офицер в плен, изигран от Юлиян Вергов. Мариус Донкин пък е полковникът сухар, съпругът на Елисавета, който тормози префинената й душа

Сдържаността, дискретното показване на чувствата, нюансирането, силата на подтекста на думите, които разкриват вътрешните подбуди в действията на героите - това е отличителният стил на Емилиян Станев, който е предаден от Бойко Илиев пределно точно. Затова допринасят до голяма степен сценографията и костюмите на Нина Пашова, която ни потапя в романтичната атмосфера на онова отдавна загубено старо време, за което ни разказва Учителят (Марин Янев).

Сцената представлява градина с натежали от праскови дървета, в единия є край се вижда мрачна колиба. Но всичко, включително и цветята в градината на Лиза, е оградено с триметрова мрежеста ограда и грозна желязна порта. "Все едно съм затворена в клетка", както казва героинята на Аня Пенчева. Картината се допълва от тъжната и лирична музика на Иван Лечев.

Билети за „Крадецът на праскови” с Аня Пенчева и Юлиян Вергов се продават в Билетен център пред Общината.

Млади поети четат рими от смартфоуни и лаптопи в Петното

Стефан Иванов, Захари Захариев, Ивайло Добрев и Ивайло Динев откриха Голямото четене 

Ако някой мисли, че няма нищо по-хубаво от лошото време, то е пропуснал вчерашното Голямото януарско четене на поезия в Петното. Защото няма нищо по-хубаво от лошото време, ако го гарнирате с рима. Изглежда това се знае от много хора.  Не само нямаше места по столовете снощи. Посетители на клуба бяха накацали по стълбите, а на квадрат от пода се падаха по поне двама човека. Едно със сигурност обещаващо начало на Голямото четене.

До преди години поезията беше останала в сянката на прозата. Само за справка – миналата година са издадени 1 400 български романа, което само по себе си говори за силата на дебелите книги на пазара. Но стиховете бавно и славно успяват да прокарат пътя си и дори да се установят трайно. Четирима млади поета дадоха старт на Голямото четене в Петното. Стефан Иванов, Захари Захариев, Ивайло Добрев и Ивайло Динев прочетоха на публиката душите си, излети в рими. От стихосбирки, телефони, че дори и от лаптоп четяха младите поети. Любов, носталгия, капка кръв в преливащите вени и една грамадна доза смях. Стих, написан с думите на 21 бежанци, които оставили на лист пред Библиотеката своите мечти и желания. Поети, които избягват короната и предпочитат да творят в  корените.

След като всеки изчете стиховете си, започна взаимно и колегиално четене на поезия. Всеки четеше чуждите стихове, а най-възхитителен беше Стефан, който с лекота мина през иначе завъртяните думи на Захариев. Едно е сигурно – ако трябва да оставим българската поезия в ръцете на младежи като тези от Петното снощи, то със сигурност се очакват светли дни в рима. Смели, нестандартни , но все така вписващи се в класическите примери за поезия. 

Аня Петрова

Щом дойде онзи един път в годината, когато харесвате външния си вид, характера, абе, като цяло себе си , Майка Съдба, нашата стара познайница, решава, че това е в минус на нейните интереси и ти дава да четеш статии из социалните мрежи или промъква реклами из браузъра ти.

"Как да свалите 10 килограма за две седмици" (пиете само вода и чай без захар)

"Стегнато дупе за лятото - възможно само тук" (следвате диета като горепосочената и правите клекове)

"12 начина да се въздържате от хапването вечер" (фаворит!: 11. Застанете пред огледалото и си представете, че пред вас стои най-красивата, стройна, очарователна и привлекателна жена. Нима ще я накарате да яде през нощта? 12. Ако имате проблеми с въображението си, разглеждайте модни списания. Изображенията на моделите със сигурност ще убият апетита ви.

"Новата диета, която ви гарантира резултати на втория ден" (а.к.а. не приемате храна и вода в продължение на 48 часа)

 Прочитайки това, губя не само малкото самочувствие събрано през последните месеци, ами сякаш писателите на тези ми ти статии ти подават лопата и надгробна плоча, че да са сигурни, че ти ще погребеш и малкото останало самоуважение криещо се в теб. НЕКА ВСИЧКИ ДА СМЕ В БЕЗТЕГЛОВНОСТ! Моля ви се. Това означава, че ще има повече място в автобуса, седалките в БДЖ ще стигат не за осем, ами за дванадесет човека, когато някой ви бутне, ако изобщо ви уцели, няма да боли, просто защото се намираме в безтегловност.

Клечка, клечка, мечка.

Така се чувствам на плажа. Имам малко целулит и стрии, да, но аз съм си просто едно средностатистическо момиче на тая земя. . Бедрата ми се подрусват щом вървя, а ръцете ми са малко като желе и не съм дебела, но не ми изскача нито един кокал. Стройно девойче, скромните 174 сантиметра и пак скромните 65 килограма. Всички много се плашат от числата над 60. Глупаци! То пък е толкоз' хубаво да виждаш в погледа на приятеля ти жаждата да те изяде, а не да те нахрани.  Дупето е истинско дупе ако щом го удариш се разтресе поне три пъти, както казваше един приятел.

Сега тук се появява критиката на народа. Разбирам, че българката отдавна не е онова, което един мой преподавател обясняваше, че трябва да е силна защото копае градината, носи менците, замазва къщата, чисти, готви и гледа 4 деца и всичко това НАВЕДНЪЖ! Но от личен опит искам да ви кажа – докато не видите своя близка приятелка да влиза в болница заради бъбречна криза, породена от недохранване – ами, не, нямате право на дума. Защо е била недохранена? Сама си го казваше – модел на подражание. За да те приемат такъв какъвто НЕ си. Защото чувстваш вина всеки път щом отхапеш. Не, ти се храниш само с лимони и чай, та това ти е казала диетата все пак, ти няма да си позволиш да я прекрачиш. Твърде много се натъртва на това да изглеждаш нездравословно слаб, години след като всяка една от световните модни агенции отказаха подобни модели в редовете си. Твърде много се говори все още за прочистване, пиейки само вода цял месец. Твърде много се възползват от неуверените женски, най-вече в зимните месеци. Нека не мислим, че подкрепям наднорменото тегло, или осъждам онези кльощави момичета, които са си така по рождение, защото съм сигурна, че и това ще бъде поставено като въпрос из мислите ви. Просто искам да виждам как момичета и жени се хранят спокойно. Без вина. Без нужда да тичат до тоалетната, че да повърнат. С удоволствие и мярка, както му се вика.

ЯЖ, народе, че ми става жал щом ви видя половината от вас. Ако някой се нуждае от пари за храна може да ми пише на лично и да се уговорим как да му изпратя хляб и сирене по пощата.

Днес тя се бунтува срещу корупцията, срещу неправдата, срещу криворазбраната цивилизация

Не може така всички да избягат навън, защото така е най-лесно, подчертава музикантката

 Милена Славова беше черешката на тортата на днешното раздаване на наградите от наскоро провелата се Цветна Олимпиада. Рок кралицата на българската музика за пореден път разпя публиката с вечните си хитове "Истина" и "Ха-ха". За свободата на артиста в нейните очи, за бунта и носталгията към родината тя разказа пред Аня Петрова за КАПАНА.БГ

Като артист как би коментирала случилото се в Париж?

Имам чувството , че се върнах два века назад с това, което се случи, защото не мога да си представя, че хора в сегашно време могат да имат горят от такава омраза и въобще да вярват в такива глупости, да бъдат толкова агресивни  и да са жертва на някакви заблуждения, че да се стига до такива крайности. Потресена съм, това е отвратително и наистина съм възмутена как може в днешно време да се случват такива работи. 

Като музикант чувстваш ли се свободна?

Чувствам се ограничена. Според мен винаги съм свободна, никой не може да ми заприщи духа, това си е моя лична свобода. Но се чувствам ограничена поради това, че има много безсмислени неща, с които за съжаление ние се въртим малко в затворен кръг от години и не можем да открием изхода. Не можем да излезем от този кръг, за да се развиваме, било то по финансови причини или поради някакви глупави  други приоритети – в един момент хората трябва да избират дали да си купят хляб или дадат пари за билет за концерт. Така че това нещо абсолютно потиска музиката, развитието й и въобще културата. Това е проблемът в България, иначе тук имаме свобода отдавна, поне като го сравнявам с това, което беше преди 90-та година. 

Кое е най-хубавото, което се е случило от тогава според теб? 

Много хубави неща са се случили от тогава. В моя личен живот детенцето ми е едно от най-хубавите неща, но и много други хубави неща са се случвали. Не мога да се оплача, че живея лошо, но това, което ме натъжава е, че държавата е объркана и много хора не са щастливи тук, поради точно тази какафония и това, че управниците горе пречат на организацията и реда в държавата. Тъй като те дават лоши примери с това, че са корумпирани, например.

Кои са променливите и непроменливите в изкуството?

Това, което идва и си отива са разни бизнес проекти. Примерно, от музикална гледна точка е много на мода медиите да бълват звезди. Те ги създават и тези звезди нямат никакъв път после, а просто падат от високо. Това за съжаление е от ден до пладне, защото те са напомпани и самите медии експлоатират таланта на хората. Лъжат ги, правят си предаванията, след това тези хора от сцената падат много отвисоко. Това за съжаление е факт. Това, което хората имат нужда да слушат е това, което им остава в главата. Да не давам примери, но има български хитове, с които сме израснали. Аз лично също знам такива и според мен нещо, което по подобен начин ти е въздействало в живота и си го спомняш до ден днешен – това ти остава. Такъв тип песни, които ти въздействат, които са част от твоята душевност. Дали са бързи или бавни – няма значение, важно е, че са ти намерили вибрациите по някакъв начин. Те те образуват като личност и ти продължаваш напред, носейки си ги в живота. 

От какво ти омръзна и срещу какво се бунтуваш? 

Винаги се бунтувам срещу корупция, срещу неправда, срещу криворазбраната цивилизация. Срещу купуването на гласове много се бунтувам и не мога да разбера , като всички знаем, че това е измама защо продължава да се толерира . Крадецът вика „Дръжте крадеца” – така се получава.

Какво би посъветвала младите? 

Ние сме една държава, която трябва да се оправи. Не може така всички да избягат навън, защото така е най-лесно – да избягаш и да забравиш. Нека този кът, който е със страхотна природа все още, остане или се върне. Аз страдам от една хронична носталгия и където и да отида по света, винаги се връщам. Мисля си, че трябва да заразя всички с тази носталгия. Когато си идеалист, колкото и да ни е крива държавата, се връщаш тук. Искаш да живееш тука. Имаш нужда да я оправяш. Мисля, че като има много такива хора тук ще се оправят нещата.