Гостите на "Борис Христов" несъмнено се лутаха между Чистилището и Портите на Св. Петър. Изпълнителите въздействаха така, както може само един истински творец - стигайки до най-дълбоката и забравена гънка на организма

Паулина Гегова

Наближава най-големият християнски празник - Великден! Празник, в който отдаваме почит не само към разпването на Иисус от Назарет, но и възкръсването му. Точно десет дни преди празника, в Дом на културата "Борис Христов" излезе премиерата на грандиозната и, може би, най-известна рок опера "Исус Христос суперзвезда". Операта е на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър и е представена на световна сцена за първи път през 1971 година. Произведението има и вариант мюзикъл, но пловдивската опера реши да заложи на оригиналния, който много повече влияе върху душата и ума на зрителя. Залата беше препълнена, а емоцията неповторима. Това уникално психическо влияние на музиката и текста разбърква представите на присъстващите. Напомня колко жесток може да бъде света, колко предателство, продажност и страх върлува, но също така припомня и че надежда винаги има. Винаги има спасение, ако само повярваш, независимо в какво. Дали в Бог, в природата или в самия себе си, изкуплението е намирането на душевен мир, Ада и Рая съществуват в собственото ни съзнание и само от нас зависи, в кое от двете ще попаднем. 

Снощи гостите на "Борис Христов" несъмнено се лутаха между Чистилището и Портите на Св. Петър. Изпълнителите въздействаха така, както може само един истински творец - стигайки до най-дълбоката и забравена гънка на организма. Оркестърът на Държавна Опера Пловдив за пореден път доказа, че е ненадминат в професионализма си. Нямаше нито едно разминаване с оригиналното звучене на музиката. Музикантите свиреха със страст, издигнаха се като великани пред очите ни, бяха достойни не за един, а за безброй поклони. Хорът съчетаваше до перфектност тази представа. Досущ като ангели или демони пееха. Тръпки ни побиваха от тоновете, които излизаха почти магически от тези гърла. А солистите! Майстори в занаята. Богомил Спиров, Момчил Караиванов, Християна Луизу, Атанас Пенев, Марк Фаулър, както и всички поддържащи роли, бяха зашеметяващи. Изпълниха партиите си не само силово, красиво, чувствено, но и без грам преструвка. Сякаш наистина потънаха в тези сложни образи, най-сложните в историята на земята. Можехме да видим болката, която изпитваше Юда в погледа на Момчил. Любовта на Мария Магдалена в жестовете на Християна. Състраданието на Пилат, съчетано с ирония в интонацията на Наско. Отрицанието на Петър в треперещите пръсти на Марк. Жаждата за живот на Иисус в очите на Богомил. 

Това е един невероятен спектакъл, поднесен по невероятен начин. Една от най-тежките творчески задачи, с която се е сблъсквала пловдивската сцена. Но задачата е изпълнена повече от блестящо, почти потрисащо. Великият Андю Уебър може да е горд, че наследството му продължава да възбужда и да се изпълнява така, както заслужава - грандиозно!

Снимки: Държавна опера Пловдив