Капана.БГ
Започва „Фокус България“ – най-мащабното представяне на българско съвременно изкуство на световен панаир
“Фокус България“ ще включи изложба, представяща над 50 български автора, видео творби от отворена покана, дискусии, разговори и срещи с художници, както и специална публикация на форума във Виена
Пловдивска галерия организира супер престижното представяне
Започва „Фокус: България“ - най-мащабното представяне на българско съвременно изкуство на престижен международен панаир, което ще се случи на viennacontemporary oт 24 до 27 септември във австрийската столица. Програмата на събитието включва тематична изложба, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова; панелни дискусии и кратки разговори, курирани от Десислава Димова; исторически коментари за контекста в страната; специална публикация, разработена от Борис Костадинов и още много паралелни събития.
Основна част от българското представяне на панаира заема изложбата „Вариофокус – Артисти“, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова. Изложбата показва работата на артисти, които не само създават стойностни произведения на съвременното изкуство, но и служат като неочаквани заместници на липсващите елементи, свързани с местни институции и артистична инфраструктура. Това са художници, които в повечето случаи действат още и като куратори, пищещи, организатори, мениджъри, дилъри и/ или колекционери на съвременно изкуство и изпълняват множество функции, необходими за правилното функциониране на художествения свят около тях.
В изложбата ще бъдат представени над 50 български автори, с което „Фокус България“ се превръща в едно от най-мащабните представяния на българско съвременно изкуство в чужбина в последните години. В изложбата участват: Адриана Чернин, Александър Вълчев, Александра Чаушова, Алла Георгиева, Антон Терзиев, Боряна Росса, Боряна Венциславова, Даниела Костова, Destructive Creation, Емил Миразчиев, Димитър Солаков, Георги Димитров, Георги Ружев, Иван Мудов, Иван Костолов, Ив Тошайн, Ирина Георгиева, Искра Благоева, Калина Димитрова, Калин Серапионов, Камен Стоянов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Коста Тонев, Красимир Терзиев, Лазар Лютаков, Лъчезар Бояджиев, Лубри, Любен Костов, Мариела Гемишева, Моника Попова, Миряна Тодорова, Недко Солаков, Нина Ковачева, Николай Занев, Олег Мавроматти, Петя Димитрова, Пламен Деянофф, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Светлана Мирчева, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стефан Николаев, Стефания Батоева, Стела Василева, Валентин Стефанов, Василена Ганковска, Вероника Цекова, Викенти Комитски, Вито Валентинов, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Ясен Згуровски, Вальо Ченков, Войн де Войн.
Друга важна част от българския фокус на събитието е паралелното на курираната програма видео представяне на резултатите от отворена покана към български артисти. Видео презентациите са избрани сред отзовалите се на отворена покана и включват представяне на самите артисти, конкретни техни произведения, изложби, студиото и работата им като цяло. Целта на видеата е да отговорят на въпросите: кои са те, как определят изкуството си, какви теми и проблеми ги интересуват, какви материали и техники използват, какво е образованието им, как социализират работата си и в какъв контекст я представят. Видео изложбата си поставя задачата да представи по-широка картина на това какъв е артистът днес, как рефлектира на обществото чрез своята работа, в какво се състои тя, какви са проблемите му и как се вписва в света наоколо. Селекционери на видео работите са Яра Бубнова, Весела Ножарова и Десислава Димова, организаторът и галерист Веселина Сариева и Гауденц Руф – колекционер и спомоществовател на „Фокус: България“.
Програмата на събитието включва още серия от дискусии, разговори и срещи с художници и куратори, обединени от заглавието „OBJECTS MOVING MINDS IN SPACE“, и курирани и модерирани от Десислава Димова. Чрез сериите от разговори публиката ще има възможността да се срещне на живо с ключови български автори и да се запознае с важнните за тях теми и проблеми. В рамките на дискусионнната програма са включени и панелът „Ключове към съвременното изкуство“ и разговори за различните проявление на българското изкуство днес. Планирана е и дискусия за колекциониране на българско изкуство с колекционерите Недко Солаков, Гауденц Б. Руф и Спас Русев.
„Фокус: България“ включва и специална публикация, която цели да отрази целия проект под формата на вестник, но и да запознае аудиторията с най-важните аспекти на българското съвременно изкуство. Публикацията е разработена по концепция на базирания във Виена български куратор Борис Костадинов и ще се разпространява безплатно напанаира viennnacontemporary.
Престижното представяне на българско съвременно изкуство на виенския панаир се организира от фондация „Отврени изкуства“ и Sariev Contemporary и се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Гауденц Б. Руф (Цюрих, София), Национален фонд „Култура“, EVN Collection, Thyssen-Bornemisza Art Contemporary. Партньори по проекта са Български културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Ogilvy Group.
http://kapana.bg/litza/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14322#sigProId3d154f9f91
Половин тон занаятчийска бира пресушиха на пиво феста в Капана
Гларус, Диво Пиво и Бял Щърк опияниха Пловдив
Малко повече от половин тон занаятчийска бира се пресуши в Капана само за няколко часа, на първи в града пиво фест на независимите пивовари. Бар Котка и Мишка даде среща на майсторите на кехлибарената течност и нейните почитатели вчера, в навечерието на Дена на Независимостта на България. И това не е случайно. Да си независим в тази индустрия е като да си независим в медиите например. Изисква много работа, етика, отношение към хората, много фантазия и концепция, разказа маестрото, който прави Бял Щърк- Карел Роел. Той представи собствената си напитка и сръбския еликсир Кабинет, който скоро ще се разпространява сред пловдивските ценители на качествените хмелови напитки. За да създадем това, което пиете, минахме през следното… Една вечер просто бирата в София не стигна за двама ни, тъй като сме доста буйни и пивки натури, та решихме да си направим собствена. И повече да нямаме проблем в това отношение- да идеш някъде и да ти кажат: Бирата свърши, съжаляваме момчета. Е, ние си направихме своя и стига не само за нас, ами и за много други хора, които уважават истинския вкус. Ние създаваме изкуство, правейки бира. Бирата е религия и изкуство, и с нея не бива да се правят никакви компромиси, обясниха момчетата от Диво Пиво.
За да полетите с Гларус трябва да дойдете тук, в Котка и Мишка. Тази бира и този бар се допълват, казаха, пълнейки поредна халба, дистрибуторите на бира Гларус. Най-популярната българска крафт бира също се представи със свой бар на фестивала, а кеговете с кехлибарения еликсир на пивоварната бяха опразнени за рекордно кратко време. Гларусите разкриха как правят пивото си, и как го обичат. Занаятчийската бира не е просто тенденция, тя е бъдещето. Публиката търси различни вкусове, далеч от еднообразието на общия пазар, който създава фабрикантите. Изпитва сетивата си, пиейки различни бири. Хората търсят, интересуват се, развиват вкусовете си. И бързо осъзнават, че бирата всъщност е толкова естетическа напитка, колкото виното, разказаха от Гларус.
Фестивалът събра стотици на улица Христо Дюкмеджиев дори след тридневния Капана фест. И опияни всички. Организаторите на събитието бяха подготвили солидна колекция от качествена музика, качена на грамофон. Винилът се въртя до 23 часа, а хората танцуваха, пиеха бира и хапваха сладко от американските хотдози WOW и храните на Фермата.
Фестът е подкрепен от фондация „Пловдив 2019” по проект "Капана - квартал на творческите индустрии", направление "Проекти и събития в Капана".
http://kapana.bg/litza/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14322#sigProId44c54c62bf
ТДК и Петното – носещата греда на свободния дух
Гласът на младите хора все още не се е превърнал в мит. Има ни, чуйте ни!
Стефка Георгиева
„Петното на Роршах“ не е поредния клуб за забавление. Не е бар, предназначен за пиянски и безпаметни купони. Петното е дом. То е онова място с четири стени и покрив, в което се чувстваш сигурен, спокоен и заобиколен от близки.
Но какво всъщност е домът? Не е само сградата, а и хората в него. Момчетата от ТДК завършиха образа на дома в подземното царство на бунта. След 4-месечно отсъствие от пловдивската сцена, ТДК се появиха отново, за да запалят духа на всеки, който е прекарал просто едно спокойно и лежерно лято, лишено от главоблъсканици. Но те няма да ви оставят да бездействате и да се шляете.
Една от най-успелите млади банди на Пловдив препълни „Петното на Роршах“ не само с фенове, а със съмишленици. Хора със свободен дух, готови да се борят за идеите си. Не веднъж сме говорили за тях, за музиката и текстовете им, за призива им. Това е музика за избрана публика, носеща послание, което не всеки може да разбере. Не всички техни песни можете да чуете онлайн, за щастие. За да усетите и разберете посланието им, трябва да ги видите на сцената. А нима има по-голям кеф от това цялата публика да пее заедно с Никола? Защото това се случи. С пълен глас и сила, докато не ти достигне въздух… Така се пее с ТДК.
„Мебели“, „Квадрати“, „Еврен“ – цялата публика пееше, докато не изпадна в тотален унес и всички гласове се сляха в едно. Пяхме в едно, бяхме в едно. ТДК са онази споителна нишка, която разкъсва границите и личност се прелива в друга, докато не можеш да различиш себе си от човека срещу теб. И, о, какво щастие, когато те ни върнаха назад към не чак толкова далечната 2012-та година. Тогава, в Найлона, се състоя първият им концерт. Все още бяха само Никола, Марио и Весо. През онази вечер на 2012-та, за пръв път на бял свят се появи „Фигури“, която сякаш бе останала в историята, събираща прах по повърхността си. Но не! Песента се завърна, за да запали пламъкът на изначалното усещане и послание, което носи цялата група.
ТДК са революция на новото поколение, което ежедневно бива подтиквано да емигрира. Поколение, обиждано и унижавано, смятано за плод на болни продукти. ТДК са надежда, светлина, мисъл, болка. ТДК са истина!
http://kapana.bg/litza/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14322#sigProIdac7ba01363
Старият Пловдив в картините на ученици от НХГ
Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Пловдив, се включва в традиционната празнична седмица на Стария град с изяви на даровити свои възпитаници.
На 23.09.2015г./ сряда/ от 16:00 ч. в Данчовата къща се открива изложбата „Научи повече за АЛАФРАНГАТА“, която е придружена и с мултимедийна беседа. Проявата е осъществена по програма „Успех“ на МОН. А в 16,30 ч. пред публика ще бъде представена експозицията „Старият град през погледа на младите художници“. В нея са подредени картини на ученици от 8, 9 и 10 клас на НХГ „Цанко Лавренов“, рисувани по време на септемврийската учебно-творческа практика на територията на архитектурно-историческия резерват.
Изложбата е част от дългогодишното сътрудничество между Общински институт „Старинен Пловдив“ и Художествената гимназия, която вече 40 години обогатява културния живот на града. Кръглата годишнина, чиято кулминация ще е през есента на 2016 година, се отбелязва с поредица артистични изяви на възпитаници и преподаватели.
Рафи: Пловдивските фенове са едни от най-топлите
Една от звездите на българската сцена, изгрели след появата си в някое музикално реалити предаване е очарователната усмивка - Рафи. Открихме го случайно зад сцената на Coca-cola energy tour. Ето какво каза Рафи пред Лариса Илиева.
Как се правят хитове в България?
Криско е човекът тук, когото трябва да попиташ за момента.
Аз още не съм хитмейкър, но се надявам след година да ти разкажа повече за това.
А какви са плановете ти за следващата година? Предполагам работиш по нещо грандиозно?
- Работя по много различни неща. Те са коренно различни от това, което правих до сега. По–нестандартни са и нямат нищо общо с това, което се случваше до момента, нямат нищо общо с комерсиалната музика, но се надявам музиката, която правя да стане комерсиална и да стане част от това, което се слуша. Което си е доста тежка задача, но се надявам да не е невъзможна.
В България би било възможно, хората търсят различното сякаш.
- Ами търси се, наистина, особено стиловете, в които искам да работя са фънк и рок, и смесени заедно.
Това е интересно, би ли разказал малко повече вътрешна информация?
- Това ще бъде подобие на работата на Бруно Марс. Той налага фънк. Примерно ако смесим стила на Бруно Марс и този на One Republic може би донякъде ще получим представа за това, което аз целя.
Звучи интересно! Добре, тъй-като времето ни рязко намаля – един последен въпрос:
Какво получаваш на тази сцена, как се чувстваш на нея?
- Конкретно на тази сцена – това са може би най-големите аудитории на концерти в България, защото публиката тук е пет цифрена. Мисля, че точно в Пловдив бяхме събирали над 20 000- 30 000 души, което е МНОГО, наистина много. За един изпълнител толкова много хора да има пред него, да крещят, да пляскат, да викат, да пеят, това си е емоция, която не се описва, тя се преживява. И съм много щастлив, защото това за мен е четвърто турне на Coca Cola и имам възможността всяка година да се срещам с тази публика и се зареждам занапред може би за цяла година!
Супер, това е много готино! По шума разбирам, че пловдивската публика едва издържа.
-Ами да, пловдивските фенове са едни от най-топлите, защото винаги ни приемат доста шумно, с много овации, с едни добри чувства, които са много важни за нас. Важно е усещането, когато публиката ти дава положителна енергия, ние се зареждаме с нея и я изстрелваме десет пъти по- ярко към тях!
„Семеен албум“ на една драматична комедия
Саркастичният хумор взаимодейства с драматични монолози до получаването на хомогенна смес
Стефка Георгиева
Семейните албуми съхраняват спомени. Те са пазители на паметта, на онези моменти, които избледняват, посивяват, събират прах по себе си. Семейните албуми са сантиментални, но не винаги пълни. Понякога от тях отсъстват жизнено важни хора, за които може би дори не подозираме. Такава е ситуацията в апартамента на Сис и Пони. Двама братя, останали да живеят в жилището на покойните им родители. Два образа, превърнали се в мебели, никому непотребни и събиращи прах. Те са само част от интериора на собствения си дом, изпълнен с цветя.
„Семеен албум“ на Малин Кръстев обаче не обикновена драматична история, в която са намесени членовете на едно семейство, някои от които напълно непознати. Историята на една жена, търсеща брат си и липсата на житейски път на двамата братя се сблъскват благодарение на една буря и широко отворена входна врата, е представена през призмата на саркастичния хумор, което извежда представянето на спектакъла от традиционните рамки. Всъщност сюжетът не е нищо ново, новото е в представянето.
Между хумора и трагедията, се промъкнаха темите за страха, за самотата, за нуждата от друго човешко същество. Сцените на представлението бяха прерязвани от стряскащо реалистични монолози на актьорите Герасим Георгиев – Геро, Искра Донова и Владимир Пенев. Толкова истински, че публиката започна да хлипа и да бърше сълзи. Толкова, че да искаш да отговориш на думите, идващи от сцената, да прегърнеш героя, да го утешиш.
Малин Кръстев ни представи един невероятно контрастен спектакъл, в който границата между смеха и плача се размиваше като образ на човек в улична локва. Същината на театралното изкуство извря от Камерна сцена – да представиш познат сюжет по непознат начин и това да въздейства на публиката. Зрителите определено се подадоха на актьорския талант и аплодираха на крака дълго след приключване на театралния спектакъл. Жалко е единствено това, че не всички желаещи успяха да гледат „Семеен албум“, но ни остава надеждата, че ще можем да го видим отново на пловдивска сцена.
http://kapana.bg/litza/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14322#sigProIdeb2fff2964
Миленко Йергович в България
Връчване от името на ВУАРР на почетен знак
за принос към миротворчеството и световната култура.
Представят:
Митко Новков (литературен критик)
Жела Георгиева (преводач)
Рада Шарланджиева (преводач)
Русанка Ляпова (преводач)
Орехови двори (издателство „Летера“, 2015, превод от Рада Шарланджиева) е знаков роман в творчеството на световноизвестния писател Миленко Йергович, който повежда читателя през силно политизираната и драматична история на Западните Балкани от разпадането на Османската империя, през бомбардировката на Дубровник в началото на 90-те години на ХХ в., до наши дни. Епично-драматичната семейна сага пресъздава мащабна панорама на миналия век чрез живота, крушенията и съдбите на пет поколения от един дубровнишки род, които историята разпилява из земите на Западните Балкани и Средиземноморието. „Орехови двори“ е епохална творба в балканската и европейската литература (Льо Монд дипломатик). Критиката определя творбата като „големия роман“ в литературите на Стария континент през последните години, а Миленко Йергович – като европейския Маркес.
Сараевско Марлборо (ИК Жанет 45, 2015, превод Русанка Ляпова) разказва за “нормалния живот при ненормални обстоятелства”. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.
Буик ривера (издателство „Панорама“, 2012, превод Жела Георгиева) е драматичен разказ за двама мъже, сърбин и мюсюлманин, бегълци в дълбоката американска провинция от последната война в Босна. Потърсили убежище от страховете си в един чужд и нелогичен за тях свят, двамата балканци стават жерта на собствената си неспособност да се издигнат над своята обремененост с предразсъдъците на напуснатия свят, но отхвърлят и парадоксите на намерения рай". Една необикновена история, разказана майсторски, проникновено, духовито.
Мама Леоне (Жанет 45, 2014, превод Русанка Ляпова) е естраден хит от 70-те. И навярно най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович. Първият цикъл от разкази в нея, Когато се родих, в коридора на родилното залая куче, здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта... Героите на втория цикъл, В този ден завърши историята на едно детство, са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите („хора, които правят всичко на чужд език“), завърналите се по въздуха или в спомените. „Малко умирам от тъга, а малко от смях“ е един от най-точните отзиви за първата половина на Мама Леоне, намерен във форум онлайн. „Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат“, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели – Краткият разказ, жанр от купето на влака.
За автора и преводачите:
Миленко Йергович (1966, Сараево) се ражда и отрасва в Босна, но след студентските си години заживява в Хърватия, където именно се прочува като писател и публицист – през годините сътрудничи редовно както на сараевски и загребски вестници, така и на белградски и сплитски. Първата му публикувана книга е стихосбирката Обсерватория Варшава (1988), най-новите – автобиографичният роман в 1000 страници Род (2013) и сборникът с микроистории Тъкачницата за коприна на Леви (2014). Произведенията му, близо 40 (поезия, проза и есеистика) са преведени на повече от 20 езика, включително български (Мама Леоне, Буик Ривера, Орехови двори). Сборникът Сараевско Марлборо (1994) е прозаичният дебют на Йергович, писан за и по време на обсадата на Сараево – той му донася огромна популярност и до днес се смята за негова върхова творба. На български книгата е публикувана за първи път в малък тираж през 1998 г. – настоящето издание е преработено, снабдено с бележки и допълнено с предговор от автора. По повод фона, на който се разгръщат историите от Сараевско Марлборо, в едно интервю за италианската преса отпреди 20 години авторът казва: „След смъртта на Тито през 1980 г. се завъди един шовинизъм, който аз наричам „примитивен“ и чийто създател и глашатай е сръбският президент Милошевич. Той породи, като отражения, ред други шовинизми, които заразиха Хърватия и сега трагично разкъсват Босна. Светът не познава главните действащи лица в тази ужасяваща ситуация, поради което често я описва подсладено и мелодраматично... В Босна, да не беше нашествието на четниците , никога нямаше да избухне война. Никога за петдесетте години югославски живот тук не се е стигало до конфликт между различните етноси. И това не беше заслуга на комунизма, а на естественото съжителство на културите в Босна. Ако някой днес пише, че моята страна е раздирана от гражданска война, значи нищо не е разбрал от Югославия и особено от Сараево...“
Отзиви
Със стил, в който вълнението прелива в отстраненост, а лиризмът се редува с анатомична хладина, Йергович разказва историите на редови граждани, ненадейно заварили фронтовата линия под прозореца си, в училище, на пазара или като кошмарно присъствие, което се промъква между съседи и дори между отколешни приятели и съпрузи... Avvenire
За наш късмет Йергович не е от онези, които съзерцават гробовете. Голямата му грижа са живите и в този сборник с разкази за Сараево и неговите жители той ги описва със сериозността, чувствителността, неординерния ум и деликатния хумор на майстор на кратката форма. The New Republic
Сараево на Йергович е Спун Ривър, разкъсан от войната, и една причините за това е, че тук е разказана – с решимост, просмукана с тъга – не толкова жестокостта, колкото мъката. Във всяка история личностите се превръщат в персонажи и обратно в личности. Авторът ги извежда за миг на сцената на една литература, която уталожва краските и точно очертава контурите и контекста на “малките” събития за “малките” хора... Преди споменът за тези животи да е изчезнал, трябва да се направи така, че от тях да остане следа и знак – знак, че не са потънали напразно в безумието на света. Il Sole 24 ore
Сборникът разчита на дребни детайли – един мъртъв кактус, пръстенът на бабата на разказвача, – за да обрисува притъпените реакции на хората пред опустошителната война в Босна. Нещо печално и подобно на съновидение сродява всички истории на Йергович и напомня на употребата на времето в Сънищата на Айнщайн на Алън Лайтман и размислите на Итало Калвино за местата в Невидимите градове, но книгата на Йергович е най-силната от трите. Newsday
Няма нито един вестник, нито една телевизия, които да са съумели да ни покажат сараевската драма с подобна наситеност. L’Espresso
Белязани от трагедията, надеждата и хумора истории на философски, религиозни, политически, исторически и практически теми: мъчното снабдяване с вода във военно време, радостта да откриеш любимия си бар непокътнат, чуждестранните журналисти в Сараево, бежанският поток. Йергович говори без претенции и праведен гняв – тук той е като външен наблюдател, който обича града си, ясно разбира цялата му сложност и ни разказва как той самият и другите са живели и умирали през войната. Geist
Заговорим ли за балкански писатели, неизбежно изскача името на Иво Андрич – Нобелов лауреат за литература през 1961 г., автор на прочутата Мостът на Дрина. Също като знаменития си предшественик и Миленко Йергович е роден в Сараево и спокойно може да се каже, че е един от достойните наследници на литературата, на която Андрич е икона... Nouvelle Europe
Литературата може да бъде някакъв вид спокойна журналистика. Или урок по история без свръхдоза от дати. Или дори психоаналитичен сеанс на всеослушание. Миленко Йергович успява да съчетае всичко това в книгите си. El Pais
Борхес пише: “Оригиналът е неверен спрямо превода.” Със сходна маневра Мама Леоне избягва автентичността в полза на парадокса. Като исторически документ, като художествена книга и дори като превод Мама Леоне озадачава ума на читателя, принуждава го сам да се ориентира сред подвеждащото в литературата и езика. Тези разкази са обвеяни от неизразимото, героите им са парализирани от спомена, загубата и угризението... поетични фрагменти, отчупени от мрамора на един по-голям наратив... Denver Quarterly
Мама Леоне е книга за загубата, както и за безнадеждния и красив опит загубеното да бъде възстановено... Йергович избягва всяка помпозност, като троши детството на героя си на цветни чирепи, всеки от които носи мъничко отражение от своя източник. Three Percent
Комплексен текст на много нива, който отлично показва защо Йергович е сред най-превежданите европейски автори... World Literature Today
Миленко Йергович умее да сътвори истинско чудо от литературата и емоциите. И колкото и да четем неговите разкази, всеки път ще затаяваме дъх пред тайнствения миг, когато то се разкрива пред нас. Jutarnji list
Неподражаем урок за това, как може да се говори за Големите неща, без те ни най-малко да прозвучат изтъркано... Мама Леоне не е захаросан разказ за “доброто старо време”, лично и колективно, а минорна реконструкция на един несъвършен, но неповторим, свиден и роден Изгубен свят. Vreme
За всеобщо смайване Йергович умее да “експериментира” с концепцията за добротата (не само с начина, по който подрежда думите върху печатната страница). Не е обсебен нито от самия себе си, нито от идеята за формализиране на езика, а умее да очарова читателя с безукорното майсторство на класическите разказвачи. У него все още звучи традицията на изречените на глас, не просто написани изречения. Авторът може да е “невидим“ по стария начин, скрит зад третото лице единствено число, но ситуациите са безпощадно съвременни. Zarez
В интервю за портала за литература и култура Стране по повод романа си Род (2014), на питане какво е за него литературата Миленко отговаря: „Това е един от въпросите, на които всеки ден, месец, година бих могъл да давам различен отговор. Днес, в края на август 2014 г. литературата е за мен биологично понятие. Както някой е маймуна, дъб, вирус или човек, така аз съм читател. Всичко, което правя, служи за поддържане на моята читателска екзистенция. Естествено, това, че съм писател, произтича от факта, че съм читател.”
В предговора към немското издание на Сараевско Марлборо италианският писател Клаудио Магрис пише: “Светът на Йергович е витален, вълнуващ, неспокоен. Витален заради всевъзможните премеждия на неговите самобитни герои, заради свойските им авантюри с кръчмите и съдбата, заради пречките, с които се сблъскват и от време на време успяват да надхитрят. Вълнуващ и нескопоен заради абсурдността, която го обгръща и руши, заради отчуждението, което прави възможно ужасното и тъпо насилие. У Йергович има огромно съчувствие и съпричастност към сетивния и ефимерен живот...”
25 септември 2015 (петък)
Пловдив, Студио 1 на Радио Пловдив,
премиера, 18:30