Цигулки и виолончела събудиха въображението на малки и големи

Музикантите оставиха лъковете си и свириха с пръсти

Екатерина Стоянова

Музиката е едно от най-големите нематериални богатства, способно да отрази и най-съкровената частица от човешката душа.  Тя е пъстроцветен букет от всевъзможни емоции, носещи се на вълшебните криле на различни причудливи звуци. Всеки стил е самостоятелна вселена, необятна и прекрасна, в която всякакви хора намират себе си. А вече има толкова много стилове и на човек не може да му доскучее. Това сякаш напомниха на публиката в Дома на културата снощи  музикантите от Виенски камерен оркестър, които разходиха пловдивчани из 18-ти, 19-ти и 20-ти.

Те представиха произведения на Моцарт, Хертел и Брамс, поднесени с изключителна страст. Вълшебните им пръсти играеха като зайчета по струните на цигулките и виолончелата и прецизно разхождаха лъковете по тях, сякаш държаха най-изящните ръце на най-нежните дами. Колко впечатлителни са тези инструменти – цигулките! Цигулените струни плачат и се смеят, разказват приказки и истории по невероятно грабващ начин и ако има звук, описващ душата, то той, със сигурност, ще е цигулен.

Тяхното изпълнение ни върна във времето на валсовете и красивите виенски балове. Виена – градът на символите, изкуството и музиката, домът на велики композитори – кой не си е помечтал, поне веднъж, да усети аромата на въздуха й и да я погледа отблизо, тихо замечтан като влюбен поет?

Концертът плени съзнанието на публиката и роди в него безгранично въображение и представа за изминали столетия. На такова мероприятие човек не е сигурен дали да гледа, или да затвори очите си. Мнозина пуснаха клепачи блажено, за да се пренесат в света на приказките. Тук Бел се кара със Звяра, после Бамби се запознава със зайчето, след малко принцеса Анастасия танцува, а Аурора се събужда от 100-годишния сън. Това събужда известна доза приятна носталгия по детството, защото наистина наподобява мелодиите на приказките от него, но и създава друг вид чувство, може би копнеж, може би радост и дори вълнение.  Със затворени очи се вижда зад хоризонта, зад материята, вижда се с душата.

Хората казват, че класическата музика развива мозъка и мисловната дейност. Тя влияе благоприятно на всичко. А когато такава красива музика е в изпълнение на невероятни творци, тогава има завършеност. Те дори оставиха лъковете си и изпълниха цяло произведение, само с помощта на пръстите си. Публиката ръкопляскаше бурно и въодушевено на всяка пауза, а накрая изригна.