Григор Велев е последния мохикан на българския сюрреализъм

Паулина Гегова

 

Галерия Възраждане е една от не толкова големите, но много симпатични изложбени зали, намираща своето централно място в Стария град. Симпатията й идва от това, че не е натруфена. Разбира се, нищо против лъскавите, аристократично-барокови галерии, но понякога може би е добре интериорът да е опростен и изчистен, за да не разсейва погледа от самото творчество, което показва. 

Точно там бе представена и изложбата на Григор Велев, Име в българското изобразително изкуство. 

Изложбата не отговаря на точно определени стереотипи. Тя е смесена. Макар че сюрреализмът преобладава, има и няколко попълнения в стилистика реализъм, под формата на портрети. Всъщност, можем да разделим идеологията на две под теми - сюрреалистични абстракции и киноманска част. Като във втората, главна атракция са картините, изобразяващи великия, безсмъртен актьор Чарли Чаплин. Наистина майсторски нарисувани, те имат своите особености. На всички, без една, Чарли е черно-бял, докато партньорите му, в лицата на хлапето от едноименния филм, сляпото момиче от "Светлините на града" и други, бяха цветни. Този контраст веднага направи впечатление на присъстващите и ги хвърли в размисли, относно концепцията на автора. 

"Нарисувах поредицата за Чарли защото исках да върна хората към миналото, но онова скъпо и мило минало, което ще докосне сърцата им. Той е черно-бял не само защото носи посланието на този тип филми, но и защото винаги е тъжният-усмихнат човек." - споделя той.

Да, отношението на Велев към иконата на нямото кино е много тънко и фино, но не много по-различно е и към родните величия. Портретите на Джоко Росич, Григор Вачков, Невена Коканова, Елена Петрова са изключително професионални и прецизни. Бледо синкаво-сивите цветове, придават една интересна нереалност в лицата им. Те изпъкват, но по един нежен начин. Този ефект до голяма степен е заради маслените бои, с които борави твореца, но от друга и заради самата му ръка, която знае как с лекота да си играе с четката. 

Колкото до останалите сюрреалистични картини, те наблягат на животинския свят. Преобладават слоновете, които според него все повече се превръщат в изчезващ вид. Е, слоновете на Григор са доста различни от тези, които сме свикнали да виждаме в природата. Розови, обсипани от цветни нишки, с детайли по самата кожа, във формата на човешки фигури. И не само! Котило, някак странно напомнящо за вещерска сбирка от Сейлъм, кученце, което спокойно можеш да сбъркаш с истинско, жаби и други. Фантазията в творчеството му е съчетано с огромна прецизност, което я прави не разпръсната и не хаотична.

Не беше никак учудващо, че посетителите останаха очаровани както от работата на Велев, така и от сдържания му, скромен характер, който по никакъв начин не изпъкваше и не парадираше. 

Изложбата ще продължи до 29-ти, този месец, а вратите на галерията са винаги отворени за вас.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…